Р Е Ш Е Н И Е № 260068
Варна, 05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 232 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е
образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното
производство срещу решение № 1515/13.12.2019г., постановено
по гражданско дело № 1357 по описа за 2019г. на Окръжен
съд – Варна, както и по подадена частна
жалба от ищеца против определение № 707/21.02.20г. по същото дело, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Варна, против решението в частите му,
с които този въззивник е бил осъден да заплати на Х.Р.И. от гр. Варна сумата от
10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
притеснения и несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на
кариерата му като футболист и провал на изпит за прием в университет, както и
сумата от 424.68 лв., като равностойност на 194.63 британски лири
по курса на БНБ към датата на предявяване на исковата молба, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени самолетни билети
за пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията
по наказателното производство срещу ищеца, които вреди са пряка и
непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в
извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда №
254/13.09.2017г., постановена по НОХД No 3476/2016г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху всяка
от двете суми, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
21.12.2017г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; и ответникът е бил осъден да заплати на ищеца и сумата от 540.23 лв.,
представляваща разноски за първата инстанция, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Счита се, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и неправилно
поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост и
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че ищецът не е доказал по
делото да е налице накърняване на доброто му име, твърденията си за провал на
кариерата му на футболист и тези за провал на изпитите за университет, като са
изложени подробни съображения след анализ на събраните по делото доказателства.
Освен това се сочи, че е налице противоречие в мотивите на съда, който от една
страна е приел, че ищецът успешно е положил изпити при приема му като студент в
Шуменския университет, което означава, че е бил добре подготвен, а от друга
страна – че наказателното производство, водено срещу него му е попречило да се
подготви добре за кандидатстването му в Англия, тъй като не е усвоил добре английския
език. Относно разходите за пътуване с оглед явяване по наказателното дело се
сочи, че такива следва да се възлагат на Прокуратурата на РБ само, когато
ищецът е бил призоваван на адрес във Великобритания, а не и когато е бил
призоваван на адрес в гр. Варна. Претендира се отмяна на решението в
осъдителните му части и потвърждаването му в отхвърлителната му част.
В предвидения срок е депозиран
отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Х.Р.И., представляван от
своите процесуални представители – неговата майка М. Д. и адв. М. Д. ***, с
който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в осъдителната си
част решението е правилно и не страда от посочените от ответника пороци.
Изложени са оплаквания, че решението е неправилно в отхвърлителните му части,
тъй като съдът не е приел всички твърдения, наведени от ищеца и по-конкретно –
наведеното такова в първото по делото заседание за наличието на проявено от
ответника дискриминационно отношение спрямо ищеца, с което е осъществена
цялостната вреда на последния. Изложени са подробни оплаквания и относно
липсата на извършен анализ на доказателствения материал по делото или даването
на вяра на твърденията на ответника за сметка на доказаните твърдения на ищеца.
В отговора са изложени и съображения за доказаност на по-висок размер на
вредите, имайки предвид прекратената силна футболна кариера на ищеца. В
отговора е отправено и искане в обжалваните от ищеца части първоинстанционното
решение да се отмени и да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от
друг състав, ведно със задължителни указания от гледна точка дискриминацията по
признак лично положение, евентуално – решението в обжалваните части да се
отмени и вместо него да се уважат предявените претенции, ведно с присъждане на
разноските в пълен размер за всички инстанции. Отправено е и искане да се
остави без уважение подадената въззивна жалба от ответника.
2. Въззивна жалба вх. №
2605/24.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 22.01.20г./ на Х.Р.И.,
подадена чрез упълномощения му процесуален представител в лицето на неговата
майка М. Д., против решението в частта
му, с която е отхвърлен предявения против Прокуратурата на РБ иск за
присъждане на обезщетение за посочените по-горе неимуществени вреди за
горницата над присъдената сума от 10 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В жалбата се излага, че в
тази му част решението е вероятно недопустимо, но също и неправилно, а освен
това незаконосъобразно – постановено при нарушения на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и
необосновано. Недопустимостта се обосновава с това, че съдът не е разгледал в
пълнота цялостната фактическа обстановка и не е приел за разглеждане всички
внесени оплаквания – заявеното искане за разглеждане по делото на
дискриминационното отношение на ответника, с което последният е допринесъл за
цялостната претендирана вреда на ищеца. В тази връзка се поддържа, че това дискриминационно
отношение е било продължено при разглеждане на делото пред първата инстанция, а
отделно от това съдът е нарушил самостоятелно принципите на равенство в
процеса, прекъсвайки пълномощника на ищеца и създавайки му затруднение да
обоснове причинно-следствената връзка между дискриминацията при провеждане на
разследването и крайната вреда, която е предмет на настоящия процес. Освен това
решението се счита за недопустимо и поради останалите неразгледани от съда
пороци на досъдебното разследване – самостоятелното упълномощаване от
непълнолетно лице на адвокат и зачитането като валидна на тази сделка;
недопускането на родителя на ищеца да присъства на разпита му, за разлика от
допускането на родител на пострадалото лице при извършване на процесуалните действия
с него, което е довело до утежняване положението на ищеца. Всичко това е
рефлектирало върху обема и интензитета на претърпените от ищеца вреди. Наведени
са оплаквания и за други допуснати от съда процесуални нарушения при обсъждане
на събрания по делото доказателствен материал. Претендира се обезсилване на
решението в обжалваните части и връщането му на първата инстанция с указания за
начина му на разглеждане, евентуално – да се отмени решението и да се уважи
изцяло претенцията на ищеца, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции в пълен размер.
С депозирана въззивна жалба вх. № 2608/24.01.20г. /с дата на
пощенското клеймо 22.01.20г./, уточнена като самостоятелна такава /така молба с
вх. № 4732/11.02.20г./, подадена от Х. Р. И., представляван от втория си
процесуален представител – адв. М. Д., същият е обжалвал първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част за горницата над 10 000 лв. до
80 000 лв. Поддържа, че решението е материално незаконосъобразно,
необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и присъждане на всички
сторени по делото разноски.
С допълнителна молба вх. №
4881/12.02.20г. /с дата на пощенското клеймо 10.02.20г./ ищецът чрез процесуалния
си представител в лицето на своята майка М. Д. е посочил, че допълва въззивната
си жалба с искане да се разгледа във въззивното производство своевременно
направеното оплакване за дискриминация по време на досъдебното производство, от
която е произтекла вреда, за която също се претендира обезщетение.
На 06.03.20г. е подаден отговор
от Прокуратурата на РБ против молбата от 10.02.20г., с която е поискано
допълване на въззивната жалба с вх. № 2605/24.01.20г. Счита се, че не е
посочено в какво точно се изразява дискриминацията, поради което се поддържа,
че при провеждане на процесуално-следствените действия с участието на ищеца, са
били спазени разпоредбите на НПК. Сочи се, че предвид различните процесуални
качества, в които са се намирали Х.И. и Пресиян Янков, са били спазени и
съответните за тези качества процесуални правила – Пресиян е бил разпитван в
присъствието на майка си и не е ползвал юридическа помощ, докато Х. е бил с
упълномощен от него защитник, който му е оказал компетентна юридическа помощ.
Поради това се счита, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца и тази
претенция следва да бъде отхвърлена.
3. Частна жалба вх. № 7673/06.03.20г. /с дата на пощенското клеймо
04.03.20г./, подадена от ищеца Х. Р. И., представляван от адв. М. Д.,
насочена против определение № 707/21.02.20г., с което е оставена без уважение
молбата му с вх.№ 2776/27.01.2020 г., за изменение в частта за разноските на
Решение № 1515/13.12.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1357/2019 г. по описа на ВОС. Счита се, че
определението е недопустимо и неправилно и постановено в противоречие с правото
на ЕС, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано. Счита се, че нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ не следва да се
прилага, тъй като противоречи на правото на ЕС и на чл. 47 от Хартата на
основните права в ЕС. Сочи се, че съдът е уважил изцяло претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, същевременно е приел за
неоснователно възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца, а освен това макар и да се отхвърля
частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, то това не
означава, че ищецът не е понесъл вреди в претендирания размер. Ищецът не бива
да бъде санкциониран за това, че е бил увреден. Нарушен е принципа за
съразмерност от правото на ЕС, тъй като преценката за размера на обезщетението
за неимуществени вреди е предоставена на субективното отношение на съдията. В
действителност се поддържа, че неимуществените вреди на ищеца са в по-голям от
претендирания размер /два пъти повече от поисканите 80 000 лв./, но той се
е въздържал от цялостното им предявяване именно поради опасенията си, че ще
бъде санкциониран чрез неуважаване на претенцията му. Претендира се отмяна на
определението и присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер.
Отговор на частната страна не е подаден от Прокуратурата на РБ.
С определение № 402/23.07.20г.
въззивният съд е прекратил производството по настоящото дело в частта му, в
която същото е било образувано и по подадената от Х.Р.И. насрещна въззивна жалба вх. № 2967/28.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 24.01.20г./, допълнена с молба вх. №
5786/19.02.20г. Определение № 402/23.07.20г. е било изцяло потвърдено с
определение № 456/27.11.20г. по ч.гр.д. № 2915/20г. на ВКС, ІІІ г.о., което е
окончателно.
За
да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и
правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:
В исковата си молба, подадена на
22.07.19г. ищецът Х.Р.И. е
претендирал осъждането на ответника Прокуратурата на РБ за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и
несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на кариерата му като
футболист и провал на изпит за прием в университет, както и за сумата от 424.68
лв., като равностойност на 194.63 британски лири по курса на БНБ към датата на
предявяване на исковата молба, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди – заплатени самолетни билети за пътувания от Великобритания
до България във връзка с участие в заседанията по наказателното производство
срещу ищеца, които вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерно
повдигнато и поддържано обвинение в извършването на 09.02.14г. на престъпление
по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил оправдан с
влязла в сила на 21.12.2017г. присъда № 254/13.09.2017г., постановена по НОХД №
3476/2016г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху всяка от двете
суми, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
21.12.2017г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Били са наведени твърдения, че първоначално във ВРП се е водила проверка
под № 3480/14г., по която с постановление от 18.03.14г. е било отказано
образуването на досъдебно производство /ДП/ против ищеца и е било постановено
изпращането на материалите на Местната комисия за борба с противообществените
прояви на малолетни и непълнолетни /МКБППМН/ за налагане на възпитателни мерки
за причинена лека телесна повреда от ищеца. Това не станало, а на 28.07.14г.
било образувано против ищеца ДП за извършено престъпление по чл. 129, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
явяващо се „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за това, че на 09.02.14г.
като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и след нанасяне на побой, е причинил
средна телесна повреда на П. Я.. На 24.10.14г. ищецът като непълнолетен е бил
разпитан, но без присъствието на майка му, която се явила с него, но не била
допусната на разпита. В тази насока се твърди, че е било проявено дискриминационно
отношение на разследващия орган, тъй като П. Я. е бил разпитан в присъствието
на неговата майка.Унизително било и изготвянето на съдебно-психиатрична
експертиза, дала заключение на 22.11.14г., тъй като освидетелстването на ищеца
е въздействало негативно върху все още детската му психика. На 24.03.15г.
ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, което
станало точно един ден след навършване на пълнолетието му. Бил помрачен
празника му, а освен това последвала и полицейската му регистрация. Веднага
след привличането на ищеца като обвиняем, на 25.03.15г. делото било изпратено с
мнение за предаването му на съд, което е лишило ищеца от правата му на
обвиняем, тъй като не са били уважени неговите искания във връзка с
предявяването на материалите по делото. Въз основа на внесения обвинителен акт
в съда е било образувано НОХД № 1765/15г. на ВРС, по което били проведени общо
6 открити с.з., които били публични и на които присъствал ищецът лично. Същият
изпитвал срам и бил със занижено самочувствие, тъй като се чувствал като
престъпник. На 26.04.16г. била постановена осъдителна присъда, ведно с осъждане
за разноските по делото и за обезщетение по гражданския иск на пострадалия. Всички
считали ищеца за престъпник и започнали да го отбягват. Осъдителната присъда
била отменена с решение от 11.07.16г. по ВНОХД № 660/16г. на ВОС и делото било
върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС. По образуваното ново НОХД №
3476/16г. на ВРС били проведени множество открити с.з. На първите две
присъствал ищецът и отново изпитвал страх и срам, притеснения и нервност. Тъй
като И. се преместил да живее и работи във Великобритания, защитникът му е
поискал провеждането на наказателното производство в негово отсъствие
/“задочно“/, което искане било уважено. Въпреки това обаче и предвид
изпитваните страх и притеснения за бъдещето си, И. се явил лично в с.з. на
14.06.17г. и на 13.09.17г. За тези си присъствия ищецът бил принуден да пътува
от Лондон до Варна, за което е направил и разходи за самолетни билети,
възлизащи на обща стойност от 194.63 британски лири. По време на второто
разглеждане на наказателното производство съдът по искане на защитата е
назначил множество съдебно-медицински експертизи за установяване на телесните
увреждания на пострадалия Я., което е довело до изясняване на спорните
обстоятелства по делото, но би могло да бъде извършено още на досъдебната му
фаза от органите на ответника. В резултат на събраните доказателства е била
постановена на 13.09.17г. оправдателна присъда по отношение на ищеца по
повдигнатото му от прокурора обвинение. Присъдата била протестирана, но с
окончателно решение от 21.12.17г. по ВНОХД № 3476/17г. на ВОС същата била
потвърдена. В резултат на повдигането на обвинението и незаконно проведеното от
органите на Прокуратурата разследване с допуснати нарушения на процесуалните
правила и проявено дискриминационно отношение /тъй като майка му не била
допусната да присъства на разпита му, за разлика от майката на свидетеля П. Я./,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, несигурност за
бъдещето си, срам пред приятелите, съучениците и съотборниците си във футболния
клуб, в който участвал. Още повече, че И. бил известен в обществото, тъй като
участвал във футболни срещи и неговите и на отбора му успехи били отразявани в
медиите. Бил с обещаваща футболна кариера и дори участвал в проби в два големи
чуждестранни футболни отбори – германския „Кьолн“ и турския „Галата сарай“, където
бил първоначално одобряван, но при установяването от тях на факта, че срещу И.
се води наказателно производство и съдебен процес, по-нататъшните контакти с
отборите били прекратени. Незаконното обвинение и наказателно производство
провалили развитието на спортната кариера на ищеца. Тъй като ищецът загубил и
концентрация, не успял да положи успешно проведеният по същото време шофьорски
изпит за придобиване на правото да управлява МПС. Като негативна последица от
воденото срещу И. наказателно производство се сочи и полученият от него
резултат при кандидатстването му на 22.01.18г. в университета „Англия Ръскин“,
гр. Лондон, който не му позволил да бъде приет за студент. Сочи в тази насока,
че поради незаконното обвинение и процес ищецът не могъл да се подготви добре
за изпита поради преживявания стрес, постоянно нервно напрежение, несигурност и
страх. Съвсем друг бил резултатът при повторното явяване на И. на изпита за
прием в този университет на 06.06.18г. – същият бил приет. Положителният
резултат се дължал на подкрепата на близките на ищеца. Една от причините И. да
напусне страната си била изпитвания срам пред близки и приятели, тъй като те
вече го считали за престъпник и името му било опетнено. Сочи се, че процесните
събития са се случили на ищеца в началото на неговия съзнателен живот и младата
му възраст не му е помогнала да се справи с изпитвания стрес.
В първото по делото с.з. пред
първоинстанционния съд майката на ищеца в качеството ѝ на негов
процесуален представител е направила изявление, че твърденията за дискриминация
описват общото поведение на прокуратурата по време на целия ход на
наказателното производство, от което са произтекли описаните в исковата молба
вреди.
С отговора на исковата молба
ответната страна е оспорила предявените искове, поддържайки, че претенциите са
неоснователни. Сочи, че не е установено от ищеца същият да е узнал на
28.07.14г. за образуване на наказателно производство против него и следва да се
приеме, че това е станало на 24.03.15г., когато същият е бил привлечен към
наказателна отговорност. Счита се, че твърдените негативни изживявания по
никакъв начин не надвишават по интензитет и обем обичайните такива в подобни
случаи и поради това обезщетение за тях не е дължимо или е дължимо в минимален
размер.Сочи се, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
/МНО/, така че обективно той не е бил ограничен нито в социалните си контакти,
нито в свободното си придвижване. Ответникът се позовава на нормата на чл. 140,
ал. 2 от НПК, която не сочи на задължение разпитът на непълнолетен свидетел да
се извършва в присъствието на родител, а отделно от това не са доказани вреди
на ищеца от този начин на осъществяване на процесуалното действие. Сочи се, че
без извършването на СМЕ не е било възможно да се установи възможността ищецът
да носи наказателна отговорност за деянието. Освен това Прокуратурата на РБ не
носи отговорност за това как вещите лица са провели експертното си изследване.
Наказателното производство е приключило в разумни срокове, а предвиденото
редуцирано наказание е до 3 години лишаване от свобода. Освен това наложеното
наказание с осъдителната присъда от ВРС на 26.04.16г. е било „обществено
порицание“, което се изпълнява чрез обявяването му на табло в кметството по
местоживеене. Поддържа се, че органите на Прокуратурата не са разгласявали
факта на провеждането на наказателното производство против ищеца, нито
постановената осъдителна присъда и ако трети лица са узнали тези факти, това не
е резултат на действия на служители на ответника. Счита се, че ако е имало
негативно отношение към ищеца, то не е било резултат само на воденото срещу
него наказателно производство, тъй като през 2010г. и 2011г. в прокуратурата са
постъпвали сигнали за извършени противоправни прояви от него като малолетен,
изразяващи се в нанасяне на побои на други деца. Сочи се, че няма доказателства
ищецът да е участвал в проби в посочените чуждестранни футболни отбори, както и
да са налице техни откази за привличането му, обосновани с воденото срещу него
наказателно производство. Отрича се и да е била налице причинна връзка между
неуспешното кандидатстване на ищеца в посочения университет и воденото срещу
него производство. Счита се, че неуспехът се е дължал на недобрата му
подготовка по английски език. Претендирало се е отхвърляне на исковете,
евентуално присъждане на размер на обезщетението за неимуществени вреди, който
да е съобразен с претърпените вреди, икономическия стандарт в страната и на
съдебната практика по аналогични случаи. Оспорена е претенцията и за
имуществени вреди, тъй като не е доказано цената на самолетните билети да е
била платена от ищеца, а освен това се поддържа, че целта на пътуванията му не
е била само участието в съдебни заседания по делото.
Видно от документите, приложени към
ДП № 3480/14г. по описа на ВРП, че на 10.02.14г. е било подадено в І РУ на ОД
на МВР-Варна писмено сведение от непълнолетния П. В. Я. в присъствието на
неговата майка, че на 09.02.12г. в присъствието на други деца, едно момче, на
което викали „Ицо“ – ученик в 10-ти клас на училището по автотранспорт,
внезапно го е ударил с юмрук в лицето, при което от носа му е потекла кръв. Я.
посетил спешния център при МБАЛ „Св. Анна“-Варна, където се установило, че има
счупена носна преграда и счупена кост.
Била извършена проверка чрез
събиране на медицинско удостоверение № 104/14г. от отдел „Съдебна медицина“ при
МБАЛ „Св. Анна-Варна“, чрез разпити на присъствалите лица, вкл. и на ищеца,
както и справка от инспектор „Детска педагогическа стая“ /ИДПС/. В последната
/л. 34/ е било посочено, че родителите на Х. са разделени и той живее с майка
си и с мъжа, с който тя съжителства на съпружески начала. Майката поддържа
грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Х. учи в 10-ти клас на
ПГМТ-Варна. Завършил е първия срок на учебната година с множество слаби оценки,
има натрупани неизвинени отсъствия, за което му е наложено наказание
„Забележка“ от класния ръководител и от директора на училището. Не полага
никакво старание и интерес към учебния процес. Недисциплиниран е и проявява
агресия. Тренира футбол във ФК „Черно море“, общува със свои връстници извън
училището. Спрямо Х.И. са били предприемани възпитателни мерки по ЗБППМН, като
има две преписки - № 15/10г. и № 7/11г. за нанесени телесни повреди от Х. на
други лица.
В материалите по ДП са приложени и
изпратените на 13.03.15г. от председателя на МКБППМН при район „Приморски“,
Община Варна копия на материали по възпитателно дело № 15/10г. и възпитателно
дело № 7/11г., водени срещу Х.Р.И.. Първото от двете възпитателни дела е било
образувано въз основа на Постановление от 11.06.10г. по преписка № 7768/10г. на
ВРП, с което е било отказано образуването на наказателно производство против И.
и е изпратена на МКБППМН за налагане на възпитателни мерки. Преписката пред ВРП
е била образувана по сигнал на М. Л., в който е посочено, че съученик на сина
ѝ П. – Х.И., системно му нанасял побои, отправял заплахи и вземал пари.
Пострадали били и други деца от класа. Прието е от прокурора, че са налице
данни за деяние по чл. 198 и чл. 130 от НК, но тъй като И. е малолетен и е
наказателно неотговорен, следва да му се наложат възпитателни мерки /л. 76/. С
решение от 09.08.10г. на МКБППМН на Х.И. е била наложена възпитателна мярка по
чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН – „предупреждение“ /л. 80-81/. Второто
възпитателно дело е било образувано въз основа на постановление от 16.03.11г.
на прокурор при ВРП по преписка № 4025/11г., с което е отказано да се образува
ДП срещу Х.И., като е прието, че срещу същия следва да се приложат възпитателни
мерки. Тази преписка е била образувано по повод обяснение на Д. М., че на
17.02.11г. Х.И. му нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно
сътресение, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота /л. 67-68/. По това дело
не е била наложена възпитателна мярка на И., тъй като нито той, нито неговата
майка са се явили пред МКБППМН. От справката на л. 140 от първоинстанционното
дело се установява, че прокурорска преписка на ВРП с № 4025/11г. е била
унищожена поради изтекъл срок на съхранение.
Въз основа на всички събрани при
проверката по ДП № 345/14г. по описа на І РУП-Варна /ДП № 3480/14г. по описа на
ВРП/ данни прокурорът от ВРП е приел, че с действията си Х. Р. И. е осъществил
деяние по чл. 130 от НК. Поради това, че наказателното производство при такова
деяние се възбужда по тъжба на пострадалия до съда, поради липсата на хулигански
мотив за извършването му, но и поради това, че деянието не следва да остава
ненаказано, е било издадено Постановление от 18.03.14г., с което е отказано да
се образува досъдебно производство срещу ищеца. Разпоредено е копие от
постановлението да се изпрати на председателя на МКБППМН при кметство
„Приморски“- Варна за налагане на възпитателни мерки на Х.Р.И. /л. 23-24/.
Въз основа на жалба от Х. Р. И.,
подадена чрез майка му М.Д., против постановлението от 18.03.14г., пред ВОП е
била образувана преписка № 1681/14г. Жалбоподателят е твърдял, че деянието е
било извършено при самоотбрана и поради това не е било необходимо да се изготвя
предложение за налагане на възпитателна мярка по ЗБППМН. С издаденото на
27.05.14г. постановление от прокурор при ВОП е било отменено постановлението от
18.03.14г. и материалите по преписката са върната на ВРП с указания за
извършване на допълнителна проверка относно обстоятелствата, свързани с
нанасяне на удара, както и за събиране на доказателства за определяне характера
на нанесената на пострадалия телесна повреда /л. 20-21/. С постановление от
02.06.14г. на прокурор при ВРП е било възложено на органите на І РУП при ОД на
МВР-Варна да извършат проверка по преписката с оглед указанията, които са били
дадени от ВОП /л. 19/. В тази връзка като свидетели са били разпитани П. Я. на
12.09.14г. (което е станало в присъствието на неговата майка В. Л. Л./л. 36/),
както и ищеца Х.И. на 24.10.14г., което станало в присъствието на адв. Петър
Христов от АК-Варна /л. 41/. Последният е бил упълномощен със саморъчно
подписано пълномощно от Х.И., който към датата на упълномощаването не е бил
пълнолетен /л. 42/. Няма данни в досъдебното производство за посочения разпит
да е била уведомена майката на ищеца, нито пък има данни същата да е
присъствала в полицейското управление и да е отправила искане да присъства на
разпита на сина си в качеството му на свидетел.
По досъдебното производство са били
назначени СМЕ за определяне на телесната повреда на П. Я. към 09.02.14г., както
СПсЕ относно възможността Х.И. да носи наказателна отговорност. В аналитичната
част на заключението на СПсЕ е отразено, че по време на прегледа, извършен във
връзка с освидетелстването, Х.И. е спокоен, с желание осъществява словесен
контакт, ориентиран цялостно, без съзнание за психично заболяване, некритичен
към деянието си. Правилен мисловен процес, без данни за активна психотична
продукция. Памет и интелект – на нивото на образованието и социалния опит /л.
54/.
На 24.03.15г. е издадено
постановление, с което ищецът И. е бил привлечен като обвиняем в извършването
на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, затова че на
09.02.14г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, ударил в
лицето П. Я., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментно счупване на носните кости с последвало разместване на
фрагментите с изкривяване на носната преграда с оформяне на гърбица на носа,
като е налице затруднение в носното дишане, обусловило постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота /л. 58-59/. С постановлението е била взета МНО „Подписка“.
Постановлението е било предявено на И. в присъствието на защитника му адв. П. Х..
На същата дата е проведен и разпит на И. вече в качеството му на обвиняем /л.
60/. На 25.03.15г. на Х.И. са били предявени материалите от разследването в
присъствието на двама защитници – адв. П. Х. и адв. Ст. С.. Отразено е
изявлението на обвиняемия, че няма искания, бележки и възражения /л. 103/. На
същата дата 25.03.15г. е било изготвено и мнението на разследващия полицай за
предаване на обвиняемия на съд.
Изготвеният от прокурор при ВРП
обвинителен акт за извършено от Х.И. престъпление, за което е бил привлечен
като обвиняем по ДП, бил внесен в съда на 29.04.15г. Въз основа на последния е
било образувано НОХД № 1765/15г., ХХІІ с-в. По същото са били проведени общо 5
открити с.з. с участието на подсъдимия И. /на 16.06.15г., 29.09.15г.,
28.10.15г., 08.03.16г. и 26.04.16г./. Едно от заседанията е било отложено
поради заболяване на И. /07.07.15г./ и едно е било отсрочено по молба на
неговия защитник /това за 09.02.16г./. С присъда от 26.04.16г. И. е бил признат
за виновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, като му е било наложено наказание „обществено порицание“, което да
бъде изпълнено на таблото на кметството по местоживеене. И. е бил осъден да
заплати разноските по делото и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
500 лв. на конституирания като граждански ищец пострадал Я. С определение от
същата дата 26.04.16г. е била отменена МНО на подсъдимия.
Въз основа на подадената от Х.И.
жалба против присъдата, е било образувано ВНОХД № 660/16г. на ВОС, по което
след проведено едно открито с.з. с участието на жалбоподателя, е било
постановено на 11.07.16г. решение, с което осъдителната присъда е била отменена
и делото е било върнато за ново разглеждане на първата съдебна инстанция. Било
е образувано ново НОХД № 3476/16г. на ВРС, ХLІV с-в. По същото са били
проведени общо 6 открити с.з., а И. е участвал лично на 5 от тях /на
09.11.16г., 18.01.17г., 14.06.17г. и 13.09.17г./. В с.з. на 01.09.17г. ход на
делото не е бил даден поради отсъствието на съдебен заседател. Преди това в
с.з. на 29.03.17г. неговият защитник е заявил, че на 06.02.17г. И. е заминал за
Великобритания, за да си търси работа. Освен това адвокатът е заявил, че
двамата поддържат връзка помежду си и подсъдимият е бил запознат с възможността
делото да бъде разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК, тъй
като не сочат уважителна причина за неявяването му в с.з., а освен това
участието му в съдебния процес не е задължително. Съдът е приел, че предвид
повдигнатото обвинение на подсъдимия, явяването му е задължително в с.з., но
същевременно липсват процесуални способи за осигуряването на подсъдимия в
открито с.з. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.
„в“ от НПК и е постановил делото да се разглежда в условията на задочно
производство, тъй като това няма да попречи на разкриването на обективната
истина по делото. По последното са събрани гласни доказателства; писмени
доказателства, касаещи характеристични данни за подсъдимия от училищата, в
които е учил; заключенията на тройна и петорна СМЕ. С присъда, произнесена на
13.09.17г. подсъдимият И. е бил признат за невинен по повдигнатото му
обвинение, а МНО „Подписка“ е била потвърдена.
По подаден от прокурор от ВРП
протест против оправдателната присъда е било образувано ВНОХД № 1270/17г. на
ВОС, по което е било проведено едно открито с.з. на 16.11.17г., в което И. не е
взел участие, но е бил защитаван от упълномощения си защитник. Представителят
на прокуратурата е заявил, че не поддържа протеста. С окончателно решение от
21.12.17г. е била потвърдена оправдателната присъда на ВРС.
От събраните пред първоинстанционния
съд писмени доказателства се установява, че в електронното пространство в
спортни сайтове са били отразявани през 2010г. и 2012г. изявите на футболния
отбор на „Черно море“-Варна (родени 1997г.) във връзка с провеждащи се
първенства /турнир в гр. Твърдица и държавното първенство/. Посочено е, че Х.И.
е част от футболния отбор и е взел участие в срещите, а освен това в
полуфиналната среща на държавното първенство е отбелязал и голово попадение /л.
30-39, л. 42-44/.
От удостоверението, издадено от „ПФК
Черно море“ АД /л. 169/ се установява, че в периода от 2008-2014г. Х.Р.И. е бил
част от детско-юношеската школа /ДЮШ/ на клуба, а за подпериода от 2010г. до
2014г. е бил картотекиран в различните възрасти за детски и юношески първенства
и турнири. През 2011г. отборът на деца на клуба е участвал във финала за купата
на БФС, но го е загубил. Други призови класирания на ниво Републиканско
първенство няма.
От служебната бележка, издадена от
директора на ДЮШ на ФК „Спартак 1918“ се установява, че И. е бил редовно
картотекиран в юношеския отбор на клуба през сезоните 2014/15г. и 2015/16г. По
мнението на ръководството на футболния клуб притежава необходимите футболни
качества и умения за професионално развитие /л. 168/.
Видно от представеното на л. 46
копие на нотариално-заверена декларация, че майката на ищеца на 24.04.14г. е
дала писменото си съгласие непълнолетния ѝ към посочения момент неин син Х.И.
да пътува извън територията на страната за неограничен срок от време и
независимо от дестинацията на пътуването, сам или придружаван от трети лица.
От издадената от ОД на МВР-Варна
справка за задграничните пътувания на Х.И. за периода от 01.01.14г. до
31.12.17г. се установява, че в АИС на МВР е налична информация за следните
пътувания: на 28.04.14г. през аерогара София, на 18.01.15г. през ГКПП-Малко
Търново и прибиране на 20.01.15г.; на 25.03.16г. излизане и влизане през
ГКПП-Дуранкулак; на 15.05.16г. излизане и влизане през ГКПП-Лесово; на
06.02.17г. излизане през аерогара-Варна и влизане на 10.06.17г. през същия
пункт; излизане отново през ГКПП аерогара Варна на 14.06.17г. и на 16.09.17г.
/л. 155-159/.
От представените с исковата молба
копия на резервации за пътуване със самолет на компанията „Уизеър“ от Лондон до
Варна на името на ищеца се установява, че същият е отпътувал от британската
столица на 10.06.17г. и с планирано връщане на 14.06.17г. Цената на
двупосочното пътуване е посочена на 112.15 британски лири. От резервация за
самолетни полети от Лондон до Варна, направена на 03.07.17г. се установява, че И.
е планирал пътуване на 31.08.17г. и пристигане на 01.09.17г. в България, ведно
с връщане в Лондон на 16.09.17г. Цената на това двупосочно пътуване е била
82.48 британски лири /л. 50-61/.
Видно от издадената на 30.11.17г.
служебна бележка, че ищецът е бил назначен от 24.04.17г. на работа в Нуса
Кичън, Лондон /л. 47-48/. От представения превод на документи на л. 90-91 се
установява, че за периода от 06.04.17г. до 05.04.18г. е налице надвнесен от
ищеца данък общо доход /получен от три търговски дружества/ в приходната
агенция на Великобритания.
От представените на л. 62-76 копия
на документи, преведени на български език се установява, че ищецът на
22.01.18г. е положил тест за владеене на английски език (ЕLРТ) за прием в
„Университет Англия Ръскин“, Лондон, по програма Бакалавър за специалността
„Международен бизнес мениджмънт“, на който не се е справил успешно /при среден
резултат от компонентите „четене“, „писане“, „говорене“ и „слушане“ от 70 т.,
но при получен резултат от 40 т. за „писане“/. Препоръчано е било на ищеца да
завърши курс по английски език преди да кандидатства за прием по-късно.
При повторното явяване на 06.06.18г.
на същия тест (ЕLРТ) за прием в същия университет, програма и специалност,
ищецът е получил средно 70 т., но отново по компонента „писане“ е получил под
55 т. /50 т./. Последното е дало основание на представителите на университета
да отправят покана до ищеца да посещава часовете по английски език по време на
сесията. Ищецът е бил одобрен и за студентско подпомагане за академичната
2018/2019г. чрез студентски заем – за такси за обучение и за издръжка /л.
77-80/.
От показанията на разпитания като
свидетел Т. А., които съдът преценява с оглед неговата заинтересованост в полза
на ищеца /свидетелят живее на семейни начала с майка му от 2006г. и е баща на
родената от тази връзка еднокръвна сестра на ищеца – л. 279/ се установява, че
след като Х. е играл във варненските футболни клубове „Черно море“ и „Спартак“,
той самият му е уредил проби в турския „Галата сарай“. Излага, че Х. е бил
харесан и са му поискали документи от България, за да го приемат в отбора.
Според свидетеля, тъй като това станало по време на гледането на делото, не го
приели да играе в турския отбор, защото сред документите е трябвало да има и
удостоверение, че няма проблеми с полицията. Преди това през 2015г. същото се
било случило и с пробите, проведени във футболен отбор от Германия – бил
одобрен, но изискването на документи, че няма проблеми с полицията,
възпрепятствало започването на футболната кариера. Свидетелят не може да посочи
наименованието на германския клуб. Отказите демотивирали ищеца да продължава да
играе футбол. Свидетелят сочи, че по време на наказателното дело ищецът е бил
„развален психически“, не говорил и не се хранел. Свидетелят обаче не е чувал
някой от приятелите му да се е отдръпнал от него по този повод. С другите
момчета от клуба И. бил в добри отношения, но след производството той се е
отдръпнал и се отдалечил от приятелите си. Според свидетеля Х. е заминал за
Лондон през 2017г., тъй като полицията започнала да го притеснява и той искал
да се отдалечи от всичко това. Излага, че по повод на делата Х. на два пъти се
е връщал в България. Сочи, че след започването на наказателното дело
концентрацията на ищеца е намаляла.
От показанията на свидетеля Т. се
установява, че двамата с Х. се познават от около 5-6 години /2013г. - 2014г.
спрямо датата на разпита/, когато ищецът все още е тренирал футбол във ФК „Спартак“.
Сочи, че съотборниците му са се отдръпнали от Х. след като срещу него имало
водени наказателни дела. Ищецът започнал да се притеснява, да става нервен,
спрял да тренира, отслабнал, станал по-затворен, а сутрин му се повдигало. За
период от около две години двамата живеели заедно в Англия, тъй като около 8
месеца след заминаването на Х. и свидетелят е отпътувал за Англия. Свидетелят
счита, че тази случка е провалила футболната кариера на ищеца, тъй като е бил
добър футболист и имало възможност да се развива като такъв. Свидетелят знае,
че Х. на два пъти се е връщал от Лондон, но не знае по какъв повод. Излага, че
точно когато е имал кандидат-студентски изпит, Х. е трябвало да се прибере
заради делото и това е коствало приемането му в университета. И. изпитвал
страх, че ще се провали в живота, нямал е спокойствие и не можел да се
концентрира. Свидетелят сочи, че Х. вече е втора година в университета в Англия
и се занимава с компютри.
Според заключението на
съдебно-психологичната експертиза, изготвена от в.л. Ц. въз основа на
материалите по делото и изнесеното като данни от ищеца в осъщественото с него
интервю, воденото наказателно производство е повлияло силно негативно върху
личността на освидетелствания като по-съществени се явяват отдръпването от
социалното функциониране, затваряне в себе си, трудно споделяне.
Освидетелстваният е отслабнал с 10 кг., не е виждал перспектива в живота си,
както в личен, така и в професионален план. Експертът определя това като
състояние на силна фрустрация. Оценява отражението на факта на отстраняването
на ищеца от пробите в два футболни отбора като крайно негативно върху неговата
личност. Излага, че това сложило край на желанието му за реализацията като
футболист, въпреки положените многогодишни усилия в тази насока. Вещото лице
сочи, че към момента на прегледа личността на освидетелствания е дисхармонична,
тъй като водените разследвания и наказателно дело са оставили траен спомен.
Излага, че по данни на ищеца същият си е възвърнал до известна степен
обичайното си функциониране, но много често си мисли и си спомня за това какво
е било и как би се реализирал, ако всичко това не беше се случило.
Правни съображения и изводи.
С оглед наведените от ищеца в исковата молба и
уточнени в открито с.з. твърдения по фактите, както и предявените въз основа на
същите претенции към ответника, следва да се приеме, че исковете следва да се
квалифицират като такива по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Не може да се приеме,
че е предявен отделен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 от специалния Закон за защита
от дискриминацията за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди за
осъществена дискриминация от разследващия орган в досъдебното производство, но
с оглед наведените факти в тази насока и при тяхното установяване чрез
доказателствата по делото, това следва да намери отражение при определяне
размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
поради незаконно повдигнато и поддържано обвинение, по което ищецът е бил
оправдан.
С оглед произнасянето на
първоинстанционния съд по така въведените като основания на иска факти,
подведени под хипотезата на приложимата материалноправна норма, обжалваното
решение се явява допустимо.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на
чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на
ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на
ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е
прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за
неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има
ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този
деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта
за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие
с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния
случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен
и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен
случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори
еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи,
но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
От
посоченото по-горе по фактите следва да се приеме, че спрямо ищеца е било
повдигнато и поддържано обвинение в извършването на умишлено престъпление за
причиняване на средна телесна повреда – чл. 129, ал. 1 от НК, за което обаче
съобразно предвидената в чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК редукция на наказанието /до
3 години лишаване от свобода/, не може да бъде определено като „тежко“ по см.
на чл. 93, т. 7 от НК. Следва да се приеме, че за образуваното против ищеца
наказателно производство по това обвинение, същият е узнал едва в момента на
привличането му като обвиняем, което е станало на 24.03.15г. Това следва
от обстоятелството, че до този момент досъдебното производство първоначално е
било отказано да бъде образувано /с постановлението на ВРП от 18.03.14г., което
самият ищец чрез законния си представител е обжалвал поради изпращането на
преписката на МКБППМН за налагане на възпитателни мерки/, а след образуването
му са събирани множество доказателства за изясняване механизма на причиняване
на телесната повреда, нейният характер, характеристични данни за извършителя и
психическите му и интелектуални възможности да е наказателноотговорен. Едва с
постановлението за привличане в качеството на обвиняем по повод нанесения на
09.02.14г. удар на П. Я., ищецът е узнал за предприетото спрямо него
наказателно преследване като обвиняем именно за причинена средна телесна
повреда.
В тази връзка следва да се отбележи,
че действително в рамките на досъдебното производство като свидетели са били
разпитани подалият жалбата П. Я. и ищеца Х.И.. Разпитът на първия е осъществен
на 12.09.14г. в присъствието на неговата майка В. Л. Л., а на ищеца на 24.10.14г.
- в присъствието на адв. П. Х. от АК-Варна, за който в материалите по ДП е
представено саморъчно подписано пълномощно от Х.И.. Към момента на
осъществяване на това процесуално действие ищецът е бил на 17 години и 7
месеца, а съобразно нормата на чл. 140, ал. 2 от НПК, непълнолетният свидетел
се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в
присъствието на родителя или настойника, ако съответният орган намери това за
необходимо. Няма събрани по делото доказателства майката на ищеца да е
присъствала на 24.10.14г. в мястото, където е осъществен разпита на сина
ѝ и същата да е изразила желание да присъства на самия разпит и да не е
била допусната от съответния орган. Нещо повече, което е и по-важното в случая
– няма данни ищецът да е претърпял негативни преживявания от това, че на
разпита му като свидетел не присъства майка му, а присъства упълномощен от него
адвокат. Дали упълномощаването на последния пък без съдействието на родителя, е
действителен акт, няма отношение към предявената претенция за обезщетяване на
вреди от евентуално проявено дискриминационно отношение спрямо ищеца при
осъществяване на това процесуално действие.
Не се събраха доказателства по
делото при освидетелстването на ищеца в рамките на ДП относно възможността му
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
същият да е преживял унижение при проведения преглед. Както беше посочено, в
аналитичната част на заключението на СПсЕ е отразено, че по време на прегледа Х.И.
е бил спокоен, с желание осъществявал словесен контакт, бил ориентиран
цялостно, без съзнание за психично заболяване и некритичен към деянието си.
Няма събрани по делото доказателства именно психиатричното освидетелстване на
вменяемостта да се е отразило силно негативно на психиката на ищеца, който към
посочения момент е бил вече на 17 години и 8 месеца.
От събрания по делото доказателствен
материал, подробно коментиран по-горе, не се установи ищецът в качеството му на
обвиняем и неговите защитници да са отправили искания при предявяването на
материалите по досъдебното производство, които да са били отказани от
разследващия орган. Както беше установено, и в протокола от предявяването на
материалите от разследването, което е станало на 25.03.15г., е отразено
изявлението на обвиняемия, че няма искания, бележки и възражения. Поради това
изготвянето на мнението за предаване на съд не е лишило ищеца от предоставените
му от процесуалния закон права, което да се е отразило допълнително негативно
върху неговите преживявания.
Цялото наказателно производство в
двете му фази е продължило против ищеца за период от общо 2 години и 9 месеца – считано от 24.03.15г. до влизането в сила на
оправдателната присъда на 21.12.17г. През този период от време спрямо ищеца е
била взета най-леката МНО „Подписка“ като по делото са налице данни, че същата
не е ограничила нито социалното му функциониране, нито свободното му
придвижване, имайки предвид пътуванията на ищеца по време на наказателното
производство извън пределите на страната, както и това, че същият от 24.04.17г. се е установил и е започнал работа
във Великобритания.
Самостоятелна репресия, която съдът
следва да съобрази в настоящия случай, е самото провеждане на наказателното
производство в съдебната му фаза и явяването на ищеца като подсъдим пред съда и
публиката в съдебната зала /съдебните заседания са проведени при открити врата,
тъй като не е била налице хипотезата на чл. 391, ал. 1 от НПК/. Така ищецът е
участвал лично в проведените общо 10 открити съдебни заседания пред
първоинстанционния съд при двете разглеждания на делото и в 1 открито с.з. пред
въззивната инстанция при първото въззивно разглеждане на делото. В тази връзка
съдът приема, че ищецът е претърпял негативни преживявания да бъде обвиняван и
да е принуден да се защитава срещу обвинение, по което в крайна сметка е бил
оправдан.
Първото разглеждане на делото на
първата съдебна инстанция е приключило с осъдителна присъда, с която обаче на
ищеца е било наложено най-лекото предвидено в НК наказание – „обществено
порицание“ чрез отбелязването му на таблото на кметството по местоживеене.
Самото осъждане следва да се отчете като негативно въздействащо върху психиката
на ищеца обстоятелство, отчитайки обаче тежестта на наложеното наказание и начина
на неговото изпълнение.
Единствено в показанията на
свидетеля Т. А. са налице изнесени данни, че ищецът е провел проби в
чуждестранни футболни отбори. Показанията не се подкрепят от останалия по
делото доказателствен материал – липсват писмени или други гласни доказателства
в тази насока. Нещо повече, от доказателствата, свързани с осъществени от ищеца
пътувания извън пределите на страната /особено за Република Турция, която не е
държава-членка на ЕС и всяко преминаване на границата се регистрира/ се
установи, че на 18.01.15г. е налице преминаване през ГКПП-Малко Търново и
прибиране на 20.01.15г. и на 15.05.16г. излизане и влизане през ГКПП-Лесово. Не
се установи целта на тези пътувания, които освен това са били свързани и с
краткотрайни престои в съседната ни държава. Отделно от това самият свидетел
Антонов, с когото ищецът е живял в този период в едно домакинство, не си спомня
името на германския отбор, където ищецът се твърди да е провел проби като
футболист. И накрая, дори и да са били проведени такива проби за установяване
уменията на ищеца като футболист в чуждестранни отбори, и дори при липсата на
всякакви доказателства да се приеме, че е получил одобрение и предложения за
участие в школите на тези отбори, няма доказателства по делото да е налице
отказ от прием, обоснован с висящото наказателно производство.
Няма доказателства по делото ищецът
да е полагал изпит за придобиване на право да управлява МПС, респективно този
изпит да не е бил взет поради провежданото против ищеца наказателно производство.
Установено беше по-горе, че ищецът на 22.01.18г. е положил тест за владеене
на английски език (ЕLРТ) за прием в „Университет Англия Ръскин“, Лондон. Това е
станало след като на 21.12.17г. е налице окончателното приключване с
оправдателна присъда на наказателното производство срещу ищеца. Нещо повече,
такава присъда е произнесена от първоинстанционния съд на 13.09.17г., а в с.з.
на 16.11.17г. пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата е
заявил, че не поддържа подадения протест, което е предопределяло и крайния
изход от въззивното разглеждане на делото. Причината ищецът да не бъде приет в
английския университет е получения нисък резултат относно писменото владеене на
английски език. При повторното кандидатстване в университета през същата 2018г.
отново е налице най-нисък резултат по този компонент от изпита по английски
език, което е дало основание на представителите на университета да отправят
покана до ищеца да посещава часовете по английски език по време на сесията. При
това положение съдът не намира да е налице връзка между воденото срещу ищеца
наказателно производство и получените при кандидатстванията резултати от
проверката за владеене на чуждия език.
С
оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че с повдигането и поддържането
на незаконното обвинение спрямо ищеца, същият е претърпял неимуществени вреди,
които са били свързани с негативни преживявания – стрес, изпитано чувство на срам пред приятелите,
съучениците и съотборниците от футболния клуб, в който участвал /това се потвърждава
от показанията на св. А. и св. Т., които в тази насока са еднопосочни и
взаимнодопълващи се/. В резултат на това ищецът се е отдръпнал от своите
приятели и ограничил контактите си. Взел е решение и да започне работа в
чужбина. Същевременно обаче съдът не кредитира заключението на вещото
лице-психолог, че това се е отразило силно негативно на социалното
функциониране на ищеца. Това е така, защото от една страна не се установи
наказателния процес да се е отразил на футболната кариера на ищеца
/обстоятелство съобразявано от експерта като налично, за да обоснове
експертното си заключение/, а от друга страна се установи, че ищецът е започнал
да работи в чужбина, а по-късно е кандидатствал във висше учебно заведение,
където макар и при втория си опит е бил приет. Няма данни и за промени в
здравословното състояние на ищеца /изнесеното пред вещото лице, че ищецът бил
отслабнал с 10 кг. не се потвърждава от другите доказателства по делото/.
Към
момента на причиняване на вредите – 2015г.- 2017г. минималната работна заплата
за страна е била съответно 380лв., 420 лв. и 460 лв. Освен това средният общ
доход на едно лице по данни на НСИ е бил за 2015г. 4 953 лв., за 2016г.
5 167 лв. и за 2017г. – 5 586 лв.
Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но неговият размер с оглед
посочените по-горе критерии, относими към принципа на справедливостта, следва
да бъде определен на сумата от общо 6 000 лв. – размер, който адекватно ще
обезщети неимуществените вреди на ищеца от воденото срещу него наказателно
производство, по което той е бил оправдан /сума по-ниска от средния общ доход
на едно лица за 1 година към процесния период, но съдът съобразява конкретно
установените по вид и интензивност на негативните преживявания и накърненост на
неимуществените права на ищеца/. Поради това първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в частите, с които е присъдено обезщетение в размер на
6 000 лв. за неимуществени вреди и е отхвърлен иска за разликата над
10 000 лв. до 80 000 лв. Освен това решението следва да се отмени за
разликата над дължимия размер от 6 000 лв. до присъдения размер от
10 000 лв. и предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен за тази разлика.
Настоящият състав на съда
намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на
ищеца, съизмерими със заплатени суми за самолетни билети за пътуване от Лондон
до Варна с оглед участието му в съдебни заседания по наказателното дело, е
неоснователна. Както се установи по-горе, самият ищец на 06.02.17г. е напуснал
страната за установяване във Великобритания с цел започване на работа. Това е
обосновало искането на неговия защитник за разглеждане на делото в негово
отсъствие, което съдът е намерил за процесуално допустимо и обстоятелство,
което няма да попречи на разкриването на обективната истина /което като краен
резултат от производството е налице/. При това положение за ищеца не е била
налице процесуална принуда или необходимост да участва в откритите с.з. по
наказателното дело. От друга страна се установи, че И. е отпътувал от
британската столица на 10.06.17г. при насрочено с.з. на 14.06.17г., на което
действително е присъствал. Следващото с.з. действително е било отложено за
01.09.17г., но ищецът И. е планирал завръщането си от гр. Варна в Лондон чак на
16.09.17г. /билетът, резервиран като двупосочен, е за дати пристигане на
31.08.17г. и отпътуване на 16.09.17г./. При това положение предявеният иск за
присъждане на сумата от 424.68 лв. като равностойност на 194.63 британски лири,
представляваща обезщетение за имуществени вреди се явява неоснователна.
Решението в тази му част следва да се отмени и този иск следва да се отхвърли.
По
частната жалба на Х.И..
Същата се явява неоснователна, тъй
като при разпределение тежестта на разноските първоинстанционният съд е
приложил точно нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ – с оглед частичното уважаване
на иска за присъждане на неимуществени вреди и пълното уважаване на иска за
имуществени вреди, съдът е присъдил на ищеца платените такси и разноските за
експертиза и съдебни удостоверения, а възнаграждение за един адвокат е
присъдено съразмерно на уважената част от иска. Обжалваното определение следва
да се потвърди.
По
разноските за двете инстанции съобразно формираните решаващи мотиви по
основателността на исковете и резултата от въззивното производство.
За първата инстанция на
осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат заплатените държавна такса от 10 лв.,
разноските по делото за експертиза от 300 лв. и за издаване на удостоверения от
15 лв. – общо 325 лв. Освен това на ищеца се дължи и
съразмерна на уважената част от исковете сума от заплатеното адвокатско
възнаграждение. Такова е било заплатено в размер на 1 200 лв. /л. 171/, но
съдът не е присъждал съразмерна част от заплатеното възнаграждение, когато е
присъдил сумата от 215.23 лв. /последната не е съразмерна и от посочената сума
в мотивите на решението на съда от 3 000 лв./. При липсата на искане от
ответника по реда на чл. 248 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сума за
адвокатско възнаграждение като съразмерна част от присъденото от ВОС адвокатско
възнаграждение от 215.23 лв., но спрямо уважената част от исковете, съгласно
настоящото решение, или 123.88 лв.
/пропорция от 0.575 от сумата от 215.23 лв., представляваща съотношението на
сумата от 6 000 лв. спрямо 10 424.68 лв./.
Пред въззивната инстанция И.
е претендирал заплащането на адвокатско възнаграждение от 2 800 лв. в
списъка по чл. 80 от ГПК на л. 110. Същото не е прекомерно спрямо фактическата
и правна сложност на делото, съпоставено с минималното адвокатско
възнаграждение за двата предявени иска от 80 000 лв. и от 424.68 лв.,
определени съответно по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС /2930
лв. за иска в размер на 80 000 лв./ и по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 на ВАС /300 лв. за иска в размер на 424.68 лв./. Възражението по чл. 78,
ал. 5 от ГПК на представителя на Прокуратурата на РБ е неоснователно.
За въззивната инстанция на
въззивника И. не се дължат разноски, но на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в
качеството му на въззиваема страна му се дължат направените разноски съразмерно
на отхвърлената част от въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. За платената
общо сума от 2 800 лв. като адвокатско възнаграждение не е посочено каква
част от същата е за процесуално представителство по подадената от него въззивна
жалба и каква част е за защита по подадената от Прокуратурата на РБ въззивна
жалба. Имайки предвид обжалваните от ответника части от първоинстанционното
решение /с материален интерес от 10 000 лв. и от 424.68 лв./ може да се
приеме, че платената от въззиваемия част от общата сума от 2 800 лв.,
възлиза на 362.94 лв. /пропорционална част от сумата от 2 800 лв. равна на
съотношението между 10 424.68 лв. спрямо 80 424.68 лв./. Спрямо
отхвърлената част от въззивната жалба на Прокуратурата на РБ /за сумата от
4 000 лв./, в полза на въззиваемия И. следва да се присъди сумата от 139.26 лв. – съразмерна част на
заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата срещу въззивната жалба на
насрещната страна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 707/21.02.20г.,
постановено по гражданско дело № 1357 по описа за 2019г. на Окръжен съд –
Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1515/13.12.2019г., постановено по
гражданско дело № 1357 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна в частта, с
която е отхвърлен иска на Х.Р.И., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България, гр.
София за разликата над сумата от
10 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснения и несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на
кариерата му като футболист и провал на изпит за прием в университет, които
вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и
поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г.
присъда № 254/13.09.2017г., постановена по НОХД № 3476/2016г. по описа на ВРС,
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
ОТМЕНЯ решение № 1515/13.12.2019г., постановено по
гражданско дело № 1357 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна в частите, с
които Прокуратурата на Република България, гр. София е осъдена да заплати на Х.Р.И.,
ЕГН ********** от гр. Варна:
-
сума, представляваща разликата над дължимата сума от
6 000 лв. до присъдената сума от 10 000 лева като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и
несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на кариерата му като
футболист и провал на изпит за прием в университет, които вреди са пряка и
непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в
извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда №
254/13.09.2017г., постановена по НОХД № 3476/2016г. по описа на ВРС, на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 21.12.2017г. до окончателното
ѝ изплащане;
-
сумата от 424.68 (четиристотин двадесет и четири
лева и шестдесет и осем ст.) лв. като равностойност на 194.63 британски лири по курса
на БНБ към датата на предявяване на исковата молба 22.07.19г., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени самолетни билети за
пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията по
наказателното производство срещу ищеца, които вреди са пряка и непосредствена
последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в извършването на
престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил
оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда № 254/13.09.2017г.,
постановена по НОХД № 3476/2016г. по описа на ВРС, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 21.12.2017г. до окончателното ѝ
изплащане;
-
сума, представляваща разликата над дължимата сума от
448.88 лв. до присъдената сума от 540.23 лева като разноски пред първата
инстанция, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Р.И., ЕГН ********** *** против
Прокуратурата на Република България, гр. София за заплащане на разликата над
сумата от 6 000 лв. до сумата от 10 000 лева като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснения и несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на
кариерата му като футболист и провал на изпит за прием в университет, които
вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и
поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г.
присъда № 254/13.09.2017г., постановена по НОХД № 3476/2016г. по описа на ВРС,
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
21.12.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Р.И., ЕГН ********** *** против
Прокуратурата на Република България, гр. София за заплащане на сумата от 424.68
(четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет и осем ст.) лева като
равностойност на 194.63 британски лири по курса на БНБ към датата на
предявяване на исковата молба 22.07.19г., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди –
заплатени самолетни билети за пътувания от Великобритания до България във
връзка с участие в заседанията по наказателното производство срещу ищеца, които
вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и
поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г.
присъда № 254/13.09.2017г., постановена по НОХД № 3476/2016г. по описа на ВРС,
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 21.12.2017г. до
окончателното ѝ изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1515/13.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1357 по описа за
2019г. на Окръжен съд – Варна в частите, с които Прокуратурата на Република
България, гр. София е осъдена да заплати на Х.Р.И., ЕГН ********** от гр.
Варна:
-
сумата от 6 000 (шест хиляди) лева като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
притеснения и несигурност за бъдещето, срам пред познатите си, които вреди са
пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано
обвинение в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда №
254/13.09.2017г., постановена по НОХД № 3476/2016г. по описа на ВРС, на осн.
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 21.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумата;
-
сума до размер на 448.88 лв., представляваща
разноски пред първата инстанция, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.
София да заплати на Х.Р.И., ЕГН **********
*** сумата от 139.26 (сто тридесет и девет лева и двадесет и шест ст.) лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението само в частта му относно иска за присъждане на
неимуществени вреди може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Решението в останалата му част /по
иска за присъждане на неимуществени вреди/ не подлежи на обжалване на осн. чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: