Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 865
Гр. Пловдив, 20.03.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XV граждански състав, в открито съдебно заседание на шести март през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15881 по описа на ПРС за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.И.П.,
ЕГН ********** срещу ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. *******, общ. ******.
Ищцата е предявила срещу ответника обективно съединени искове да бъде признато
за незаконно уволнението й, извършено със заповед № ********/*******г. на *******
на РУО П., с която е прекратено трудовото й правоотношение с ответника и същото
да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„**********” на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. ******, както и да бъде осъден
ответникът да й заплати обезщетение за това, че е останала без работа за срок
от 6 месеца, считано от 29.09.2016 г. до 29.03.2017 г., в размер общо на
5 979.64 лева (от които сумата в размер на 5701.50 лева на основание чл.
225, ал.1 КТ за периода 29.09.2016 г. до 07.11.2016 г. и от 28.11.2016 г. до
29.03.2017 г. и сумата в размер на 278.14 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ за
периода 08.11.2016 г. – 27.11.2016 г.), ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с ОУ „Св.
Св. Кирил и Методий”, с. *******, общ. ********* на длъжност „********”. Със
заповед № ******/******* г. по-горестоящият спрямо работодателя орган съгласно
чл. 61, ал. 2 КТ – Регионално управление на образованието – гр. П. е прекратил
едностранно трудовото й правоотношение с ответника, на основание чл. 330, ал.
1, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта.
Счита, че е нарушен срокът по чл. 194, ал. 1 КТ. Посочва, че одитният
доклад е получен от РУО П. на 21.06.2016 г., което доказвало по безспорен
начин, че наказващият орган е научил за констатациите в същия именно на тази
дата.
Излага, че процесната заповед е издадена в нарушения на материалния
закон и, че не е допуснала вменените й нарушения на трудовата дисциплина.
Посочва, че неразплатените осигуровки са в резултат от недостиг на средства, а
нерагламентирани разходи не са извършвани. Излага, че одитният доклад не е
констатирал липси. Делегираният бюджет на у. бил малък и никога не достигал за
заплащане на всички разходи. Броят на у. се водил 51 според РУО П., а
всъщност били 60. Бюджетът бил
представен в срок на Община Б., но не бил подписан от ***** на Общината и за
това не бил публикуван на електронната страница на учебното заведение.
Относно обезщетението за оставяне без работа посочва, че единствено за
периода 08.11.2016 г. до 25.11.2016 г. е работила по друго ТПО с ОУ „Панайот
Волов”, гр. П. ТПО с ОУ „Панайот Волов”, гр. П. било при условията на чл. 68,
ал. 1, т. 3, като било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ. Твърди,
че последният пълен отработен месец при ответника е август 2016 г., като БТВ
било 1140.30 лева. БТВ при ОУ „Панайот Волов”, гр. П. пък било 862.16 лева.
Ето защо моли предявените исковете да се уважат, претендира законна
лихва върху иска за обезщетение за оставяне без работа. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника – ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий”. Изложено е становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Твърди се наличие на хипотеза на чл. 194, ал. 3 КТ, тъй
като ищцата била ползвала ПГО и болнични. Била спазена процедурата от РУО П. по
чл. 333 КТ досежно наличното заболяване на ищцата – взето е било мнение от ТЕЛК
и предварително разрешение на ИТ. Спазено било и нормативното изискване на чл.
193, ал. 1 КТ, като били изискани писмени обяснения от ищцата. Твърди се, че
вменените нарушения на трудовата дисциплина били извършени.
От извършения одит при ответника ставало ясно, че се поддържа постоянна
задлъжнялост към републиканския бюджет и осигурителните фондове и, че няма
съответствие между планирани и разходвани средства. В одитния доклад се
констатирало също множеството разходи за външни услуги и не се отдавало
приоритет на дължимите суми към осигурителните фондове. За просрочието в
плащанията на задълженията към държавата не бил уведомен първостепенният
разпоредител Община Б.. Към месец април 2016 г. не бил представен и утвърден
бюджет разпределен по тримесечия в съответствие с ПМС № 380/29.12.2015 г. за
изпълнение на държавния бюджет за 2016 г. У. заведение не разполагало с касова
наличност, като теглените суми в брой директно се вземали, като служебен аванс
от ********* за разплащане на текущите нужди. Не бил публикуван бюджетът на у.
и отчетите за изпълнението му на интернет страницата на у. Не била изготвена и
представена на Община Б. и информация за извършените компенсирани промени по
плана за приходите и разходите на у. Одитната проверка констатирала и, че имало
неразбиране на принципа на обвързаност на разходите с утвърдените приходи.
Имало и несъответствие в прихода между заложените у. 51 от **************** за
2016 г. и информацията от системата Админ М към 01.01.2016 г., която е за 60
човека. Отбелязва се, че при преценката по чл. 189 КТ, по-горестоящият орган
взел предвид и наложеното на ищцата предходно дисциплинарно наказания предупреждение
за уволнение.
Моли за отхвърляне на предявените обективно съединени искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 и ал. 2 КТ:
Относно иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника/служителя
наложеното наказание се явява съответно.
Съгласно т.
1 на ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2010 г. надлежен ответник по
исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов
договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е
работодателят, в случая именно ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. ********, общ. *********.
По делото не се спори, а и от събраните
доказателства се установява, че ищцата е работила на при ответника на длъжност
„*********” за периода 01.07.2005 г. – 30.09.2016 г. – виж заверено копие от
трудова книжка л. 105 от делото. Не се спори и, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено, със Заповед № *******/****** г. на ******** на
Регионално управление на образованието – П. /съобразно чл. 192, ал. 2 КТ/, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190,
ал. 1, т. 3, както и, че заповедта е връчена на Н.П. на 29.09.2016 г.
Видно от атакуваната заповед, съобразно окончателен
одитен доклад по финансово управление на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ за
периода 01.01.2015 г. – 20.-04.2016 г. са констатирани следните нарушения
извършени от Н.И.П. – *********:
1. като орган на управление на училището не била внасяла в срока по чл. 7,
ал. 1 КСО и чл. 40, ал. 1, т. „в“ ЗЗО, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване и за здравното осигуряване на служителите в училището от
01.01.2014 г., като за просрочието не е информирала своевременно първостепенния
разпоредител с бюджетни средства Община Б.;
2. не е изпълнила задължението си да публикува бюджета на ОУ „Св. Св. Кирил
и Методий“ за 2015 г. и 2016 г. и отчетите за изпълнението им на интернет
страницата на училището или на интернет страницата на първостепенния
разпоредител;
3. не е представила на първостепенния разпоредител информация за
извършените от нея компенсирани промени по плана за приходите и разходите през
2015 г. и 2016 г., съобразно чл. 41б, ал. 1, т. 2 ЗНП /отм/.;
4. не е представила за утвърждаване на първостепенния разпоредител
разпределение на бюджета за 2016 г. по параграфи, съобразно чл. 44, ал. 3 ЗНП
/отм./;
С деянието си Н.И.П. била осъществила състава на
чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни
нарушения на трудовата дисциплина.
При оспорване законността на уволнението ищецът трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право
на работодателя да уволни работника/служителя, а ответникът – всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба. Непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в
предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на
диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън
сезирането /в този смисъл и само от 2016 г. - решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. № 4515/2015 г. на ВКС, IV ГО, решение
№ 174/13.10. 2016 год. по гр .д. № 659/2016 год. на III г. о. на ВКС, решение №
23/02.02.2016 г. по гр. д.№ 4553/ 2015 г. на ВКС, IV г. о., решение №
160/01.06.2016 по гр. д. № 222/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др. /. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават
уволнителното волеизявление, се преклудират. Съдът не може да обсъжда и
разглежда твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които
ищецът не е предявил по надлежния ред. Решението по иск за признаване на
уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които опорочават или
погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като
такива.
Пороците на уволнението въведени от ищеца в настоящото производство се
отнасят до две групи:
1/. неспазване на сроковете по чл. 194 КТ;
2/. доводи по същество – не били извършени твърдените нарушения.
Относно твърдението за процедурно нарушение по чл. 194, ал. 1 КТ:
"Откриване
на нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, означава узнаване от
субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието
от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение /виж решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1036/2011 г., IV г. о./. Когато в докладна записка нарушението по чл.
187, т. 3 КТ е очертано в неговите съществени признаци и същото е адресирано до
съответния дисциплинарно наказващ орган, то срокът по чл. 194, ал. 1 КТ започва
да тече именно от свеждането на тези докладни записки до знанието на субекта на
дисциплинарната власт /виж решение № 207/
24.06.2016 г. по гр. д. № 1123 / 2016 г. на IV г. о. на ВКС/. Макар и
фактически различно съдът асоциира примера с докладните записки с издадения
предварителен одитен доклад, поради следното:
По делото е представено писмо, от което е видно,
че предварителен одитен доклад за финансовото управление на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
за периода 01.01.2015 г. – 20.04.2016 г. е входиран в РУО П. с вх. № *******/21.06.2016
г., като същият е изпратен от Община Б. с изх. № *******/20.06.2016 г. /виж л.
15 от делото/. По делото е представено и заверено вярно с оригинала копие от
окончателен одитен доклад с вх. № ********/22.06.2016 г. по описа на Община Б.
за даване на увереност на процеса на финансово управление на предоставената от
община Б. субсидия в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. ******** за периода 01.01.2015
г. – 20.04.2016 г. /л. 57-80 от делото/. Процесната заповед е издадена именно
въз основа на окончателния одитен доклад. От съдържанието на същия се
установява по безспорен начин, че всяко едно от дисциплинарните нарушения е
подробно, изчерпателно и детайлно описано в него. Така относно първото
нарушение за невнесените осигурителни вноски – виж окончателен одитен доклад –
л. 60 от делото /стр. 4 от одитен доклад/, л. 61 /стр. 5 от одитен доклад/, л.
63 /стр. 7/, л. 68 /стр. 12/, л. 73 /стр. 17/, 74 /стр. 18/, л. 78 /стр. 22/.
Относно второто нарушение да публикува бюджета на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ за
2015 г. и 2016 г. и отчетите за изпълнението им на интернет страницата на
училището или на интернет страницата на първостепенния разпоредител – виж одитен
доклад – л. 60 от делото /стр. 4 от одитен доклад/, л. 68 /стр. 12/. Относно
третото нарушение предоставянето на информация на първостепенния разпоредител
за извършените от нея компенсирани промени по плана за приходите и разходите
виж окончателен одитен доклад – л. 61 от делото /стр. 5 от доклада/, л. 64
/стр. 8/, л. 71 /стр. 15/, л. 72 /стр. 16/. Относно четвъртото нарушение, че
ищцата не е представила за утвърждаване на първостепенния разпоредител
разпределение на бюджета за 2016 г.
по параграфи виж окончателен одитен доклад – л. 59 от делото /стр. 3 от
доклада/, л. 60 /стр. 4/, л. 63 /стр. 7/, л. 77 /стр. 21/.
Действително предварителният одитен доклад не е
приет по делото. В съдебно заседание от 06.03.2017 г. ищцата изрично се е
отказала от това си доказателствено искане. Изисканите документи от РУО П. са
постъпили по делото след приключване на съдебното заседание и даване ход на
устни състезания и след отказването от това доказателствено искане, поради
което са оставени на корицата на делото като неприети. Въпреки това св. В.П., *************,
изготвила одитния доклад, поясни, че разликата между предварителния и
окончателен доклад се изразява в това, че тя е изчакала становището на ищцата в
качеството й на ********** на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, както и на ***** на
общината. ************** П. е категорична, че
всички нарушения, които е видяла тя са отразени в предварителния доклад.
Посочва, че единствено в окончателния доклад имало пояснения от ищцата относно
съображения по отношение на учениците, които са в полуинтернатните групи. С
оглед показанията на св. В.П., които съдът кредитира като безпристрастни, се
установява, че разлики между предварителния и окончателния одитен доклад на
практика няма. Съображенията свързани с броя на у.51 или 60, са ирелевантни,
доколкото подобно нарушение не е посочено в процесната заповед, а и св. П. е
категорична, че за разликата от тези 9 деца у. е получавало дофинансиране на
всеки три месеца в размер на 4000 лв.
Св. П. посочва, че всички нарушения на финансовата политика са отразени в предварителния
одитен доклад. Кредитирайки показанията на св. и взимайки предвид
съдържанието на окончателния одитен доклад, както и това, че одиторът не е
отразявал нови финансови нарушения или извършвал качествени промени в така нар.
„окончателен одитен доклад“, съдът намира, че и в предварителния такъв се
съдържа изчерпателна, подробна и детайлна информация относно извършителят на
нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
дисциплинарно нарушение. Ето защо срокът по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на
дисциплинарно наказание е започнал да тече от 21.06.2016 г. датата, на която
предварителният одитен доклад е входиран в РУО П. Ответникът също не оспорва
датата, на която е научил за извършените дисциплинарни нарушения, а намира, че
поради приложението на чл. 194, ал. 3 КТ срокът за налагането не е изтекъл до
29.09.2016 г.
Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете за налагане
на дисциплинарно наказание не текат през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
Не се спори между страните, а и от удостоверение
от РУО П. с изх. № *********** от 16.02.2017 г. се установява, че ищцата за
периода м. юни 2016 г. до м. септември 2016 г. е ползвала 20 работни дни платен
годишен отпуск от 04.07.2016 г. – 29.07.2016 г. и отпуск поради временна
неработоспособност 12 календарни дни от 22.08.2016 г. до 02.09.2016 г.
Настоящият съдебен състав намира, че основният
спорен момент относно наличието или не на процедурно нарушение в
дисциплинарното производство опира до правния въпрос за прилагането на чл. 194,
ал. 3 КТ и по какъв начин се изчислява времето, през което служителят е бил в
отпуск.
Съдебната практика в тази насока е лаконична.
Според решение №. 211/05.11. 2015г. по
гр. дело № 438/2015 г. ІІІ г. о. на ВКС без значение е видът на отпуска, достатъчно
е същият да е от предвидените в закона. Без значение е и неговата
продължителност. През време на отпуска сроковете спират на текат, поради това за да се прецени дали
съответния срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от
продължителността на сроковете по чл. 194, ал.1 КТ /в този смисъл виж и решение № 249/02.03.1995 г. по гр. д. №
1548/1994, III г. о на ВКС и решение № 266/26.09.2011 г. по гр. д. № 311/2011
г. на III г. о. на ВКС/.
Ясни, точни и категорични аргументи при пресмятането
на времето, през което работникът е ползвал законоустановен отпуск при
приложението на нормата чл. 194, ал. 1 КТ, липсват и в актовете на другите
съдилища. Налични са противоречиви становища.
Така според решение от 06.06.2012 г. на
СРС по гр. д. № 7526/2012 г. „сроковете по чл. 194 КТ са календарни – месечният
срок не се брои по работните дни, които съдържа, а се отчита като календарен
месец. Периодите на ползвания от ответника отпуск също следва да се отчитат не
като брой работни дни, а като календарни седмици, в които не е полагал труд“. Т. е. в посоченото съдебно решение се приеме,
че, когато е предоставен отпуск за работни дни, към тях се добавят и
съответните неработни – напр. ПГО за 10 дни, според изложеното би
представлявало ПГО за две седмици, поради което и срокът по чл. 194, ал. 1 КТ
се удължавал с две седмици.
Обратното становище е застъпено в решение от
20.06.2011 г. на СРС по гр. д. № 62611/2010 г. – разрешен платен годишен отпуск
в размер от 5 работни дни е удължил срока по чл. 194, ал. 1 КТ с 5, а не със 7
дни.
Настоящият съдебен състав намира, че за да се
отговори на ключовия правен въпрос, поставен от фактите по спора, следва да се
изходи от уредбата на глава осма, раздел I на КТ „Видове отпуски“.
Законодателят е използвал различни критерии /единици/ при различните видове
отпуски – едни от тях са измерими в работни
дни, а други в календарни дни,
трети вид пък зависи от волята на съответния компетентен орган. Така например
ПГО се разрешава и ползва в работни дни /арг. от чл. 155, ал. 4 КТ/, така също
неплатеният отпуск, отпускът при встъпване в брак, при смърт и др. В календарни
дни се измерва отпускът по време на активна служба в доброволния резерв /арг.
от чл. 158, ал. 2 КТ/, отпуска поради бременност, раждане и осиновяване /виж
чл. 163 КТ/. Уредени са и видове отпуски, при които в различните хипотези
отпускът се разрешава месечно /т. е. в календарни дни/ или в работни дни –
напр. отпускът за обучение за лица в средно и висше училище се разрешава в
работни дни чл. 169, ал. 1 КТ, а този за подготовка на дисертационен труд е в месечен
срок /календарен срок/ – чл. 169, ал. 4 КТ. Отпускът при временна
неработоспособност се разрешава от здравните органи, съобразно волята им – чл.
162, ал. 2 КТ.
Ето защо дните, в които едно лице е в отпуск, следва
да се определят конкретно за всеки отделен вид отпуск, като се вземе предвид
как се измерва отпускът. По делото имаме разрешен платен годишен отпуск в
размер на 20 дни /виж л. 140 от делото/ и 12 календарни дни отпуск поради
временна неработоспособност /л. 139/. Съдебният състав не счита, че неработните
дни между работните дни платен годишен отпуск следва да се отчитат, като
такива, през които не тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание.
Спиране на срока принципно в правото означава,
че при определени юридически факти, настъпили в правния мир, срокът, бил той
положителна предпоставка /необходим за пораждане или погасяване на едно право/
или отрицателна /необходим за погасяване, преклудиране на едно право/, не тече
за времето на проява на причиняващия спирането юридически факт. Съдът намира,
че доколкото ПГО се измерва в работни дни, то в настоящия случай срокът се е
считал за спрян от 04.07. – 08.07.2016 вкл., след това е текъл поради липса на
причина за спирането на 9 и 10, след това за новата работна седмица отново е
спрян от 11.07. – 15.07.2016 г., като срокът изтекъл на 16 и 17 отново следва
да се вземе предвид, така и за останалия период, през който е ползван ПГО. Не
така стоят нещата при болнични, в който е отразено, че ищцата е във временна
неработоспособност за 12 календарни дни, т. е. съобразно предписанията на
здравните органи за периода 22.08.2016 г. – 02.09.2016 г. двумесечният срок не
е текъл.
При положение, че дисциплинарно наказващият
орган е узнал на 21.06.2016 г. за дисциплинарните нарушения, то 2-месечният
срок е изтекъл на 21.08.2016 г., към този срок следва да се добавят обаче 32 дни общо, през които ищцата е била в
законоустановен отпуск. Сборът определя и крайната дата, на която е изтекъл
двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, а именно 23.09.2016 г. вкл.
В рамките на двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да бъде
издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя /виж решение № 175/ 24.06.2013 г. по гр.д.№ 1259/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и
решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ІV г. о. на ВКС/.След
изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно
право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се
препятства.
Доколкото заповедта за дисциплинарно нарушение е
връчена на 29.09.2016 г., съдебният състав намира, че срокът за налагане на
дисциплинарно наказание на Н.П. е изтекъл, с което и се е препятствала
възможността за налагане на наказание по „откритите
нарушения“. С оглед така извършеното процедурно нарушение и неспазване на
законовия срок, уволнението е незаконно и следва да бъде отменено въз основа на
посоченото основание.
При така изложените мотиви съдът не следва да се
занимава с въпроса извършени ли са нарушенията посочени в заповедта за
уволнение или не, и да обсъжда събраните доказателства досежно това
обстоятелство.
Само и единствено
за пълнота съдът ще посочи, че не намира за основателни останалите изложени
в исковата молба доводи. Нормата на чл. 295, ал. 1 ЗПУО /ЗПУО е в сила от
01.08.2016 г./, безспорно материална по характер, не се е прилагала към
процесния период 01.01.2015 г.-20.04.2016 г. На същата не е придадена обратно
действие, поради което доводът, изложен в исковата молба, следва да се обвържа
с действалата по това време разпоредба на чл. 44, ал. 9 ЗНП /отм./ – директорът
носи дисциплинарна отговорност по реда на КТ по предложение на финансиращия
орган, когато просрочените задължения на съответното училище, детска градина
или обслужващо звено надвишат 20 на сто от утвърдените разходи за текущата
година. Съдът обаче намира, че дисциплинарно наказание за подобно нарушение с
процесната заповед не е налагано. Още повече, че текстът на чл. 44, ал. 9 ЗНП
/отм./ препятства налагането на дисциплинарно наказание при нарушение
ЕДИНСТВЕНО изразяващо се в надвишаване с 20 на сто на просрочените задължения
от утвърдените разходи, но не и когато подобно нарушения на трудовата
дисциплина е съпроводено и с други дисциплинарни нарушения в хипотеза на
системни нарушения на трудовата дисциплина.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл.
7 от Общи правила за вътрешния трудов ред в предприятията (обн. ДВ., бр.11/1987
г.) системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или
служителят е извършил три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина
в рамките на една година. Макар и тези Общи правила да са загубили значение,
правната доктрина и съдебна практика продължава да приема уредената в чл. 7
дефиниция при преценка дали са налице системни нарушения на трудовите
задължения /виж и решение № 162/
18.05.2010 г. по гр. д.№ 299/ 2009 г., ІV г. о. на ВКС/.
Разбира се при спор относно законността на
наложено дисциплинарно наказания съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по
въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение - респ. относно това дали работодателят преди налагането
на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни
изводи относно нейната правилност, респ. неправилност /виж решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., на III г. о. на
ВКС, решение № 1678/01.12.1999 г. по гр. д. № 570/1999 г. на III г. о. на ВКС,
решение № 236/19.09.2012 г. по гр. дело № 34/2012 г. на III г. о. на ВКС и
др./.
При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ съобразно
изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези
нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от
дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения /виж решение № 117/05.04.2012 г. по гр. д. №
1306/2011 г., IV г. о. на ВКС/.
В решение
№ 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г. на IV г.о. на ВКС е посочено,
че при системност дисциплинарните нарушения показват постоянство в укоримото
поведение. При системност на нарушенията се проявява устойчивост в
неправомерното поведение на работника или служителя, който не може или не желае
да го коригира. Това негово поведение нарушава в значителна степен отношенията
на доверие между работник или служител и работодател, с които се характеризира
трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при изпълнението на
трудовите задължения /виж и решение №
29/10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г. на III г. о. на ВКС/. В случая е
налице и предходно дисципллинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на
ищцата – виж л. 365-366 от делото.
Съдът
единствено скицира за пълнота на изложението доводи по същество, с оглед
възможността делото да се разгледа от бъдещи контролни инстанции.
С оглед обаче вътрешното си убеждение, че срокът
по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл на 23.09.2016 г., съдът намира за безпредметно
да излага допълнителни подробни мотиви по съществото на спора. Искът по чл.
344, ал. 1 , т. 1 КТ ще се уважи поради изложените по-горе доводи за процедурно
нарушение.
Относно
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед изхода на спора по главния иск
основателен се явява и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „********” при ОУ „Св. Св.
Кирил и Методий”, с. *********, общ. ********. В случая не е налице пречка за
възстановяване ищцата на работа, тъй като не се спори по делото, че същата е
работила по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на
който да е изтекъл.
Относно
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ:
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал.1
от КТ е договорна, като правото на обезщетение възниква за работника/служителя
при наличието на три кумулативни предпоставки: 1) признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; 2) наличие на
подлежаща на обезщетяване вреда; и 3) причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането на работника или служителя без работа /виж тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г. на
ОСГК на ВКС/.
Идеята на исковете с правно основание по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ е работодателят да възмезди работникът за времето, в което
е останал без работа поради уволнението. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ
е предназначено да обезщети работника за определен вид имуществени вреди –
пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил,
ако не беше факта на незаконното уволнение. Поради това съдебната практика
трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи
няма, обезщетението не се дължи.
Съдебната практика е изяснила въпроса прекъсва
ли се причинната връзка между незаконното уволнение и търпените вреди (неполучено
трудово възнаграждение), ако в 6 месечния период след уволнението работникът е
започнал работа при друг работодател.
Хипотезите са разграничени според това, дали в
шестмесечния срок незаконно уволненият работник е започнал работа при друг
работодател по срочен или по безсрочен трудов договор. В първия случай
първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода
преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на
изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена - и обезщетение по чл.
225, ал. 2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното
уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната /виж решение № 169 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1699/2009 г., IV г. о. и решение №944/07.12.2009 г. по гр. д. № 5022/2008
г. на IV г. о. на ВКС/.
От представена в съдебно заседание на 06.03.2017
г. трудова книжка на ищцата се констатира, че в същата е отразено прослужено
време в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. ********, общ. ******** от 23.12.1996
г. до 29.09.2016 г., като след това отбелязване в трудовата книжка е налично
само още едно такова за прослужено време и трудов стаж в ОУ „Панайот Волов“ гр.
П. от 08.11.2016 г. до 27.11.2016 г. или за 20 работни дни./виж и трудов
договор на ищцата с ОУ „Панайот Волов“ от 04.11.2016 г. – л. 106 от делото/.
Сключеният с ОУ „Панайот Волов“ ТД е срочен такъв по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ,
поради което и след прекратяването му не се прекъсва причинно-следствената
връзка между уволнението с процесната заповед и оставянето на ищцата за работа,
като ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” отговаря за оставянето на ищцата без работа
след прекратяването на срочното ТПО до изтичането на 6-месечния уреден в закона
срок.
Предявен е един иск за оставянето без работа по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за сумата в общ
размер на 5979.64 лв., считано от 29.09.2016 г. до 29.03.2017 г. (от които
сумата в размер на 5701.50 лева на основание чл. 225, ал.1 КТ за периода
29.09.2016 г. до 07.11.2016 г. и от 28.11.2016 г. до 29.03.2017 г. и сумата в
размер на 278.14 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ за периода 08.11.2016 г. –
27.11.2016 г.).
Претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, в частта
й касаеща чл. 225, ал. 2 КТ за сумата от 278.14 лева и за периода от 08.11.2016 г. до
27.11.2016 г. е неоснователна и ще се отхвърли, доколкото според приетите по
делото ССчЕ и допълнителна ССчЕ, ищцата е получавала по-високо трудово
възнаграждение в ОУ „Панайот Волов“ по време на срочното трудово правоотношение.
Относно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
в частта й касаеща чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 5701.50 лева за периода
29.09.2016 г. до 07.11.2016 г. и от 28.11.2016 г. до 29.03.2017 г., съдът
намира следното:
Съобразно допълнителна ССчЕ, която съдът
кредитира, взела предвид справката от РУО за отпуските на ищцата – последният
пълен отработен месец на ищцата е м. Юни 2016 г. Съдебното дирене е приключило
на 06.03.2017 г. и съдът няма как да уважи претенцията за период след тази
дата. Силата
на пресъдено нещо преклудира всички факти, имащи значение за спорното право,
които са се осъществили до приключване на устните състезания пред последната
инстанция по същество. Меродавният
момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува
или не съществува, е денят на приключване на устните състезания по делото.
Когато времето е част от правопораждащия юридически състав, то може да обуслови
разлика в предмета на спора, съответно в предмета на силата на пресъдено нещо
/виж определение № 273/26.05.2010 г., гр. д. № 278/2010г.. III
г. о. на ВКС/.
Ето защо и претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода 07.03.2017 г. – 29.03.2017 г. ще се отхвърли, което не преклудира
възможността и при наличието на фактическия състав на отговорността, ищцата да
претендира обезщетение за новоизминалия период, чрез въззивна жалба или в
отделно исково производство.
Относно останалия период според допълнителната
ССчЕ обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на: за месец 09.2016 г.
57.02 лв., за м. 10.2016 г. 1140.30 лв., за м. 11.2016 г. 380.10 лв., за м.
12.2016 г. 1140.30 лв., за м. 01.2017 г. 1140.30 лв., за м. 02.2017 г. 1140.30
лв., за м. 03.2017 г. в експертизата е изчислен целият период и не следва да се
взима предвид. БТВ за последен пълен отработен месец е 1140.30 лева за м. март
2017 г. има 22 работни дни, а до 06.03.2017 г. вкл. има 3 работни дни –
1140.30/22 x 3 = 155.50 лв. Т. е до 06.03.2017 г. е дължима сумата от 155.50 лева. Следователно претенцията е
основателна до размер от 5 153.82 лева,
като законна последица ще се присъди и
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като за
разликата, както и за периодите 08.11.2016 г. – 27.11.2016 г. и 07.03.2017 г.
до 29.03.2017 г. , искът ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
Разноски при този изход на спора ще се присъдят по съразмерност.
Ищцата претендира разноски за адв. възнаграждение в размер на 720 лева с
вкл. ДДС. Съгласно Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 460 лева /МРЗ към датата на договорите за правна защита и съдействие – чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредбата/, а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225 КТ минималният размер на адвокатското възнаграждение е 648.58 лева /чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата/. Доколкото разноските претендирани от ищцата са под
минималните размери /общо 1108.58 лева/ и не е посочено каква част от
възнаграждението се отнася за всеки иск. Съдът намира, че за исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са платени 298.76 лева, а за иска по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ – 421.24 лева. Ето защо на ищцата по съразмерност ще се присъдят
разноски за адв. възнаграждение в размер на 298.76 лв. + 363.07 лв.
/421.24/5979.64 x 5 153.82/ или общо 661.83
лева.
Ответникът претендира разноски за адв. възнаграждение в размер на 1130 лева
/доказателства за плащането л. 55 от делото/, 5 лева за съдебно удостоверение
/л. 93/, както и 30 лева депозит за св. при режим на призоваване /доказателства
за плащането л. 110/. Предявени са обективно кумулативно съединени искове.
Съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 460 лева /МРЗ към датата на договорите
за правна защита и съдействие – чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата/, а за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 648.58 лева /чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата/. Разноските
претендирани от ответника за заплатен адв. хонорар са близки до минималният
размер на адв. възнаграждение – общо 1108.58 лева. Ето защо съдът намира, че
доколкото не е посочено каква част от възнаграждението се отнася за всеки иск,
то за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са платени 468.89 лева, а
разликата е за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – 661.11 лева. По съразмерност
от 661.11 лв. на ответника ще се присъдят 91.30
лева /661.11/5979.64 x 825.82/, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Разноски направени за св. и съдебно удостоверение
не се следват, доколкото с тези доказателства и доказателствени средства се е
провеждало доказване на обстоятелства относими единствено до исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна
на уволнението – 80 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа – 80 лева, и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа – 206.15
лева или общо 366.15 лева. В негова
тежест ще се възложат по съразмерност и разноски за ССчЕ и допълнителна ССчЕ от
бюджета на съда /относими единствено по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
съобразно уважената му част/ в размер на 137.90
лева.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Н.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
извършено със Заповед № *******/******* г. на ********* на Регионално управление
на образованието – П. – И. К. /съобразно
чл. 192, ал. 2 КТ/, с която трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 188, т. 3 КТ във вр. с чл. 190,
ал. 1, т. 3 КТ – дисциплинарно наказание уволнение, считано от 29.09.2016 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.И.П., ЕГН **********, с адрес *** на заеманата
преди уволнението длъжност – „*********” на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. ********,
общ. ********, ул. „*******“ № ***.
ОСЪЖДА ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. ********, общ. ********,
ул. „*******“ № ***, представлявано от Д.П. - *********, да заплати на Н.И.П., ЕГН **********, с адрес ***:
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ, сумата от 5153.82
лева –
обезщетение за периода от 29.09.2016 г. до 07.11.2016 г., както и за периода от
28.11.2016 г. до 06.03.2017 г., в които периоди Н.И.П. е останала без работа
вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2016 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за разликата до пълния
предявен размер от 5979.64 лв., както и за периодите от 08.11.2016 г. до
27.11.2016 г. и от 07.03.2017 г. до 29.03.2017 г.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 661.83 лева, представляваща разноски за
адв. възнаграждение в производството по съразмерност.
ОСЪЖДА Н.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОУ
„Св. Св. Кирил и Методий”, с. ********, общ. *********, ул. „*******“ № ***,
представлявано от Д.П. - *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 91.30
лева, представляваща разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. *******, общ. ********,
ул. „********“ № ***, представлявано от Д.П. - ********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка за държавни такси на Пловдивски районен
съд сумата от 366.15 - държавна
такса върху уважените искове, както и сумата от 137.90 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда по съразмерност.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 20.03.2017 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Кирил Петров
Вярно с оригинала!
КЯ