№ 3826
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110103800 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от М. Т. С., ЕГН
**********, и Г. П. С., ЕГН **********, срещу „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, Район *, бул. „*, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищците сумата от общо 22 443,68 лева, от която: 14 962,45 лева - на М. Т. С., представляваща
2/3 от общо дължимото обезщетение, и 7 481,23 лева - на Г. П. С., представляваща 1/3 от
общо дължимото обезщетение /след допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение
на неговия размер/, за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на калник заден ляв,
задна броня, капак резервоар гориво, задна лява врата алуминиева, основа заден ляв калник
външна, джанта лята задна лява, стоп ляв, джанта лята задна дясна 18“, джанта лята предна
дясна 18", спойлер задна броня, греда заден мост, носач заден десен напречен долен, носач
горен напречен заден десен, носач надлъжен горен заден десен, стойка нивомер дясна,
подкалник ПВЦ заден десен, подкалник ПВЦ заден ляв, биалета задна дясна, външно каре
задно дясно, кора под купе задна дясна, накрайник ауспух заден ляв, облицовка ПВЦ праг
десен, носач преден десен долен, подкалник ПВЦ преден десен, каре предно дясно
вътрешно, спирачен диск преден десен, кормилна щанга предна дясна, шенкел преден десен,
амортисьор преден десен, конзола радиатори дясна, калник преден десен, фар десен ксенон,
кора под двигател, кора под предна броня, кора под купе дясна текстил, отдушник заден ляв,
ел. инсталация задни парктроници, решетка лява в задна броня и кормилна рейка на лек
автомобил марка и модел „* *“, рег. № *, причинени вследствие на ПТП, реализирано на
01.06.2022 г. в град Т*, по вина на водача на товарен автомобил марка и модел „*“, рег. № *,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество със срок на действие от 30.05.2023 г. до 29.05.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 06.06.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че през месец август 2019 г. С* П. С. и М. Т. С. закупили
процесния лек автомобил по време на брака си. На 26.02.2022 г. С* П. С. починал и оставил
като наследници по закон: ищцата М. Т. С. и двете си дъщери, които се отказват от
наследството на своя баща, като дяловете им се наследили от ищеца Г. П. С. – брат на
1
починалия.
На 01.06.2022 г., около 10:55 часа, в град Т*, на кръстовището на ул. „*“, процесният
автомобил бил блъснат от лявата страна от лек автомобил „*“, рег. № *, с водач *, при
неспазване от страна на последния на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, вследствие на което увреденият такъв се завъртял и ударил в бордюра.
Ищците твърдят, че за процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № *, в който
като виновен бил посочен водачът на лек автомобил „*“, като последният бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество със
срок на действие от 19.11.2021 г. до 18.11.2022 г.
Посочено е в исковата молба, че на 06.06.2022 г. ответникът бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие, като след оглед на автомобила същият съставил
опис-заключение по щета № *, включващ следните увредени детайли: на калник заден ляв,
задна броня, капак резервоар гориво, задна лява врата алуминиева, основа заден ляв калник
външна, джанта лята задна лява, стоп ляв, джанта лята задна дясна 18“, джанта лята предна
дясна 18", спойлер задна броня, греда заден мост, носач заден десен напречен долен, носач
горен напречен заден десен, носач надлъжен горен заден десен, стойка нивомер дясна,
подкалник ПВЦ заден десен, подкалник ПВЦ заден ляв, биалета задна дясна, външно каре
задно дясно, кора под купе задна дясна, накрайник ауспух заден ляв, облицовка ПВЦ праг
десен, носач преден десен долен, подкалник ПВЦ преден десен, каре предно дясно
вътрешно, спирачен диск преден десен, кормилна щанга предна дясна, шенкел преден десен,
амортисьор преден десен, конзола радиатори дясна, калник преден десен, фар десен ксенон,
кора под двигател, кора под предна броня, кора под купе дясна текстил, отдушник заден ляв,
ел. инсталация задни парктроници, решетка лява в задна броня и кормилна рейка.
Ищците твърдят, че като застрахователно обезщетение получили сумата от общо
16 591,32 лева, от която приспадат сумата от 400 лева – заплатена за репатриране на
увредения автомобил. Останалата като получена сума била недостатъчна за възстановяване
на автомобила, като след извършено проучване се установило, че необходимата за
възстановяване на щетите по автомобила сума е в размер на 40 000 лева, поради което и
ответното дружество дължи заплащане на посочената сума.
С оглед изложените твърдения, ищците предявяват исковата си претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
навежда доводи за неоснователност на исковата претенция.
Не се оспорват от ответника следните обстоятелства: че по отношение на лек
автомобил „*“, рег. № *, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ при ответното дружество със срок на действие от 30.05.2023 г. до
29.05.2024 г.; механизмът на осъществяване на процесното ПТП, настъпилите вреди по
автомобила на ищците и причинно-следствена връзка между последните; завеждането на
извънсъдебна щета № *, по повод на която на ищците е заплатено обезщетение в общ размер
на 16 591,31 лева, от която сума: 400 лева – разходи за репатриране на автомобила и
16 191,31 лева – обезщетение за имуществени вреди.
Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като прекомерно и
несъответстващо на средната пазарна цена на ремонт на процесния лек автомобил. В
условията на евентуалност, е направено възражение за тотална щета по отношение на
същия. Оспорва се предявеният иск за обезщетение за забава.
С оглед на изложените твърдения, ответникът моли за отхвърляне на исковата
претенция.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове. Претендира заплащане на разноски за производството.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за постановяване на решение, съгласно изслушаното в производството
заключение по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза и при съобразяване на
2
изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение. Претендират се разноски за
производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно
предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна
процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец
в настоящото производство не е съгласно с размера на определеното и изплатено
обезщетение по заведената от ответното дружество Щета № * от 06.06.2022 г.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на
лек автомобил „*“, рег. № */, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се
презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение.
С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта
да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на
претендираното обезщетение, включително направеното възражение за тотална щета.
Безспорно между страните е че по отношение на лек автомобил „*“, рег. № *, е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество със срок на действие от 30.05.2023 г. до 29.05.2024 г.; механизмът на
осъществяване на процесното ПТП, настъпилите вреди по автомобила на ищците и
причинно-следствена връзка между последните; завеждането на извънсъдебна щета № *, по
повод на която на ищците е заплатено обезщетение в общ размер на 16 591,31 лева, от която
сума: 400 лева – разходи за репатриране на автомобила и 16 191,31 лева – обезщетение за
имуществени вреди.
Установи се, на следващо място, от представения по делото Протокол за ПТП № * от
01.06.2022 г., съставен и подписан от участниците в произшествието, съдържанието на който
не е оспорено от ответника, че на 01.06.2022 г. в град Т*, по вина на водача на товарен
автомобил марка и модел „*“, рег. № *, е реализирано пътнотранспортно произшествие при
описания в исковата молба механизъм, както следва: при неспазване от страна на последния
на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ от автомобилът на
ищците бил ударен от лявата страна от лек автомобил „*“, рег. № *, с водач *, вследствие на
което увреденият такъв се завъртял и ударил в бордюра. От този механизъм се налага извод
за доказано противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „*“, рег. № *.
Видно от приложените по делото Свидетелство за регистрация Част I № * от
30.08.2019 г. и Удостоверение изх. № */19.03.2025 г., издадено от Дирекция
„Информационно и административно обслужване“ при Община Варна - Район Младост,
собственици на увредения лек автомобил марка и модел „* *“, рег. № *, са ищците М. Т. С. и
Г. П. С..
Настъпилите имуществени вреди се установяват от експерти на застрахователя след
извършен оглед на превозното средство и са описани в съставения Опис - заключение по
3
щета № * от 06.06.2022 г., както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа
експертиза, като същите са, както следва: увреждания на калник заден ляв, задна броня,
капак резервоар гориво, задна лява врата алуминиева, основа заден ляв калник външна,
джанта лята задна лява, стоп ляв, джанта лята задна дясна 18“, джанта лята предна дясна 18",
спойлер задна броня, греда заден мост, носач заден десен напречен долен, носач горен
напречен заден десен, носач надлъжен горен заден десен, стойка нивомер дясна, подкалник
ПВЦ заден десен, подкалник ПВЦ заден ляв, биалета задна дясна, външно каре задно дясно,
кора под купе задна дясна, накрайник ауспух заден ляв, облицовка ПВЦ праг десен, носач
преден десен долен, подкалник ПВЦ преден десен, каре предно дясно вътрешно, спирачен
диск преден десен, кормилна щанга предна дясна, шенкел преден десен, амортисьор преден
десен, конзола радиатори дясна, калник преден десен, фар десен ксенон, кора под двигател,
кора под предна броня, кора под купе дясна текстил, отдушник заден ляв, ел. инсталация
задни парктроници, решетка лява в задна броня и кормилна рейка.
Наличието на пряка причинно-следствена връзка между посочените щети и
противоправното поведение на застрахования водач е прието за безспорно установено в
производството.
По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя
е възникнало задължение да заплати на ищеца като увредено лице застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Правният спор в настоящото производство се съсредоточава върху размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Не се спори между страните, че ищците са получили от ответното дружество
обезщетение по процесната щета в размер на 16 591,31 лева, от която сума: 400 лева –
разходи за репатриране на автомобила и 16 191,31 лева – обезщетение за имуществени
вреди..
От заключението по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП лекият автомобил на ищците е бил повреден до
степен тотална щета, като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност, която е 39 100 лева /съгласно заключението по
допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено от експерт в съответната област на изследване/.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.
2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., II т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., I т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., II
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./,
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
4
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
В случая, вещото лице по приетата Съдебно-автотехническа експертиза е приело като
действителна стойност на лек автомобил марка и модел „* *“, рег. № *, към датата на
процесното ПТП - 01.06.2022 г., сумата от 39 100 лева. Доколкото стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, се касае за
претърпяна тотална щета, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В този смисъл, дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в размер на действителната стойност на
автомобила към датата на застрахователното събитие, която е 39 100 лева.
Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност
представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да
се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
От изслушваното експертно заключение по назначената експертиза, допълнено в
проведеното открито съдебно заседание по делото, се установи, че единствената
относително сигурна стойност, която може да бъде получена от собствениците на увредения
автомобил, е от предаването на същия за скраб, като посочената за същото сума е 465 лева.
С оглед на посоченото, последната сума следва да се приспадне от приетата като
действителна стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното
събитие – 39 100 лева. Така общият размер на дължимото от застрахователя обезщетение е в
размер на 38 635 лева.
От последното следва да бъде приспадната сумата от 16 191,31 лева - платено
застрахователно обезщетение от ответното дружество. Така, исковата претенция се явява
доказана до размера от 22 443,68 лева. Посочената сума следва да бъде в полза на ищците,
съобразно квотите им в съсобствеността на увредения автомобил, а именно: 14 962,45 лева .
за ищцата Мария Т. С. и 7 481,23 лева – за ищеца Г. П. С..
По отношение на претендираната законна лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред
при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация
на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния
застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в зависимост и
от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането
на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова
тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от
поставяне на длъжника в забава /в този смисъл е постановената непроменена практика на
ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по
т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и др./.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на
застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е
изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е
неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Ищецът не е ангажирал
доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на това изискване.
5
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират
приложение.
С оглед на горното и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главния дълг, искането за заплащане на законна лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца М. Т. С.
следва да бъдат присъдени и сторените от него в настоящото производство разноски, както
следва: 598,50 лева за държавна такса, 166,67 лева – депозит за вещо лице, 2 100 лева с ДДС
– адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца Г. П. С.
следва да бъдат присъдени и сторените от него в настоящото производство разноски, както
следва: 299,25 лева за държавна такса, 33,33 лева – депозит за вещо лице, 1 250 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия,
съдът намира за неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е
определено като минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид и включения във възнагражденито ДДС.
Поради посоченото, в полза на всеки от ищците следва да бъдат присъдени всички
претендирани съдебно-деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул.
„*, ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. С., ЕГН **********, и на Г. П. С., ЕГН **********, сумата от
общо 22 443,68 (двадесет и две хиляди четиристотин четиридесет и три лева и
шестдесет и осем стотинки) лева, от която: 14 962,45 (четиринадесет хиляди деветстотин
шестдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) лева - на М. Т. С., представляваща
2/3 от общо дължимото обезщетение, и 7 481,23 (седем хиляди четиристотин осемдесет
и един лева и двадесет и три стотинки) лева - на Г. П. С., представляваща 1/3 от общо
дължимото обезщетение /след допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на
неговия размер/, за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на калник заден ляв,
задна броня, капак резервоар гориво, задна лява врата алуминиева, основа заден ляв калник
външна, джанта лята задна лява, стоп ляв, джанта лята задна дясна 18“, джанта лята предна
дясна 18", спойлер задна броня, греда заден мост, носач заден десен напречен долен, носач
горен напречен заден десен, носач надлъжен горен заден десен, стойка нивомер дясна,
подкалник ПВЦ заден десен, подкалник ПВЦ заден ляв, биалета задна дясна, външно каре
задно дясно, кора под купе задна дясна, накрайник ауспух заден ляв, облицовка ПВЦ праг
десен, носач преден десен долен, подкалник ПВЦ преден десен, каре предно дясно
вътрешно, спирачен диск преден десен, кормилна щанга предна дясна, шенкел преден десен,
амортисьор преден десен, конзола радиатори дясна, калник преден десен, фар десен ксенон,
кора под двигател, кора под предна броня, кора под купе дясна текстил, отдушник заден ляв,
6
ел. инсталация задни парктроници, решетка лява в задна броня и кормилна рейка на лек
автомобил марка и модел „* *“, рег. № *, причинени вследствие на ПТП, реализирано на
01.06.2022 г. в град Т*, по вина на водача на товарен автомобил марка и модел „*“, рег. № *,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество със срок на действие от 30.05.2023 г. до 29.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ искането
за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул.
„*, ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. С., ЕГН **********, сумата от общо 2 865,17 (две хиляди
осемстотин шестдесет и пет лева и седемнадесет стотинки) лева – разноски за
настоящата инстанция, от която: 598,50 (петстотин деветдесет и осем лева и петдесет
стотинки) лева - държавна такса, 166,67 (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки) лева – депозит за вещо лице, 2 100 (две хиляди и сто) лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул.
„*, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. С., ЕГН **********, сумата от общо 1 582,58 (хиляда
петстотин осемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) лева – разноски за
настоящата инстанция, от която: 299,25 (двеста деветдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки) лева - държавна такса, 33,33 (тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки) лева – депозит за вещо лице, 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр: адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7