№ 3820
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110126658 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД от // ( с предишно
наименование //// ),ЕИК /././,със седалище и адрес на управление
гр.София,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от ./././,с пълномощник
адв.Н.Ш.,с адрес гр.София,ул.“./,./“ № 10,против К. М. ИЛ.,ЕГН **********,с
адрес гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,.,.,/,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 1892,88 лева по договори за мобилни услуги и договори за лизинг
за предпочетени номера ,..../.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че страните са сключили договори за
далекосъобщителни услуги,при което за ответницата И. е възникнало
задължение за заплащане цената на абонаментните такси и на предоставените
услуги,както и задължение за заплащане на вноските за предоставените
устройства. Поддържа се,че ответницата И. е допуснала неизпълнение на
своите договорни задължения и общият размер на неиздължените парични
суми възлиза на 1892,88 лева. Сочи се,че по договор за предпочетен номер
./.../ има неиздължени лизингови вноски за устройство самсунг галакси А3 в
размер на по 19,99 лева по фактури от 05.12.2018 г. и от 05.01.2019 г.,а
дължимата абонаментна такса възлиза на 36,99 лева според сключено
допълнително споразумение. Сочи се,че по този договор е претендирана
неустойка в размер от 92,46 лева,претендирани са лизингови вноски в размер
на 164,64 лева,от които 10,29 лева по фактура от 05.12.2018 г.,10,29 лева по
фактура от 05.01.2019 г. и 144,06 лева по фактура от 05.02.2019 г. за
устройство хуауей,дължима е от ответницата И. парична сума в размер от
5,55 лева за разликата между устройство самсунг А3 и предоставената
1
преференциална цена. В исковата молба се поддържа,че страните са
сключили и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ././ при месечна
абонаментна цена от 24,99 лева,твърди се,че неиздължената абонаментна
цена възлиза на 25,89 лева,а предвид допуснато неизпълнение на договорни
задължения от страна на ответницата И. е начислена неустойка в размер на
62,46 лева. В исковата молба се твърди,че към същия договор е сключен и
договор за предоставяне на устройство самсунг и неиздължените лизингови
вноски възлизат на 139,93 лева,както и е претендирана сумата от 48,43
лева,представляваща разлика между предоставената на ответницата цена и
дължимата цена по устройството,за което е издадена фактура от 05.02.2019 г.
Ищецът в депозираната искова молба твърди,че по договор за предпочетен
номер ../.,/., са налице неизплатени задължения,както следва : 123,66 лева
дължима стойност на лизингови вноски за предоставено устройство
самсунг,31,88 лева неизплатени задължения за абонаментна такса,начислена е
неустойка в размер от 77,46 лева,претендирана е сумата от 38,84
лева,представляваща разликата между цената на устройството и
предоставената на ответницата преференциална цена. В исковата молба се
поддържа,че между страните е сключен договор за предпочетен номер .../.,/
при абонаментна такса от 24,99 лева,а е сключен и договор за лизинг на
устройство при неплатени лизингови вноски в размер от 120,31
лева,незаплатените абонаментни такси възлизат на 25,89 лева,а начислената
неустойка възлиза на 62,46 лева. Ищецът претендира и сумата от 96,93
лева,представляваща разликата между цената на устройството и
предоставената на ответницата преференциална цена. С исковата молба
ищецът претендира от ответницата И. и следните парични суми по договор с
предпочетен номер ./.,/,. в размер от 11,78 лева незаплатена абонаментна
такса и 12,48 лева неустойка,както и 5,78 лева неплатени абонаментни такси
за номер ./.,/,./,. Ищецът // твърди,че на 05.12.2017 г. е сключен договор за
мобилни услуги за предпочетен номер ./,./.., при месечен абонамент от 24,99
лева и сключен договор за лизинг като незаплатените парични суми са,както
следва : 49,97 лева абонаментни такси,62,46 лева неустойка,115,08 лева
неиздължени лизингови вноски,претендирана е и сумата от 102,04
лева,представляваща разликата между устройството и предоставената на
ответницата преференциална цена. Ищецът твърди,че на 16.12.2017 г. е
сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер ./.,/,/ и за лизинг на
устройство и претендира сумите от 38,53 лева абонаментни такси,62,46 лева
неустойка,124,67 лева лизингови вноски,105,31 лева,представляваща
разликата между цената на устройството и предоставената преференциална
цена. В исковата молба се твърди,че за задълженията за предпочитани номера
/,.,/M./ и ./.,/,/ са издадени фактури от 15.11.2018 г.,15.12.2018 г. и 15.02.2019
г. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано
по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за
изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване
на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответницата К. М. ИЛ. чрез назначения й особен представител изразява
становище за нередовност на исковата молба,защото не е посочен законен
представител на ищеца,както и не е посочен единен граждански номер на
ответницата. Твърди се,че липсват доказателства,че договорите са сключени
от ответницата,защото се явяват сключени в кратък срок от време и има
2
разлика в положените подписи. Изложени са твърдения за недължимост на
неустойката,защото такава не може да бъде уговорена по прекратен договор,а
и клаузата за неустойка се явява недължима. Формулирано е възражение за
давност. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК //// претендира от К. М. ИЛ.
сумата от 1892,88 лева,представляваща сбора от неизплатени задължения по
договори за мобилни услуги и договори за лизинг за предпочетени номера
./.../,././,../.,/.,,.../.,/,./.,/,.,./.,/,./,,/,.,/M./,./.,/,/,ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 43286/2020
г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са фактури,издадени от //// с получател К. М. ИЛ..
Представено е допълнително споразумение от 23.01.2017 г. с номер
./.../,сключен между //// и К. М. ИЛ. при промоционален месечен абонамент
30,99 лева.
Приет е договор за лизинг от 23.01.2017 г.,сключен между //// и К. М.
ИЛ. за устройство самсунг галакси А3 при месечна вноска от 18,99 лева.
Видно от допълнително споразумение от 05.02.2018 г.,сключен между
//// и К. М. ИЛ.,за предпочитан номер ./.../,уговорената месечна абонаментна
такса възлиза на 36,99 лева.
Установява се от договор за лизинг,сключен между //// и К. М. ИЛ. за
устройство хуауей при месечна лизингова цена от 10,29 лева.
С договор за мобилни услуги,сключен между //// и К. М. ИЛ. за
предпочитан номер ././,уговорената абонаментна такса възлиза на 24,99 лева.
Според договор за лизинг от 27.07.2017 г.,сключен между //// и К. М.
ИЛ.,предоставено е устройство самсунг галакси А3 при месечна вноска от
19,99 лева.
Представен е договор от 15.06.2017 г.,сключен между //// и К. М. ИЛ.
при абонаментна такса 24,99 лева.
Установява се,че на 15.06.2017 г. е сключен договор за лизинг между //// и К.
М. ИЛ. за устройство самсунг галакси А3 при лизингова вноска от 19,99 лева.
Видно от договор за мобилни услуги с мобилен номер ../.,/.,,сключен на
04.04.2018 г.,между //// и К. М. ИЛ.,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което месечната такса за
далекосъобщителни услуги възлиза на 30,99 лева.
Приет е по делото договор за далекосъобщителни услуги от 02.12.2017
г.,сключен между //// и К. М. ИЛ. за предпочетен номер 35984381286 при
абонаментна такса от 24,99 лева.
Съгласно сключен договор за лизинг от 02.12.2017 г. между //// и К. М.
ИЛ. за устройство самсунг галакси е дължима лизингова цена от 9,59 лева.
С договор от 04.04.2018 г.,сключен между //// и К. М. ИЛ.,страните са
3
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което за
номер ./.,/,. е дължима месечна абонаментна такса от 4,99 лева.
Представено е споразумение от 26.07.2018 г. за номер ./.,/,./,,сключено
между //// и К. М. ИЛ..
Видно от договор за мобилни услуги за предпочетен номер
./.,/,./,,месечната абонаментна такса възлиза на 29,99 лева.
Установява се от договор от 05.12.2017 г.,че //// и К. М. ИЛ. са изразили
едновременната си и съгласувана воля да бъдат обвързани от
правоотношение,според което К.И. приема да заплаща абонаментна такса в
размер от 24,99 лева за номер /,.,/M./,а //// се съгласява да предоставя
далекосъобщителни услуги.
Представен е договор за лизинг от 05.12.2017 г. за устройство самсунг
при лизингова вноска от 9,59 лева.
Видно от договор от 16.12.2017 г.,сключен между //// и К. М.
ИЛ.,постигнато е съгласие относно възникване на правоотношение,според
което дружеството се задължава да предоставя далекосъобщителни услуги,а
И. приема да заплаща дължимата абонаментна такса от 24,99 лева и
стойността на услугите.
Според договор за лизинг на устройство самсунг от 16.12.2017
г.,сключен между //// и К. М. ИЛ.,лизинговата цена възлиза общо на 220,57
лева,платима на вноски от по 9,59 лева.
По делото са приети общи условия на //// за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-почеркова експертиза
се установява,че предвид констатиране наличието на съвпадения в общите и в
частните графически признаци подписите за
потребител,абонат,лизингополучател са положени от К. М. ИЛ.,от чието име
изхождат.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе
доказване,че съществуват договорни правоотношения между страните,както и
да бъде установен размерът на вземанията,произтекли от договорите.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава,че е
възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска. Законът установява
фикция,че искът се явява предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен
4
на 08.09.2020 г. Съдът приема,че исковата молба не е нередовна,защото
същата съдържа посочване наименование,ЕИК,адрес на управление на
ищцовото дружество,както и представител на същото,а законът не поставя
изискване в исковата молба да бъде посочен единен граждански номер на
ответната страна,поради което не съществува процесуална пречка за
разглеждане на предявената искова претенция по същество.
Софийският районен съд счита,че анализът на представените в хода на
производството доказателства позволява да бъде възприето,че исковата
претенция е доказана по основание и по размер и подлежи на уважаване
изцяло – за сумата от 1892,88 лева по договори за мобилни услуги и договори
за лизинг. Когато е сключен договор,всяка от страните е длъжна да
съобразява уговорените съгласно договора права и задължения. В хипотезата
на сключен договор за далекосъобщителни услуги страната доставчик на
услугите е длъжна да осигури достъп до далекосъобщителните услуги,а
страната потребител е задължена да заплаща уговорената абонаментна
такса,както и стойността на ползваните далекосъобщителни услуги в
уговорения срок. Когато е сключен договор за лизинг,страната лизингодател
предоставя устройство за временно ползване на насрещната страна,която е
длъжна да заплаща уговорените лизингови вноски. Съдът намира,че страните
в производството са обвързани от договорни правоотношения по договори за
мобилни услуги и договори за лизинг,в която насока отчете представените
писмени договори. За да приеме,че договорните правоотношения обвързват
страните по настоящото производство,съдът отчете,че според заключението
по съдебно-почерковата експертиза подписите върху договорите са
подписани от ответницата И.. С оглед обстоятелството,че ответницата е
подписала договорите,ответната страна е длъжна да изпълнява точно своите
договорни задължения по договорите. Договорът има силата на закон за
сключилите го страни,което означава,че всеки от съдоговорителите е длъжен
да предприема действия в съответствие с уговореното между страните. В
настоящия случай исковата претенция се основава на твърдения,че ответната
страна е допуснала неизпълнение на задълженията за заплащане на
абонаментни такси и на лизингови вноски. С иска за изпълнение на договорно
задължение страната по договора реализира правото си да получи изпълнение
на задълженията,възникнали за насрещната страна,когато липсва доброволно
изпълнение. Провеждането на доказване,че са заплатени абонаментните
такси,ползваните услуги и лизинговите вноски е възложено на ответната
страна И.,която трябва да докаже,че е изпълнила точно своите договорни
задължения. В хода на производството ответницата не е провела доказване да
е изпълнила точно своите договорни задължения,поради което исковата
претенция подлежи на уважаване. Софийският районен съд счита,че исковата
претенция е доказана по основание и по размер в частта,в която е
претендирано заплащане на абонаментни такси. Абонаментната такса
представлява уговорена парична сума,която се заплаща по време на действие
на договора от страната клиент,защото е осигурен достъп до мрежата на
доставчика и до предоставяните от доставчика услуги. Това означава,че
абонаментната такса е дължима независимо дали са ползвани услуги и какви
по вид и обем услуги са ползвани,т.е. абонаментна такса е дължима дори
клиентът да не е ползвал услуги. В конкретния случай по делото са
представени договори за мобилни услуги,всеки от договорите съдържа
5
уговорена конкретна абонаментна такса,а същевременно ответницата И. не
представя доказателства за заплащане на уговорените абонаментни такси.
Следователно исковата претенция в частта за сумите,начислени за
абонаментни такси следва да бъде уважена. Софийският районен съд
намира,че и исковете за заплащане на лизингови вноски също са доказани по
основание и по размер. Страните не спорят,а и от представените договори за
лизинг се установява,че дружеството ищец е предоставило устройства по
сключените договори за лизинг,респективно за ответницата,като
лизингополучател,е възникнало задължение да заплаща уговорените
лизингови вноски. Предвид обстоятелството,че ответницата И. не доказва да е
заплатила лизинговите вноски,съдът приема,че и паричните
суми,претендирани като неплатени лизингови вноски са изискуеми и
дължими и в тази част исковата претенция подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че паричните суми,претендирани като
неустойка също са доказани по основание и по размер и в тази част исковата
претенция също подлежи на уважаване. Неоснователен е доводът на
ответницата чрез назначения й особен представител,че не е допустимо
неустойка да бъде дължима при прекратяване на договорно правоотношение.
Действително неустойката представлява договорен способ за обезвреда,при
който страните при сключване на договорното правоотношение уговарят
начин на обезвреда за едната страна при допуснато неизпълнение на
задължения от другата страна като при съобразяване принципа на договорна
автономия не съществува пречка страните да уговорят неустойка,дължима
при прекратяване на договорно правоотношение,основано на допуснато
неизпълнение на договорни задължения от една от страните по договорното
правоотношение. Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът претендира
неустойки,уговорени при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги,както и при съобразяване,че размерът на всяка от неустойките не
надвишава размера на три абонаментни такси по съответния договор за
далекосъобщителни услуги,приема,че исковата претенция в частта за
претендираната неустойка следва да бъде уважена. Липсата на проведено
доказване ответницата И. да е изпълнила изцяло или поне частично своите
договорни задължения по договорите за мобилни услуги означава,че е
възникнало право на доставчика да прекрати правоотношението,респективно
да претендира уговорената при прекратяване на договора неустойка.
Неустойката се характеризира с три функции – обезпечителна,обезщетителна
и санкционна и само ако не съответства на тези функции клаузата за
неустойка се явява недействителна. Софийският районен съд,отчитайки
наличието на постановени съдебни решения по искове на КЗП срещу
доставчици на мобилни услуги,с които е възприето,че клаузата за неустойка
до размера на три месечни такси не е недействителна,приема,че исковата
претенция,предявена в размер на до три абонаментни такси подлежи на
уважаване. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че
прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения
на насрещната страна има санкционен характер,а и същевременно с оглед
това,че доставчикът извършва определени дейности,за да осигури достъп до
мрежата и до предоставяните от него услуги,съдът приема,че дължимостта на
неустойката съответства и на обезщетителния характер на същата. Така
мотивиран,съдът намира,че и в частта за претендираните неустойки исковата
6
претенция е доказана по основание и по размер.
Софийският районен съд намира,че ответницата И. е пасивно
легитимирана да отговаря и в частта,в която са претендирани парични
суми,формирани като разликата между стойността на предоставените
устройства и уговорените по договорите преференциални цени. От
съдържанието на договорите за мобилни услуги се установява,че страните са
уговорили,че при прекратяване на договорите поради неизпълнение на
клиента клиентът дължи и разликата между цената на устройството по
лизинговия договор,уговорена между страните и действителната цена на
устройството. С оглед обстоятелството,че ответницата И. е получила
устройствата при сключване на договорите за лизинг и не е върнала
същите,както и като съобрази,че ответницата не е изпълнила точно
задълженията си по договорите,за да ползва уговорените преференциални
цени,съдът намира,че е настъпило основание,предвидено в договорите за
мобилни услуги ответницата да заплати и разликата между преференциалната
цена и действителната цена на устройството.
Изводът на съда,че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване за
сумата от 1892,88 лева по договори за мобилни услуги и договори за лизинг
означава,че трябва да бъде разгледано своевременно формулираното
възражение за погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза
на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен
период,считано от настъпване изискуемост на вземането,кредиторът не е
предприел действия по реализирането на вземането. Приложимата
погасителна давност по договори за далекосъобщителни услуги и договори за
лизинг е тригодишната давност,защото се касае за периодични платежи.
Съдът,отчитайки периода,за който са начислени паричните суми,както и
датата на предявяване на иска – на 08.09.2020 г.,приема,че липсват погасени
по давност парични суми,защото искът е предявен преди да са изтекли три
години,считано от периода на заплащане на съответните такси,лизингови
вноски.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 397,86 лева за заповедното производство
и в размер от 763,36 лева за исковото производство,а ответницата И. следва
да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на СРС сумата от 300 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД по отношение на К. М. ИЛ.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,.,.,/,че съществува вземане на
// ( с предишно наименование //// ),ЕИК /././,със седалище и адрес на
управление гр.София,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от ./././,в
размер от 1892,88 лева ( хиляда осемстотин деветдесет и два лева осемдесет и
осем стотинки ) по договори за мобилни услуги и договори за лизинг за
7
предпочетени номера ,..../.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 08.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането,относно което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 43286/2020 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА К. М. ИЛ.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“Овча
купел“ ,.,.,/ да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на // ( с
предишно наименование //// ),ЕИК /././,със седалище и адрес на управление
гр.София,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от ./././ сумата от 397,86
лева ( триста деветдесет и седем лева осемдесет и шест стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 763,36 лева ( седемстотин шестдесет
и три лева тридесет и шест стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА К. М. ИЛ.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“Овча
купел“ ,.,.,/ да заплати на основание чл.81 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 300 ( триста )
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8