Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Нова Загора, 30.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при
секретаря Валентина Колева като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
гр. дело № 137 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя
С. Р. чрез пълномощник адв. Н.К. *** против А.С.С., с ЕГН ********** с адрес: ***,
с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има
открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, на
ул.„ Оборище ” № 30А, който имот бил
свързан с водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на
питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил
ответника по настоящия иск А.С.С. с абонатен № 104434. Твърди се, че
доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази партида от
представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало,
като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съгласно общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по
отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това същият
изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за
съответния период.
Поддържа се, че в конкретния случай ответника не е заплатил
стойността на доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.08.2018
г. до 30.06.2019 г. Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които
регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за
забава при неизпълнение в срок на задълженията. На тия съображения ищеца
претендира както главница, така и мораторна лихва, в размер законната лихва за
страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на
завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410 от ГПК по повод
на което било образувано ч.гр.дело 1598/2019 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора. Съдът е издал заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане
цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.08.2018 г. до
30.06.2019 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото е
постъпило възражение / наличието на хипотезата по чл.47, ал.5 вр. чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК/, поради което за ищцото дружество бил налице интерес от предявяване
на настоящия иск за установяване на вземането.
За периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г. ищцовото
дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало открита
партида на името на ответника и за последния съответно било възникнало
задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не
сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника
дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД
следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница
– 147.63 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода
за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г., мораторна лихва върху главницата
– 6.54 лв., натрупана към дата 06.08.2019 г. или общо сумата от 154.17 лв.
Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.20 лв.
Ищецът е претендирал и разноските в настоящото
производство.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен
отговор на исковата молба.
На 29.09.2020 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпило
писмено становище от ищеца с вх. № 260353, с което се заявява, че ищцовото
дружество не поддържа предявените искове в тяхната установителна част, досежно
дължимостта на главницата в размер на 147.63 лв. и лихвата за забава в размер
на 6.54 лв., тъй като в хода на производството ответника по него доброволно на
01.07.2020 г. платил на каса задължението си изцяло, както главница, така и
лихви.
Ищецът сочи, че поддържа осъдителния иск за сторените
разноски в размер на 26.20 лв. в заповедното производство, както и тези в
настоящото производство, представляващи платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство
ищецът е представил като писмени доказателства:
Фактури № 87767050/31.08.2018 г., № 8831195/30.09.2018 г., № 8885430/31.10.2018
г., № 8939707/30.11.2018 г., № 8993909/16.12.2018
г., № 9047389/31.01.2019 г., № 9100597/28.02.2019 г., № 9153457/31.03.2019 г.,
№ 9206181/30.04.2019 г., № 9259102/31.05.2019 г. и № 9312040/30.06.2019 г.; Договор
за правна защита и съдействие; Пълномощно; Платежно нареждане; Справка по
партида.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А.С.С., с ЕГН **********,
с постоянен адрес и настоящ адрес:***. Съдът е уважил претенцията и е издал
заповед № 1133/18.10.2019 г. общо за сумата от 154.17 лв., от която 147.63 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г., мораторна лихва върху главницата –
6.54 лв., натрупана към дата 06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2019 г. до изплащане на вземането. Освен тези суми
ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното било
сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.20 лв.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение
по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, сключен
при общи условия, за издадени фактури за период от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г.
на адрес: гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„ Оборище” № 30А, Аб. № 104434.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК била връчена на длъжника А.С.С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане № 3979/16.12.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението
като довнесе държавна такса в размер на 25.00 лв., за което да представи
доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация
- Сливен” ООД е депозирал в Районен съд - Сливен искова молба срещу А.С.С. за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Образуваното дело е изпратено по подсъдност на
Районен съд - Нова Загора.
С исковата молба са претендирани дължими от ответника суми за
периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2019 г. във връзка с доставена от ищцовото
дружество питейна вода в процесния имот на ответника, които възлизат на:
главница – 147.63 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за посочения период и мораторна лихва върху главницата – 6.54 лв.,
натрупана към дата 06.08.2019 г. или общо сумата от 154.17 лв. Претендират се
и сторените разноски в заповедното производство
и в настоящото производство.
За периода от
01.06.2017 г. до 16.12.2018 г. ищцовото дружество издало 11 бр. фактури за
задължението на абоната – ответник за въпросния обект.
Ответника не представя писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК.
Постъпи писмено становище от ищеца с което заявява, че в
хода на процеса ответника му е заплатил дължимите суми, предмет на заповедното
и настоящото производство, поради което моли мсъдът да отхвърли предявените
установителни искове, по отношение на главница и лихви.
Относно разноските сторени в настоящото и заповедното
производства, моли съдът да осъди ответника да ги заплати.
В съдебно заседание страните редовно призовани – не се
явяват.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата
на които се основава претенцията му, както и наличието на взаимоотношения между
него и ответника за процесния обект, наличието на облигационна връзка и размера
на дължимите от ответника суми за заплащане на консумирана питейна вода за
процесните периоди.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е
задължението си изцяло или частично за посочения период.
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Претендираните от ищеца
права произтичат от обстоятелството, че с ответника се намирали в договорни
отношения по доставка на питейна вода, съобразно действащи между страните общи
условия. Ищцовото дружество се явява коректно в изпълнение на задълженията си и
доставяло определено количество питейна вода на обекта на ответника, но той не
изпълнявал задълженията си, като не заплатил в срок предоставяната му услуга,
изпаднал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за страната за съответния период.
Не се спори и за това, че в периода 01.06.2017
г. - 16.12.2018 г. за
консумираната от ответника питейна вода в посочения обект, ищецът
е издал единадесет броя фактури на обща стойност 147.63 лв., като дължимото обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяка фактура до 06.08.2019 г. е в размер на 6.54 лв.
Направеното от ищеца
плащане на каса в ищцовото дружество, извършено в хода на процеса, с което изцяло са погасени задълженията за главницата и
обезщетението за забава и изричното потвърждение на това обстоятелство от ищеца, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК,
като се приеме, че след депозиране на исковата молба,
ответникът е погасил задълженията си към ищеца, предмет на ищцовата претенция в настоящото
производство - обстоятелство, обуславящо отхвърляне на
предявените установителни искове, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Съдът в исковото производство е длъжен да
се произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящото
производство.
Обстоятелството, че претендираните суми са погасени, чрез плащане в хода
на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а
за отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни
последици по отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като
погасени чрез плащане, след депозиране на исковата молба, от който момент се счита предявен и установителния
иск по чл.422 от ГПК.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на
цитираната от ответника ал.2 на чл.78 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
поведението на ответника и по-конкретно незаплащането на задълженията му в договорените
между страните срокове са повода за завеждане на делото, макар и платени в хода
на процеса /01.07.2020 г./, но след депозирането на исковата молба в съда
/23.01.2020 г./.
Възлагането
на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на
установените в чл.78, ал.2 от ГПК две
изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото
и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. За възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на
ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне отговорността за
разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл
изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на
ответника. От материалите по исковото производство е установимо, че длъжникът е
платил задължението си на 01.07.2020 г. в хода на настоящото производство.
Съдът
счита, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по
делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от
ищеца - арг. от противното на чл.78, ал.2 от ГПК и
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, поради което
следва да бъде осъден да плати на ищеца сума в общ размер 385.00 лв., от
които 25.00 лв. внесена държавна такса и 360.00 лв. юрисконсултско възнаграждениене, за което
има представен списък,
както и сторените разноски в заповедното производство в размер на 26.20 лв.
Ищецът е внесъл държавна такса
от 75,00 лева , включваща неправилно надвнесена такса от 50,00 лева в повече,
които следва да му бъдат върнати.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените, от „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 представлявано от управителя С. Р., против
А.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове за установяване
съществуването на вземане за сумата: 154.17 лв. /сто петдесет и
четири лева и седемнадесет стотинки/, от които: 147.63 лв. /сто четиридесет и
седем лева и шестдесет и три стотинки/ – главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2017 г. до 16.12.2018 г.
в имот находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Оборище” № 30А, 6.54 лв.
/шест лева и петдесет и четири стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата
06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, сумата 26.20 лв. /двадесет и шест лева и двадесет стотинки/,
представляващи, направените разноски
по ч.гр.д. № 1598/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, сумата 435.00 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/ – разноски по настоящото производство.
ДА СЕ ВЪРНЕ на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК ********* надвнесената сума
от 50,00 /петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: