ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
22.02.2016г. гр. Казанлък
КАЗАНЛЪШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
съдебно заседание на 22.02.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова частно гражданско дело № 93
по описа на КРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с правно
основание чл. 51 от ЗН във връзка с чл. 49 от ЗН от „Б.Д.“ ЕАД ***830616, със
седалище и адрес на управление:*** чрез
Регионален център Стара Загора срещу
наследниците на Т.Н. ***, починал
на 03.06.2014г.. С определение от 21.01.2016г.
съдът е оставил молбата без движение за изправяне на констатираните
нередовности, а именно в 1- седмичен
срок от връчване на определението молителят да посочи адреса и лицето, което
има право да наследява, както и да
представи преписи от молбата
с приложенията според броя на ответниците. Съдът е предупредил молителя,
че при неизпълнение на указанията, молбата ще бъде върната. Определението е
съобщено на молителя на 25.01.2016г.
Срокът за изправяне на нередовностите е изтекъл на 01.02.2016г. В последния ден на срока, молителят е подал
молба с вх. № 1133/01.02.2016г. с правно основание чл. 63 от ГПК за
продължаване на срока за изправяне на нередовността. С Определение от 01.02.2016г.
съдът е уважил молбата и е продължил срока с
две седмици, считано от изтичане на
първоначално определения срок. Безспорна е съдебната практика, че
определението на съда по чл. 63 от ГПК не се съобщава на страната, а тя трябва
да следи за произнасянето на съда. Продълженият срок е изтекъл на 15.02.2016г. В указания срок нередовностите на молбата не са отстранени,
нито пък преди изтичането му молителят е поискал продължаването му / по арг.
чл. 63 от ГПК/.
Съдът е бил длъжен
да констатира нередовностите на молбата
и да я остави без движение на осн. чл. 129, ал.2 от ГПК. Срокът е
процесуален, а процесуалните срокове
както в правната теория, така и в
съдебната практика се определят като преклузивни. Действията извършени след изтичането на процесуалните
срокове не могат да се вземат предвид от
съда на осн. чл. 64, ал.1 от ГПК . В този смисъл е дългогодишната и
непротиворечива практика на ВКС, както по отменения, така и по действащия ГПК,
които съдържат идентични разпоредби за редовността на исковата молба и
последствията от неотстраняването й: Определение № 77 от 25.02.2011 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 506/2010 г., I г. о., ГК, решение № 56 от 3.II.1995 г. по гр. д.
№ 708/94 г. на ВС, 5-членен с-в, ТР № 63 от IX.1984 г., ОСГК, ТР № 6а от
6.I.1955 г. по ч. гр. д. № 138/54 г., ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК т. 4, определение
№ 22 от 15.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 527/2009 г., II г. о., ГК, и много
други, в които се приема, че при процесуално бездействие на страната в срока по
чл. 129, ал. 1 ГПК исковата молба, заедно с приложенията се връща.
Неотстраняването на нередовността
на молбата се дължи единствено на процесуалното
бездействие на молителя, поради което делото следва да бъде прекратено.
По изложените по - горе съображения, КРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №
93/2016 г. по описа на КРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд –Стара Загора в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: