МОТИВИ ПО НОХД № 4392/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен
състав
С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато
обвинение против Д.Ц.Б., А.В.Г., Б.Н.А. и Б.Л.Н. за това, че през периода от 13.06.2011 г. до 26.08.2011 г. в с.К.К.
и в гр. Пловдив, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, след
предварително сговаряне помежду си, в немаловажен случай, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Р.”, модел „К.” с рег.№ ***,
техническо средство - метален лост тип „кози крак” и ъглошлайф марка „С.” и
чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот
са отнели чужди движими вещи, както следва: на 13/14.06.2011 г. в с.К.К., обл. Пловдив
са направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на „Й.” ЕООД, без
съгласието на ръководството на дружеството, с намерението противозаконно да ги
присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дейците причини; на 14.06.2011 г. в с.К.К. обл.Пловдив са отнели чужди движими
вещи - лаптоп марка „Gatewey” на стойност 350 лв., платнена черна чанта за
лаптоп на стойност 10 лв. и сума пари в брой - 5 800 лв., 450 евро в левова
равностойност 880,12 лв. от владението на „Х.” ООД, или всичко на обща стойност
7 040,12 лв.; на 24.07.2011 г. в гр. Пловдив са отнели чужди движими вещи -
професионален къртач „Хилти Т 905” на стойност 962 лв., лазерен нивелир „Хилти PR16” на стойност 1 490
лв., оптичен нивелир „Топкон AT-G7” на стойност 230 лв., 10 бр. батерии „Видима
идеал” на стойност 740 лв., бутилка уиски „Тъламордю” на стойност 21,80 лв.,
бутилка уиски „Балантайнс” на стойност 20,16 лв., акумулаторен перфоратор „Бош GBH 36V” на стойност 661 лв.,
винтонавивна машина „Хилти” на стойност 381 лв. и сума пари в брой - 200 лв. от
владението на ЕТ „Е. - Г. ***, или всичко на обща стойност 4 705,96 лв.; на 26.08.2011 г. в гр. Пловдив са отнели чужди
движими вещи - сума пари в брой - 2 765 лв. от владението на „А.С. – 96” АД,
или всичко на обща стойност 14 511,08 лв., без съгласието на ръководствата на
дружествата, с намерението противозаконно да ги присвоят - престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.4, пр.1 и 2 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Със същия обвинителен
акт е било повдигнато обвинение и против Л.И.Р. за това, че в края на месец юли 2011 г. в гр. С. с цел да набави за себе си имотна
облага е придобил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи - лазерен
нивелир „Хилти PR16” на стойност 1 490 лв., оптичен нивелир „Топкон
AT-G7” на стойност 230 лв., професионален къртач „Хилти Т905” на стойност 962
лв., или всичко на обща стойност 2 682 лв., собственост на Г.А.Д. ***, за които
е знаел, че са придобити от другиго - А.В.Г. ЕГН **********, Б.Л.Н. ЕГН **********,
Б.Н.А. ЕГН ********** и Д.Ц.Б. ЕГН ********** чрез престъпление /кражба/ - – престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
В рамките
на наказателното производство е бил предявен и приет за съвместно разглеждане
гражданският иск на “Х.” ООД гр. С. солидарно против четиримата подсъдими Б., Г.,
А. и Н. за имуществени вреди от престъплението кражба в размер на 7 040,12
лв. със законна лихва върху сумата от 14.06.2011 г. до окончателното изплащане
на сумата. Дружеството “Х.” ООД е конституирано като граждански ищец по делото.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатите срещу всеки от подсъдимите
обвинения за квалифицирана кражба, както и вещно укривателство. Изложено е
подробно становище по същество, като се прави искане за признаване на всеки от
петимата подсъдими за виновни в извършване на вменените им престъпления, както
и определяне на наказание лишаване от свобода за всяко от престъпленията, при
приложение на разпоредбата на чл.54 от НК. Предлага се досежно подсъдимия Б. да
се наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да се
изтърпява при строг първоначален режим. За подсъдимите А., Н. и Г. се предлага
определяне на наказание лишаване от свобода от по четири години за всеки от
тях, като по отношение на подсъдимия А. същото да се търпи при общ първоначален
режим, а за подсъдимите Н. и Г. – при строг. За подсъдимия Р. се предлага
наказание от две години лишаване от свобода, което да се отложи с изпитателен
срок от четири години. Моли се приложението на чл.59 от НК, както и уважаване
на гражданския иск. Предлага се за веществените доказателства съдът да отложи
произнасянето си в производство по реда на чл.306 от НПК.
В
последното съдебно заседание гражданският ищец не е изпратил представител.
Защитникът
на подсъдимия Б., адв.Т., излага подробно становище по съществото на делото,
като сочи доводи за недоказаност на престъплението. Алтернативно се предлага,
ако подсъдимият бъде признат за виновен и то в извършването само на едно от
деянията, визираната от защитника, а именно кражба от “А.С.-***, то при
определяне на наказанието да се съобразят и данните за предходни осъждания и да
бъде извършено групиране по реда на чл.25 от НК. Моли се гражданският иск да не
бъде уважаван.
Подсъдимият
Б. при даване ход на следствието заявява, че се признава за виновен, отказва да
дава обяснения по делото, сочи, че поддържа казаното от защитника си и моли за
справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия Ат.Г., адв.Д., излага
доводи за недоказаност на част от деянията, включени в рамките на
продължаваното престъпление кражба, поради което и моли за частично
оправдателна присъда. Относно наказанието се прави искане за определянето му
под минималния предвиден в закона размер, както и за групиране на наказанието с
такова по друго осъждане по реда на чл.25 от НК. Досежно гражданският иск се
моли да бъде отхвърлен като недоказан.
Подсъдимият
А.Г. при даване ход на следствието по делото заявява, че се признава за виновен
по обвинението. Дава обяснения, като по-късно пояснява, че се признава за
виновен само относно деянието от 26.08.2011 г., сочи, че поддържа казаното от
защитника му и че моли за минимално наказание.
Защитникът
на подсъдимия Б.А., адв.П., моли за оправдателна присъда, като излага доводи за
недоказаност на обвинението спрямо него.
Подсъдимият
А. не взема отношение по вината, не дава обяснения, сочи, че поддържа казаното
от защитника му и моли за оправдателна присъда.
Защитникът
на подсъдимия Б.Н., адв.Д., моли за частично оправдателна присъда, досежно част
от деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление, като твърди
недоказаност на същите. Прави се искане при признаване на подсъдимия за виновен
за едно от деянията, да му се наложи минималното предвидено в закона наказание
лишаване от свобода.
Подсъдимият
Н. не взема отношение по вината, дава обяснения по делото, сочи, че поддържа
казаното от защитника му, изразява съжаление за извършеното, моли да му се
определи наказание лишаване от свобода в размера на търпяното предварително
задържане.
Защитникът
на подсъдимия Р., адв.К., моли за постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подзащитния му, като излага подробни доводи по същество.
Подсъдимият
Р. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснения, сочи,
че поддържа становището на защитника си и моли за оправдателна присъда.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимият
Д.Ц.Б. е роден на *** г. в гр. С., живущ ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********. Преди датите на инкриминираните деяния са налице
няколко осъждания, като по НОХД 2978/94 г. на СРС му е било наложено наказание
една година лишаване от свобода с изпитателен срок от три години за
престъпление по чл.195 от НК и по това осъждане е бил реабилитиран. След това
по НОХД № 5720/05 г. за деяние по чл.199 от НК му е било наложено наказание три
години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, като съдебният акт
е влязъл в сила на 04.07.2008 г. По НОХД № 9722/07 г., със съдебен акт в сила
от 01.05.2009 г. му е било наложено наказание две години лишаване от свобода с
изпитателен срок от пет години за престъпление по чл.215 от НК. След
инкриминирания период на Б. е било наложено и наказание лишаване от свобода за
срок от две години при строг първоначален режим на изтърпяване за престъпление
по чл.159б от НК, което е станало със съдебен акт по НОХД № 24783/11 г. на СРС,
в сила от 04.01.2013 г.
Подсъдимият
А.В.Г. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование,
безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********. Осъждането на подсъдимия Г. е с
акт на СГС по НОХД № 5275/2011 г., в сила от 25.11.11 г., като за престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК му е
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.
Подсъдимият
Б.Н.А. е роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин,
със средно - специално образование, женен, работещ, осъждан -реабилитиран, ЕГН **********.
Осъжданията на А. са по НОХД № 218/92 г. с акт на СРС, в сила от 30.06.1993 г.
за престъпление по чл.195 от НК - на две години лишаване от свобода, отложено с
изпитателен срок от пет години, за което е настъпила абсолютната реабилитация
по чл.88а от НК, както и по НОХД № 205/99 г. на СГС, по което, с акт в сила от
28.02.2001 г., му е наложено наказание пет години лишаване от свобода за
престъпление по чл.115, вр. с чл.18 от НК, като по същото е бил реабилитиран от
съда през 2007 г. по реда на чл.87 от НК.
Подсъдимият Б.Л.Н. е роден на
*** г. в гр. С., живее в същия град. Той е българин, с българско гражданство, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н. е осъждан многократно преди инкриминирания период, а именно: по
НОХД № 5118/80 г. на СРС – на два месеца лишаване от свобода с изпитателен срок
от две години за престъпление по чл.194 от НК; по НОХД № 1909/83 г. на СРС – на
шест месеца лишаване от свобода при общ режим за престъпления по чл.252 от НК и
чл.346 от НК; по НОХД № 5611/84 г. на СРС – на четири години и шест месеца
лишаване от свобода при общ режим за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД №
172/86 г. на СРС - на две години лишаване от свобода при общ режим за
престъпление по чл.129 от НК; по НОХД № 138/87 г. на СРС – на лишаване от
свобода за една година и шест месеца за престъпления по чл.252 и чл.195 от НК;
по НОХД № 241/89 г. на РС Ботевград – на седем години лишаване от свобода при
усилено строг режим за престъпление по чл.253 от НК; по НОХД № 1294/88 г. на
СГС – на шест години лишаване от свобода и три години задължително заселване за
престъпление по чл.256 от НК; по НОХД № 3977/2005 г. на СРС – на три месеца лишаване
от свобода при общ режим за престъпление по чл.131 от НК и по НОХД № 9123/06 г.
на СРС, със съдебен акт в сила от 09.09.2006 г. – на десет месеца и двадесет
дни лишаване от свобода за престъпление по чл.198 от НК при общ режим на
изтърпяване.
Подсъдимият Л.И.Р. е роден на
*** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно - специално
образование, неработещ, с ЕГН **********.
Подсъдимите
Д.Б., А.Г., Б.А. и Б.Н.,
живеели в гр. С. и се познавали, като подсъдимият Г. живеел и на съпружески
начала с дъщерята на подсъдимия Б.. Подсъдимите имали изработена помежду си
схема по набелязване на търговски обекти, от които могат да отнемат лесно
конвертируеми и скъпи вещи, които биха могли да продадат, или такива обекти, в
които се съхранявали налични суми пари в брой. За целта се свързвали с работник
в съответното набелязано от тях предприятие, посещавали го на място, като
оглеждали възможностите за достъп до касовите, или други помещения, след което
се връщали и реализирали проникване в помещенията, съпроводено с отнемане на
пари, или вещи, които според тях представлявали интерес и можели да се продадат
лесно. При придвижванията си из страната подсъдимите използвали и лек автомобил
„Р. К.” с peг. № ***, което МПС, макар и по документи да било
чужда собственост, а именно на лицето Д.Б., било предоставено за ползване на
подсъдимия Д.Б.. От своя страна, подсъдимият Д.Б. поддържал отношения с подсъдимия
Л.Р., който пък имал контакти с лица, посредством които реализирал продажбите
на отнети по престъпен начин вещи, като бил добре информиран за произхода им,
организирал заплащане на вещите на
по-ниска от реалната им стойност с цел продаване на трети лица на по-висока стойност и печалба за него. Относно
дейността на подсъдимия Р. по препродажба на различни вещи, както и срещите му
с подсъдимия Б., бил информиран и свидетеля В.В., когото Р. често ползвал да се
явява на срещи с подсъдимия Б., вместо него, тогава, когато Р. следвало да се
разплаща с подсъдимия Б., но не разполагал с пълния размер на дължимите суми.
По така описаната схема през месец юни 2011 г. подсъдимият
А.Г. се свързал по телефона със своя роднина, свидетелят Ф.К. ***, като при
проведения разговор с него се поинтересувал дали работят все още консервните
комбинати в селото. След като получил утвърдителен отговор, подсъдимият Г. си уговорил среща със свидетеля К.. Няколко
дни след проведения разговор, а именно на 13.06.2011 г. подсъдимият А.Г.,
заедно с подсъдимите Б., А. и Н., посетил с лек автомобил дома на свидетеля К..
Г. поискал от свидетеля К. да му покаже точното местонахождение на комбинатите
в селото, като се поинтересувал имат ли същите охрана. Първоначално свидетелят
отказал да стори това, защото разбрал намеренията на подсъдимите, но впоследствие
се съгласил. Свидетелят К. се качил в
автомобила, с който подсъдимите пристигнали в селото, заедно с подсъдимия
Г. и управляващия автомобила подсъдим А., като ги насочвал по пътя до Ф.та на „Й.”
ЕООД с.К.К. с управител свидетелят П.К. и им показал портала на предприятието,
пред което спрели и го огледали, като подсъдимите се информирали и къде е мястото на пазача и след
това продължили към задната част на комбината. След като огледали добре мястото,
подсъдимите и свидетелят се отправили към дома му, като междувременно по пътя им
бил показан и другия комбинат в селото, стопанисван от „Х.” ООД, като К., по
искане на двамата подсъдими, им дал информация относно това дали има охрана и
работници в предприятието. След като оставили свидетеля К. в дома му, подсъдимите
Г., Б., А. и Н. с лекия автомобил и съгласно предварителната им уговорка, през
нощта на 13/14.06.2011 г. се придвижили
до сградата на предприятието на „Й.” ЕООД
с.К.К.. Подсъдимите носели в себе си метален лост и чрез него успели да разбият
решетките на прозореца на офиса на свидетеля К., откъдето проникнали в
административната сграда и разбили междинната врата в същия офис, водеща към
съседното помещение. От действията им по осигуряване на достъп до сградата на
дружеството се задействала охранителната система, която имала силен звуков
сигнал, поради което и уплашени от него, подсъдимите напуснали сградата на
дружеството, като за краткото време не успели да намерят пари или други вещи,
които да отнемат. Задействането на локалната COT било възприето и от свидетеля
Г.З. – охрана в обекта, който пристигнал веднага от дежурната стая до
административната сграда и започнал да оглежда района. Движението му също било
възприето от подсъдимите, които напускали обекта и свидетелят успял да чуе
тропота от стъпките им в помещението. Свидетелят З. сигнализирал незабавно в
полицията в гр. Стамболийски за установеното проникване.
Въпреки, че не успели да отнемат вещи от „Й.” ЕООД
с.К.К., подсъдимите не се отказали от намеренията си, а се насочили към другото
предприятие, а именно към базата на „Х.” ООД с.К.К. с управител свидетелката Е.Ш..
Подсъдимите успели да проникнат в двора на производствения цех от южната му
страна, като огънали оградната ламарина, а след това изкъртили метална решетка,
монтирана от южната страна на прозорец на сграда, като от там проникнали в офис
помещението, където се намирали счетоводството и касата на дружеството. В
стаята се помещавала метална каса за съхранение парични средства. С помощта на
металорежещо устройство – ъглошлайф, марка „С.”, с което подсъдимите преди това
се снабдили от работилницата в същото това предприятие, те срязали двете панти
на металната врата на касата и направили отвор на мястото, където се намирала
секретната брава, като по този начин си осигурили достъп до вещите, които били
в касата. От касата подсъдимите взели наличната сума пари в брой от 5 800 лв., както
и съхраняваните там 450 евро. От офис в съседна сграда, в който работела свидетелката
Д.Ш. и в който подсъдимите проникнали през прозорец, който разбили, те отнели
служебен пР.сим компютър марка „Gatewey”, ведно с чанта за него, като взломили част от
вратите между помещенията. Извършеното проникване в предприятието било
констатирано от свидетелките И. и К.С. едва сутринта на 14.06.2011 г., когато
те дошли на работа, след което били сигнализирани органите на РУП - гр. Стамболийски.
Междувременно движението на четиримата подсъдими в района на сградата, където
се помещавала разбитата от тях каса, било записано от една от охранителните
камери в дружеството. Когато си тръгнали от с.К.К., подсъдимите минали отново
през дома на свидетеля Ф.К., събудили го сутринта около 05,00 часа на
14.06.2011 г. и подсъдимият Ат.Г. го уведомил, че “са си свършили работата” и
ще си тръгват, като свидетелят Ф.К. видял в автомобила останалите подсъдими Б.,
Н., А., които по-късно при идването му в гр. Пловдив за разпит пред съдия
разпознал като задържаните по делото лица.
На 24.07.2011 г. в първите часове на деня
подсъдимите отново пристигнали в гр. Пловдив
с престъпни намерения, като влезли в двора на ул. „Р.Ш.” № ***, като прескочили
оградата в северния й край в близост до напоителния канал, след което се
насочили към халето, стопанисвано от ЕТ „Е. -Г. ***, с управител свидетелят Г.Д..
След като взломили входната метална врата, находяща се в задната част на халето,
подсъдимите успели да влязат вътре. От складовото помещение в халето подсъдимите
взели професионален къртач „Хилти Т 905”, лазерен нивелир „Хилти PR16”, оптичен нивелир
„Топкон АТ - G7”, 10 бр. батерии „Видима идеал”, както и
акумулаторен перфоратор „Бош GBH 36V” и винтонавивна машина „Хилти”, а от офис, в същото хале, взели бутилка
уиски„Балантайс”, бутилка уиски „Тъламордю”,
както и пари - 200 лева, находящи се в чекмедже на бюрото. След като разбили и
находящата се в халето кафе - машина с монетник, стопанисвана от свидетеля Г.,
подсъдимите напуснали територията на обекта, натоварили взетите от тях вещи в
автомобила, с който се придвижвали и се прибрали в гр. С.. Извършването на
кражбата било констатирано от свидетеля Пенко Е., пазач на обекта, едва около
06.00 часа сутринта на същата дата.
Възползвайки се от познанството си и предходни
отношения във връзка с реализация на вещи, предмет на кражби, с подсъдимия Р.,
подсъдимият Б. отново се свързал с него. В разговора между двамата, осъществен
още на 24.07.2011 г. сутринта по телефона, му предложил за продажба
откраднатите вещи от ЕТ „Е. - Г. ***, като подсъдимият Б. определил цената им
на 2000 лева. Подсъдимият Р. проявил интерес към вещите, като намерението му
било първо да ги огледа, което и сторил след няколко дни. След това и след като
изчакал известно време, за да може подсъдимият Б. да намали цената, която искал
за вещите, подсъдимият Р. в края на месец юли 2011 г. изпратил друг човек,
който да закупи вещите от подсъдимия Б., като ги плати, а целта на това била,
по-късно вещите да бъдат продадени на по-висока цена и подсъдимият Р., заедно с
лицето, което на практика закупува вещите от подсъдимия Б., да си поделят
реализираната печалба от разликата в цената. На практика това било и стоР. след
датата на кражбата 24.07.2011 г. По-късно, при извършена беседа с подсъдимия Р.
пред полицейски служители, която била записана по реда на ЗСРС, подсъдимият Р.
обяснил общо какво е станало с вещите, предмет на кражбата от ЕТ „Е. – Г.Д.”,
като посочил, че те вече са в трети лица, които са ги закупили, но се ангажирал
да намери и върне поне една от вещите. С протокол за доброволно предаване в
хода на разследването подсъдимият Л.Р. предал за нуждите на разследването 1 бр.
оптичен нивелир, жълто-черен на цвят модел „Топкон АТ - G7” в пластмасова кутия -
жълта, с брезентова черна каишка. Въпросният нивелир бил разпознат от свидетеля
Т. Р., който работел като строителен техник в ЕТ „Е. - Г.Д.” и като такъв
познавал добре техниката, използвана в дейността на дружеството и в частност
оптичния нивелир „Топкон АТ - G7”, който бил предмет на кражба.
На 25.08.2011 г. подсъдимите Н., Б., А. и Г. се
уговорили отново да посетят гр. Пловдив и по – специално във връзка с набелязан от тях предварително обект, а
именно административната сграда на „А.С. 96” АД, с управител свидетеля А.С.,***. За целта, а и съобразно обичайния им начин на действие, те се
свързали с работещ в дружеството човек, а именно свидетеля И.Й. от
с.Й.Г.. Последният бил близък със свидетеля Ф.К., който пък бил роднина на подсъдимия Г.. По-рано,
когато подсъдимите Г., Б., А. и Н. били на гости при свидетеля Ф.К.,
подсъдимият Г. бил разпитал И., който също се намирал у К., къде работи и
поискал от него да му покаже базата на “А.С. -96 ” АД, находяща се на “Р.Ш.” в
Пловдив. Тогава свидетелят И., заедно с посочените четирима подсъдими, със
собствения му автомобил, отишли до базата на дружеството на “Р.Ш.” в гр. Пловдив,
като свидетелят И. им показал сградата на същото и им казал, че касата е на
втория етаж. Тогава подсъдимите му заявили, че ще мислят какво да правят, като
му заявили, че ако “имало нещо”, щели да му се отплатят за информацията.
На
25.08.2011 г. свидетелят И. отново бил разпитан от подсъдимия Г. относно
дружеството „А.С. 96” АД, в което работел, като мотокарист. Във вечерните
часове на 25.08.2011 г. подсъдимият А.Г. се обадил на мобилния телефон на
свидетеля И. и поискал среща с него. Това било реализирано по-късно същата
вечер, малко след 22.00 ч. в с.Й.Г., обл. Пловдив. На мястото на срещата дошли
четиримата подсъдими Г., А., Н. и Б. с лек автомобил „Р. К.” с peг. № ***, тъмно зелен на
цвят. При срещата подсъдимият Г. помолил свидетеля И. да ги придружи и да ги
насочва по пътя до сградата на „А.С. ***, но тази, находяща се на ул.”К.Ш.”.
Свидетелят се качил при подсъдимите в автомобила и ги насочвал по пътя до
описаното дружество, като към него заходили от към ж.п. линиите на “А.Ш.”. Свидетелят
им посочил точното местонахождение на административната сграда в двора на
дружеството, както и пояснил, че касата се намира на втория етаж и че има
решетки на прозорците. Уточнил, че на другите прозорци няма решетки, както и че
охраната на обекта е от един човек, който се намира на входа до централния
портал, предупредил ги за наличието на видеокамери и COT. Подсъдимият Г. го
питал дали има кучета, както и дали свидетелят И. знае колко пари се съхраняват
в касата. След като свидетелят И. споделил известната му информация за обекта в
детайли, подсъдимите заявили, че ще се възползват от нея и ще влязат в
административната сграда на дружеството, тъй като проявили интерес към касата и
съдържащите се пари в нея. Това притеснило свидетеля И. и той отказал повече да
ги придружава и изявил желание да не го намесват в планираната от тях кражба и
да го върнат в дома му. Тогава подсъдимите Д.Б. и Б.Н. слезли от автомобила,
като прекосили железопътните линии и се насочили към индустриалната зона и
набелязания предварително обект, където изчакали. Подсъдимите А.Г. и Б.А.,
който шофирал автомобила, върнали свидетеля И. в с.Й.Г., след което се върнали
отново до гр. Пловдив и спрели в района на ж.к. „Т.”. Действията на подсъдимите
по това движение били наблюдавани от полицейски служители, които имали
предварителна оперативна информация относно евентуалното извършване на кражба
от тяхната група, като сред участващите в полицейската операция били
свидетелите Р. и Т.. Междувременно и
съгласно договоР.то между тях, подсъдимите Г., Д.Б. и Б.Н., снабдени с ръкавици
на ръцете и поставени преди това дрехи върху главите си, за да не бъдат
разпознавани, проникнали в двора на набелязаното от тях дружество в първите
часове на 26.08.2011 г., след като разплели телената ограда. Насочили се към
административната сграда, като Б. и Н. се покатерили по кран върху покрив на
по-ниска сграда, а Г. останал отдолу, за да ги сигнализира, ако се появи
охраната. След като демонтирали комарник на прозорец на санитарно помещение, съседно
на касовото помещение, през прозореца Б. и Н. проникнали в сградата. С носената
с тях метална щанга тип „кози крак” започнали да къртят мазилката и стената,
обща за помещението, в което влезли и на касовото такова. Успели да направят
отвор с неправилна форма, но твърде малък, за да си осигурят достъп до касовото
помещение, поради което и се върнали отвън и демонтирали металната решетка,
която предпазвала прозореца на стаята с касата, като ползвали и щангата и така
успели да проникнат и в касовото помещение през прозореца. През цялото това
време подсъдимият А. ги очаквал в автомобила, готов при обаждане по телефона да
се отзове и да може да откара бързо подсъдимите и носените от тях вещи, предмет
на престъпното отнемане. Междувременно се задействала охранителната система на
обекта, но извършилите на място проверка не констатирали проникването на подсъдимите
и отново включили обекта под охрана. Вътре подсъдимите, снабдени с ръкавици на
ръцете, тършували из чекмеджетата на касовото помещение, като намерили и взели
пари от чекмедже, оставени там от касиера, в размер на 2765 лв., поставени в
картонен плик с надпис върху него поставен от свидетелката Е.Т. /касиер в
дружеството/ -„стокооборот на дребно”. В плика, освен това имало и три разходни
касови ордера, издадени за нуждите на дружеството. Парите в плика били в копюри
100 банкноти по 5 лв., като пачката била обвита с бяла хартиена лента,
направена от касиерката, а останалите пари били в банкноти от по 100, 10, 50,
2, 5, 20 лева. Всички тези пари били служебни на дружеството, като обичайно
оборотът от деня се внасял в банка, или се съхранявал в касата, но оставали
оборотни пари, които в конкретния случай не били прибрани в касата. След като
претършували и взели описаната сума пари - 2765 лв. - подсъдимите напуснали
територията на предприятието, сигнализирали подсъдимия А., качили се в
автомобила, като част от сумата, предмет на кражбата, била скрита в тайник в
автомобила, а именно 3 банкноти по 100 лв., 5 банкноти по 50 лв., 53 банкноти
по 20 лв., 21 банкноти по 10 лв. и 1 банкнота от 5 лв., а останалите пари,
предмет на кражбата /както и плика в който били поставени и 3 бр. разходни -
касови ордери/ останали на видимо място в багажното отделение на автомобила и в
купето му, където били и ръкавиците и дрехите, както и металната щанга тип
„кози крак”, които подсъдимите ползвали.
Около 04.00
ч. на 26.08.2011 г. автомобилът с подсъдимите бил спрян от патрулен автомобил
при V РУП - гр. Пловдив по повод на извършваната полицейска операция, като на
място била установена самоличността и на четиримата подсъдими и те били
задържани, като на автомобила било извършено претърсване и изземване. В рамките
на започналите действия по разследването подсъдимият Б.Н. посочил пред
полицейските служители, че в автомобила има и тайник, в който по-късно била
открита и иззета останалата част от паричната сума, предмет на кражбата. Цялата сума, отнета от владението на „А.С.-96” АД била върната срещу
разписка на ощетеното дружество.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, включително тези, които
са били събрани по реда на чл.125, ал.2 от НПК, както и приетите експертизи.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните непосредствено в заседанието свидетели Р., Т., Р., включително и
прочетените негови показания от досъдебното производство, Ек.С., С., Д., Л., В.,
Г.П., М., Ш., Ш., Г.Т., Анг.С., П.К., В.В., Д.С., Р.С., Н., З., Г.Д., Д., П.Е.,
Г., Ив.И., включително и приобщените му чрез прочитането им показания от
досъдебното производство, Т.Р., Ф.К., включително и всичките му показания от
досъдебното производство, които са били приобщени чрез прочитането им, Ч., С..
Всички тези гласни доказателства съдът намира за логични и последователни,
както и без съществени противоречия помежду им и по отношение на съответните им
писмени и веществени доказателства, съобразно с изясняваните от конкретните
свидетели факти. Установените противоречия, станали причина за прочитане
показанията на част от посочените свидетели, според съдебния състав се дължат
на изминалия период от време до разпита на свидетелите пред съда, като това не
засяга общите изводи относно фактическата обстановка.
Що се касае до показанията на
свидетеля В., които са дадени пред съда, то същите се разглеждат критично от
съдебния състав, доколкото от една страна, е налице установеност на
обстоятелството, че свидетелят е в близки отношения с подсъдимия Р., на чиято
дейност той на практика съдейства, а от друга страна, е видно изключително
избирателното посочване на обстоятелства, както и избягване даването на
конкретни отговори при разпита му пред съда. В тази насока съдът ползва тези
показания, но само, доколкото същите са съответни на прочетените показания на
същия свидетел от досъдебното производство, дадени пред съдия и пред разследващ
полицай, които са далеч по-подробни и конкретни от тези, дадени в съдебно
заседание в присъствието на подсъдимия Р..
Досежно показанията на свидетеля М.,
разпитан по искане на подсъдимия Р., съдът ги разглежда също критично, като се
има предвид, че те касаят установяване на факти, изложени във версията на подсъдимия
Р. относно произхода на една от инкриминираните вещи, но на практика в тях се
установяват противоречия с останалия доказателствен материал, включително и с
обясненията на самия подсъдим Р..
Досежно обясненията на подсъдимите Н.
и Г., дадени пред съда, както и на тези на подсъдимия Р., а също и приобщените
чрез прочитането им обяснения на подсъдимия Б.А. от досъдебното производство,
съдебният състав ги възприема само отчасти и то само доколкото се явяват
съответни на кредитирания доказателствен материал. Същите се разглеждат
критично, като се има предвид обстоятелството, че съставляват средство за
защита от една страна, а от друга, поради изложените по част от обстоятелствата
нелогични и напълно несъответни на останалия доказателствен материал твърдения,
като например твърденията на подсъдимите Н. и Г. за неучастие в част от
инкриминираните деяния, за което обаче има други доказателства, тези на Р. за
неизвършване на престъплението, което обаче, се установява при анализа на
значителен брой доказателства, както и отричането участието в престъплението от
подсъдимия А., напълно опровергано от другите доказателства, включително и
косвено от обясненията на подсъдимите Г. и Н., както и посочената от А. в
обясненията от досъдебното производство причина за присъствието му в гр. Пловдив
на датата на задържането му от полицията заедно с другите подсъдими, която
остава напълно недоказана и е изключително нелогична. В тази насока, следва да
се има предвид, че е налице значителен по обем доказателствен материал, като
гласните доказателства се подкрепят от писмени такива и събраните веществени
доказателства, съдържанието на веществените
доказателствени средства, включително и тези, които са били приобщени по
делото при приложение на особените разпоредби на ЗСРС.
За да приеме описаната фактическа
обстановка и при постановяване на присъдата си, както и досежно личните данни
за подсъдимите, съдът взе предвид и събраните писмени доказателства и
доказателствени средства – копие от касова книга с опис на счетоводни
документи, епикризи, справки за съдимост с копия от бюлетини, медицинска
документация за подсъдимия Б.Н., писма от “Г.”, списък на служители, инвентаризационен
опис, справки за лица от АИС БДС, протоколи за оглед на местопроизшествие с
фотоалбуми, експертни справки, протоколи за доброволно предаване, фактури,
протоколи за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, протоколи за
претърсване и изземване, заповеди за задържане, справка в ЦБ на КАТ, протоколи
за изземване на одоролгични следи, справка за регистрация на юридическо лице,
акт за ревизия на касова наличност, копие от сметка каса 501, приходни и
разходни счетоводни документи, справки от мобилни оператори, решение на БНБ
относно определяне на валутен курс към еврото, разписка, приемо - предавателни
протоколи, характеристични справки, справки от Затвора Пловдив, извлечения от
Търговския регистър.
В голямата си част посочените
писмени доказателства са от съществено значение за изясняване на фактическата
обстановка, като основно значение имат събраните счетоводни документи от
ощетените юридически лица, от които, при съпоставяне с гласните доказателства,
се установяват категорично наличностите, както и съответно липсите на пари и
вещи към инкриминираните дати. Без конкретно значение за делото са протоколите
за извършени претърсвания и изземвания от жилищни имоти в гр. П. и С.,
доколкото при тези действия не са били открити предмети и вещи с пряко
отношение към извършените престъпления.
При постановяване на присъдата си
съдът взе предвид и събраните веществени доказателства, описани към
обвинителния акт, като от съществено значение за изясняване на същото, намира,
че са тези, иззети при претърсване и изземване на лекия автомобил, както и
предаденият с протокол и предявеният в съдебно заседание оптичен нивелир, а
също и веществените доказателствени средства, каквито са видеозаписите,
приложени по досъдебното производство и аудиозаписите, приложени към обособения
класифициран том на делото.
Съдебният състав кредитира напълно и
изцяло всяка от приетите по делото експертизи, като професионално и обективно
изготвени от вещи лица с необходимия опит. Така от приетата по делото
трасологическа експертиза се установява, че деформациите от външната страна на
дограмата на касовото помещение на административната сграда на “А.С. – 96” АД е
възможно да са оставени от вещественото доказателство – метален лост тип “кози
крак”.
От заключението на химическата експертиза се
установява, че има наличие от микрочастици върху плоската страна и върху петата
на щангата, които са сходни по морфологични и химични признаци с частиците,
отделени от външната страна на касовото помещение на сградата на “А.С. 96” АД,
като има частици върху разцепения край на щангата, които са сходни по своите
признаци с тези от стената в санитарното помещение на сградата на същото
дружество.
Приетата по делото съдебно - оценъчна
експертиза на вещи, отнети от владението на ЕТ
“Е. –Г.Д.” определя пазарната стойност на същите към датата на деянието,
която именно е меродавна за това изчисление.
Същото е положението и по отношение
на приетата съдебно -оценъчна експертиза, касаеща стойността на отнетото
имущество от “Х.” ООД.
На базата на така посочените
доказателства, съдебният състав счете, че се явяват доказани по необходимия
категоричен начин обвиненията по отношение на подсъдимите Б., А., Н. и Г. и
отчасти това, повдигнато на подсъдимия Р..
Досежно обвиненията в извършване на
престъплението кражба от посочените четирима подсъдими Б., Н., А. и Г.:
От обективна страна се установява
категорично, че на всяка от
инкриминираните дати 13/14.06.2011 г., 14.06.2011 г., 24.07.2011 г. и
26.08.2011 г. са били извършени посегателства спрямо собствеността на ощетените
дружества и едноличен търговец, едното останало във фазата на опита, като при
всеки от случаите, описани в обвинителния акт, е установено обективно разрушаването
на прегради, здраво направени за защита на имот, в която връзка са обективните
находки, отразени в протоколите за оглед на местопроизшествие и изготвените към
тях фотоалбуми, подкрепени от гласните доказателства на свидетелите, служители
в обектите на посегателство. Досежно факта, че престъплението е останало във
фаза на опита по отношение на “Й.” ЕООД, както и за вида на отнетото имущество
от останалите дружества и едноличния търговец, освен гласните доказателства на
управителите и собствениците, както и техните служители, са налице и приложени
писмени доказателства, удостоверяващи собствеността върху инкриминираните вещи
и/или парични суми, както и установените счетоводно след инкриминираните деяния
липси.
Налице са конкретни признания на
двама от подсъдимите Г. и Н. относно последната инкриминирана кражба, а именно
тази от владението на “А.С. – 96 ” АД с описание в дадените от тях обяснения на
механизма на нейното извършване, както и формално признание на вината по цялото
обвинение, включващо и тази кражба, на подсъдимия Б.. В подкрепа на тези
признания се явяват показанията на полицейските служители Т. и Р., както и
свидетелите Ф.К. и Ив.И.. Обясненията на подсъдимите Г. и Н. се потвърждават
косвено и от протокола за оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване и
събраните при това действие веществени доказателства, както и показанията на
свидетелите Р., Т., С.. И двамата подсъдими, които са признали това
инкриминирано деяние от 26.08.2011 г. са обяснили еднопосочно участието на
всеки от четиримата подсъдими в същото, както и каква е била предварителната
подготовка за извършване на престъплението, кой от подсъдимите какво е извършил
като действие, по какъв начин са достигнали до местопрестъплението и след това
са го напуснали с отнетото имущество, а именно с лекият автомобил, което
очертава тук квалифициращият признак на кражбата по т.4 на чл.195, ал.1 от НК,
ползването на установената при претърсването и изземването от автомобила метална
щанга, очертаващо наличието и на другият квалифициращ кражбата признак по т.4
на чл.195, ал.1 от НК. При деянието от 14.06.2011г. е установено на мястото на
престъплението и другото техническо средство – ъглошлайф, с чието ползване е
осигурен достъп до паричните суми в металната каса. В осъществяване на
изпълнителното деяние, което включва в себе си установяването на трайна
фактическа власт върху отнетата вещ се установява да е бил ползван автомобил,
за което са дали обяснения Н. и Г. относно датата 26.08.2011 г., като именно
благодарение на него подсъдимите са могли да отдалечат отнетото имущество от
достъпа на всеки от ощетените и да установят владение върху него, като впрочем
без наличието на такъв, не биха могли да довършат и посегателството от дата
24.07.2011 г. предвид обема на отнетите вещи. Налице е, както се каза и
осъществяване на престъпното продължавано престъпление и при условията на
квалифициращият му белег по т.3 на чл.195, ал.1 от НК, а именно чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, защото част от
изпълнителните деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление, са
осъществени именно при тези условия, за което говорят обективните находки в
протоколите за оглед на местопроизшествие.
Както се каза, подсъдимият Б. е заявил
признание на вината по повдигнатото му обвинение, макар да не е дал обяснения
във връзка с него, като конкретно досежно деянието от 26.08.2011 г., това
негово, макар и формално признание, е напълно съответно на обясненията на
подсъдимите Н. и Г. и показанията на свидетелите Р. и Т., касаещи поведението
на подсъдимите в нощта на кражбата, както и техният изглед непосредствено при
задържането им, заявеното относно запрашеността на дрехите и лицата им, а също
и косвено показанията на свидетелите Ф.К. и Ив.И., досежно предварителните
действия на подсъдимите и времето на тяхното присъствие в с.Й.Г.. В тази насока
и заявеното от защитника на подсъдимия Б. обстоятелство, че не било установено
какви са били конкретните му действия досежно точно това инкриминирано деяние
се явява неоснователно твърдение, доколкото, от обясненията на другите двама
подсъдими, става ясно какво точно е извършил всеки от участвалите четирима
подсъдими при това именно деяние, а непосредствено след това и подсъдимият Б. е
бил възприет от присъствалите при задържането му свидетели.
Конкретно досежно участието на подсъдимия А.
при същото това деяние от 26.08.2011 г., което се отрича от него, следва да се
има предвид, че неговите обяснения от досъдебното производство са в пълно
противоречие с обясненията на подсъдимите Г. и Н., като твърденията му, че
останалите подсъдими били отишли за риба, не се потвърждават дори и от данните
за установените при претърсването изземване на автомобила, в който са били
задържани, вещи, сред които липсват риболовни такъми. Освен това, с оглед
твърденията на част от подсъдимите, че са безработни и че нямат средства,
поведението по пътуване с цел риболов чак до гр. Пловдив посред нощ, звучи
изключително нелогично. От обясненията на подсъдимия Г. може да се направи
извод относно това, че подсъдимият А., освен това, е знаел причината на
посещението до с.Й.Г. и съответно до гр. Пловдив, като това, макар и косвено,
се установява и от показанията на свидетеля Ив.И., доколкото от тях става ясно,
че всички подсъдими са присъствали в автомобила, в който И. е давал
информацията за обекта на посегателство. Отделно от това, А. е присъствал и при
предходната среща и пътуване с цел указване на местонахождение на обект, между
подсъдимия Г. и свидетеля И.. Участието на подсъдимия А. в тази насока в
извършване на инкриминираното престъпление и конкретно деянието от 26.08.2011 г.
е налице, доколкото същият с действията си е спомогнал за осъществяване
придвижването до местопрестъплението и съответно е взел участие и в
противозаконното присвояване на вещите, предмет на престъплението, чрез
отдалечаването им от мястото на престъплението, посредством автомобила,
управляван от А., в който на дата 26.08.2011 г. се установява част от парите да
са били и скрити.
Що се касае до останалите деяния,
които се твърди да са извършени в периода от 13/14.06.11 г. до 24.07.2011 г.,
макар да липсват обяснения от страна на подсъдимите за механизма на
извършването им, то от събраните по делото доказателства по косвен път, но
достатъчно конкретно, може да се направи категоричен според съдебния състав
извод относно съпричастността на всеки от подсъдимите А., Б., Н. и Г. в
извършването и на тези престъпни посегателства. В тази насока, макар и косвени,
както се каза, доказателствата, които са били събрани, са достатъчно
последователни и взаимосвързани и то по такъв начин, че да доведат до единствено
възможен извод относно авторството на престъплението. Като такива доказателства
съдът взема предвид признанието на вината от подсъдимия Б., показанията на
свидетелите Ф.К. и Ив.И., тези на свидетеля С., съдържанието на веществените
доказателствени средства, придобити от приложените специални разузнавателни
средства, съпоставени с показанията на служителите на ощетените юридически лица
и едноличен търговец и писмените и веществени доказателства по делото.
Така досежно извършените опит за
кражба и кражба съответно от “Й.” ЕООД и “Х.” ООД в с.К.К. са налице подробните
показания на свидетеля Ф.К., потвърдени отчасти и от тези на свидетеля И.,
относно поведението на четиримата подсъдими непосредствено преди инкриминираните
дати, изразило се в посещение на с.К.К., получаване на подробна информация от
свидетеля К. за местонахождението, както и охраната на двете фабрики, собствени
на посочените дружества в селото. От показанията на свидетеля К. става ясно, че
на същия е била съобщена и целта на посещението и събирането на информация, а
именно, да се извърши кражба, като свидетелят К. е посочил да е разбрал от своя
родственик, подсъдимия А.Г., че четиримата подсъдими имат намерение да крадат.
Категорично от показанията на свидетеля К. се установява, че вечерта, преди
деня, в който последният е разбрал да е била извършена кражбата от касата на
единия комбинат, този на “Х.” ООД, четиримата подсъдими, които той е посочил и
след това да е разпознал при явяването му в съда, в деня, в който и четиримата
подсъдими са били в съда за провеждане на производство по реда на чл.64 от НПК,
са били в с.К.К. с автомобил. В тази връзка, категорично се установява
присъствието на подсъдимите на инкриминираните дати 13-14.06.2011 г. в с.К.К..
Установява се, че тогава, свидетелят К. е показал на подсъдимия А., който той е
посочил пред съда като шофьора на автомобила, както и на подсъдимия Г., фабриките в селото, станали
после обект на престъпно посегателство. Установява се също от показанията на К.
и че през нощта между 04-05,00 часа между двете дати, подсъдимият Г. е уведомил
свидетеля К., че са си “свършили работата” и че ще си тръгват, като тогава
отново свидетелят е видял и четиримата подсъдими заедно. В тази насока, от
записа на камера № 3, от охранителните камери на “Х.” ООД, от последния клип, е
видно, че във времето, отразено като час на записа 04:55 часа, до сградата с
помещението, където е извършено разбиването на металната каса и отнемането на
пари, приведени се движат четирима души. От показанията на свидетеля Ч. – пазач
в обекта - не се установява в този часови интервал и на това място да са били
допускани от него хора. В тази връзка и при съпоставяне на данните, може да се
направи извод, че и четиримата подсъдими, видени после непосредствено от
свидетеля К. да си тръгват, при направено обявление от страна на подсъдимия Г.,
че те всички “са си свършили работата”, са участвали в опита за кражба и
кражбата от владението на “Х.” ООД, както и досежно последователността на
деянията, а именно – първоначално осъществяване на опита за кражба от
владението на “Й.” ЕООД, в която насока се вземат предвид и показанията на свидетеля
З. за времето, през което се е задействала алармената система, станала причина
същият да реагира като пазач в “Й.” ЕООД. Отделно от това, установеният начин
на проникване, а именно с отстраняване на конкретните прегради и то на местата,
където обикновено се съхранявали паричните средства на дружествата, както и
отстраняване на датчици, касаещи охраната на обектите, съответства на данните
досежно събираната от страна на подсъдимите основно чрез подсъдимия А.Г., като
родственик на свидетеля К., предварителна информация досежно обектите, в които
са извършени престъпните посегателства. Впрочем, че се е интересувал от това и
подсъдимият Б.А., когото свидетелят Ф.К. сочи като шофьора на автомобила, в
противоречие с твърденията на защитника му, че изобщо не е имал умисъл за
извършване на престъпните деяния, понеже не е знаел намеренията на останалите
подсъдими, показанията на К. са категорични. Твърди се и от защитата на
подсъдимия Б., който иначе формално, без да дава обяснения, се е признал за
виновен, че за същият нямало данни да е бил на местопрестъпленията. Обаче,
видно от приложената справка от мобилен оператор на л.69 от том 3 от
досъдебното производство, между телефонните номера, за които по делото са
налице данни да са ползвани от подсъдимия Б. и подсъдимия Б.А., са засечени
телефонни разговори във времето от около 02,00 до около 05,00 часа на
14.06.2011 г. от клетка № 28291, която е с адрес “Ф. Й.” с.К.К..
Досежно кражбата от ЕТ “Е. – Г.Д.”, на първо място, следва да се вземе предвид
факта, че от показанията на свидетеля И., става ясно, че подсъдимите са се
интересували от обект на “А.С.- 96” АД, но не само този, находящ се на “К.Ш.”,
но и друг – на ул.”Р.Ш.” в гр. Пловдив. В
подкрепа на тези показания са показанията и на свидетеля К.. Установено
е, че и обектът на посегателство, ползван от ЕТ “Е. – Г.Д.”***. Установеното
при огледа на местопроизшествие в базата на едноличния търговец относно начина
на проникване в помещението, наподобява изключително механизма на действие и
при другите кражби. Установява се, че клетка на мобилен оператор с № 23381,
регистрирана в гр. Пловдив и находяща се на около 1,5 км от „Р.Ш.” е засякла
разговори на 24.07.2011 г. в периода от 03,20 ч. до 04,24 часа между номерата,
ползвани от подсъдимите Б. и Б.А., което е видно от информацията от мобилен
оператор, съдържаща се в диск на л.197, т.2 от досъдебното производство. Тя се
потвърждава и от отразения като текст разговор, съдържащ се в класифицирания
том – папка първа, стр.11, № 4. От съдържанието на този разговор може да бъде
направен извода за това, че подсъдимият Б.А. отново е имал ролята на лице,
което е управлявало автомобила, като е насочван от подсъдимия Б. къде да дойде.
С основно значение тук е обаче, съдържанието на проведените разговори,
съдържащо се в изготвените по реда на ЗСРС аудиозаписи от дата 24.07.2011 г.,
от които става ясно, че подсъдимият Б., сутринта на 24.07.2011 г., тоест
непосредствено след нощта на кражбата, провежда разговори с подсъдимия Р.
именно относно вещите, част от които, предмет на отнемането от владението на ЕТ
“Е. – Г.Д.” , като споменава думите: “Хилти”, “лазер”, “къртач”, “перфоратор”,
“деветстотин и петица”, “мерачка – лазер” /стр.12 от класифицирания том,
разговор № 6; страница 13 и 14, разговор № 7 и № 8/. За липсата на такива
именно вещи, които са и предмет на обвинението е подадена информация от
пострадалия търговец в полицията. Установява се категорично, а това е свързано
и с обвинението, касателно подсъдимия Р., че подсъдимият Б., след
инкриминираното деяние от 24.07.2011 г. се е свързал по телефона с подсъдимия Р.,
при което му е обявил за наличието на отнетите вещи и му ги е предложил, като е
поискал и сума от 2000 лева, а описанието на вещите по вид изцяло съответства
на тези, които са били отнети от владението на ЕТ “Е. – Г. Д.”. Впрочем, както
става ясно от съдържането и на записаната беседа с подсъдимия Р., същият е
изпратил трето лице, което да закупи вещите и сред тях са описаните по вид от
страна на подсъдимия Р. вещи, съответстващи на търсените от пострадалия
търговец. Нещо повече, налице е една от вещите, възстановена от подсъдимия Р.,
като такава, предложена му от подсъдимия Б., която е била и категорично
разпозната от свидетеля Р.. В тази насока последвалото поведение на подсъдимия Р.,
свързано с твърденията му във връзка с произхода на вещта не е съответно на
останалите доказателства по делото и на него ще се обърне внимание по-долу при
обсъждане на обвинението по чл.215 от НК. При съпоставянето с показанията на
свидетеля Д., тези на свидетеля С. и приложеното на лист 62 от т.1 на
досъдебното производство веществено доказателство – 1 бр. лепенка и отразеното
в протокола за оглед на веществени доказателства, досежно вещта – оптичен
нивелир и лепенката, като се вземат предвид и посочените показания на свидетеля
Р., според съда изводът, че това е именно нивелирът, предмет на кражбата се
явява напълно обоснован. Предвид изложеното и заявеното от страна на подсъдимия
Б. признание на обвинението, включващо и описаната престъпна дейност от
24.07.2011 г., макар да е само формално, както се каза, се явява подкрепено от
доказателствата по делото. Допълнително в тази насока, а и във връзка със
следващото обвинение по обвинителния акт досежно подсъдимия Р., което е свързано
с последното от деянията, включени в продължаваното престъпление, следва да се
има предвид и факта, че в записаната по реда на ЗСРС беседа с подсъдимия Р.,
същият е посочил да е видял описаните от него вещи, предложени му от подсъдимия
Б. именно в лек автомобил “Р. К.” – тъмен на цвят /л.15 от записа на беседата/. Впрочем, тук е налице
противоречие с обясненията на подсъдимия Р., дадени пред съда, в които той
твърди, че такива по вид и големина вещи не можели да се поберат в такъв
автомобил и които обяснения не се възприемат в тази им част като достоверни.
Всичко изложено дава основание на съдебния състав
да приеме, че подсъдимите Н., Б., А. и Г. са извършили всяко от деянията,
включени в рамките на продължаваното престъпление, за което им е повдигнато
обвинение. Установява се от съвкупния анализ на доказателствата, че тези
четирима подсъдими
са действали при условията на предварителен сговор, като съгласието за общото
извършване на кражби между тях е съществувало предварително и именно с тази цел
същите са пътували заедно от гр. С.. Това, което единият от подсъдимите в
дадените обяснения пред съда е посочил, а именно, че нямало предварителна
уговорка кой какво ще извършва, не може да се ползва като основание да се отхвърли
наличието на квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.5 от НК, доколкото,
конкретно относно деянието от 26.08.2011 г. се установява, че на практика е
имало разпределение на ролите между подсъдимите, като е имало шофьор,
т.нар.”отцепка”, или лице, което пази и предупреждава останалите за евентуално
разкриване на действията им и фактически извършители на разбиването,
проникването и отнемане на вещите, върху които всички са установили след това
своя фактическа власт. В насока наличието на предварителен сговор е и
установената телефонна комуникация между подсъдимите Б. и А. в два от
инкриминираните случаи.
Случаят е немаловажен по смисъла на т.5 на
чл.195, ал.1 от НК, предвид вида на конкретните деяния, стойността на отнетите
вещи и начина на осъществяване на престъпленията, а така също и предвид
наличието на другия квалифициращ белег по т.4 на чл.195, ал.1 от НК, чрез
използване на моторно превозно средство, което не позволява престъплението да
се квалифицира като маловажен случай /в този см. р.192/89г. по н.д.191/98г. на
ІІ н.о. на ВС/.
Предвид наличието на множество изпълнителни
деяния на престъплението кражба в рамките на един кратък период от време, всяко
от тях извършено умишлено и при еднородни обстоятелства, като верига от
престъпления с еднаква користна цел, правилно обвинението спрямо всеки от
четиримата подсъдими е било квалифицирано във връзка с разпоредбата на чл.26,
ал.1 от НК, като продължавано престъпление, което е и по-благоприятния за всеки
деец режим, като са били спазени разпоредбите на чл.26, ал.3 и ал.5 от НК и е
съобразен броя на довършените деяния и характера на всяко от тях.
От субективна страна
престъплението всеки от подсъдимите Г., А., Б. и Н. са извършили умишлено със
съзнавани и целени обществено - опасни последици, като всеки е съзнавал и
общността на извършваните от него престъпни действия заедно с останалите
подсъдими. Целта на всеки от подсъдимите е била изцяло користна.
Във връзка с посоченото вече по-горе относно
обвинението на подсъдимия Р., следва да се има предвид също и че неговите
обяснения, освен всичко, се явяват и вътрешно противоречиви, както и на
практика в противоречие с показанията на свидетелите В. и М.. Подсъдимият
изтъква пред съда, че се съгласил да предостави някаква вещ от търсените, като
предмет на кражба, на полицейските служители в гр. Пловдив, за да бъде
освободен, като обяснява постъпката си с това, че е бил притеснен от
задържането му, но същевременно пък сочи, че си бил измислял неща и че бил
заявявал измислици пред полицейските служители, което предполага хладнокръвно
поведение и не звучи като логично поведение на лице, което твърди да е било
притеснено от задържането му. Подсъдимият Р. твърди изобщо да не е била
обсъждана сума от 2000 лева, като цена на вещите, които са му били предлагани
от подсъдимия Б., като сочи, че е писал обяснения в такава насока в някое от
районните управления, но това било измислица. Обаче, видно от отразеното в
записа на беседата с подсъдимия Р. /стр.13 –гръб от текстовия запис/, самият
подсъдим е заявил, че е погледнал “Хилти 905” и два нивелира и му била искана
сумата от 2000 лева. За искането на тази именно сума е налице и запис на
телефонен разговор с подсъдимия Б. /стр.13, разг. №4 в класифицирания том/. От
съдържанието на същата записана беседа с подсъдимия Р. се изяснява и също, че
той обикновено, а и в конкретния случай, досежно инкриминираните вещи, “бави”
във времето отговора си и действията си, докато предлагащият му вещите не
намали цената на същите.
Относно това, че подсъдимият Р. познава добре подсъдимия
Б., както и че двамата на практика имат установени трайни контакти във връзка
именно със закупуване на машини, свързани със строителството, свидетелства
категорично свидетелят В., а да му е станало ясно това, свидетелства и
свидетелят С.. Това обстоятелство се потвърждава категорично от съдържанието на
записаната телефонна комуникация между подсъдимия Р. и подсъдимия Б., като
пример - мобилната комуникация от дата 15.08.2011 г. / л.59 - л.62, класифициран
том/. Видно е, че двамата се обръщат един към друг с обръщението „колега”,
каквото употребява Р. и в рамките на проведената беседа, за да поясни как се
провеждали уговорките. В тази връзка е
виден стремежа на подсъдимия Р. в дадените от него обяснения да скрие този факт
на добро познанство и повода за това, като акцентира на отношения с Б., развили
се обаче, по друг повод. Подсъдимият Р. даже твърди да е разбрал в полицията
прякора на подсъдимия Б., но от съдържанието на записаната беседа с него става
ясно, че сам го е посочил с прякора “К.” пред полицейските служители /л.17 от
записа на беседата, класифициран том/.
Като се има предвид характера на престъплението,
за което на подсъдимия Р. е повдигнато обвинение, а именно по чл.215, ал.1 от НК и неговите обективни белези, съдът, на базата на доказателствата по делото
счете, че същите в случая са налице. Категорично от съдържанието на записаната
беседа с подсъдимия Р. и на записаните негови телефонни разговори с подсъдимия Б.,
се установяват по вид всички вещи, предмет на престъплението по чл.215, ал.1 от НК, като освен казаното по-горе относно предложените по вид вещи, в разговора
от 24.07.2011 г. от Б. на Р., в беседата с подсъдимия Р. същият сочи
изпратеният от него човек да е закупил четири вещи, сред които и тези, предмет
на престъплението по чл.215, ал.1 от НК - 2 бр. нивелира, къртач “Хилти”,
перфоратор “Бош” /л.20 от текст на беседа в класифицирания том/; на л.13 от
същата беседа е казал сам марката на единия от нивелирите – “Топ кон”, като е
уточнил, че същият е оптичен; на л.13/ гръб/ от записаната беседа говори за
“Хилти 905” и два нивелира, които бил погледнал; на л.15 – че вещите били в
тъмно “Р. К.”; уточнил е, че “Хилти 905”
е без куфар и без шило, което последно обстоятелство съвпада с показанията на
свидетелите, работили в ЕТ “Е. – Г.Д.”. От изложеното следва извода, че
категорично е установено, че вещите, предмет на престъплението по чл.215, ал.1
от НК са именно тези, които са били предмет на кражбата, извършена от подсъдимите
Н., Б., А. и Г. на 24.07.2011 г. Не се установява подсъдимият Р. да е участвал
в извършването на тази кражба. Следователно, неговите последващи действия, свързани
с оглед на откраднатите вещи, преговаряне с подсъдимия Б. и най-сетне изпращане
на човек, който да придобие краденото имущество с цел последваща продажба на
по-висока цена, от което да се обогати и Р., очертават субсидиарната престъпна
дейност на подсъдимия Р. спрямо първоначалното престъпление, което е характерен
белег на вещното укривателство.
В
конкретния случай, според съда, от доказателствата по делото, касаещи характера
на извършеното от подсъдимия Р., може да се направи извод досежно това, че
същият е осъществил изпълнителната форма на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, а именно спомогнал е да бъдат отчуждени част от вещите,
които преди това са били предмет на кражбата от владението на собственика на ЕТ
“Е. – Г.Д.”. В тази насока, от съдържанието на посочените записи на телефонни
разговори на Р. с Б. и изложеното от самия Р. в коментираната беседа, може да
се направи и то категоричен извод, че Р. не е придобил лично фактическата власт
върху инкриминираните вещи с цел лично да я упражнява в бъдеще, като се
разпорежда лично с тях, което именно съставлява изпълнителната форма
“придобиване” по смисъла на чл.215, ал.1 от НК, а само е спомогнал, като е
станал своеобразен посредник, тези вещи да преминат във фактическата власт на
друго, неустановено лице, което да ги заплати на подсъдимия Б. и което от своя
страна, след това, да се разпореди с
вещите, както в своя, така и в полза на подсъдимия Р., като ги продаде на
по-висока цена и с Р. си разделят печалбата от това. В крайна сметка се
установява, че Р. е способствал за съгласуване волята на този, у когото се
намират инкриминираните вещи – Б. и волята на този, в чиято фактическа власт
вещите са преминали. Ето защо и тъй като на практика не е възможно, предвид
техния характер, двете изпълнителни деяния “придобил” и “спомогнал да бъдат отчуждени”
да съществуват едновременно, поради различията в намерението на дееца да свои,
или не вещите, предмет на предходното престъпление, съдебният състав счете, че
следва частично да оправдае подсъдимия Р. за това да е придобил вещите, предмет
на обвинението. В крайна сметка, деянието е било довършено, като в тази насока
самият подсъдим Р. е споделил с полицейските служители, провели с него
записваната по реда на ЗСРС беседа, че изпратеният от него човек е закупил общо
четири вещи, които е изброил и сред които са инкриминираните.
От
субективна страна се установява, че подсъдимият Р. в действителност е знаел за
произхода на вещите, предоставени му от подсъдимия Б.. За този си извод съдът
взема предвид характера на самите обяснения на подсъдимия Р., в които същият, в
противоречие с изявленията му, направени в коментираната беседа, както и при
съпоставянето им с предходното му поведение, изключително непоследователно се
опитва да насочи към извод за липса на такова знание. Подсъдимият Р. отрича да
е виждал изобщо процесните вещи, но в рамките на досъдебното производство
предава една от тях. Същевременно
ангажира показанията на свидетеля М. за доказване на обстоятелства относно
произхода на тази вещ. Този опит на подсъдимия Р. да се дистанцира от вмененото
му престъпление, на фона на останалите доказателства, остава обаче неуспешен.
Вече се цитира съдържанието на разговорите му с подсъдимия Б., като се посочиха
и противоречията в обясненията на подсъдимия Р. досежно договорките с Б. за цената
на вещите, а от текста на записаната
полицейска беседа с подсъдимия Р. се установява неговото отношение към случая,
свързано с осъзнаването на факта, че вещите, за които е уговаряно с Б., са
предмет на кражба и именно такава, която е извършил Б.. В тази насока от
съществено значение са записаните изявления на подсъдимия Р. на л.18 от
беседата в класифицирания том в насока, че циганина /както той е нарекъл
подсъдимия Б./ го търси, ако открадне
- шлайфер, нивелир, къртач, защото знае, че с това се занимава подсъдимия Р..
Че на подсъдимия Р. е било пределно ясно, че вещите, предложени му от Б. са
предмет именно на кражба, е видно и от изложеното от него пак в същата беседа,
записано на л.20 от същата. Досежно това знание у подсъдимия Р., косвено съдът
взема предвид и показанията на свидетеля В., както и тези на свидетеля С.,
който сочи какво е било съдържанието на разговора му като полицейски служител с
подсъдимия Р. и че в крайна сметка, от разговора с подсъдимия Р., свидетелят
останал с впечатление, че на подсъдимия му е известен произхода на вещите. Не
се установява обаче, от доказателствата по делото категорично, както изисква
НПК, подсъдимият Р. да е знаел, че инкриминираните вещи са придобити от
подсъдимия Б., но заедно с другите подсъдими. В тази насока не се установява Р.
да е познавал Г., А. или Н., нито да се е виждал с някого от тях, или да му е
било известно, че същите са участвали, наред с подсъдимия Б., в кражбата на
вещите от ЕТ “Е. – Г.Д.”. Затова и при липса на такива доказателства, съдът
счете, че в тази част следва да се оправдае подсъдимият Р. с присъдата,
доколкото е установено единствено знанието му за извършена от подсъдимия Б.
кражба с предмет вещите, попаднали и в обвинението по чл.215, ал.1 от НК.
Установява се категорично от разказа на подсъдимия
Р. пред полицейските служители относно характера на извършеното от него във
връзка с инкриминираните вещи, както и косвено от показанията на свидетеля В.,
особената користна цел на престъплението, а именно извършването му с цел имотна
облага за подсъдимия Р., който иначе няма постоянна работа.
Досежно определяне на наказанията за извършените
престъпления съдът намери следното:
По отношение на подсъдимия Б., съдът взе предвид
като отегчаващи вината му обстоятелства множеството осъждания преди
инкриминирания период, както и последвалото осъждане, което очертава лоши
характеристични данни за него, степента на участието му в извършване на
престъплението, както и активните му действия, последвали същото и свързани с
разпореждането с част от вещите, предмет на кражбата. Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът определя направеното признание на вината от Б., както и
изминалия период от време от извършване на престъплението до постановяване на
присъдата. При съобразяване на степента на обществена опасност на подсъдимия Б.,
обусловена от данните за предходните му осъждания, както и за постигане целите
на наказанието, съдът счете, че достатъчно и справедливо се явява наказание
лишаване от свобода за срок от четири години, определено при условията на чл.54
от НК. Същото наказание, предвид наличието на основанията на чл.61, т.2, във вр. с
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови да се изтърпява при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Видно е, че по настоящото
дело подсъдимият Б. е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под
стража”, а преди това и за 24 часа по реда на ЗМВР на 26.08.2011 г. и за 72
часа с постановление на РП Пловдив. От справката от Затвора - Пловдив е видно
обаче, че при постановяване на последващата присъда на подсъдимия Б. от РС С.
по НОХД № 24783/11 г. е било извършено приспадане на предварително задържане на
подсъдимия Б. от дата 25.11.2011 г., когато на практика по настоящото дело е
действала мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 29.08.2011
г. Ето защо и при приложението на чл. 59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
настоящият съд отчете извършеното вече приспадане на част от периода на
задържане от страна на РС –С. и приспадна при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан
предварително по настоящото дело, считано от 26.08.2011 г. до датата, от която
е приспаднато задържането му по делото на СРС – 25.11.2011 г.
Предвид обстоятелството,
че деянието по НОХД № 24783/11 г. на СРС, по което Б. е осъден междувременно с
акт в сила от 04.01.13 г., е извършено в периода 20.05.2010 г. до 02.06.2010 г.,
съдът намери, че са налице основанията за извършване на групиране на
наказанията на подсъдимия Б., наложени му по настоящото дело и по делото на РС
–С.. Това е така, тъй като престъпленията по всяко от двете дела, подсъдимият Б.
на практика е извършил преди, за което и да било от тях да имало влязъл в сила
съдебен акт. Ето защо и при приложението на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи подсъдимият Б. да изтърпи едно общо и най-тежко измежду
наказанията, наложени му по двете дела, а именно четири години лишаване от
свобода. И за него на основание посочените и по-горе разпоредби на ЗИНЗС се
определи първоначален строг режим за изтърпяване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Установява се, че
престъплението, предмет на настоящото дело е извършено от подсъдимия Б. в
изпитателния срок на осъжданията по НОХД № 5720/05 г. на СГС и НОХД № 9722/07
г. на СРС. Обаче, наказанията по тях междувременно са били групирани и е
постановено реално изтърпяване на лишаването от свобода, поради което и е
безпредметно произнасянето на настоящия съд по евентуално приложение на чл.25 и
чл.68 от НК.
По отношение на подсъдимия А.Г., като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът намира направеното признание на вината за едното от
деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление и оказаното отчасти
съдействие на разследването с дадените обяснения, изминалия период от време от
извършване на престъплението, до постановяване на присъдата и липсата на
осъждания преди датата на инкриминираното престъпление. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът определя наличието на последващо осъждане, което очертава
лоши характеристични данни за подсъдимия Г., както и на практика изключително
активната му роля по подготовката на част от престъпните деяния, чрез
установеното събиране на предварителна информация относно обектите на
посегателство и проявената настоятелност в това поведение. При тези
обстоятелства, съдебният състав счете, че справедливо и достатъчно за
изпълнение на целите на наказанието, а именно да се въздейства възпиращо и
превъзпитателно спрямо подсъдимия Г., е наказание лишаване от свобода за срок
от три години и шест месеца. Същото, предвид наличието на вече търпяно
наказание лишаване от свобода от подсъдимия Г. при постановяване на настоящата
присъда, съдът определи на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС,
да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор, или затворническо
общежитие от закрит тип.
На
основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, се приспадна с присъдата при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият А.Г.
е бил задържан по ЗМВР и с постановление по НПК, както и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 26.08.2011 г.
до 13.12.2011 г., от когато е започнал да търпи наказание лишаване от свобода
по НОХД № 5275/2011 г. на СГС.
И тук са
налице основанията на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК и се определи с
присъдата едно общо и най-тежко наказание измежду наказанията, наложени на
подсъдимия А.Г. по настоящото дело и по НОХД 5275/2011 г. на СГС, а именно три
години и шест месеца лишаване от свобода, защото престъпленията по всяко от
делата е извършено преди, за което и да било от тях, да е имало влязъл в сила
съдебен акт. На основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС се
определи общото и най-тежко наказание лишаване от свобода да се търпи при
първоначален строг режим в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът при това, на основание чл.25, ал.2 от НК приспадна при изтърпяване на общото и
най-тежко наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода,
изтърпяното наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 5275/2011 г. на СГС.
Що се
касае до подсъдимия Б.А., съдът взе предвид при определяне на наказанието му,
че на практика същият е реабилитиран към датата на инкриминираното деяние и
поради това следва да се счита за неосъждан. Като друго смекчаващо вината му
обстоятелство се отчете и изминалия период от време от извършване на
престъплението до постановяване на присъдата, както и липсата на данни за други
криминалистически регистрации, или последващи престъплението осъждания, а също
и данните за трудовата му заетост. Като взе предвид и степента на участие на
подсъдимия в извършване на престъплението, съдът намери, че адекватно и съобразено
с целите на наказанията, както и справедливо ще е наказание лишаване от свобода
за срок от две години и шест месеца.
При преценка евентуалното приложение на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът счете, че макар да са налице
формалните условия на тази норма, то за превъзпитанието на подсъдимия А., се
налага същият да изтърпи реално определеното му наказание лишаване от свобода.
Този извод на съда се обуславя от характера на самото престъпление, което е
продължавано такова и следователно и принципно за същото се предвижда завишена
отговорност, причинени са щети на множество лица и то в един сериозен размер,
проявен е траен престъпен умисъл. Поради това и с оглед данните за настъпилата
реабилитация на основание чл.61, т.3, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на А.
наказание в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1 от НК
се приспадна при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на А.
и времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело по ЗМВР и НПК с
постановление на РП Пловдив, както и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 26.08.2011 г. до 09.10.2013 г.
По
отношение на подсъдимия Б.Н., като смекчаващи вината обстоятелства се прецениха
дадените обяснения, с които отчасти е оказано съдействие на разследването,
процесуалното поведение на Н., свързано с указване на полицейските служители в
хода на разследването на наличния тайник в автомобила, предмет на претърсване и
изземване, което е дало възможност да се възстановят част от отнетите пари на
едно от ощетените юридически лица, изминалия период от време от извършване на
престъплението до постановяване на присъдата и данните относно налично
заболяване у подсъдимия Н.. Като отегчаващи вината му обстоятелства съдът
определи големия брой осъждания преди инкриминираното престъпление за деяния от
различен характер. При тези обстоятелства и като взе предвид установеното
относно участието на подсъдимия в извършеното престъпление, съдебният състав
счете, че справедливо и достатъчно за изпълнение на възпиращата и
превъзпитателна роля на наказанието ще е наказание лишаване от свобода за срок
от три години и шест месеца.
Предвид наличието на основанията по чл.61,
т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС за изтърпяването на така наложеното
наказание се определи първоначален строг режим, както и се постанови същото да
се търпи в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип.
Тъй като и
по отношение на Н. е налице предварително задържане по настоящото дело по ЗМВР,
с постановление на РП Пловдив по НПК и с мярка за неотклонение “Задържане под
стража”, на основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК то се приспадна, считано
от 26.08.2011 г. до влизане в сила на присъдата.
Относно
подсъдимия Р., при преценка на наказанието му, като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, изминалия период от време
от извършване на престъплението до постановяване на присъдата за същото, факта,
че подсъдимият е възстановил една от вещите, предмет на обвинението. Като взе
предвид от друга страна характера на извършеното, стойността на имуществото,
предмет на същото, както и начина на неговото осъществяване, а именно по предварително
отработена схема, както и факта, че на практика подсъдимият изкарва прехраната
си с подобен тип съмнителни сделки, съдът намери, че справедливо и адекватно ще
е наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.
Предвид липсата на предходни осъждания, както
и с оглед срока на наказанието лишаване от свобода, съдът намери, че са налице
формалните предпоставки за отлагане на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК, като счете, че не е абсолютно задължително за превъзпитанието на извършителя
същият да търпи реално така определеното му наказание лишаване от свобода.
Обаче, с оглед характера на престъпната му дейност, предмет на настоящото дело,
която характеризира извършителя изключително отрицателно, съдебният състав
намери, че изпитателният срок следва да е завишен и затова определи такъв от
пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила, което е съобразено
с нормата на чл.66, ал.2 от НК.
Що се
касае до предявения граждански иск от “Х.” ООД, то същият е такъв с правно
основание по чл.45 от ЗЗД. Установява се категорично от доказателствата по
делото, че четиримата подсъдими Г., Б., А. и Н. са извършили на 14.06.2011 г.
виновно кражба от владението на дружеството – граждански ищец, поради което и
претендираната от последното имуществена вреда в размера, посочен в
обвинителния акт, съставляващ стойността на отнетото имущество, се явява пряка
и непосредствена последица от престъплението. Размерът на установената липса,
резултат от кражбата е категорично установен от свидетелските показания и
приложените писмени доказателства – счетоводни документи, а също и от
изготвената стоково -оценъчна експертиза. Поради това и тъй като гражданският
иск се явява доказан, както по основание, така и по размер, с присъдата си
съдът постанови подсъдимите солидарно, съобразно с чл.53 от ЗЗД, да заплатят на
гражданския ищец сумата от 7 040,12 лева, ведно със законната лихва върху
същата, считано от датата на деянието 14.06.2011 г., до окончателното й
изплащане.
На
основание чл.53, ал.1, б.”А” от НК, съдът постанови с присъдата си да се отнеме
в полза на държавата вещественото доказателство метален лост, тип „кози крак”,
което принадлежи на подсъдимите и е послужило за извършване на престъплението,
като след влизане в сила на присъдата се
постанови да бъде унищожено, защото е вещ без стойност.
По
отношение на останалите веществени доказателства, предвид значителния им обем,
съдът отложи произнасянето си в производство по чл.306 от НПК.
Досежно
изготвените веществени доказателствени средства по използваните специални
разузнавателни средства, се постанови с присъдата да се изпратят на органа,
който ги е изготвил за унищожаване, а екземплярите от веществени
доказателствени средства по използваните специални разузнавателни средства,
изпратени в съответствие с чл.29, ал.1 от ЗСРС на органа по чл.15 от ЗСРС, се
постанови да се съхраняват в ОС -Пловдив до изтичане на срока, предвиден в ЗЗКИ,
след което да бъдат върнати на органа, който ги е изготвил за унищожаване.
Предвид
признаването на подсъдимите за виновни в извършване на вменените им
престъпления на основание чл.189, ал.3 от НПК, същите бяха осъдени да заплатят
по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на от по 32,68 лева
всеки един от тях, както и по сметка на ОД на МВР Пловдив - за БНТЛ сумата от
по 36 лева всеки един от тях, а подсъдимите
Б., Г., А. и Н. да заплатят и по 70,40 лева всеки един от тях,
представляващи съответната част от Държавната такса върху уважения граждански
иск.
Като
причини за извършване на престъпленията, съдът определи незачитането правото на
лична собственост, изградените трайни престъпни навици у част от подсъдимите.
По
изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.