Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Ваня Ружинова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 1510 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл.
45 ЗЗД от С.В.С., ЕГН ********** и Г.С.Н., ЕГН **********, чрез процесуалния им
представител адв. Б.Е.против „ДЗИ – О.З.“ АД, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие смъртта наГ.Д.К.– син на първия ищец и отглеждан от втория
ищец, настъпила в резултат от ПТП на 25.07.2014 г. в размер на сумите от:
250 000 лв. – за ищцата С.В.С., както и 150 000 лв. - за ищеца Г.С.Н.,
ведно със законна лихва върху сумите от датата на деликта -25.07.2014 г. до окончателното
им изплащане.
Евентуално
исковете са били предявени против ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ за заплащане на
посочените суми, в случай че по делото се установи, че не е налице валидна
застраховка „ГО“ по отношение на л.а. „БМВ“, модел „318 И“, с рег. № ******към
датата на ПТП – 25.07.2014 г.,но ищците са се отказали от тези искове и по
отношение на ГФ и конституираните му помагачи делото е било прекратено в
съдебно заседание на 11.04.2019 год. с определение,което е влязло в сила.
Чрез своя
процесуален представител ищците поддържат исковете за неимуществени вреди,
които твърдят, че търпят в следствие смъртта наГ.Д.К., по вина на
водача на лек автомобил марка „БМВ”, модел „318” с per. №****** Н.Р.К., който
автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховка
"Гражданска отговорност" .
Ищцата С.В.С.
твърди, чеГ.Д.К.е неин син, а втория ищец- Г.С.Н., че
починалия не е негов син, но се грижел за отглеждането и възпитанието му, имали
много близки , семейни отношения, обич и силна привързаност .
Молят съда да
уважи предявените искове , тъй като са основателни ведно със законните
последици- разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
Ответникът „ДЗИ – О.З.“ АД, гр. София оспорва предявената претенция от ищцата С.С.за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди по размер като счита същата за прекомерно завишена.
По отношение на претенцията на ищецаГ.Н. оспорва същата,
както по основание така и по размер. В тази връзка оспорва правото на ищеца да
претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалияГ.Д.К., в качеството
му на лице, живеещо на съпружески начала с майката на починалото дете.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия поради това, че е бил пътник в процесното МПС, което се е
управлявало от неправоспособен и непълнолетен водач, употребил алкохол, при
знание от негова страна на посочените факти, поради което счита, че същият сам
се е поставил в опасност.
Прави възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност
по отношение на претенцията за лихва на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД за
периода от 25.07.2014 г. до три години преди предявяването на иска – 02.02.2015
г.
Претендира
разноски по делото.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10 от
30.07.2014г. на отдел 1111 към РПУ Карнобат, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.07.2014 г. и Протокол за оглед на местопроизшествие от
29.07.2014г. се установява,че на 25.07.2014
г. вероятно
около 04.40 ч. на път № 53911, км.
7+250м. в посока от с. Аспарухова към с. Сърнево, общ. Карнобат е настъпило
ПТП, при което управлявания от Н.Р.К. /факт обявен за безспорен/ лек автомобил
"БМВ 318И" с рег.№ ******в който пътувал като пътник на предната
дясна седалкаГ.Д.К., при движение със скорост от около 123 км.ч. напуснал
пътното платно в ляво и се ударил с лявата си част в бетонната основа на
стационарна цистерна за вода и в самата цистерна, поставена перпендикулярно на
пътя.
Обявено е за
безспорно,че За лек автомобил "БМВ 318И" с рег.№******е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № № 06114000292221.
От представените по делото удостоверение за
раждане се установява,че С.В.С. е майка на починалияГ.Д.К..
От приетата по
делото КСМАТЕ,чието заключение не е оспорено от страните се потвърждава
описания механизъм на катастрофата, а именно,че при движение с около 126 км.ч.
при сух и прав път автомобилът внезапно губи странична устойчивост срещу
плъзгане и се завъртва около вертикалната ос насочвайки се наляво, напуска
платното за движение отляво и се удря в металната цистерна за съхранение на
вода за поливане на лозовите масиви, разположена на километър 7+250 м. Ударът
на лек автомобил марка „БМВ“, с неподвижната цистерна е в зона, обхващаща
лявата страна на автомобила и предния ляв край на цистерната, гледано срещу
нея. Първият контакт между автомобила и цистерната (мястото на удара) е в
област, имаща център, намиращ се на 4,7 м след мерната линия и 0,8 м вляво от
левия край на платното за движение.
Причина за
смъртта на пътника в МПС-тоГ.Д.К.са открита тежка черепно-мозъчна травма с
многофрагментно счупване на черепа и черепната основа, отворена черепна кухина,
размачкване на мозъка, гръдна травма, изразяваща се в контузия на белите
дробове и разкъсно-контузни рани, охлузвания, кръвонасядания.
От показанията
на св.Б.А.се установява, че предишната вечер /около 18.00 ч./ е видялГ.в
компанията на останалите лица, които впоследствие са починали в автомобила. Пили
кафе сГ.и Б., а останалите двама били отделно,били купили двулитрова бутилка бира,
но не е видял да я консумират.
Свидетелят П.К./син
на първата ищца / установява, че от 2006 год. майка му се разделила с бащата на
починалия и заживяла на съпружески начала с Г.С.Н. в с.Сърнево. Последния се
грижел и за него и за починалия му брат като за свои собствени деца. След
смъртта наГ.К. бил в тежко състояние от мъка, получил инфаркт. Автомобила,с
който брат му катастрофирал бил наГ.Н., като той оставял ключовете на един
бюфет и оттам брат му ги е взел вечерта преди катастрофата.
С оглед доказателствата и становищата на страните
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
По делото е
установено,че на 25.07.2014 г. неправоспособния водач/на ненавършени 17 години/
Н.Р.К. при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел „318” с per. №******на
път № 53911, км. 7+250м. в посока от с. Аспарухова към с. Сърнево, общ.
Карнобат е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал горното
МПС с превишена и несъобразена скорост, което е довело до загуба на контрол
върху управлението му и удар в крайпътна цистерна, при която катастрофа са
загинали всички лица в автомобила, вкл. и возещия се на предната седалкаГ.К.. Водачът
е нарушил виновно чл.150,ал.1 и чл.20,ал.1 и 2 и чл.21 от ЗДвП.
По делото са
установени и другите елементи на фактическия състав-вредите , изразяващи се в
мъки и страдания и причинно следствената връзка между противоправното деяние и
настъпилите вреди.
Налице е и допълнителното
изискване, а именно, че за процесния автомобил е имало валидна застраховка за
Гражданска отговорност при ответника.
Според съда е
налице активна материална легитимация на ищеца Г.С.Н. предвид кръга правоимащи
допълнен с Постановление
№ 5/24.ХI.1969 г. на Пленумът на ВС, тъй като е установено, че между
горното лице една страна и починалото момче от друга са съществували отношения,
които са сходни с тези между лицата баща и син и е факт,че тези отношения са
били трайни - от 2006 год. до смъртта на младежа през 2014 год.,а същоГ.Н. се е
грижел не само за отглеждането,но и финансово е издържал пстрадалия.
С оглед на
горното съдът намира, че предявените и от двамата ищци искове са основателни.
Възражението
на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗДвП за
намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия е частично основателно,само относно факта, че пострадалия
се е съгласил и съответно поел неразумния риск да се вози в автомобил
управляван от неправоспособен водач.Доколкото е установено,че двамата са се
познавали отдавна пострадалияГ.неминуемо е знаел възрастта на Николай и това,че
не притежава свидетелства за правоуправление. Според съда именно липсата на
правоспособност и съответно опит в шофирането е допринесло до настъпване на
катастрофата, тъй последната освен по причина на високата скорост е настъпила и
при лошо боравене с уредите за управление на автомобила, доколкото на мястото
пътят е бил прав и със суха настилка.
Съдът не
възприема възраженията относно това, че пострадалия е знаел, водачът да е
употребил алкохол- първо няма обективни данни за това възражение и второ,не е
доказано знанието за евентуална употреба. Не се възприема и възражението за
съпричиняване поради непоставен колан,тъй като експертизата е категорично,че с
оглед механизма на удара и скоростта на автомобила дори с поставени колани
пътниците нямало да оцелеят.
Ето защо съдът
приема 30 % съпричиняване от страна на пострадалия.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид, че майката на
починалото момче С.В.С. е преживяла най-тежката загуба за един родител-смъртта
на детето си. Загубата на дете, едва на 17 години е голяма и тежка психическа
травма, която е причинила на ищцата мъки и страдания. На основание изложеното,
съдът намира, че искът за неимуществените вреди на първия ищец е основателен за
сумата от 100 000 лв.
Претенцията на
втория ищец е основателна до размер от 70 000 лв.,тъй като е установено,че
макар да не е бил биологичен баща на починалия, от 8 годишната му възраст се е
грижил за него, живеели са в едно домакинство и са имали много добри отношения
като на баща и син.
Съдът намира горните
размери за справедливи и обосновани с оглед на загубата на изключително близък
човек – син, установените по делото правно релевантни факти - близки и топли
отношения между тях, принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към
датата на увреждането, както и установената съдебна практика по подобни случаи
към датата на увреждането .
Ето защо и
след намаляване на горните размери с приетия процент на съпричиняване ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати обезщетения за търпените мъки и
страдания от смъртта наГ.Д.К.както следва: на С.В.С. сумата от 70 000
лв.,а на Г.С.Н. сумата от 49 000 лв.
Над уважените размери до претендираните такива
съответно от 250 000 лв. и от 150 000 лв. исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид основателността на възражението на ответника за погасяване по
давност /3 годишна/ на лихвената претенция преди 02.02.2015 год. законната
лихва върху горните главници се дължи от ответника именно от горната дата до
окончателното изплащане на главните задължения.
Съобразно
този изход на делото ответникът следва
да заплати на адв. . Б.Е.възнаграждение по чл.38 от ЗА в
общ размер на 4100 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 4760 лв. и разноски
за експертиза от бюджета на съда в размер на 150 лв.
Всеки от
ищците поотделно следва да заплати на ответника по 250 лв.-юрисконсултско
възнаграждение и по 31 лв. разноски за свидетел.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.“ АД, ЕИК********, гр.
София, бул. **** № **да заплати на С.В.С.,
ЕГН ********** чрез адв. Б.Е., със съдебен адрес:***, офис № 19 на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 ЗЗД сумата от 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сина йГ.Д.К., настъпила на 25.07.2014 г. в следствие на ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от 02.02.2015 год. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над
уважения размер до претендирания такъв от 250 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК********, гр. София, бул.
**** № **да заплати на Г.С.Н., ЕГН ********** чрез адв. Б.Е.на основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 70 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта наГ.Д.К., настъпила на 25.07.2014
г. в следствие на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.02.2015
год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 150 000 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.“ АД, ЕИК********
да заплати на адв. Б.Е.САК възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 4100 лв.,а
по сметка на СГС държавна такса от 4760 лв. и разноски за експертиза от бюджета
на съда в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА С.В.С.,
ЕГН ********** и Г.С.Н., ЕГН ********** да заплатят на „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК******** по 250 лв. -юрисконсултско
възнаграждение и по 31 лв. разноски за свидетел.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: