Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Пловдив, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на четиринадесети януари през
две хиляди двадесети първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА КУТРЯНСКА , като
разгледа ВНЧХД № 2093 по описа за 2020г. докладвано от Председателя и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от
10.07.2020г. постановена по НЧХД № 6757/2019г., Пловдивският районен съд, 23-ти
н.с. е признал подс.М.А.Г. за невиновен в извършване на две престъпления по
чл.148, ал.1,т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и
т.2 вр. чл.147 от НК и го е оправдал по повдигнатите му с частната тъжба обвинения.
Със същата присъда са отхвърлени предявените от частния тъжител А.Б.К.
граждански искове за причинени неимуществени вреди от двете престъпления, като
неоснователни и недоказани, а на основание чл.190, ал.1 от НПК на частния тъжител са били възложени и
разноските в размер на 500 лева, представляващи разноски на подсъдимия.
С определение от
24.07.2020г. по същото дело, съдът се произнесъл по реда на чл.306, ал.1,т.4 от НПК допълнително по направени разноски от страна на подсъдимия за платено от
последния адвокатско възнаграждение, като е възложил същите на частния тъжител.
Недоволен от
присъдата е останал частният тъжител А.Б.К., който я обжалва в наказателната и
гражданската й части с искане да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна и да се постанови нова, осъдителна присъда, с която подсъдимия
да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, като се уважат
предявените граждански искове. Претендира се заплащане на разноски. Излагат се
доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон и неправилни изводи на
съда относно релевантните факти.
По делото, в
законоустановеният срок, е постъпила и частна жалба от А.Б.К. против
определението от 24.07.2020г., с което на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК,
съдът е осъдил частният тъжител да заплати направени от подсъдимия разноски,
като се твърди, че липсват доказателства да са направени тези разноски, както и
че същите не отговарят на изискванията на Наредба №1 за минималните адвокатски
възнагражедния.
По повод частната
жалба е постъпил и отговор от страна на подс.М.Г., в който се твърди, че
адвокатският хонорар е заплатен изцяло, както и че същият е съразмерен на фактическата
и правна сложност на делото.
Частният тъжител А.Б.К. се явява лично и чрез
повереникът си-адв.М, заявява, че поддържа подадената въззивна жалба. Моли
присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена в атакуваните части, твърдейки,
че инкриминираните думи и изрази са клеветнически и обидни, и охарактеризират
тъжителя като безкрупулен човек, със спорни личностни и професионални качества.
Акцентира се върху обстоятелството, че
използваните изрази „амбициозно лилаво комсомолче“, „политическа **“, „обикаля **“
и „хвалипръцковщина“ надхвърлят търпимата политическа критика и в тази връзка
се иска да бъдат възприети като изрази квалифициращи съставите на обида и
клевета, за които е било повдигнато обвинение. Поддържа и претенцията за отмяна
на обжалваното определение в частта за разноски, постановено по реда на чл.306,
ал.1, т.4 от НПК по изложените съображения.
Подсъдимият М.А.Г. намира и двете жалби за
неоснователни, като моли да се потвърди постановената оправдателна присъда на
районния съд. От страна на защитниците му се твърди, че в двете публикации няма
обидни изрази, които да са унизителни от гледна точка на морала, като се
акцентира върху факта, че инкриминираните думи и изрази са без конкретен
адресат. Частната жалба намират за неоснователна, като се претендират и
разноски пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, като прецени направените
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността
на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Тъжителят К. и подсъдимият Г. ***, но лично не се познавали. През есента на
2019г. се провеждала кампания във връзка с предстоящите избори за органи на
местна власт и самоуправление, включително и за избор на кметове на населени
места. Частният тъжител А.К. бил издигнат за *** на гр. Пловдив от Коалиция „Д.
Б.“, като провеждал активна предизборна кампания, включително и в социалните
мрежи. От своя страна подсъдимият Г. също имал профил във „Фейсбук“ и в него
изразявал позицията си по различни въпроси, свързани с теми, които го вълнуват,
включително и предстоящите местни избори. Всъщност в гр. Пловдив имало двама
кандидати за кметове с фамилия К., издигнати от ПП „Демократична България“-
тъжителят А.К., който бил *** на гр.Пловдив и свид. А. К. – издигнат за *** на
район „Северен“ в гр. Пловдив. Поради това подсъдимият започнал да се
интересува от кандидатурите за кметове и да публикува коментари на личната си
страница във „Фейсбук“, както относно тях, така и по отношение на различни
други въпроси, включително и политическите им платформи и възгледи.
Така на 28.09.2019г. в профила си във „Фейсбук“, подс. Г. публикувал
материал със заглавие „*** – отговорност
или хвалипръцковщина“, където посочил, че бил харесал интернет-страницата
на една политическа партия и освен това се обърнал към лице с фамилия К., на
чиято стена бил прочел въпроса „Сигурен ли сте, че сте подготвен?“. В текста Г.
използвал изразите : „хвалипръцковщина“,
„вашата наука“, „осемдесет научни статии! Звучи сериозно, тежко, но пък не се
натъкваме на нито една в списанията индексирани от световните научни бази. Не
ги виждаме и в периодиката на „Националните библиотеки“. По повод започнала
дискусия в Интернет във връзка с тази публикация, на 02.10.2019г. подс.М.Г.
решил отново да вземе отношение по поставените и провокирани от него въпроси в
предходния пост и да се извини. В новата си публикация озаглавена „Осап Бендер
по пловдивски“, подсъдимият използвал изразите „ амбициозно, лилаво комсомолче,
станало кандидат за кмет, заради множество навъртяни обиколки по **“, „така би
управлявал града ни. С лъжи и избиване на комплекси, и двете неподходяща форма
на политическа пед****тия“. Тези публикации станали известни на частния тъжител
К., който се разстроил от използваните изрази, поставящи под съмнение негови
качества и професионална компетентност. Впоследствие между подс.Г. и частния
тъжител К., отново във Фейсбук протекла комуникация, станала известна и на
други лица, където били разменени съобщения с искания за извинения, последвали
такива и нападки по отношение политическата ориентация на подсъдимия.
Горната фактическа обстановка се установява от
доказателствата по делото. Първоинстанционния
съд е възприел показанията на разпитаните свидетели М. Н., Т. У., Г. П., А. Т.,
П. П., Д. П. и А. К., като на лица, които са възприели развоя на събитията и
конкретно въпросните публикации в Фейсбук. Съответно, една част от свидетелите
твърдят, че е бил разтревожен емоционално от тези публикации, а друга част
установяват последващата реакция на тъжителя спрямо подс.Г., изразяваща се в
коментари и нападки чрез социалните мрежи и съобщения. Районният съд е възприел
и обясненията на подс.М.Г., който не отрича, че е автор на коментираните
публикации, но отрича да са използвани спрямо личността на частния тъжител А.К.
обидни или клеветнически изрази, считайки, че по този начин е са били поставени
на обсъждане в разгара на предизборната кампания различни въпроси.
При така събраните доказателства и очертана
фактическа обстановка, правилен се явява извода на първоинстанционния съд за несъставомерност на двете
инкриминирани с тъжбата престъпления „обида“ и „клевета“.
Първото повдигнато с частната
тъжба обвинение е за обида нанесена публично и разпространена по друг
начин-чрез Фейсбук- по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, при това
извършена при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, посредством две деяния, осъществяващи самостоятелно състава на едно и
също престъпление, извършени на 28.09.2019г. и 02.10.2019г. По отношение на първото деяние са
инкриминирани като унизителни честта и достойнството изрази: „хвалипръцковщина“, „вашата наука“,
„осемдесет научни статии! Звучи сериозно, тежко, но пък не се натъкваме на нито
една в списанията индексирани от световните научни бази. Не ги виждаме и в
периодиката на „Националните библиотеки“, а по отношение на второто деяние
следните изрази: „амбициозно, лилаво
комсомолче“, „така би управлявал града ни. С лъжи и избиване на комплекси, и
двете неподходяща форма на политическа пед****тия“. Доказателствата по
делото безспорно установяват разпространяването на две публикации на 28.09. и
на 02.10.2019г., чрез профила на подс.Г. във Фейсбук, които са станали
достояние на множество лица. Оттам насетне, за да се даде отговор дали в тях се
съдържат обидни думи, изрази или квалификации и то за личността на определено
лице, следва да се анализира съдържанието им.
Първата
публикация от 28.09.2019г. е озаглавена „***-ОТГОВОРНОСТ ИЛИ ХВАЛИПРЪСКОВЩИНА“.
В нея от автора на публикацията е зададен въпрос : „Г-н К., защо просто не
посочите къде се намират научните ви статии?“ След което в същата условна форма
са изказани съмнения за наличие на всички научни статии и тяхното публикуване.
Така статията завършва с въпроса „Сигурен ли сте, че сте подготвен…?“. Думата „хвалипръцковщина“ се съдържа в заглавието на публикацията, а
останалите изрази „вашата наука“,
„осемдесет научни статии! Звучи сериозно, тежко, но пък не се натъкваме на нито
една в списанията индексирани от световните научни бази. Не ги виждаме и в
периодиката на „Националните библиотеки“, са извадени от контекста на самата
публикация.
Следващата
публикация от 02.10.2019г. е озаглавена „ОСАП БЕНДЕР ПО ПЛОВДИВСКИ“ и започва с
изречението „Реших да се извиня на едно амбициозно лилаво комсомолче, станало
кандидат за кмет заради множество навъртяни обиколки по мъжките легла“. И завършва с думите „Така би управлявал града
ни. С лъжи и избиване на комплекси, и двете неподходяща форма на политическа
пед****тия“.
Съгласно
трайно утвърденото разбиране както в теорията, така и в практиката при обидата деецът
дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата и се обективират с такава цел. Преценката дали
епитети, квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите
в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи
критерият е обективен и не зависи от
субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме,
че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя или
употребените от него изрази, словосъчетания, епитети противоречат на
общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При
словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или
обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени. Поради това
личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за
наказателно правната оценка относно характера на казаното. / Решение
№ 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на ВКС, 1-во н.о., Решение
№ 453/03.02.2015 г., 2-ро н.о/. За да е съставомерна обидата същата следва да е била
възприета от адресата й. Обидата може да е произнесена, както в присъствието
на адресата, така и в негово отсъствие, но по начин, по който той има обективна
възможност да я възприеме.
Така в конкретния случай,
изхождайки от казаното по-горе, инкриминираните думи и изрази „хвалипръцковщина“, „вашата наука“, „осемдесет
научни статии! Звучи сериозно, тежко, но пък не се натъкваме на нито една в
списанията индексирани от световните научни бази. Не ги виждаме и в периодиката
на „Националните библиотеки“, употребени в публикацията от 28.09.2019г. нямат негативна насоченост и
съдържание. „Хвалипръцковщина“ е извадена от заглавието и е без конкретен
адресат, а останалите изрази, дори и да се възприемат като изразяващи съмнение
за научна подготовка на препозналият се тъжител К., като кандидат за кмет,
съдържат въпроси и провокират отговори, които според автора на публикацията
биха били от значение за обществеността в създалата се предизборна обстановка.
В тези изрази не се съдържа обидна квалификация за тъжителя К., а под формата
на въпроси се провокира дебат относно научната и професионална подготовка на
кандидата за кмет. Не случайно и цялата публикация завършва с въпрос „ Сигурен
ли сте, че сте подготвен?“.
Подобно е отношението на настоящия състав и по отношение на възпретите като
обидни от частния тъжител изрази, съдържащи се в публикация от 02.10.2019г.: „амбициозно, лилаво комсомолче“, „Така би
управлявал града ни. С лъжи и избиване на комплекси, и двете неподходяща форма
на политическа пед****тия“. Видно е от самата публиказция, че както тя,
така и използавините в нея епитети и изрази нямат конкретна насоченост към
определено лице, освен израза „станало кандидат за кмет“, без това лице да е
персонализирано по никакъв начин. Прието е в практиката на същилищата и ВКС, че безадресно
изречени изявления, възприети от дадено
лице като отправени лично към него и като унижаващи неговата
чест и достойнство, са несъставомерни като обида/ Решение
№284/19.06.2015 по дело №591/2015 на ВКС/.
Другото повдигнато с частната
тъжба и поддържано пред въззивната инстанция обвинение е за клевета извършена
на 02.10.2019г. – престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147
от НК, разпространена чрез Фейсбук и изразяваща се в разгласяване на позорно
обстоятелство за тъжителя А.К., че станал кандидат за кмет, „заради множество навъртяни обиколки по
мъжките легла“.
Първият елемент от обективна
страна на престъплението клевета е разгласяването на позорни обстоятелства. „Разгласяването”
като форма на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения,
зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт.
/Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на ВКС, 1-во нак.
отделение./ Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се
разбира довеждане до знание на поне още едно трето лице на приписваните
неистински позорни обстоятелства. Това е така, защото с разпространяване на
клеветата до знанието и на по-широк кръг хора се осъществява вече друг -
квалифицираният, състав на клеветата, който се претендира да е
реализиран с конкретното обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 НК./Решение №
51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о./
Следващият
съставомерен признак от обективна страна е разгласеното обстоятелство да е
позорно, който факт
е от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира
честта и достойнството на оклеветеното лице. Този факт следва да е достатъчно
конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и
по отношение на лицето или лицата, които са
негов адресат, така че да може да се извърши проверка за неговата истинност.
Логическо
следствие от това е заключението, че предположенията; създаването на различни
версии и аналогии; изводите, интерпретациите и други проявления на субективна
психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото;
както и изказаните мнения, съждения, оценки, умозаключения и внушения, не
консумират престъпния състав на клеветата. Във връзка с изискванията за
конкретност следва да се посочи, че за да са съставомерни позорящите
обстоятелства следва да са такива сами по себе си, а не пречупени през
субективната оценка на самия тъжител, който може да вложи допълнително и
различно съдържание от написаното, или да го изопачи. В този смисъл отговорност
се носи само за това, което изрично е
написано при буквалния му прочит, а не затова което тъжителят възприема,
че произтича от написаното или за това, което тъжителят възприема, че деецът е
искал да внуши.
Пострадал от престъплението клевета може да бъде само
лицето, за което се отнасят позорните обстоятелства, а не и всяко друго
лице, което се е почувствало засегнато от тях/Решение
№ 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на ВКС/.
С оглед изразените
по-горе принципни постановки от практиката на ВКС,
съдът намира, че използвания
израз в публикацията от 02.10.2019г. :“ станало кандидат
за кмет, заради множество навъртяни
обиколки по мъжките легла“ не е съставомерен като клевета. В
този случай
разгласените обстоятелства не
са достатъчно конкретизирани като факти от обективната действителност и липсва конкретна
насоченост към точно определено лице. Освен това, самият
израз бива интерпретиран от тъжителя и се пречупва от неговата субективна
оценка, а съдържанието използвано от автора на публикацията-подс.Г., според
обясненията му, дадени пред първата инстанция, няма твърдяната от частния
тъжител сексуална насоченост, а представлява метафора, използвана за политици,
често променящи своето мнение, за да се харесат на избирателите. Поради липсата
на елементи от обективния и субективния състав, настоящият състав намира и това
престъпление за несъставомерно, както е приел районния съд.
При преценка
съставомерността на дадено деяние, както като обида, така и като клевета, правилни са изводите на
първата инстанция, че следва
да се има предвид трайната практика на ВКС, базирана на
дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно, както като обида, така и като клевета,
когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение по смисъла на
чл. 39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПОС. Един от критериите дали се касае за упражняване
на правото за свободно изразяване на мнение или противоправно засягане честта и
достойнството на другиго е преценката доколко конкретното изразяване на факти и
мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на съществуващия обществен
дебат по конкретен значим за обществото въпрос. В този смисъл критичните мнения
и факти, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена
публична личност, не бива да бъдат априори изключвани. Недопустимо е
ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната
фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае
аспекти от обществената дейност на съответното лице. Лицата, натоварени с
изключително отговорната публична функция, която упражняват са непрекъснато в
полезрението на обществото. То има правото да бъде информирано за тяхното
поведение не само при изпълнение на служебните им функции, но и в разумни
граници за тяхното поведение в обществото и спазване на правилата в него.
Публичните личности сами избират ролята си да служат на обществото, поради
което и приемат всяка тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани на критичен
анализ. Той обаче следва да бъде добросъвестен, а не резултат от желание
за сензация и предизвикване на нездрав интерес към определена личност.
Казаното по-горе,
отнесено към настоящия казус означава, че изложеното в публикацията от
28.09.2019г., която се отличава с по-конкретна насоченост спрямо тъжителят К. като
кандидат за кмет, за разлика от публикацията от 02.10.2019г., цели да допринесе
за дебат по важния в
конкретната политическа и предизборна обстановка въпрос за професионални качества на кандидата за кмет. Задължително следва да се вземе под внимание, че в качеството си на публично
лице, адресатът неизбежно сам се е открил за обществен контрол. За разлика от
частните лица, публичното лице съзнателно и неизбежно се излага на близко
наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и от
цялото общество. Следователно, той трябва да проявява по-висока степен на
толерантност. Неприемливи
са възраженията пред въззивната инстанция
от страна на частния тъжител, че той не възприема себе си като политик и
поради това, счита, че не следва да се разширяват в този аспект границите на
търпимата критика. В конкретната обстановка на провеждаща се кампания за местни
избори, заявявайки себе си като *** на гр. Пловдив, представител на определена
политическа сила, то тъжителят неминуемо
заявява себе си като публична фигура. Като такава следва да бъде
по-толерантен към обществената критика и мнение.
Предвид всичко
изложено по-горе, настоящият състав намира за правилен крайния извод на
първоинстанционния съд за недоказаност и несъставомерност на двете повдигнати с
частната тъжба обвинения спрямо подс.М.Г.. Тези изводи въззивният състав
направи въз основа на собствен анализ на
събраните доказателства в двете инстанции доказателства. Налице са
нарушения от страна на първата инстанция, касаещо дадената квалификация на първото престъпление –това по
чл.148, ал.1, т.1, и т.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, което е следвало в присъдата
да бъде квалифицирано като такова по чл.26, ал.1 от НК, тъй като в състава си
включва две отделни деяния, самостоятелно покриващ съставите на обида,
извършени на различни дати. Въпреки този пропуск, районния съд в присъдата и в
мотивите си е разгледал двете отделни деяния, като определящи едно престъпление,
което не е утежнило положението на подсъдимия. Отделно от това в мотивите са
изложени съображения по отношение
съставомерността и на двете отделни деяния, включени в рамките на
престъплението обида, поради което настоящата инстанция намира, че допуснатото
нарушение не е от категорията на съществените, което да е основание за отмяна
на първоинстанционната присъда. Пропускът би могъл да бъде коригиран и с въззивното решение, тъй като
въззивната инстанция е такава по същество на фактите. Отделно от това, анализа
на доказателствата, не налага различни правни изводи. Ето защо настоящият
състав, солидаризирайки се с крайния
извод на районния съд намира, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.
Предвид приетата
недоказаност на обвиненията, правилно и предявените граждански искове за
неимуществени вреди, са били отхвърлени като неоснователни.
Правилно районният съд се е произнесъл по въпроса за
дължимите разноски, които следва на основание чл.190, ал.1 от НПК да се
възложат на частния тъжител К.. Такива са разноските, направени от подс.Г.
произходящи от платено възнаграждение за
защитник в размер на 500 лева/ видно от приложения договор за правна защита на
л.75 от първоинстанционното дело/. В този смисъл е постановената присъда.
По отношение на допълнителните разноски, присъдени с
определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, настоящият състав прие, че
това определение е правилно и законосъобразно. Освен разноските, по които има
произнасяне в присъдата, първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по
отношение на всички разноски, направени от подсъдимия в производството пред
първата инстанция. Такива безспорно са и разноските в размер на 1000 лева,
представени в заседанието от 19.02.2020г., удостоверени в договор за правна
защита и съдействие / на л.116 от първоинстанционното дело/, в който е отразено,
че тези разноски са действително направени и заплатени на защитника. Според
задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013г. по ТД № 6 от 2012г. на ОСГТК,
съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му заплащане на
процесуалния си представител. Заплащането се доказва или чрез вписване на
направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка или с
представяне на доказателства за извършен банков превод. По смисъла на ЗСч
договорът за правна защита и съдействие е първичен счетоводен документ, съдържащ
изискваните от Закона реквизити. И то именно бланковият договор, утвърден от
Висшия адвокатски съвет, каквито по делото са представените от защитника
договори, удостоверяващи направени разноски. В този смисъл виж Решение
№175/26.01.2017г. на 3-то н.о. на ВКС по кнохд № 783/2016г., Решение №249 от
06.02.2017г. по н.д. №982/2016г. на ВКС, 3-то н.о. Твърденията в частната жалба
за незаконосъобразност на атакуваното определение, са неоснователни. Първо,
защото разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК дава възможност на съда, в
случай, че е пропуснал с присъдата си, да се произнесе по направените разноски
както по почин на страната, така и служебно. На следващо място, договореното
възнаграждение е съобразено с изискванията на чл.13, ал.1, т.1 и чл.1 от Наредба
№ 1 за минималните адвокатски възнагражедния, където е предвидено, че размерът
на възнаграждението се определя по свободно договаряне, но не може да бъде
по-малък от определения в Наредбата минимален размер, поради което възраженията
за прекомерност се явяват неоснователни.
Отделно от това, настоящият състав намира за
основателна претенцията за заплащане на разноски, направени от подсъдимия във
въззивното производство за възнаграждение на неговия защитник-адв.И., за които
също е представен договор за правна защита/ на л.38 от делото/, отговарящ на
утвърдените прономировани и прошнуровани образци от ВАдС, установяващ заплащане
на възнаграждение в размер на 1000 лева за въззивната инстанция. Тези разноски
също следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител, на основание
чл.190, ал.1 от НПК. Същият следва да заплати по
сметка на ОС-Пловдив и дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 6 лева, която е указана с определението за насрочване на делото и не са
представени доказателства за нейното заплащане от страната.
В този смисъл и на основание чл.338 от НПК
първоинстанционната следва да бъде потвърдена, както и определението за
разноски, постановено по реда на чл.306, ал.1 т.4 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 175 от 10.07.2020 год. постановена по НЧХД № 6757/2019г. по описа на
Пловдивския районен съд, 23-ти наказателен
състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1190 от 24.07.2020г.
постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, с което частният тъжител А.Б.К. е осъден да
заплати на подс.М.А.Г. направени разноски в първоинстанционното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА частният тъжител А.Б.К. да заплати на
подсъдимия М.А.Г. направените във въззивното производство разноски в размер на
1000/хиляда/ лева, а по сметка на Окръжен съд-Пловдив държавна такса за
обжалване в размер на 6/шест/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
като съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.