Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 150 13.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18583 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 2 ТЗ.
Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.д. О.Б.Ш., чрез пълномощника
си АД „Г. и П.“, БУЛСТАТ: *********, представлявано от адв. В.Г., със съдебен
адрес:*** е предявил против А.С.А., ЕГН:
**********,*** иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от
98,52 лв. главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода 18.06.2016 г.- 17.11.2016 г. по договор от 11.07.2016 г. за
потребител с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението в съда- 09.07.2018 г. до окончателното плащане, която
сума е присъдената със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр. дело № 11332/ 2018 г. на
ПдРС. Освен това се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 221,80
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
11,07,2016 г. за мобилен номер № *** за периода месец ноември 2016 г. до месец
юни 2018 г.
В
исковата молба се твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата
11,07.2016г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът А.С.А.
е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*** и
титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма
НонСтоп 29,99лв., с уговорен срок на действие до 11.07.2018г., като при
възползване от преференциални условия на оператора абонатът е взел мобилно
устройство SAMSUNG
модел GALAXY J5 Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 11,09лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №***.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 18.06.2016 г. до 17.11.2016
г. Теленор е издал следните фактури: фактура
№**********/18.07.2016г.
за отчетения период на потребление 11/07/2016- 17/07/2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,15лв. /с ДДС/, от
които 18,38лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 29,99лв., и
лизингова вноска - 11,09лв., като е отразено извършено разсрочване продажба на
устройство на лизинг в размер -266,16лв. Дължимата сума е била платима в срок
02.08.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер; Фактура
№**********/18.08.2016г.
за отчетения период на потребление 18/07/2016- 17/08/2016г. с начислена за
периода сума за плащане в размер на 30,00лв./с ДДС/, от които 14,99лв./без ДДС/
за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 29,99лв.; 0,02лв./без ДДС/ -
разговори към „Грижа за клиента“, и лизингова вноска 11,09лв. Падежът за
плащане на сумата по фактурата бил 02.09.2016г., Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; Фактура № **********/18.09.2016г. за отчетения период на потребление
18/08/2016- 17/09/2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
29,08лв. /с ДДС/, от които 14,99лв,/без ДДС/ за пропорционален месечен
абонамент НонСтоп 29,99лв.; и лизингова вноска 11,09лв. Падежът за плащане на
сумата по фактурата бил 02.10.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът
бил потребил и не заплатил мобилни
услуги на обща стойност 92.23лв., фактурирани за три последователни отчетни
месеца - за месец 07/2016г., за месец 08/2016 г. и за месец 09/2016г. Към всяка
от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер.
С
Кредитно известие №***/18.10,2016
г. за извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -4.80лв./с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси,
начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 11.09лв. и е отразен
незащитения баланс в размер на 92.23лв., за предходните три отчетни периода,
при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 98,52лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността
на потребените и фактурирани услуги на стойност 98,52лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника А.С.А. за ползваните
абонаменти и е издавал по абонатен номер №*** на дата 18.11.2016г. крайна
фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 852,53лв.
В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 532,21лв.; фактурирана била цената,
дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 221,80лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 98,52лв.
Датата
на деактивация на процесния абонамент била 10.10.2016г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така,
абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонамента НонСтоп 29,99лв. за мобилен номер *** до
11.07.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.07.2016г.
В
настоящото производство Операторът нямал претенция по отношение на начислената
неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на
532,21лв., като същата не е част от предмета на иска.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуга, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка SAMSUNG
модел GALAXY J5 Black са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ***,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
При
сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 18-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуга, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 11/2016 г., когато
е издадена крайната фактура №**********/18.11.2016 г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: за устройство SAMSUNG модел
GALAXY J5 Black, взето във връзка с мобилен номер ***,
се дължи цената в размер на 221,80лв. след месец 11/2016 г. Съответно периодът,
за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е след м.11 /2016г.
до м.06/2018г.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът
А.С.А. се бил съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на А.С.А.. При неспазване на което и да е задължение по
част ХIII
от тези Общи условия или , в случай че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от Общите условия е посочено,
че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът А.С.А.
бил подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ***
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени
са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител, е
депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, недоказан
и недопустим. Оспорва истинността на представените към исковата молба договори
за мобилни услуги и лизинг.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 11332/2018 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като
писмени доказателства по делото са приети договор за мобилни услуги от дата
11,07.2016г., договор за лизинг от 11,07,2016 г.,процесните фактури- посочи в
исковата молба, общи условия.
По делото е приета съдебно- счетоводна
експертиза, по която вещото лица след извършена проверка е установило, че за
процесния период 18.06,2016 г. – 17,11,2016 г. дължите от ответника суми за
месечни абонаменти и за потребление извън включеното в абоната по договор за
мобилни услуги е в размер на 54,16 лв.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Процесуалният
представител на ответника а. П. оспорва, авторството/ истинността на договор за мобилни
услуги от дата 11,07.2016г. и на договор за лизинг от 11,07,2016 г., поради
което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе открито производство по оспорване
истинността на частни документи.
При доказателствена тежест за ответника, същият не успя да докаже, че подписите положени
от А.А. в оспорените документи
не са изпълнени
от него. Напротив от приетата по делото СГЕ, която настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като обективна и обоснована се установи, че подписите за „потребител ”
са положени
от А.С.А.. Поради което и на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК, съдът приема, за недоказано направеното оспорване
на истинността на представените от ищеца договор за мобилни услуги от дата 11,07.2016г. и на договор за лизинг
от 11,07,2016 г. и
същите не следва да се изключват
от доказателствения материал по делото.
Видно
от представените договор за мобилни услуги и лизинг от 11,07,2016 г., между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер и апарат, при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. В
договорът за мобилни услуги се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях.
Приетата
по делото съдебно- счетоводна експертиза установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, като е
предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода, определен
във фактурите. В счетоводството на оператора липсват данни да са били погасени
сумите по тях, а и принципно в тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е
представил писмени доказателства за погасяването на сумите, които са установени
по размер и с експертизата, следва да се приеме, че същите са още дължими.
Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури,
но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. След
като ответникът има сключен договор, по който получава изпълнение, следва да
дължи и насрещно такова.
От
фактури с №№ №**********/18.07.2016г.; **********/18.08.2016г.;
**********/18.09.2016г. и от заключението на в.л. К. по
приетата по делото ССЕ, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като
обективна и пълна се установява, че по тях има неплатен остатък от общо 54,16
лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 18.06.2016
г.- 17.11.2016 г. Поради това така предявения установителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 54,16 лв., а до пълния предявен размер от 98,52 лв. следва
да се отхвърли като неосновател и недоказан.
Като законна последица ще се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 09.07.2018 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на лизингови вноски по Договор за лизинг
от 11.07.2016 г. за мобилен номер *** , съдът намира следното.
От
договор за лизинг от 11,07,2016 г. /л.104/ се установява, че същият е сключен
между А.С.А., в качеството на лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател с
предмет финансов лизинг на мобилно устройство апарат SAMSUNG модел
GALAXY J5 Black. Лизингополучателят се е задължил да
заплати лизинговата цена в размер на 266,16 лева на 23 месечни вноски,
съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 11,09 лева.
Подписът,
положен и под договора за лизингополучател – А.С.А., е положен от него, поради което съдът приема,
че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договор за
лизинг от 11,07,2016 г. С подписването на договорите лизингополучателя е
декларирал, че са му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите.
Видно
от договора и инкорпорирания в него погасителен план до дата на подаване на
заявлението в съда – 09.07.2018 г. е настъпил падежа и на последната вноска по
договора за лизинг.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договора за лизинг.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника.
Предвид липсата
на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираните суми,
съдът намира, че исковете са доказани по основание и размер и следва да бъде
уважени изцяло в общ размер на 221,80 лева.
По отношение на разноските:
Вземането
за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва
да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като
на страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно
уважените вземания за главница, разноските в полза на ищеца- заявител следва да
възлизат на сумата от 112,69 лева, като разликата до пълния им присъден в
заповедното производство размер от 205 лева, остава за сметка на страната,
която неоснователно е претендирала установяване на суми в по- висок от реалния
им размер.
Предвид
изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните принципно има право да получи
разноски по съразмерност. Тъй като само ищецът претендира разноски, на него
следва да се присъдят такива. Представен
е и списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 75 лева, депозит за вещо лице – 140 лв.,
депозит за особен представител – 300 лв. и 180 лв. - адвокатско
възнаграждение. Така по съразмерност на ищеца се дължат общо 598,75 лева.
Също така ответникът следва да заплати
по сметка на ВСС, сумата от 80 лева представляващи разноски по делото,
представляващи депозит за вещо лице.
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК издадена по частно гр. дело № 11332/2018 г. на ПдРС, А.С.А., ЕГН: **********,***,
ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от и.д. О.Б.Ш., сумата от 54,16 лв. главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 18.06.2016 г.-
17.11.2016 г. по договор за мобилни услуги от 11.07.2016 г. за потребител с
абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.07.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер от
98,52 лв.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН: **********,***, да
заплати на „Теленор
България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
от 221,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 11,07,2016 г., с който е предоставен мобилен телефон SAMSUNG модел GALAXY J5 Black.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН: **********,***, да
заплати на „Теленор
България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
разноските в заповедното производство, изчислени по съразмерност, възлизащи
общо на сумата от 112,69 лева, както и разноските по настоящото дело, изчислени
по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 598,75 лева.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН: **********,***, да
заплати по сметка на ВСС, сумата от 80 лева представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ