Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 05.06.2017 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на първи декември, през две хиляди и шестнадесета година,  в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ели Гигова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 4267 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

  Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм/ и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата Е.А.Г. поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в следствие на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 17.02.2013г. на кръстовището на бул. „Източен” и бул. „Княгиня Мария Луиза” в гр. Пловдив. Според твърденията на ищцата, вредите произтичали на първо място от описаните в исковата молба лични физически травми, на второ място от описаните в исковата молба болки и страдания поради осъществения принудителен терапевтичен аборт, и на трето място от загубата на загиналия при самото пътно- транспортно произшествие С. И., с който ищцата живела на съпружески начала. Самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. №********, който в резултат на нарушение на правилата за движение ударил с управлявания от С.  И. мотоциклет „Ямаха“, с рег. № ********, върху който пътувала и ищцата. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на причинителя на вредите не била покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”– ищцата отправила писмено искане до ответната страна – Г. Ф., да й заплати обезщетение на всяко едно от посочените по- горе основания. Това искане било частично удовлетворено, като въз основа на писмо с изх. № 210150/18.07.2014г. на ищцата било изплатено обезщетение, в размер на сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди поради смъртта на С. И., и за сумата от 34 000 лева неимуществени вреди поради лично претърпени травматични увреждания /контузии и терапевтичен аборт/, но размерът на изплатеното обезщетение не бил адекватен на размера на действително причинените вреди. При изложените фактически обстоятелства ищцата претендира за осъждане на ответника, с оглед особената му нормативно установена функция, да й заплати допълнително застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както следва: в размер на сумата от  50 000 лева, представляващи неимуществени вреди поради загубата на загиналия при самото пътно- транспортно произшествие С. И., с който ищцата живела на съпружески начала; сумата от 85 000 лева, поради емоционална травма от загубата на плода поради осъществения принудителен терапевтичен аборт и сумата от 66 000 лева, поради травматичните увреди на главата и тялото, вкл. медикаментозен алергичен шок и загуба на два горни резци. Ищцата твърди, че споменатите суми ответникът бил длъжен да изплати наред с първоначалното обезщетение и поради това изпаднал в забава, а поизложените съображения, претендира за осъждане на ответника да й заплати и законната лихва, считано от деня, в който е изтекъл тримесечния срок за произнасяне и изплащане на обезщетение от Г. Ф. - 18.10.2014г., до деня на  окончателното плащане на присъденото обезщетение. При уважаване на иска, ищцата претендира за присъждане на направените съдебни разноски, вкл. и за осъждане на ответника да заплати възнаграждение на процесуалния й представител при условията на чл. 38 от ЗА.

Исковата претенция е оспорена от ответника Г. Ф.. Чрез процесуалните си представители ГФ оспорва предявения иск по размер. Ответникът поддържа, че определил и изплатил на ищцата обезщетение в размер на сумата от 84 000 лева, на претендираното основание и навежда навежда доводи за прекомерност на заявения в исковата молба паричен еквивалент на обезщетението. Сочи, че определеният и изплатен размер на обезщетението бил събразен с принципа на справедливостта, но също и с разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД като се отчита допуснатото от пострадалата нарушение на чл.137е от ЗДвП, което допринесло за настъпване на релевирания вредоносен резултат. Моли за отхвърляне на предявените претенции и претендира да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника- В.Х.М., не изразява становище по допустимостта и по основателността на иска и не прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят по твърдението за настъпването на посоченото в исковата молба ПТП, а и съдържанието на приета като доказателство Присъда № 40 от 19.05.2014г. на ОС Пловдив по НОХД № 471/2014г. мотивира задължението на настоящия съд, да приеме в хипотезата на чл. 300 от ГПК следните доказателствени изводи:

На 17.02.2013г. на кръстовището на бул. „Източен” и бул. „Княгиня Мария Луиза” в гр. Пловдив е настъпило ПТП между управлявания от С. И.И. мотоциклет „Ямаха“, с рег. № ********, върху който пътувала и ищцата (в качеството на пътник на задната седалка) и лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. №********, управляван от В.Х.М.. Настъпването на произшествието е причинено в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл. 31, ал.1 от ППЗДвП, което се изразява в навлизане в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението. В следствие на ПТП е настъпила смъртта на С. И.И. и са причинени две средни телесни повреди на Е.А.Г. (ищцата в настоящото производство).

 Не се спори между страните и по отношение на факта, че гражданската отговорност на  собственика и водача на лекия автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. №******** не е била застрахована към датата на настъпването на ПТП т.е. към 17.02.2013г.

С молба вх. № 24-01-355 от 18.07.2014г., подписана от адв. Р.М., в качеството на представител на ищцата, до ответника е била отправена писмено претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - на основанието, което е релевирано в исковата молба. С писмо изх. № 24-01-355 от 31.07.2014г. и писмо изх. № 24-01-355 от 11.09.2014г. Г. Ф. е уведомил ищцата, за взетото решение да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди, в общ размер на сумата от 84 000 лева, включително:

·         общо сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди поради смъртта на С. И., 19 000 лева за неимуществени вреди, поради болките и страданията,

·         общо сумата от 19 000 лева за неимуществени вреди, поради болките и страданията,произтичащи от лично понесените от ищцата вредоносни последици (раздробено счупване на долната трета от дясна фибула -10 000 лева, контузиа на главата и контузия на мозъка- 16 000 лева, редуцирано с ½ на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 137е от ЗДвП и сумата от 1 000 лева обезщетение за причинена фрактура на коронките на два горни резеца);

·         сумата от 15 000 лева за неимуществени вреди, поради осъществения терапевтичен аборт,

а с изрично изявление в исковата молба, ищцата признава факта, че посочените по- горе суми на обезщетенията си били заплатени.

Като доказателства по делото са приети медицински документи – епикризи, амбулаторни листове и медицински изследвания /на стр. 75 до 82, на стр.123 до 179 и на стр. 221 от делото/, които установяват обективни медицински данни за здравословното състояние на ищцата, както и за проведеното лечение на травматичните увреди след настъпването на процесното ПТП. Споменатите два документа са обект на анализ и от допуснатата комплексна съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска експертиза която е изготвена от вещи лица д-р К. (със специалност ортопедия и травматология), д-р С.С. (със специалност неврология), д-р М.М. (със специалност токсикология)и д-р В. С. (със специалност АГ) сочи, следните изводи относно правно значимите и подлежащи на доказване факти:

·         В следствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла закрито счупване на кост и разкъсване на връзка на долен десен крайник. За тази травма е приложено първоначално стационарно лечение, с поставяне на гипсова лонгета, а в последствие опаретавино лечение за поставяне на остеосинтеза и за премахване на остеосинтезата. Счупената кост е възстановила целостта си без усложнения, а състоянието на пострадалата е напълно възстановено по отношение на тази травма. Продължителността на болките и страданията е с обща сумарна продължителност от 6 месеца. Върху долната една трета от десния пищал е останал траен козметичен белег с дължина около 10 см.

·         В следствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла мекотъканни контузии на главата, контузия на главния мозък, травматичен субарахноидален кръвоизлив в дясно, лек отток в дясна голямо мозъчна химисфера. За тази травма е приложено първоначално стационарно лечение. Състоянието на пострадалата е напълно възстановено по отношение на тази травма, а кръвоизливите са резорбирани.

·         По време на оперативното лечение след ПТП, ищцата е изпаднала в състояние на тежък алергичен шок, което е наложило приемането и престоя и в отделение по реанимация. Алергичният шок се дължи на прилагането на медикаменти, довели до обрив и бронхоспазъм. Алергичният шок се дължи на свръхчувствителност на конкретния организъм (на пострадалата) към конкретен медикамент (препарат), която е използван от анестезиолога при увода в анестезията. За стабилизиране на състоянието на пострадалата се е наложило допълнително приемане на медикаменти, а операцията е отложена и проведена по- късно, след стабилизиране на състоянието на пострадалата.

·         В резултат на приложената медицинска терапия – приемане на фармацевтични препарати от типа на кортикостероиди, подлагане на гамалъчения при медицинските изследвания, общ стрес на организма, се възникнали медицински фактори, които са довели до повишен риск за жизнеспособността на плода, с който пострадалата е била бременна. Бременността е регистрирана в начален етап- вероятно втора гестационна седмица. Медицинските стандарти в областта на АГ са наложили препоръка за извършване на терапевтичен аборт, поради повишения риск от мутагенни и други овреждащи и заплашващи живота на зарошиза фактори.

Заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза която е изготвена от вещи лица д-р К. (със специалност ортопедия и травматология) и инж. М.Ф. (със специалност транспортна техника и технологии), сочи следните изводи относно правно значимите и подлежащи на доказване факти:

·         Получените от ищцата травматични увреждания по лицето и окосмената част от главата категорично установяват, че при настъпването на ПТП ищцата не е използвала предписаното от чл. 137е от ЗДвП предпазно средство за мотоциклетисти- стандартна каска /шлем/ осигуряваща защита на главата и лицето, вкл. и челюстта. Материалът на изработване на стандартните каски и системата за закрепване осигуряват висока степен на защита и при конкретния удар, биха допринесли в значителна степен за защита на ищцата от понесените травматични увреди на главата.

·         Вещите лица допускат хипотетичната възможност, пострадалата да е използвала нестандартна /провизорна/ каска, наречена условно тип „тенджера“, която не отговаря на стандартите за безопасност и не осигурява никаква защита.

В дадените пред съда показания, свидетелката Ц.К.С.заявява, че възприела лично обективното здравословно, емоционално и психологическо състояние на ищцата след настъпването на процесното ПТП.  Пострадалата била нейна внучка и С. знаела, че Е. (ищцата) и С. И. живели заедно в едно жилище и на съпружески начала от около една година и половина преди настъпването на пътния инцидент. Свидетелката имала преки впечатления, че двамата се разбирали много добре, загиналия уважавал внучката й и се грижел за нея. Незабавно след настъпване на пътния инцидент, свидетелката била уведомена и посетила болницата, където възприела, че внучката й се намира в твърде лошо външно общо състояние- била контузена, неадекватна, оплаквала се от болки и непрекъснато питала за състоянието на С. И.. Близките й първоначално не съобщили вестта за това, че И. загинал, но в последствие, когато узнала тази новина, пострадалата я възприела твърде емоционално, „психически рухнала“. По време на лечебния и възстановителен период, ищцата била подпомагана активно от свидетелката, както и от майка си, особено в първия месец след настъпване на ПТП, когато пострадалата изобщо не била в състояние да се грижи сама за битовите си и хигиенни нужди. Необходимостта от извършването на терапевтичен аборт , пострадалата приела твърде тежко, понеже първоначално не знаела, че е бременна и когато узнала, тя се надявала, че ще може да роди плода. Според впечатленията на свидетелката, ищцата трудно преодолявала загубата на своя приятел С. и негативните психологически последиците от това събитие все още били налице.

В дадените пред съда показания, свидетелката Д.Г. Б. заявява, че възприела лично обективното здравословно, емоционално и психологическо състояние на ищцата след настъпването на процесното ПТП. Пострадалата била нейна дъщеря и поради това, Б. знаела, че Е. (ищцата) и С. И. живели заедно в едно жилище и на съпружески начала от около една година и половина преди настъпването на пътния инцидент. Свидетелката имала преки впечатления, че двамата се разбирали много добре, загиналия се грижел за дъщеря й и двамата имали планове за създаване на семейство. Незабавно след настъпване на пътния инцидент, свидетелката била уведомена и посетила болницата, където възприела, че дъщеря й се намира в твърде лошо външно общо състояние- била контузена, неадекватна, оплаквала се от силни болки и непрекъснато се интересувала за състоянието на С. И.. Близките й първоначално не съобщили вестта за това, че И. е загинал, но тъй като непрекъснатите въпроси на Е. за състоянието на С.започнали да безпокоят и лекарския екип – новината за смъртта му била съобщена на ищцата от психолога на здравното заведение, в което тя се лекувала. Свидетелката (майка й) не присъствала на разговора между психолога и дъщеря й, но имала впечатление, че дъщеря й възприела твърде тежко трагичната вест. По време на лечебния и възстановителен период, ищцата била подпомагана активно от свидетелката, както и от баба си си, особено в първия месец след настъпване на ПТП, когато пострадалата изобщо не била в състояние да се обслужва сама. Необходимостта от извършването на терапевтичен аборт , пострадалата приела твърде тежко, понеже първоначално не знаела, че е бременна и когато узнала, тя много се надявала, че ще може да задържи и да роди плода. Въпреки че първоначално отказвала да приеме необходимостта от аборт, ищцата се съгласила след консултации с няколко медицински специалисти. Според впечатленията на свидетелката, ищцата трудно преодолявала загубата на своя приятел С. – станала необщителна и съзнателно избягвала социални контакти.

           При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 288 от КЗ;

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а” КЗ, ответникът е длъжен да изплати на ищцата обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които са настъпили в следствие на виновно противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който е  управлявал споменатото МПС без да е налице покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”. 

Прецизната правна квалификация на иска насочва именно към вече отменения Кодекс на застраховането, а не към действащия при постановяване на решението нормативен акт със същото наименование, тъй като релевантните юридически факти (самото увреждане при настъпването на ПТП, както и отправянето на претенция към ГФ за доброволно уреждане на спора) са били осъществени при действието на споменатия нормативен акт.

Страните не спорят по наличието на основание за изплащане на застрахователно обезщетение от Г. Ф.. В подкрепа на тази констатация може да се посочи изразената процесуална позиция на страните, както и писмените волеизявления на Ф.а, който се е произнесъл по предявената пред него претенция в рамките на установения от разпоредбата на чл. 288, ал.7 от КЗ /отм/ тримесечен срок, считяно от момента на завеждането на претенцията т.е. до 18.10.2014г.

Ищцата твърди, че насочва иска си към ответника, само поради несъгласието си с размера на обезщетението, което УС на Г. Ф. е определил. Ето защо, разрешаването на спора ссе концентрира върху два основни въпроса: справедливия размер на обезщетението, което се дължи за конкретно установените увреждания и върху основанието за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК, с оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, в качеството на пострадало лице.

По размера на дължимото застрахователно обезщетение за лично претърпените от ищцата телесни травми;

Не се спори, че ищцата е получила вече сумата от 19 000 лева за неимуществени вреди, поради болките и страданията,произтичащи от лично понесените от нея вредоносни последици  - раздробено счупване на долната трета от дясна фибула ( за които е получила сумата от 10 000 лева, контузиа на главата и контузия на главата и мозъка (за които е получила сумата от 8 000 лева, като резуцирано с ½ на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД обезщетение в размер от 16 000 лева, поради нарушение на чл. 137е от ЗДвП и фрактура на коронките на два горни резеца (за които е получила обезщетение в размер на сумата от 1 000 лева).

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза допринесе за установяване на действителния характер и обем на вредите, които ищцата е била принудена да понесе поради причинените в следствие на ПТП травматични увреждания. Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите и свързания с тях въпрос за размера на обезщетението се определя по справедливост.

В конкретния случай, съдът счита, че понесените от ищцата болки и страдания, свързани с контузията на долния десен крайник са били значителни.

За този извод допринасят фактите, че за реализиране на пълния ефект от лечението, е необходимо провеждането на две медицинска интервенции, че пострадалата е лице в сравнително млада възраст, а лечението е възпрепятствало осъществяване на пълноценни социални контакти в продължение на около шест месеца. С помощна на събраните свидетелски показания на близки на ищцата се установи, че силно затрудняващия постелен режим, който е изисквал полагане на непрекъснати битови грижи и помощ е продължил при ищцата около един – до два месеца.

От друга страна, съдът съобрази, че лечебно – възстановителния период за ищцата е бил със средна степен на продължителност т.е. около 6 месеца, че в него са извършени инвазивни процедури, водещи до болки и стрдания, но че е възстановяването е напълно успешно. Остатъчният козметичен белег на крака обаче, следва да бъде оценен като негативен фактор, определящ по- висок размер на обезщетението, като се отчита сравнително младата възраст на лицето.

Като отчете съвкупността от всички изложени по- горе обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите през 2014г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период), съдът приема че компенсирането на вредните последици от това травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева.

По – нисък размер на обезщетението в конкретния случай не би бил справедлив, като се отчита броя на травмите и продължителния лечебно- възстановителен процес, но и по-висок от посочения по- горе размер на обезщетението също не би следвало да бъде определен като справедлив, като се отчита факта на пълното възстановяване на травматичните увреждания вкл. и благоприятната медицинска прогноза в тази насока На практика, една година след настъпването на пътния инцидент, състоянието на опорно- двигателната функция е напълно възстановено, а този факт е констатиран в хода на съдебното дирене пред настоящия съд. Тъй като за споменатата травма, ищцата вече е била обезщетена със сумата от 10 000 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително разликата в размер на сумата от 8 000 лева, като справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди, в резултат от конкретното увреждане.

В конкретния случай, съдът счита, че понесените от ищцата болки и страдания, свързани с контузията на главата /мекотъканни контузии и контузия на мозъка/ също са били значителни.

В резултат на увреждането, ищцата е била подложена на продължително лечение, което е създало дискомфорт, стрес, болки и страдания. Отегчаващите обстоятелства, свързани с тази травма са отново сравнително младата възраст на пострадалата, но при това не може да бъде пренебрегнат факта, че възстановяването от травмата е пълно и не са установени никакви неврологични усложнения, козметични белези по главата и др.

При това, съдът намира за основателно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадалата. Заключението на комплексната съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза бе категорично относно факта, че ищцата не е използвал предпазно средство по чл. 137е от ЗДвП, каквото е била длъжна да използва, в качеството на пътник на задната седалка на мотоциклета. В конкретния случай е омустно да се отбележи, че неизползването на стандартен и технически изправен мекотъканни  увреждания по лицевата и теменната област на главата на пострадалата. Именно тези мекотъканни травми обосновават категоричен извод, че пострадалата не е използвала предпазен шлем – дъгласно предписанията на чл. 137е от ЗДвП, понеже мекотъканните травми на главата й са получени в резултат от пряк контакт с твърди тъпи предмети от околния терен, при падането на ищцата от мотоциклета, след сблъсъка.

Използването на предпазен шлем без всяко съмнение, би ограничило значително или дори би предотвратило настъпването на конкретните травми, което са пряка последица от удара на главата в твърди тъпи предмети.По всички изложени съображения, размерът на съпричиняването, поради нарушение на разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП в конкретния случай е непренебрежимо значителен и следва да бъде определен на не по- малко от 1/2 (една втора).

Като отчете съвкупността от всички изложени по- горе обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите през 2014г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период), съдът приема че компенсирането на вредните последици от това травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева. По – нисък размер на обезщетението в конкретния случай не би бил справедлив, като се отчита естеството на травмите и продължителния лечебно- възстановителен процес, но и по-висок от посочения по- горе размер на обезщетението също не би следвало да бъде определен като справедлив, като се отчита факта на пълното възстановяване на травматичните увреждания вкл. и благоприятната медицинска прогноза в тази насока На практика, една година след настъпването на пътния инцидент, състоянието на пострадалата е напълно възстановено, а този факт е констатиран в хода на съдебното дирене пред настоящия съд.

На основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД обаче, справедливият размер на обезщетението за сумата от 24 000 лева, следва да бъде редуциран с 1/2 част, до размер на сумата от 13 000 лева. Тази сума ответникът дължи да заплати на ищцата, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от уврежданията на главата. Тъй като за споменатата травма, ищцата вече е била обезщетена със сумата от 8 000 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително разликата в размер на сумата от 5 000 лева, като справедлив размер на обезщетение за неимуществените вреди, в резултат от конкретното увреждане.

В конкретния случай, съдът счита, че понесените от ищцата болки и страдания, свързани с изпадането й в алергичен шок по време на подготовката за оперативна интервенция не подлежат на обезщетяване от  Г. Ф..

Алергичният шок е остро и живото застрашаващо състояние, в която ищцата е била по време на болничното лечение след настъпването на ПТП. Обстоятелството, поради което ищцата е изпаднала в това състояние се намира в причинно – следствена връзка с настъпването на процесното ПТП, защото ако пътния инцидент не би настъпил, то ищцата не бе имала необходимост от лечение с оперативна интервенция.

Причинно- следствената връзка обаче, не е пряка (conditio sine qua non), а двойно опосредена - от една страна: от спецификите на организма на пострадалата, а от друга страна: от действията на медицинските специалисти- анестезиолози, които са подготвяли ищцата за операция, като са и инжектирали препарат, към който тя е алергична.             

До този извод съдът достигна, като отчита изводите на комплексната СМЕ, която подчертава известния на съда факт, че получаването на травма, а е специфично състояние на реактивност на един конкретен организъм, към един конкретен препарат, съдържащ химично вещество /алерген/. Алергичната реакция на ищцата е факт извън пряката причинно- следствена връзка с пътния инцидент.

На второ място, трябва да се има предвид, че хронологията на фактите, в процеса на лечението на ищцата сочи, че необходимата оперативна интервенция е била извършена  по- късно, в същото лечебно заведение, но очевидно след прилагане на друг, различен и непредизвикващ алергия у ищцата анестезиологичен препарат. Предразположението на конкретен организъм към алергия може да се установи предварително, при извършване на медицинско изследване. Какъвто и да е използвания от анестезиолозите препарат, който не предизвиква алергия, очевидно, че е че е могъл да бъде приложен вместо предизвикващия алергия, ако споменатите вече медицински специалисти биха приложили по подходящ начин специалните знания, които притежават и необходимата грижа. Действията и бездействията на медицинските специалисти не следва да се вменяват в отговорност на Г. Ф.. Именно опосредения характер на причинно- следствената връзка изключва една от предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента, респ. и свързаното с нея задължение на Г. Ф. да изплати обезщетение за това състояние на пострадалата.

В конкретния случай, съдът счита, че понесените от ищцата болки и страдания, свързани с причинена фрактура на коронките на два горни резеца са били адекватно обезщетени.

За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място, че обема на понесените болки и страдания, за които се претендира обезщетение, подлежат на доказване, на общо основание. В хода на съдебното дирене пред настоящия първоинстанционен съд, ищцата не ангажира нито едно доказателствено средство, с конкретна насоченост към установяване на по- голям размер на вредите от онзи, който е бил обезщетен от ответника.

На второ място, съдът съобрази, че обезщетението се търси за неимуществени вреди, произтичащи от болките и страданията, които ищцата е преживяла, поради споменатата контузия, а не за стойността на медицинските разходи, които би следвало да направи за възстановяване на увредените зъби /имуществени вреди/.

За споменатите болки и страдания ищцата е била обезщетена със сумата от 1000 лева и по- висок размер на обезщетението не би бил оправдан, особено като се отчита факта, че в хода на настоящия процес не се установи нито състоянието на двата резеца, нито лечението, което е било приложено.

По размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на С. И.И.;

Константната съдебна практика (Постановление №5 на Пленума на ВС  от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на ВС от 1984г.)  изчерпателно очертават кръга от лицата, които са легитимирани да получат застрахователно обезщетение – това са възходящите и низходящите, съпругът и само по изключение - две други категории лица, които формално не са свързани с брачна или родствена връзка с пострадалия /починалия/, но могат да бъдат легитимирани да получат обезщетение.

Според насоките на цитираните по- горе ППВС, които са се утвърдили в съдебната практика - след като ищцата твърди, че е живяла в едно домакинство с починалия при ПТП във фактическо брачно съжителство – ищцата бе длъжна да докаже по категоричен начин естеството, обема и трайния характер на фактическите отношения, които са били установени с пострадалия приживе.

Събраните в хода на съдебното дирене пред настоящия съд доказателства обаче, са крайно недостатъчни да установят твърдяната, трайна, фактическа, емоционална и икономическа връзка между ищцата и загиналия в следствие на процесното ПТП.

Без съмнение, емоционалната сфера на пострадалата е била дълбоко засегната от загубата на нейния близък приятел С. И., с когото е имала интимна и емоционална връзка. Споменатата връзка обаче, не може да бъде напълно и изцяло приравнена по обем и по правни последици на семейна връзка между съпрузи. Когато допуска фикцията за определяне на кръга от правоимащите лица, Пленума на ВС има предвид възможността да се получи застрахователно обезщетение, но не приравнява дефинитивно съществуващото брачно правоотношение с хипотезата на липсващо такова, що се отнася до обема на вредите. Тъкмо напротив, задължителната практика на ВКС препоръчва да се изследват задълбочено всички правнозначими факти, сред които са продължителността на фактическото съжителство между пострадалото и увреденото лице, както и дълбочината на икономическата и социалната обвързаност между тези лица, защото тези фактори съществено повлияват върху обема на вредите и респективно върху размера на дължимото обезщетение.

За да достигне до  този извод, съдът съобрази, че обществото все пак (и все още) отдава по- особено отношение на семейството, като основна социална единица, обвързваща трайно лицата, които са сключили брак. Макар и силно емоционална, фактическата връзка между ищцата и загиналия в следствие на ПТП неин приятел С. И.И. няма характера на брак и/ или на регистрирано фактическо брачно съжителство. По сведение на свидетелите, които са близки роднини на ищцата, емоционалната връзка между С. и Е. е траела около година и половина. Освен на емоционално ниво, връзката между ищцата и пострадалия не е била трайно обективирана на социално и икономическо ниво.                                            

По изложените съображения, съдът намира, че изплатеното вече обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева компенсира в достатъчна степен тежките емоционалните вреди, които ищцата е понесла поради загубата на приятеля си С. И..

По размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, произтичащи от претърпения терапевтичен аборт;

Заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска експертиза установи наличието на пряката причинно- следствена връзка между приложения по предписание на лекарите терапевтичен аборт и настъпването на процесното ПТП. Това е така, доколкото според медицинските специалисти, не само лекарствените препарати, чието приложение е било необходимо, но и йонизиращите лъчения при спешните травматологични изследвания след настъпването на ПТП са допринесли за създаването на висок медицински риск за здравето и жизнеспособността на плода, който ищцата е носила.

За претърпените вреди, ищцата е била обезщетена със сумата от 15 000 лева, но счита, че дължимото й справедливо обезщетение възлиза на 85 000 лева, до общ размер на сумата от 100 000 лева.

За да разреши правния спор по справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази на първо място логическото противоречие в твърденията на ищцата, относно фактите, които обуславят обема на вредите. Така в исковата молба, плодът е определен като „чакано бебе“, но същевременно се твърди, че ищцата не е знаела за своята бременност, а бременността й е установена случайно, едва след настъпването на процесното ПТП.

Като правно значим следва да се отчита също и факта, че бременността на ищцата, която е била прекратена принудително, чрез терапевтичен аборт е била съвсем в своето начало -  във втора гестационна седмица, според заключението на съдебно- медицинската експертиза в областта на АГ.

На трето място, следва да се отчита факта, че от гледна точка на позитивното право, а следователно и на преобладаващите разбирания в обществото, нероденият плод не е правен субект (освен при фикция за наследяване) и следователно загубата му не може да бъде приравнена  по правни последици на загубата на родено дете.

Като отчете съвкупността от всички изложени по- горе обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите през 2014г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период), съдът приема че компенсирането на вредните последици от терапевтичния аборт, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева. По – нисък размер на обезщетението в конкретния случай не би бил справедлив, като се отчита естеството на вредите, но и по-висок от посочения по- горе размер на обезщетението също не би следвало да бъде определен като справедлив, като се отчитат изложените по- горе съображения.  Доколкото на същото основание, ищцата вече е била обезщетена със сумата от 15 000 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително разликата в размер на сумата от 5 000 лева, като обезщетение за неимуществените вреди, които ищцата е понесла.

По всички изложени по- горе съображения, след задълбочен анализ на събраните в хода на процеса доказателства, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително сумата от 18 000 лева (вкл. 8 000 лева за понесените неимуществени вреди в резултат от контузията на долния десен крайник, сумата от 5 000 лева, за понесените неимуществени вреди в резултат на контузиите на главата и мозъка и сумата от 5 0000 лева като неимуществени вреди за извършения терапевтичен аборт).

Допълнително обезщетение за неимуществените вреди, поради причинената смърт на С. И.И. над размера на вече изплатеното обезщетение за сумата от 50 000 лева не се дължи.

По претенцията на ищцата за лихва върху сумата на дължимото обезщетение.

Задължението за заплащане на лихва, по дефиниция е предпоставено от факта на изпадането на длъжника в забава за изпълнение на изискуема парична престация /плащане/.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.7 от КЗ /отм/ - Гаранционният Ф. изплаща обезщетения и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията.

Доколкото събраните в хода на делото писмени доказателства установвиха, че срокът за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение изтича на 18.10.2014г.  /т.е. три месеца след датата на подаването на писмено искане на 18.07.2014г./ налага извода, че ответникът не е изпадал в забава по отношение на задължението си да изплати пълния дължим размер на застрахователното обезщетение и следва да бъде осъден, да заплати законната лихва върху сумарния дължим размер на претендираното, но незаплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, считано от 18.07.2014г. до деня на окончателното плащане.

   По претенциите за присъждане на разноски;

С оглед изхода на процеса, ищцата има право да получи направените от нея съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Тъй като ищцата е освободена от задължението за заплащане на съдебна такса и разноски на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, а съдебните разноски са понесени първоначално за сметка на съдебния бюджет, ответникът следва да бъде осъден, да заплати по сметката на съда, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата на направените разноски и на дължимата държавна такса, съразмерно с уважената част от иска. Тази сума възлиза общо на 800 лева.

 На основание чл. 38 от ЗА, вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на процесуалния представител на ищцата възнаграждение за процесуално представителство в производството по предявения иск, съразмерно с уважената част от иска. Тази сума възлиза на 1070 лева и следва да бъде присъдена в полза на адв. Р.М..

Ответникът също е легитимиран да получи от ищцата направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно представения от ответника списък на разноските и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК, размерът на разноските, които ищцата следва да бъде осъдена да заплати възлиза на 7 200 лева.

 Третото лице- подпомагаща страна не дължи заплащането на съдебни разноски и не е легитимирано да претендира съдебни разноски.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Е.А.Г. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Р.М.,***, офис №407, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, представляваща дължима част от разликата, над вече изплатено застрахователно обезщетение за лични телесни увреждания в общ размер на 34 000 лева, причинени в следствие неправомерното поведение на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. №********, при  ПТП от 17.02.2013г., заедно със законната лихва върху присъданата сума, считано от 18.10.2014г. до деня на окончателното плащане на задължението, като отхвърля предявения иск за разликата - над присъдената сума до пълния претендиран на това основание размер на обезщетение за 191 000 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.Г. срещу Г. Ф. иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ - за присъждане на сумата от 50 000 лева, представляваща разлика над вече изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева, за неимуществени вреди причинени поради смъртта на С. И.И., в следствие неправомерното поведение на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. №********, при  ПТП от 17.02.2013г.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на адв. Р.И.М. от САК, с адрес: ***, офис №407, на основание чл. 38 от ЗА - сумата от 1070 (хиляда и седемдесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Е.А.Г. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Е.А.Г. да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК – сумата от 7200 (седем хиляди и двеста) лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща съдебна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена.

 

Решението е постановено при участие на В.Х.М., с адрес ***,  в качество на трето лице- помагач на Г. Ф..

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                                                        СЪДИЯ: