№ 13575
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. З.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20231110128784 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Н. П. Г. срещу /ФИРМА/ обективно
съединени искове:
- главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
№ **********/11.09.2018 г., сключен между страните. В условията на евентуалност, в
случай, че се отхвърли главният иск, се предявява установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността
на Договор за потребителски кредит /ФИРМА/ № **********/11.09.2018 г., сключен между
страните, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата в
размер на 10 лв. като част от общата сума от 465,20 лв., за платени при изначална липса на
основание суми по Договор за потребителски кредит № **********/11.09.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
11.09.2018 г. е сключила Договор за потребителски кредит № ********** с /ФИРМА/ в
размер на 4000,00 лв. В договора били уговорени две допълнителни услуги – „Фаст“ и
„Флекси“, за които следвало да плати допълнителни такси от 2800 лв. за първата и 1400 лв.
за втората или общо 4200 лв. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие със ЗПК, тъй като не била спазена формата – не бил написан по ясен и
разбираем начин, а размера на шрифта бил по-малък от необходимия. Посочва още, че в
нарушение на ЗПК, в ГПР на кредита не било включено възнаграждението за двете услуги
„Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че двете клаузи за последните услуги целят единствено
заобикаляне на нормите на ЗПК, като същите заблуждават потребителя. Евентуално твърди,
че уговорените допълнителни възнаграждения за двете услуги „Фаст“ и „Флекси“
противоречат на добрите нрави, както и че са неравноправни клаузи. Посочва, че във връзка
с процесния договор, заплатила, в полза на ответника, сумата от 4465,25 лв. С оглед
изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
1
процесният договор е нищожен, в условията на евентуалност, че клаузите от договора,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни,
както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10лв. като част от вземане в общ
размер от 465,20 лв., която била недължимо платена, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата
заем в размер на 4000 лв., а ищцата се е задължила да върне на кредитора така
предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги, съгласно условията на договора. Счита, че всички
императивни изисквания (на ЗПК) са спазени, поради което сключеният договор е
действителен. Посочва, че доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано
вземане - възнаградителна лихва, което не се променя при никакви условия, не е необходимо
посочването на взетите предвид допускания на ГПР. Твърди още, че въпреки липсата на
задължение в чл. 5.2. от ОУ, са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на
ГПР. Посочва, че в ЗПК няма изисквания да бъдат посочени компонентите, формиращи ГПР.
Счита, че дори да се приеме, че не е ясно как е изчислен ГПР, то това не би довело до
заблуждаване на потребителя. Твърди, че дори да се приеме, че ГПР е изчислен неправилно,
то това не би довело до недействителност на целия договор. Поддържа, че нито
националното, нито наднационалното право допускат недействителността да се преценява
отделно спрямо отделни клаузи. Посочва, че дори ГПР да е по-висок от нормативно
установения, то това не води до недействителност на целия договор. Посочва, че
закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си
осигурява допълнителна възможност да поиска извършването на някоя или на всички
предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на
договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Твърди, че
услугата „Флекси“ осигурява възможността за „отлагане и намаляване на вноски“, не следва
да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не отговаря на нито една от
характеристиките на общ разход по кредита. По отношение на размера на
възнаградителната лихва счита, доколкото размерът й е фиксиран, той не противоречи нито
на закона, нито на добрите нрави. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът Н. П. Г., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 115475/08.04.2024г. ищецът поддържа исковата молба и моли
за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 115475/08.04.2024г. поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото се установява, че между ищеца като кредитополучател и /ФИРМА/, като
кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ********** на 11.09.2018г.,
съгласно който на Н. П. е предоставен кредит в размер на 4000 лева със срок на кредита 36
месеца и размер на месечната вноска от 195,18 лева, при дължима сума по кредита от
7026,48 лева и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3117,24 лева с размер на
вноската по закупения пакет допълнителни услуги от 86,59 лева, или общия размер на
вноската е 281,77 лева, при ГЛП от 41,17% и ГПР от 49,89%, като общото задължение по
кредита възлиза на сумата от 10143,72 лева.
По гореустановеното и с оглед предмета на доказване, съдът намира, че по делото се
2
установи безспорно, че между Н. П. Г. и ответното дружество е било налице сключено
правоотношение по договор за потребителски кредит, като към процесния договор, към
датата на сключването му -11.09.2018г. е бил приложим ЗПК /в редакцията му от ДВ, с
допълнението с бр. 51 от 19.06.2018г.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13
от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Следва да се отговори на въпроса по така предявения като главен иск – нищожен ли е
процесният договор на заявеното основание, като сключен при противоречие със закона -
основанието по чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК.
Изслушаната съдебно счетоводна експертиза дава заключение, онагледявайки
дължимите суми по пера по договора, че размерът на общо платената сума от ищцата е в
размер на 4 465,25 лева, разпределена, както следва: 1247,00 лева за главница, договорна
лихва в размер на 1 595,64 лева, сумата от 1 306,33 лева, заплатена по пакет за
допълнителни услуги, заплатени лихви за просрочие в размер на 116,28 лева, както и сумата
в размер на 200,00 лева, начислени такси по Тарифа на ответника. Вещото лице е посочило,
че ГПР по договора е в размер на 49,89%, а размера на ГЛП е в размер на 41,17%. Уточнено
е че допълнителната сума от 3 117,24 лева по закупения пакет за допълнителни услуги е
неотносима към ГПР и към ГЛП по договора, като при включване на тази сума към двата
компонента ГПР е на стойност от 75,87%, а ГЛП в размер на 67,146%.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се
формира ГПР са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Действително е налице противоречива съдебна
практика относно въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
следва да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово изражение и
общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или следва да бъдат посочени всеки
един отделен разход по чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, който се включва.
Настоящият съдебен състав счита, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК не следва извода, че всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР.
Вече когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този процент и
че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат включени, тогава в
зависимост от конкретиката на случая следва да се преценява дали е налице
недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на клаузата, с която е уговорен ГПР – чл. 19,
ал. 5 ЗПК.
За да бъде извършена преценка дали в конкретния случай таксата за предоставяне на
услугите, предмет на допълнителното споразумение между страните, следва да бъде
включена в годишния процент на разходите по процесния договор за кредит, следва първо
да се анализира функцията и характера на всяка една от услугите, предмет на
допълнителното споразумение. Съдът намира, че услугите, които са предвидени в същото
споразумение нямат самостоятелен характер, тоест те могат да бъдат предоставени само във
връзка с усвояване и управление на кредита. Така първата услуга – приоритетно
3
разглеждане и изплащане на потребителския кредит е свързана именно с усвояването на
последния, втората - възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, третата
- възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и четвърта - възможност
за смяна на дата на падеж, са свързани с управлението на кредита, а петата улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, касае евентуални бъдещи
отношения страните, от които кредитодателят, в качеството му на търговско дружество, цели
да извлече печалба. Предметът на допълнителното споразумение е предоставяне на
възможност на кредитодателя, а не на услуга, защото при сключване на договора не е ясно
дали тази възможност ще бъде упражнена от длъжника, но за потребителя възниква
реалното задължение за заплащане на предварително определени суми, на определен падеж,
които са посочени както в погасителния план към договора, така и в самия договор. От
изложеното може да се направи извод, че таксата "възнаграждение" за закупен пакет от
допълнителни услуги спада в изброените в чл. 19, ал. 1 ЗПК разходи и като такава следва да
бъде включена при определянето на годишния процент на разходите за съответния
потребителски кредит.
Следователно, макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, тоест настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10 (2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена поради
некоректнотно посочване на ГПР, в който не е включена таксата /възнаграждението/ за
допълнителния пакет услуги, а е следвало да бъде сторено това. И ако е било сторено,
според заключението на вещото лице по ССЕ, то тогава ГПР би бил 75, 87 % - размер,
надвишаващ петкратния такъв на законната лихва, определена с ПМС № 426 от 18.12.2014 г.,
в противоречие с чл. 19, ал. 5 ЗПК. Целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22
ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Доколкото допълнителното споразумение е функционално, неразделно свързано с
процесния договор за потребителски кредит, то недействителността на договора за кредит
влече и недействителност на допълнителното споразумение, което освен това е
недействително и на самостоятелно основание, като противоречащо на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Следователно предявеният като главен иск следва да бъде уважен, а при уважаването
му съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, пред.1 ЗЗД:
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС
първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, тоест когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт /както е в настоящият случай/, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало без наличието на някакво правоотношение или пък след погасяване на
задължението. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
4
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза общо платената сума от страна на ищеца по договора за кредит е 4465, 25 лв., а
главницата е 4000 лева. Следователно недължимо платената сума по недействителния
договор за кредит е в размер на 465, 25 лв. Доколкото ищецът е предявил частичен иск от
10,00 лева първоначално от общата сума от 465,20 лева, до размера на сумата от 465,25 лева
следва да бъде уважен искът за неоснователно обогатяване.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. С
протоколно определение от 09.04.2024г. ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса в производството, поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 от
ГПК на ответника следва да бъде възложено да заплати държавната такса по установителния
иск за нищожност и по осъдителния такъв общо в размер на 331,06 лева. На процесуалния
представител на ищеца – адвокат И. Л. Г. от АК Б., с адрес на упражняване на дейността в
/АДРЕС/.“ следва да бъде присъдено възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от
Закон за адвокатурата, доколкото по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че страните са договорили представителство в горепосочената
хипотеза. Съдът не е обвързан от размерите посочени в чл.7, ал.2,т.1 и т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат и може да
определи възнаграждение под минимума, установен с наредбата. Съдът съобразявайки
цената на исковете, представителството на адвокат И. Л. Г., състоящо се в подаване
единствено на молба с вх. № 113789/05.04.2024г., без явяване в о.с.з. намира, че следва да и
се определи възнаграждение, като за представителство по двата иска, но под установения
минимум от по 300,00 лева по установителния иск, и 200,00 лева по осъдителния, или общо
сумата в размер на 500,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит №
**********/11.09.2018 г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК **************, като
кредитодател и Н. П. Г., ЕГН **********, като кредитополучател, на основание чл. 26, ал.1,
пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1,т.10, вр. чл. 22 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Г., ЕГН
**********, сумата в размер на 465,25 лв., ката платени при изначална липса на основание
суми по Договор за потребителски кредит № **********/11.09.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 331,06 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. Л. Г. от АК Б.,
с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/.“, сумата в размер на 500,00 лева,
адвокатско възнаграждение присъдено в хипотезата на чл.38, ал.1,т.2 вр. чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6