Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на шести април
две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
ч.гр.д. № 2879 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Производството по делото е образувано по два броя жалби.
ЖАЛБА С ВХ. № 90131/18.12.2020 г. е подадена от длъжника по
делото З.к. „У.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** и е против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 03.12.2020 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното производство за сумата 5 638.89 лв., представляваща
непогасен с плащането от 02.07.2019 г. остатък от главницата, ведно със
законната лихва, дължима върху остатъка, считано от датата, на която е
извършено плащането - 02.07.2019 г. до окончателното изплащане и за
сумата от 17 466.66 лв., представляваща законна лихва върху
платено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв. за периода 20.09.2016
г. - датата на застрахователното събитие до 14.11.2018 г. - датата на плащане,
В жалбата се оспорва и ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА РАЗНОСКИ
от 03.12.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на
приетото за събиране по делото адвокатско възнаграждение от 1 153.58 лв.
Жалбоподателят излага доводи, че на
02.07.2019 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело, е превел в полза
на взискателя сумата от 20 000 лева, в която част изпълнителното дело е
прекратено с постановление от 03.12.2020 г. По воденото между страните съдебно
производство е постановено решение № 3679/21.05.2019 г. по гр.д. № 15097/2017
г. по описа на СГС, I-18 състав, допълнено с решение № 1173/12.02.2020 г.,
както и въззивно решение № 12271/09.11.2020 г. по гр.д. № 306/2020 г. по описа
на САС, 12 състав. След постановяване на въззивното решение е пристъпил към
изпълнението му и е изплатил на 18.11.2020 г. на настоящия взискател сумата от
общо 23 111,56 лева, включваща 17 466,66 лева – законна лихва върху
главницата от 80 000 лева, платена в хода на процеса и сумата
5 644,90 лева – законна лихва върху остатъка от главницата в размер на
20 000 лева за периода от 20.09.2016 г. до 02.07.2019 г. Видно от
банковите референции и извлечение от служебно съобщение между двете банки,
сметката на взискателя е заверена със сумата от 23 111,56 лева на
19.11.2020 г. Съдебният изпълнител е следвало да приеме, че сумата е платена от
длъжника, макар че поканата за доброволно изпълнение е получена на 18.11.2020
г., и като приспадне извършеното плащане, да приключи изпълнителното дело със
събиране само на таксата по т. 26 от ТРРЗЧСИ и то само върху сумата от
23 111,56 лева. Съдебният изпълнител не е сторил това, а незаконосъобразно
е извършил принудително събиране на сумата преди изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
Жалбоподателят оспорва и отказа на
съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 10, т. 1 и
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи, че в изпълнителното производство не могат да се събират
разноски за възнаграждения за оказана безплатна правна помощ с оглед
тълкуването на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, а разноските са за сметка
на взискателя. Съдебният изпълнител няма правомощие да взема решение дали се
дължат разноски за оказана безплатна правна помощ, както и да определя размера
на такова адвокатско възнаграждение. Ако се приеме, че се дължи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, то размерът на същото е
неоправдано висок и прекомерно завишен с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършените действия, които се състоят само в подаване на молба за
образуване на делото. При условията на евентуалност претендира същото да бъде
намалено до размер от 200 лева.
Направено е искане за спиране на
производството по изпълнителното дело съгласно чл. 277
от ГПК. Претендират
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Постъпило е възражение от взискателя Б.Л.Г., EГH **********, действащ чрез своята майка Е.С.А.,
с постоянен адрес с. Бежаново, ул. ****************№ **, в което са изложени доводи за неоснователност на подадената от ЗК „УНИКА“АД жалба.
Постъпило е възражение от
взискателя Б.Л.Г., EГH **********, чрез адв. С.Б., в което оспорва
подадената жалба като неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение за
изготвяне на възражението.
ЖАЛБА С ВХ. № 92017/23.12.2020 Г. от взискателя по
делото Б.Л.Г., EГH **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е.С.А., с
постоянен адрес с. Бежаново, ул. ****************№ 12 е против ПОСТАНОВЛЕНИЕ
от 03.12.2020 г., с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство за сумата от 20 000 лв. Твърди се, че не е извършено реално
откриване на сметка в полза на
малолетното лице. По отношение на
откриването на банкова сметка ***на.
Предвид това откриването на сметка в полза на трето лице може да стане само с
пълномощник. Не било възможно да се открие сметка на лице, без да бъде надлежно
идентифицирано. Съдебният изпълнител се позовава на разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 т. 1 ГПК, според който длъжникът може да представи „писмо от банка” за
внесена за взискателя сума, като представеното авизо не играе такава роля. От
друга страна в представеното удостоверение се съдържа изявление от лице, което
не е ясно дали има подобни представителни функции и на следващо място е
посочено постъпление на средства, за което не е ясно от кой е и на какво
основание. В удостоверението от същото лице без дата, се твърди за извършен
превод, от длъжника, но на неясно, на какво основание. Сочи се, че извършеното
плащане се явява частично, като на основание чл. 66 от ЗЗД, кредиторът не може
да бъде принуден да го приеме, макар задължението да е делимо. Плащането се
явява неточно от страна на длъжника, по сметка, която не е открита от кредитора
или негов законен представител, частично и нередовно, като явно целящо да
увреди интересите на кредитора. Липсвало и уведомление до застрахования, че е
извършено плащане по открита на негово име сметка. Застрахователят следва да
изпрати писмо, каквото не е изпратено. Към датата на образуване на
изпълнителното дело взискателят не е имал данни, че е извършен превод по
виртуална сметка открита от застрахователя. Не подписаните документи за
извършен превод нямат доказателствена сила. Моли съда отмени обжалвания акт.
Прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Моли съда да присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Постъпило е възражение от длъжника З.к. „У.“ АД, ЕИК*********, в което са изложени доводи за неоснователност на подадената от взискателя
по делото Б.Л.Г. с EГH **********,
действащ чрез своята майка Е.С.А., жалба.
Частният съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 20208510402442 – М.П., с рег. №
851, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след
извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената
жалба, намира следното:
Изпълнително дело е образувано на
17.11.2020 г. по молба от взискателя Б.Л.Г., чрез адв. С.Б., срещу длъжника З.к. “У.” АД, въз основа на Изпълнителен лист
от 13.11.2020 г., издаден по гр.д. № 306/2020 г. по описа на Апелативен съд –
София, Гражданско отделение, 12 състав, с който ЗК “УНИКА” АД е осъдено да заплати на Б.Л.Г.
сумата 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на Л.В.Г., настъпила в резултат на ПТП, причинено
на 20.09.2016 г. от А.А.А., водач на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. № *******,
застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна
полица № BG/05/115003026249,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е
настъпило застрахователното събитие – 20.09.2016 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 17 466,66 лева, представляваща законна лихва
върху платено обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева за периода
20.09.2016 г. – датата на застрахователното събитие до 14.11.2018 г. – датата
на плащане.
На
18.11.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На
25.11.2020 г. в кантората на ЧСИ М.П. е постъпило възражение, вх. №
83921/25.11.2020 г. от длъжника ЗК „УНИКА“ АД чрез юрк. Г.П.. В посоченото
възражение длъжникът твърди и представя писмени доказателства, че е платил на взискателя
на 02.07.2019 г. - преди образуване на изпълнителното дело, сума в размер на 20
000 лв., представляващи главница, а на 18.11.2020 г. - след образуване на
изпълнителното дело, сума в размер на 23 111.56 лв., представляваща дължими
лихви. Длъжникът иска прекратяване на изпълнителното дело по отношение на
заплатените от него суми и преизчисляване на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, чиято
дължимост с оглед плащането след образуване на делото не оспорва. Длъжникът
твърди, че не дължи адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е оказана безплатна
правна помощ. Прави искане размерът на определеното адвокатско възнаграждение
да бъде намален на 200 лв., дължими за образуване на изпълнителното дело. Към
възражението са приложени платежни нареждания за твърдените плащания от
02.07.2019 г. и от 18. 11. 2020 г.
На 02.12.2020 г.
взискателят е депозирал по изпълнителното дело становище с молба вх. № 85686/02.12.2020
г. , в която заявява, че не признава извършените от длъжника плащания.
С
Постановление от 03.12.2020 г. ЧСИ М.П. е прекратил
изпълнителното производство за сумата от 20 000 лв., заплатена по сметка на
взискателя на 02.07.2019 г. - преди образуване на делото и е отказал да
прекрати изпълнителното производство за сумата 5 638.89 лв., представляваща
непогасен с плащането от 02.07.2019 г. остатък от главницата, ведно със
законната лихва, дължима върху остатъка, считано от датата, на която е
извършено плащането - 02.07.2019 г. до окончателното изплащане и за сумата от
17 466.66 лв., представляваща законна лихва върху платено обезщетение за
неимуществени вреди от 80 000 лв. за периода 20.09.2016 г. - датата на
застрахователното събитие до 14.11.2018 г. - датата на плащане.
С
Постановление от същата дата - 03.12.2020 г., съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е определено от съдебния изпълнител на
основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв. в минималните размери по Наредба № 1/2004 г.
Двете
постановления са връчени на длъжника на 08.12.2020 г.
ПО ЧАСТНА ЖАЛБА С ВХ. № 90131/18.12.2020 Г.
Частната жалба е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може
да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485
от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на
чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
разноските по изпълнението.
В жалбата е направено доказателствено искане
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира, че не е
необходимо предвид представените писмени доказателства. С оглед на това
искането следва да бъде оставено без уважение и не следва да бъде насрочвано
открито съдебно заседание по делото, а съдът се произнася в закрито заседание
по подадената жалба.
Жалбоподателят претендира да бъдат
разгледани в настоящото производство и жалби, депозирани по четири други
изпълнителни дела, като не се представят доказателства да са депозирани такива
жалби от длъжника. Независимо от това следва да се посочи, че частният съдебен
изпълнител администрира съответната жалба, постъпила по конкретно изпълнително
дело, а съдът като контролно-отменителна инстанция разглежда същата.
Жалбата срещу Постановление от 03.12.2020 г. в частта, с която е отказано
прекратяване на изпълнителното дело е основателна. От представените писмени документи
по изпълнителното дело се установява, че на 02.07.2019 г., т.е. преди образуване
на изпълнителното дело, длъжникът е превел в полза на взискателя сумата от
20 000 лева, в която част изпълнителното дело е прекратено с Постановление
от 03.12.2020 г. и не се сочи от жалбоподателя да е предмет на настоящото дело.
Установява се също, че на 18.11.2020
г., в деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение и съответно в
срока за доброволно изпълнение, длъжникът е превел на взискателя сумата
23 111,56 лева, която надвишава общата сума от 23 105,55 лева по Постановлението
от 03.12.2020 г. (5 638,89 лева + 17 466,66 лева). С оглед на това и
доколкото в платежния документ като основание е посочено съответното гражданско
дело, следва да се приеме, че в случая длъжникът ЗК “УНИКА” АД е погасил задължението си по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. След
като е изплатил част от задължението след образуване на изпълнителното дело по
сметката на взискателя, съдебният изпълнител може да начисли върху тази част
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, но не може да откаже прекратяването
на изпълнителното дело.
Поради изложеното съдът намира, че
изпълнителното производство подлежи на прекратяване и обжалваното постановление
от 03.12.2020 г. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното
дело, следва да бъде отменено.
По жалбата в частта, с която е отказано
намаляването на разноските по изпълнителното дело в частта за определеното и
прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
Настоящият
състав намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя, определено по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА, не е дължимо. Не се установява по изпълнителното дело
да е представен от адвоката договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорено между взискателя и адвоката предоставянето на безплатна правна помощ
и съответно на какво основание от алтернативно посочените в разпоредбата на чл.
38, ал. 1 от ЗА се предоставя такава. Представянето на пълномощно и твърдения
на адвоката на взискателя, че се предоставя безплатна правна помощ не е
достатъчно за определянето на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По
принцип предоставянето на адвокатските услуги е възмездно и съответно се
заплаща от страната, дори и да не е налице писмен договор, в който същото да е
уговорено. За да се предостави безплатно правна помощ, това следва обаче да е
изрично уговорено между страните, което не се установява в разглеждания случай.
Поради това не може за сметка на длъжника да се събира адвокатско възнаграждение,
определено от съдебния изпълнител по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде
отменено Постановление с изх. № 63861/03.12.2020 г. на ЧСИ М.П. и вместо него
да бъде постановено, че се
отменя определеното и прието за събиране на адвокатско възнаграждение на
взискателя по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 153,58 лева, от които 200
лева за образуване на изпълнителното дело и 953,58 лева за процесуално
представителство по делото.
Съобразявайки горното, следва да бъде намалена
от частния съдебен изпълнител пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ПО
ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА С ВХ. № 92017/23.12.2020
Г.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
В
разпоредбата на чл. 435 ал. 1, т. 3 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване прекратяването на
изпълнителното дело. Неоснователни са обаче възражения на взискателя, че не
можел да приеме частичното плащане по сметка, която не е открита от него.
Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да изпълни, като
остави за пазене парите в банка по местоизпълнението и без разрешение на съда. Към възражението си от 25.11.2020 г. длъжникът е
представил екземпляр от платежно нареждане за кредитен превод от 02.07.2019 г.
за сума в размер на 20 000 лв., наредена на Б.Л.Г., с вальор 02.07.2019 г. и
референция ********** Длъжникът е представил Банкова референция, изх. №
140-89/24.11.2020 г., издадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, заедно с
Приложение № 1 към нея, от която е видно, че преводът е извършен, осчетоводен и
не е налице връщане на сумата от другата банка. С оглед представените писмени
доказателства правилно съдебният изпълнител е приел, че е налице плащане на
тази сума от длъжника на взискателя.
Неоснователни
са възраженията на взискателя, свързани с начина на откриване на банковата
сметка, по която е наредена сумата от 20 000 лв. Обстоятелството как е открита
банковата сметка е без правно значение за факта на извършване на превода в
полза на Б.Л.Г..
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав счита жалбата за неоснователна, а действията на ЧСИ са
законосъобразни.
По искането за
спиране:
Процесуалният закон, при действието на който
е постановен и обжалваният акт дава възможност длъжникът, срещу когото е
постановен подлежащ на изпълнение съдебен акт в процедура по обжалване на
поиска спиране – чл. 277 от ГПК. Необходимо е обаче изложените доводи в
подкрепа на жалбата да обуславят вероятната й основателност. По изложените вече
съображения това изискване не е налице, поради което и така предявеното искане
се явява неоснователно.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото съдебно производство такива се следват на жалбоподателя. Претендираните разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение са в размер на 300 лева. Направено е възражение за прекомерност на
платения адвокатски хонорар. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба
на Министерския съвет. Съгласно
чл. 25а, ал. 2, предл. първо от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание
възнаграждението е от 50 до 100 лева, какъвто е разглежданият случай. За
горницата над 50 лева до 300 лева искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не следва да бъде уважено.
С оглед изхода
на делото, съдът счита, че
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране
на жалбата, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с правно основание чл. 277 от ГПК,
направено от З.к. “У.” АД, ЕИК*********, за спиране на
изпълнението по изпълнително
дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, направено от З.к. “У.” АД, ЕИК*********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от З.к. “У.” АД, ЕИК*********, за изискване и
присъединявана за разглеждане на жалби, постъпили при ЧСИ М.П. по
други изпълнителни дела.
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от З.к. “У.” АД, ЕИК********* – длъжник по изпълнително дело №
20208510402436 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, Постановление от
03.12.2020 г. на ЧСИ М.П. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело като
постановява ЧСИ да прекрати същото.
ОТМЕНЯ по жалба на З.к. “У.” АД, ЕИК*********
– длъжник по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, Постановление от 03.12.2020
г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, по изпълнително
дело № 20208510402436 в частта на разноските, присъдени на в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определеното
и прието за събиране на адвокатско възнаграждение на взискателя по чл. 38, ал.
2 от ЗА в размер на 1 153,58 лева, от които 200 лева за образуване на
изпълнителното дело и 953,58 лева за процесуално представителство по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА вх. № 92017/23.12.2020 г. на взискателя Б.Л.Г. с EГH **********, действащ чрез своята майка Е.С.А.,
с постоянен адрес с. Бежаново, ул. ****************№ **срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 03.12.2020
г., с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство за
сумата от 20 000 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Б.Л.Г. с EГH **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.С.А., с постоянен адрес с.
Бежаново, ул. ****************№ **да заплати на З.к. “У.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 123 лева (сто двадесет и три
лева) - разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.