Р Е Ш Е Н И Е
№ 1096 14.05.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и четвърти април две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 9429 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Б.П.Щ. против М.С.Д., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за сумата от 15784,86 лева и в
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД за същата сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, с
който оспорва исковете като неоснователни.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковете, като присъди на
страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
претенциите, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
М.С.Д. е
живеела на съпружески начала с А. П.Щ., брат на ищеца, до 2017 г. От
съвместното им съжителство през 2013 г. се ражда дете – А. А. Щ.. Към 2014 г.
всички те (родители и дете) имат обявен един и същ настоящ адрес ***, който от
преди това е настоящ адрес на ответника Д.. В известен период тримата
пребивават и в Германия, като отново живеят в едно домакинство. А. П.Щ. е
управител на дружеството „***“ ООД до 14.04.2015 г. През 2014 г. то има
финансови проблеми, поради което А. Щ. моли Д. да даде пари в заем на брат й,
ищецът Б.Щ., който, от своя страна, да ги инвестира в дружеството. Ответникът
дава на ищеца в заем три пъти по 5000 лева през 2014 г.
С
определение от 21.06.2016 г. по гр. дело № ***/2016 г. по описа на БРС е одобрена спогодба, по силата
на която „***”
ООД се съгласява и задължава да изплати на ищеца Б.П.Щ., ищец и по настоящото дело, по посочена
от него банкова сметка ***.81 лева в
срок до 30.03.2017 г., както следва: 3000 лева – платими в деня на подписване на
спогодбата; 1000 лева адвокатско възнаграждение ще бъдат заплатени на адвокат Д. К. по банкова
сметка *** в деня на подписване на спогодбата; 12 784.81 лева ще бъдат
заплатени на 9 равни месечни вноски от по 1420,54 лева, начиная от 30.07.2016
г., като падежът на месечната вноска ще
бъде последното число на съответния месец. Ищецът Б.П.Щ., се съгласява да
получи сумите като за целта предоставя банкова сметка с титуляр М.С.Д.
в „***“. Д. се съгласява да получи тези суми по банковата си сметка и така Б.Щ.
да изпълни задължението си към нея за връщане на заетата му сума.
На 21.06.2016 г. по банковата сметка, с титуляр ответникът Д., е преведена
от дружеството „***“ ООД сумата от 3000 лева, като основание на превода е
отразено „съд. спогодба с Б.П.Щ.“. Впоследствие с 9 платежни нареждания (от
дата 28.07.2016 г., от дата 25.08.2016 г., от дата 27.09.2016 г., от дата
24.10.2016 г., от дата 29.11.2016 г., от дата 23.12.2016 г., от дата 27.01.2017
г., от дата 23.02.2017 г. и от дата 22.03.2017 г.), всяко в размер на 1420,54
лева, по банковата сметка, с титуляр ответникът Д., дружеството превежда сумата
от 15784,86 лева (равна на процесната по настоящото дело). Основанието на
всички банкови преводи е „вноска по споразумение с Б.Щ.“.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, приети по делото, и на показанията на свидетелите,
ангажирани от ответника.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.240 от ЗЗД:
По иск
с правно основание чл. 240 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е доказването
както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание – в този смисъл Решение
№ 192 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о.
Макар с
определението по чл.140 от ГПК съдът да указа на ищеца, че не сочи
доказателства сумата от 15 784,86 лева да е предадена на ответника въз
основа на договор за заем, такива доказателства (нито гласни, нито писмени) не
бяха събрани по делото. Основанието „вноска по споразумение“ (посочено в
платежните документи) не е равнозначно на „предаване на сума в заем”. Извън
горното, нелогично е лице, което се нуждае от средства в заем (в случая Д.), да
се съгласява да ги получи „на части“ в период от 9 месеца, при това
получаването им да е обвързано от бъдещо несигурно събитие – дружеството „***“
ООД може и да не изпълни спогодбата.
Ето защо искът
по чл.240 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен. В този смисъл се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск за неоснователно
обогатяване.
Според
разпоредбата на чл.75, ал.2, изр.1 от ЗЗД длъжникът
се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което,
въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи
изпълнението. Не може да има никакво съмнение, че
като е превело сумата по спогодбата по посочената от самия кредитор Б.Щ.
банкова сметка, дружеството „***“ ООД е изпълнило своето задължение. В случая
спогодбата не представлява договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22,
ал.1 от ЗЗД, защото Д. не придобива права по сделката, респективно вътрешните
отношения между нея и ищеца не се уреждат от спогодбата. В този смисъл на
изследване подлежи въпросът налице ли е правно основание Д. да задържи
преведените по нейна банкова сметка суми.
Даден факт
може да бъде установен и само с косвени доказателства, ако те, в своята
съвкупност, водят до един единствен извод за наличието му.
Безспорно
не е налице дарствено намерение от страна на Щ. (Д. не твърди, че сумата от
15 784,86 лева й е дарена), и категорично се установи, че между тях не е
сключен договор за заем със заемодател Б.Щ. и заемател М.Д.. Самият ищец твърди
в исковата молба, че сумата от 15784,86 лева не е „малка“, т.е. определя вземането
си като такова на значителна стойност. В този смисъл, след като води съдебен
спор за това вземане и съобразно спогодбата то му е признато за ликвидно,
нелогично е да „предоставя“ сумата от 15 784,86 лева на трето лице, освен ако
не е „задължен“ към това лице по силата на правоотношение.
В
проведеното на 27.03.2019 г. съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца заяви, че не се противопоставя на искането на ответника за събиране на
гласни доказателства, поради което съдът кредитира изложеното от свидетелите
Елена Иванова Д. и Нина Миленова Димитрова. От заявеното от Елена Д. (майка на
ответника) се установява, че дъщеря й е дала заем именно на Б.Щ., а от
показанията на Нина Димитрова се установява, че са предадени от Д. в заем на
ищеца през 2014 г. три пъти по 5000 лева. От показанията и на двете жени се
установява, че 15 000 лева са „върнати“ (а не „дадени“) на Д. „от „***““
(протокол от съдебно заседание, проведено на 24.04.2019 г., – л.55 от делото).
Следователно
налага се еднозначният извод, че между Д. и Щ. са сключени през 2014 г. три
договора за заем (по 5000 лева всеки), по силата на които тя му предоставя
сумата общо от 15 000 лева, като се съгласява тази сума да й бъде върната чрез банкови
преводи от дружеството „***“ ООД, което е сторено в периода 2016 г. – 2017 г.
Ето защо ответникът на валидно правно основание е получила сумата от
15 000 лева и не дължи връщането й. Тъй като Д. е получила реално
15 784,86 лева, т.е. със 784,86 лева повече от главницата по заемите, и
няма доказателства между страните по договора за заем да е уговаряна лихва или
друго вземане в полза на заемодателя, то тази разлика представлява получена от нея
сума без основание, т.е. подлежи на връщане. Ето защо искът се явява
основателен за сумата от 784,86 лева и до същия размер следва да бъде уважен, а
за разликата от 15 000 лева – отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този
изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съобразно
уважената част от претенциите ищецът има право на разноски в размер на 81,12
лева (част от заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса). Съобразно
отхвърлената част от претенциите ответникът има право на разноски в размер на
950,28 лева – част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.240 от ЗЗД на Б.П.Щ., ЕГН – **********, против М.С.Д., ЕГН
– **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
15 784,86 лева (петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и
осемдесет и шест стотинки), представляваща главница по договор за заем от 2016
г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба на
20.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.С.Д.,
ЕГН – **********, да заплати на Б.П.Щ., ЕГН – **********, сумата от 784,86 лева
(седемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), получена без
основание, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба
на 20.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 15 784,86
лева (петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки) като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.П.Щ.,
ЕГН – **********, да заплати на М.С.Д., ЕГН – **********, сумата от 950,28 лева
(деветстотин и петдесет лева и двадесет и осем стотинки) разноски по делото,
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА М.С.Д.,
ЕГН – **********, да заплати на Б.П.Щ., ЕГН – **********, сумата от 81,12 лева
(осемдесет и един лева и дванадесет стотинки) разноски по делото, съобразно
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ