Решение по дело №2740/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 336
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20227180702740
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен  съд  Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  336

 

гр.Пловдив, 20 . 02 . 2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

                                                                            Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2740/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :

            Л.Д.К.,***, с пълномощник адв.Р.Р. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0281-000433/14.10.2022г. на Началник РУ - Карлово към ОД МВР-Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Становища на страните :

            - Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована. Оспорен е резултата от проверка с техническо средство – дрегер /чектест 5000/, установил употреба на амфетамин и метамфетамин с твърдение, че оспорващото лице не употребява наркотични вещества и не е шофирал след употреба на наркотични вещества. Посочено е, че ноторно известен е факта на некачествени проби от „драгчек“, който уред не показва достоверно информацията, за която е предназначен. Счита се в тази вр., че извършената проверка с това техническо средство е опорочена и негодна като доказателствено средство за установяване употреба на наркотични вещества. Твърди се, че е взета кръвна проба от жалбоподателя и изследването ще установи, че няма употреба на наркотични вещества. Поискано е заповедта да бъде отменена с присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът Началник РУ - Карлово към ОД МВР-Пловдив в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Изложени са съображения за законосъобразност на наказателно постановление, какъвто не е оспорения акт. Позовава се и на справката за нарушител/водач, от която е видно, че спрямо оспорващото лице до 2022г. са съставени 10 бр. АУАН и 20бр. фиша за нарушения на ЗДв.П. При евентуално уважаване на жалбата е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му до минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            - Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

            Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 14.10.2022г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.21 гръб. Жалбата е подадена на 25.10.2022г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

            1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.13/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

            1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.2 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.32/ и Заповед от 15.11.2018г. за преназначаване на главен инспектор С.Л.на ръководна длъжност Началник на РУ - Карлово при ОД МВР – Пловдив; АУАН № GA731226/13.10.2022г. /л.25/ – отразено е, че на 13.10.2022г., в 16.35ч., в община Карлово, при км 253+650м. до център за гуми Палада, с посока на движение от изток към запад - Л.К. управлява товарен автомобил Ивеко 3510 с рег.№ РВ 6185 РС /чужда собственост/, като при последваща проверка в сградата на РУ гр.Карлово, започнала в 17,10ч. и завършила в 17.18ч., е установено, че водачът управлява след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM-0008, който отчел употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин. Водачът не приел показанията на техническото средство и пожелал да даде кръв за химичен и лабораторен анализ. Издаден е талон за изследване с номер 122075; Талон за изследване № 122075 от 13.10.2022г., съдържащ уведомление за необходимост от явяване във ФСМП гр.Карлово до 45 минути от връчването на талона, връчен в 17.35ч. на 13.10.2022г., удостоверено с подпис на оспорващото лице. В талона е отразен избор на провереното лице да бъде изследване с медицинско и химическо изследване, както и текст - протоколът за медицинско изследване и протоколът за химическо изследване да се изпратят на РУ Карлово; Справка за нарушител /водач – влезли в сила 8 НП, влезли в сила 20 фиша; Протокол за извършената проверка за употреба на наркотични вещества или упойващи средства от 13.10.2022г. с начало на проверката 17.10ч. и край на проверката 17.18ч.; Мотивирана резолюция № 22-0281-М000067 / 18.10.2022г., с която на основание чл.54 ал.1 т.9, чл.33 ал.2 ЗАНН и чл.343Б ал.3 НК вр. с образувано ДП № 447/2022г. по описа на РУ-Карлово, е прекратено административно-наказателното производство по АУАН №№ GA731226/13.10.2022г.  против Л.К., за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 Здв.П. Преписката съдържа протокол ********* – 10000 за сервизна проверка на Drug Test 5000 с идент. номер ARAM-0008 от периодична проверка от 16.02.2022г. със срок на валидност 12 месеца /валиден към 13.10.2022г./ и заключение – „годен“. Преписката не съдържа лист за преглед на пациент от 13.10.2022г. вр. с издаден и връчен талон за изследване, както и протокол за медицинско изследване от същата дата.

            1.2. Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро ЗДв.П : „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“.

Текстово нарушението е описано в заповедта със съдържанието от АУАН – изцяло са възприети данните по отношение дата, час и място на извършване на нарушението. Същите не са оспорени от жалбоподателя.

Правното основание за налагане на ПАМ е чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П : „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;”.

Жалбоподателят оспорва констатацията за наличие на наркотични вещества в кръвта и твърди, че му е взета кръвна проба и изследването установило, че няма употреба на наркотични вещества. На оспорващото лице е указана необходимост от представяне на доказателства за взета кръвна проба и резултат от нея. В хода на съдебното производство служебно е изискано от ВМА, гр.София да представи резултат от извършено медицинско изследване въз основа на взета кръвна проба вр. с Талон за изследване № 122075 от 13.10.2022г. – за наличие на наркотични вещества или техни аналози по отношение жалбоподателя.

2. По делото са приети /л.50 и сл./ : Журнал за вземане на кръв и урина съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за установяване на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от ЦСПМ – Пловдив – филиал Карлово, относно взета кръвна проба от Л.К. на 13.10.2022г., ведно със заверено копие на фиш за СМП № 57877; отговор от РУ – Карлово, в който е посочено че към 20.01.2023г. не е получен резултат от ВМА – София по назначена химико-токсикологична експертиза по досъдебно производство № 447/2022г. за изследване наличие на наркотични вещества в иззети на 13.10.2022г. биологични проби от Л.К.; отговор от Военномедицинска академия, гр.София с резултат от извършеното изследване – според Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по БП № 447/2022г. по описа на РУ – Карлово – рег. номер от 31.01.2023г. : положителен за амфетамин /л.62 и сл./.

3. Обжалваната заповед е издадена от С.Литов, Началник на РУ Карлово при ОД МВР – Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.2  относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване. Установените факти са били основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН - официален документ. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа длъжностно качество. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 ал.2 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт. В случая са събрани доказателства за взета кръвна проба и резултатите от нея. Те съгласно чл.171 т.1 б.Б пр.последно ЗДв.П – са определящи.

С изменението на ЗДв.П / в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./, е въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под посоченото прекратително условие / в тази насока и Решение № 4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл. 172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. … За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността". /. Съответствието с целта на закона изключва нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.

Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото не водят до извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на заповедта не са разколебани или опровергани – резултатът от съдебната токсикохимична експертиза е употреба на наркотично вещество амфетамин от изследваното лице.

В допълнение се отбелязва, че в ЗДв.П изрично не е посочено, че при издаване на талон за медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, талонът за изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР, РУ Карлово – както протокол за медицинско изследване, така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/ - чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/. Резултатът от химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от изследваните биологични проби, взети от Л.К. е положителен – употреба на наркотично вещество амфетамин. Следователно, фактическото основание за издаване на оспорената заповед не е опровергано посредством един от способите за тази цел, като се съобрази разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г., регламентираща хипотеза при отказ от извършване на тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и при неприемане показанията от теста, но същевременно и в хипотеза, когато лицето е изпълнило предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Способът цели проверка с резултат, поради което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Резултатът от химикотоксикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози от изследваните биологични проби в случая потвърждава употреба на наркотици към момента на издаване на заповедта, при взети проби в указан времеви порядък. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с техническо средство / полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. Както бе посочено, според чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П от Глава шеста „Принудителни административни мерки” - „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи”.

Принудителната административна мярка не се отклонява от предназначението си - инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда. Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1 ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е основателна.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на Л.Д.К.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0281-000433/14.10.2022г. на Началник РУ - Карлово към ОД МВР-Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Административен съдия :/п/