Решение по дело №1297/2009 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№661

 

гр. Силистра, 04 ноември 2010 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ЧЕРНЕВА

гр. дело № 1297 по описа за 2009 година

С решение № 359 / 13. 11. 2009 г., постановено по делото, е допусната делбата между М.И.В. с ЕГН – ********** *** и Г.И.П. с ЕГН – ********** ***, ПРИ РАВНИ КВОТИ, на следния недвижим имот: апартамент с идентификатор 66425. 500. 4045. 1. 7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед ЗД – 18 – 66 / 02. 06. 2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. С., по ул. Е. С., блок П. – ., вх. , ет. , ап. , състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 67 кв. м., ведно с избено помещение № 19 и таванско помещение № 24, при съседи за апартамента: на етажа – имот с идентификатор 66425. 500. 4045. 1. 8, под обекта – имот № 66425. 500. 4045. 1. 4 и над обекта – имот № 66425. 500. 4045. 1. 10.

В първото по делото заседание след допускането на делбата никой от двамата съделители не е направил искане за поставяне в дял на процесния имот на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, но и двете страни са предявили претенции по сметките.

Ищцата М.И.В. претендира от ответника да й заплати обезщетение за неизползването на съсобствения имот в размер на 2580. 00 лв. ( по 30 лв. месечно)  за периода от м. май 2002 г. до 03. 07. 2009 г., както и по 60 лв. месечно за времето от предявяване на иска за делба до 13. 01. 2010 г.. В условия на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли претенцията за заплащане на обезщетение за времето преди предявяване на иска, претендира от ответника заплащане на сумата от 480. 00 лева от предявяването на иска до 13. 01. 2010 г.  Първоначално ищцата е претендирала и по 80. 00 лева месечно от 13. 01. 2010 г. до ликвидиране на съсобствеността, но с определение № 759 / 18. 03. 2010 г. производството по делото по отношение на тази част от претенцията на ищцата е прекратено.

Ответникът от своя страна претендира от ищцата заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща половината от стойността на извършените от него подобрения, в резултат на които се е увеличила пазарната стойност на процесния имот,  а именно: подмяна на ел. инсталацията, зидаро-мазачески дейности , циклене на паркета, направа на решетка на мазата и смяна на водопровод; претендира и заплащане на сумата от 5900 лв., представляваща половината от изплатения от него банков заем за закупуването на процесния апартамент. В съдебно заседание уточнява, че подобренията са извършвани в периода 2000 – 2002 г. Уточнява, че заемът за покупката на жилището е изплатен окончателно през 2008 г., като преди прекратяване на брака е заплатил 4715. 00 лева, а след прекратяване на брака 9 200 лева (уточнението е направено в протокола от с. з. на 31. 05. 2010 г. – л. 101)

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

Във втората фаза на производството по делото е назначена техническа експертиза, чието заключение е, че процесното жилище е неподеляемо. С оглед липсата на предпоставки за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК и валидно заявени искания в тази насока, както и предвид разпоредбата на чл. 348 от ГПК,  процесният имот следва да се изнесе на публична продан.

Тук е мястото, където следва да се обсъдят претенциите на съделителите за неуредени сметки по между им:  

В определения № 769 / 18. 03. 2010 г. И № 1265 / 10. 05. 2010 г., постановени по делото, се съдържат проектите за доклад  на съда досежно заявените от страните претенции по сметките.  В първото от посочените определения съдът е приел, че претенцията на ищцата се субсумира под нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В тази връзка на ищцата е указано, че следва да представи доказателства, че е отправила писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение. Въпреки указанията обаче ищцата не доказа, че в периода от м. май 2002 г. до датата на предявяване на иска е отправила такава покана. Едва в исковата молба, депозирана в съда на 03. 07. 2009 г., е направено искане до ответника за заплащане на обезщетение и следователно едва оттогава е възникнала изискуемостта на това вземане. Следователно претенцията на ищцата по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от м. май 2002 г. до 02. 07. 2009 г. следва да се отхвърли като неоснователна. За периода след предявяването на иска за делба до датата на първото съдебно заседание след допускането на делбата претенцията на ищцата следва да се уважи в размера, установен от вещото лице по назначената по делото експертиза – 443. 59 лв. , а в останалата част – до размера от 480. 00 лева - искът следва да се отхвърли.  

За прецизност следва да се коментира, че твърденията на ответника, че не лишавал ищцата от възможността да ползва жилището, не са подкрепени с доказателства. При положение, че в процеса не е спорно, че процесното жилище се ползва само от ответника и същевременно от момента на предявяване на иска за делба ищцата е отправила писмена покана до него за заплащане на обезщетение,  за да се освободи от задължението за заплащане на обезщетение за процесния период, ползуващият имота ответник е следвало да установи, че е предоставил на ищцата възможността да ползува част от жилището съобразно правата й и последната е отказала (в този смисъл Решение № 1142 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3608/2007 г., IV г. о., ГК ). Такива доказателства по делото не са ангажирани. Неоснователно е и възражението, че искането за заплащане на обезщетение е недопустимо, тъй като искът по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен в първото съдебно заседание след допускане на делбата, се различава от претенцията, заявена в самата искова молба. Според съда претенцията, записана в исковата молба, играе роля само на покана за заплащане на обезщетение, а сезирането на съда с иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС е направено с предявяването на писмената молба (л. 42) в срока по чл. 346 ГПК. В случай че от отправянето на поканата ответникът добросъвестно беше започнал да заплаща на ищцата поисканото обезщетение, то щеше да е налице доброволно уреждане на отношенията (споразумение), което щеше да доведе до отпадане на интереса от предявяване на иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а в случай на предявяване – до неговата неоснователност. Случаят обаче не е такъв. С отправянето на поканата ответната страна е поставена в забава. Законът не изисква поканата да съдържа и определяне на размера на задължението за обезщетение – неговото примерно посочване както се спомена, има значение за доброволното уреждане на отношенията. Размерът на действително пропуснатите ползи от ищцата в настоящия случай е определен с помощта на вещо лице след отправянето на поканата и се дължи от ответника от деня на писменото поискване. Ето защо предявеният иск следва да се уважи в посочения по-горе размер от 443. 59 лева.

Квалификацията на претенциите на ответната страна за заплащане на половината от стойността на направените от него подобрения в имота преди прекратяването на брака му с ищцата, а именно: подмяна на ел. инсталацията, зидаро-мазачески дейности и смяна на водопровод, е направена с определение № 1265 / 10. 05. 2010 г., постановено по делото (л. 88) – чл. 61, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 59 ЗЗД. С оглед указанията на ОС С, дадени с определение № 157 / 29. 04. 2010 г. по ч. гр. д. № 89 / 2010 г., тази претенция следва да се счете за допустима. С цитираното определение на СОС на ответника са дадени указания, че следва да положи усилия да обори презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). В тази насока обаче ответната страна не е поискала събиране на доказателства. Разпитан е един свидетел, който е правил ел. инсталацията и металната врата в мазето и който твърди, че за работата му е плащал ответника, но самото плащане не доказва, че средствата не са били семейни. Представените от ответника протоколи (л. 51 – 56) са частни документи без достоверна дата и са непротивопоставими на другата страна  (чл. 181 ГПК), още повече че с тях не се доказва произхода на средствата, с които е платено за извършването на отделните дейности. По делото няма яснота кой от съпрузите какви семейните разходи е поемал, тъй като освен за ремонти средства са били необходими и за текуща издръжка и за разходи около издръжката и образованието на детето.

По отношение на претенциите на ответника за заплащане на половината от стойността на  извършеното от него циклене на паркета в жилището и на половината от стойността на направената на решетка на мазата, квалификацията се съдържа в определение № 769 / 18. 03. 2010 г., в което е прието, че относно цикленето на паркета искът следва да се счита предявен по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, а по отношение на поставянето на решетка в мазата – по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.  По отношение на тези дейности ищцата на практика призна, че са извършени  от ответника след прекратяване на брака, поради което с оглед заключението на вещото лице същата следва да заплати на ответника сумата 51. 99 лева за цикленето на паркета и 87. 93 лв. за поставянето на решетка на вратата на мазата. В останалата част – до размера от 5000 лева претенциите на ответника за заплащане на подобрения следва да се отхвърлят.

Претенцията на ответника за заплащане на половината от средствата за върнатия заем на банката след прекратяването на брака е по  чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 25 СК-1985 г. (отм.) във вр. с чл. чл. 59 ЗЗД /респ. чл. 61 ЗЗД/. Видно от представеното банково извлечение е обстоятелството, че след влизане в сила на решението за прекратяване на брака между страните (06. 07. 2001 г.) ответникът е внесъл за погасяване на заема сума в размер на 8306. 25 лв. и следователно може да претендира от ищцата заплащането на половината от нея, т. е. на сумата от 4153. 13 лева. За разликата до 5 900 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

С настоящото решение  върху страните следва да бъдат възложени съответните държавни такси за делбеното производство, които съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и стойността на дяловете на съделителите според заключението на вещото лице, са в размер на по 1205. 48 лв. Ищцата следва да заплати и държавна такса върху уважения размер на претенциите на ответника по сметките в размер на 171. 72 лв., а ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 20. 00 лв. върху размера на уважената претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, съобразена с установения минимум в чл. 10 от Тарифата за ДТ.

Водим от гореизложеното, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН КАТО НЕПОДЕЛЯЕМ следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, с идентификатор 66425. 500. 4045. 1. 7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед ЗД – 18 – 66 / 02. 06. 2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. С., по ул. Е. С., блок П. – , вх. , ет. , ап. , състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 67 кв. м., ведно с избено помещение № 19 и таванско помещение № 24, при съседи за апартамента: на етажа – имот с идентификатор 66425. 500. 4045. 1. 8, под обекта – имот № 66425. 500. 4045. 1. 4 и над обекта – имот № 66425. 500. 4045. 1. 10.

 

Пазарната стойност на описания имот е 60 274. 01 (шестдесет хиляди двеста седемдесет и четири лв. и една ст.) лева.

 

ОСЪЖДА Г.И.П. с ЕГН – ********** да заплати на М.И.В. с ЕГН – ********** сумата 443. 59 (четиристотин четиридесет и три лв. и петдесет и девет ст.) лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползите, от които е била лишена в следствие неизползването на описания по-горе недвижим имот за периода 03. 07. 2009 г. – 13. 01. 2010 г., ведно със законната лихва, считано от 13. 01. 2010 г. до окончателното изплащане, като  ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част - до размера от 480. 00 лв.  за същия период, както и за размера от 2580. 00 лв.  за периода от м. май 2002 г. до 03. 07. 2009 г.

 

ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН – ********** да заплати на Г.И.П. с ЕГН – ********** сумата  51. 99 (петдесет и един лв. и деветдесет и девет ст.) лева, представляваща половината от разходите за цикленето на паркета в описания по-горе недвижим имот, както и сумата 87. 93 (осемдесет и седем лв. и деветдесет и три ст.) лв., с която се е обогатила без основание в резултат  на  поставянето на решетка на вратата на мазата на описания по-горе имот, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13. 01. 2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за заплащане на стойността на извършените в имота подобрения до размера от 5000 лв., в това число и извършените подобрения в имота преди 06. 07. 2001 г. , както следва: подмяна на ел. инсталацията, зидаро-мазачески дейности и смяна на водопровод в описания по-горе недвижим имот.

 

ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН – ********** да заплати на Г.И.П. с ЕГН – ********** сумата  4 153. 13 (четири хиляди сто петдесет и три лв. и тринадесет ст.) лева, представляваща половината от изплатения банков заем на страните след  прекратяването на брака им, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13. 01. 2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 5 900. 00 (пет хиляди и деветстотин) лева.

 

Осъжда М.И.В. с ЕГН – ********** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1205. 48 (хиляда двеста и пет лв. и четиридесет и осем ст.) лв., както и държавна такса върху присъдените суми по сметките в размер на 171. 72 (сто седемдесет и един лв. и седемдесет и две ст.) лева.

 

Осъжда Г.И.П. с ЕГН – ********** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1205. 48 (хиляда двеста и пет лв. и четиридесет и осем ст.) лв., както и държавна такса върху присъдените суми по сметките в размер на 20. 00 (двадесет)  лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                          

                                                                                (Е. Чернева)