Определение по дело №995/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 1453/19.04.2013г., постановено по гр.д. № 1226/2011г. по описа на РС Г. Д., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от К. М. Ч., ЕГН *, от село Д., Община Г., област Б., У. „Н.” № 4.

С въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, поради немотовираност, необоснованост и неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Оплакването е за неправилна оценка на събраните доказателства, въз основа на което съдът е изградил погрешните си правни изводи. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на доказателства за съществуването на каузално отношение между страните по делото, по повод на което е издаден процесния запис на заповед. Изложени са съображения, че парите посочени в записа на заповед са дадени от въззивника Ч. на въззиваемата К., тъй като по това време те са били в близки интимни отношения, като жалбоподателят акцентира в жалбата си, че пред първоинстанционния съд са събрани убедителни доказателства за предаването на парите на въззиваемата и в този смисъл може да се счита за доказано каузалното правоотношение между страните по делото. Отделно се излагат правни съображения, че от събраните пред първата съдебна инстанция доказателства не се установява и доказва, че въззиваемата К. е била принудена да подпише записа на заповед под заплаха, както се твърди от нея в писмения отговор на исковата молба, като не се доказват и възраженията срещу редовността на издадения запис на заповед. На са наведени от въззиваемата пред първоинстанционния съд и доказателства за плащане на дължимата на падежа сума от длъжника по записа на заповед. Изложеното дава основание на жалбоподателя да иска от въззивния съд, да бъде отменен обжалвания съдебен акт, като неправилен, незаконосъобразен и немотивиран. Във въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания.

В предвидения в чл. 263, А.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от въззиваемата Д. В. К., ЕГН *, от град Г. Д., У. „Д.” № 13, В. Б, . 6, чрез процесуалния и П.- А. И. И., с който се оспорва въззивната жалба и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че нито в исковата молба пред първоинстанционния съд, нито в хода на процеса пред РС Г. Д., въззивника- ищец Ч. не е навеждал доводи за възникнало между двамата каузално правоотношение по повод на издадената запис на заповед. По повод на оплакванията във въззивната жалба, се изразява в писмения отговор становище, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, обосновано от събраните доказателства в тяхната съвкупност. Акцентира се, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието, поради което не е условия за действителност на менителничния ефект. Без да се сочи в писмени отговор дали между страните по делото е възникнало конкретно каузално правоотношение, въззиваемата чрез пълномощника си възразява, че записа на заповед се издава винаги по повод на конкретни правоотношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определената сума. Така излагат се правни съображения, че при възникнал спор между страните, всяка дължи доказване на конкретните факти, от които черпи права, като кредиторът следва да установи и докаже съществуването на вземането и факта от който то произтича, а длъжника- да изчерпи възраженията си срещу вземането си, като възраженията могат да бъдат абсолютни/срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ и лични/основани на отношенията с кредитора/. Изложени са правни съображения и за това, че при твърдение на ответника за липса на каузална сделка/какъвто е и настоящия случай/, поради която е издаден записа на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаването на което е бил издаден записа на заповед и да докаже пораждането на задължението по възникналото каузално правоотношение, а ответника – да докаже погасяването му, ако твърди че е платил. По изложените съображения се иска с писмения отговор на въззивната жалба от съда, да остави същата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение на РС Г. Д., като правилно и законосъобразно. С писмения отговор не са направени от въззиваемия чрез неговия П., доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна. На същите основания писмения отговор е депозиран в установения от закона срок, с оглед на правомощията на въззиваемата Д. В. К. за това и съобразно изискванията на закона за задължителни реквизити и изискуемо съдържание.

В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, за въззиваемата Д. В. К. се явява А. И., която оспорва депозираната въззивна жалба и поддържа съображенията си изложени в отговора към нея.

В писмени бележки представени по делото в дадения от въззивния съд срок, А. В. А., като П. на жалбоподателя К. М. Ч., поддържа оплакването за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение, основано на единствения мотив, че не е доказано каузалното отношение между страните в производството. Акцентира се, че издадения запис на заповед е напълно редовен от външна страна и може да породи законовите последици. Навадени са доводи, че възраженията на въззиваемата К., че записа на заповед е подписан от нея поради отправени от въззивника Ч. заплахи и закани, са останали по делото недоказани. Навадени са с писменото становище доводи от А. В. А., че въз основа на събраните по делото гласни доказателства е установено каузалното отношение между страните по настоящото дело, които към момента на издаването на запис на заповед са били в близки интимни отношения. Възразява се обаче в писменото становище, че след като от ответната страна с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, не е направено изрично възражение, касаещо наличието на каузално отношение, за ищеца не е съществувало задължение да доказва наличието на такова, още повече че записът на заповед не е каузална сделка, а абстрактна такава, поради което възникването на конкретно правоотношение не е основание за настъпване на менителничния ефект. След като не се доказва плащане от издателя на записа на заповед на датата на падежа, като не се наведоха и възражения срещу редовността на самия запис на заповед, то сумата посочена в него се дължи от длъжника на кредитора. С писменото си становище А. А. моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като доказан и основателен. Моли въззивния съд да присъди на жалбоподателя и сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 А.1 от същия процесуален закон, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав, съобрази следното:

Производството е образувано по депозирана пред първоинстанционния съд искова молба, предявена от К. М. Ч. с ЕГН *, с. Д., общ. Г., обл. Б., У.”П.” № 48, срещу Д. В. К., ЕГН *, гр. Г. Д., област Б., У. „Д.” № 13, В. Б, . 6.

Иска се от съда да приеме за установено, че Д. В. К., дължи на К. М. Ч., сумата от 9700лв., на основание Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., с дата на падеж- 30.12.2009г., място на плащане – село Д., както и мораторна лихва за забава в размер на 2000лв., върху дължимата главница, считано от 30.12.2009г. до датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК – 25.11.2011г., както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на падежа, до окончателното изплащане на дължимото, ведно със сторените по делото разноски.

Исковата претенция е основана на приложената с исковата молба Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., с която Д. В. К. се е задължила да изплати на К. М. Ч., сумата 5 000евро или паричната равностойност на тази сума в български лева, по курса на БНБ, към деня на издаването на записа на заповед- в размер на 9 700лв. Съобразно посоченото в записа на заповед, падежа на паричното задължение е 30.12.2009г., а мястото на плащане – село Д., Община Г., област Б., У. „П.” № 48.

Твърди се в исковата молба, че след като на падежа дължимата сума по запис на заповед не е била платена от издателя на поемателя, ищецът К. М. Ч. е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Въз основа на представения пред съда по заповедното производство Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., на основание чл. 417 от ГПК е била издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4293/25.11.2011г., срещу който е било депозирано възражение от длъжника- Д. В. К., в срока и по реда на чл. 414 А. 2 от ГПК, като за кредитора е останала открита правната възможност да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 А.1 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд е постъпил писмен отговор от Д. В. К., чрез пълномощника и А. И. Т. И.. Оспорва се от ответната страна предявения иск, като въззиваемата Д. В. К. е възразила, че никога не е получавала от въззивника К. М. Ч., сумата 9 700лв., равняваща се на 5 000 евро. В писмения отговор се сочат причините, поради които К. е издала Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г. – близките интимни отношения между нея и Ч., съществуващи до месец ноември 2009г. Ответницата твърди в отговора на исковата молба, че същата е била принудена от ищеца да подпише записа на заповед по принуда и заплаха за нейния и на децата и живот. Така същата без да потърси съдействието на полицията или защитата на трети лица, подписала Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., под силен страх и без да получи посочената сума. Твърди се в писмения отговор на исковата молба, че заплахите продължили и след като Д. В. К. заминала на работа в Р Германия, което я принудило да изпраща пари на снаха си Р. Ю. К., а тя от своя страна ги предавала на К. М. Ч. на ръка. Наведени са от въззиваемата К. твърдения за изплатени от нея суми по този начин в размер на 2 700евро. Така възразява се не само че няма основания за исковата претенция от 9 700лв., но процесната Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г. е унищожаема на основание чл. 30 от ЗЗД.

С писмения отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК е направено възражение за недействителност на издадения запис на заповед и срещу редовността на менителничния ефект. Изложени са съображения че е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата 30.12.2009г., при израз, че сумата е платима „срещу представяне на този запис на заповед”. Навадени са доводи във връзка с възражението за нищожност, че строго формалния режим на валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл. 535 т. 3 във вр. с чл. 486 А.1 и във връзка с чл. 537 от ТЗ налагат извода, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който да не буди съмнение и да не дава основание за различно тълкуване. Така издателят- Д. В. К., която се е задължила да плати посочена в записа на заповед сума на 30.12.2009г. и едновременно с това е посочено че същата „е платима при предявяването му”, е поела задължение с неясен падеж. При така посочения падеж възниква и въпросът след датата 30.12.2009г., посочена като падеж в записа на заповед, може ли да се иска срещу издателя издаването на заповед за парично изпълнение и изпълнителен лист или следва да се приеме, че се касае за падеж на предявяване, каквото предявяване за плащане на записа на заповед не се изисква, за да е удостоверено с него подлежащото на изпълнение вземане, съгласно т. 3 от ТР № 1/2004г. на ОСТК на ВКС. Навадено е с писмения отговор и възражение, че след като в записа на заповед е поето задължение за плащане на посочената сума – „след предявяване”, то Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г. е следвало да бъде предявен на Д. В. К., а същият не е предявяван и е изтекъл срока по чл. 487 от ТЗ за това.

С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, въззиваемата Д. В. К. изрично е възразила, че липсва каузално отношение, което да обуславя съществуването на менителнично задължение, на което се основава претенцията на поемателя. В тази връзка се сочи в отговора на исковата молба, че ищецът в исковата молба също не сочи каузално отношение, на което да се основава издаването на процесния запис на заповед.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

За да се произнесе по депозираната въззавна жалба в рамките на своята компетентност, настоящият състав на ОС Б., въз основа на събраните доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство- Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г. от Д. В. К., която се е задължила безусловно и без право на протест, да плати на К. М. Ч., сумата от 5 000евро или равностойността на тази сума по курса на БНБ, към датата на издаване на записа на заповед- 9700лв., срещу представянето на този запис на заповед, безусловно, без протест и без разноски и удръжки от какъвто и да е характер. По- надолу в същия запис на заповед е посочена дата на падеж- 30.12.2009г., както и мястото на плащане – село Д., У. „П.” № 48, Община Г., област Б.. Със Записа на заповед е предоставена възможност за поемателя- К. М. Ч., в случай на неплащане на дължимата сума на падежа, същият да има право да се снабди с изпълнителен лист, без да е необходима изрична покана за извършване на доброволно плащане. Издателят няма право на протест и отговаря неограничено с цялото си имущество в случай на неплащане на посочената по- горе сума на установения със записа на заповед падеж.

Разпитан пред първоинстанционния съд, свидетелят А. Б. Г. сочи в показанията си, че е приятел на К. М. Ч. от 10 години, като знае че през 2009г. същият е бил в близки интимни отношения с Д. В. К.. През ноември 2009г. свидетелят бил на кафе с двамата на едно заведение „Езерото” в град Г. Д. и лично видял, че Ч. дал на К. сумата 5 000евро/10 банкноти от по 500евро всяка/, но не знае за какво е била дадена такава голяма парична сума. Г. сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че К. не е изглеждала разстроена когато е поучавала сумата, нито е била заплашвана и той е видял че нещо подписват при даването на сумата, но не знае какъв е бил този документ. Свидетелят твърди, че от приятеля си Ч. по- късно научил, че К. не му е върнала сумата, която той и дА.

Свидетелката Р. К. е снаха на въззиваемата- Д. В. К.. Същата знае че Д. К. и К. Ч. са били интимни приятели и са поддържали сериозна връзка през 2009г., преди Д. да замине на работа в Германия. Тя се съгласила да предава суми, които да получава на банковата си сметка в България, на жалбоподателя Ч.. Д. К. изпращала тези суми по банков път от Германия, а свидетелката Р. К. ги изтегляла от банковата си сметка и след това на ръка ги предавала на К. Ч., който идвал да получи парите на нейната месторабота- „Пиринтекст” в град Г. Д.. За предаването на парите не са били подписвани разписки от получателя, но свидетелката знае че на няколко вноски, първата от която през месец 04.2011г. до м. 10 .2012г., Д. е изплатила на К. общо сума от 2 700евро. По- късно когато тя се завърнала в България от Германия, свидетелката К. разбрала, че Ч. е отрекъл да е получавал тази сума, като е казал на Д. К., че тя ще му се издължава цял живот. Свидетелката сочи в показанията си също така, че от Д. разбрала, че Ч. я заплашвал постоянно по телефона, че нещо лошо ще се случи с децата и, поради което тя била принудена да му превежда паричните суми чрез снаха си.

През 2011г. жалбоподателят Ч. предприел правни действия за събиране на вземането си, като било депозирано на 23.11.2011г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1478/2011г. по описа на РС Г. Д.. Със заявлението пред съда по заповедното производство бил представен и процесния Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г. Искането по заявлението било уважено от съда и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4293/25.11.2011г., с която Д. В. К. била осъдена да заплати на К. М. Ч., сумата 9 700.00лв., на основание Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г. ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 23.11.2011г. до окончателното изплащане на дължимото, както и разноски по заповедното производство в размер на 194.00лв. за държавна такса. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 А.2 от ГПК е депозирано от длъжника Д. В. К. възражение че не дължи изпълнение по издадената Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., придружено с искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 420 А.1 от ГПК във връзка с чл. 417 А.1 т. 9 от ГПК. След подаване на възражението, което съда по заповедното производство счел за редовно и депозирано в установения от закона срок, за К. М. Ч. е останала открита правната възможност, в законовия едномесечен срок по чл. 415 А. 2 от ГПК, да депозира специален установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване на вземането си срещу длъжника пред гражданския съд, който е предмет на разглеждане по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни доводи:

С депозираната въззивна жалба се оспорва правилността на постановеното решение на първоинстанционния съд изцяло, като след изпълнението на служебното задължение за настоящия състав на съда съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК за преценка за допустимостта на предявения иск, се налага извода, че производството пред районния съд се е развило по редовна искова молба, като специалният иск с правно основание чл. 422 е бил предявен в срока по чл. 415 А.1 от ГПК.

Иска с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 А.1 от ГПК, по своята правна природа съставлява винаги един установителен иск за съществуването на вземането, който включва доказването на неговото основание, период и размер, тъй като след приключването на производството по установяване на вземането по основание и размер и успешното му провеждане по съдебен ред, заповедта за изпълнение бива активирана поради отпадането на силата на възражението и въз основа на нея се издава изпълнителен лист срещу длъжника за започване на принудително изпълнение. В случая след като не е спорно между страните, че по развилото се преди настоящето исково производство заповедно такова по реда на чл.417 ГПК, длъжникът е подал възражение, то приложима е нормата на чл.415 А. 1 ГПК. Тъй като иска е установителен, то съобразно нормата на чл. 154 от ГПК, в процесуална тежест на въззивника – ищец пред първоинстаницонния съд е доказването на всички правно релевантни факти във връзка с твърденията за сключен валиден договор за кредит, както и установяването на вземането по основание и размер.

От изведеното от фактическите твърдения в исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело и от нейния петитум, анализа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, не съществува за въззивният съд съмнение, че основанието за претендираното вземане е приетия като писмено доказателство Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г. Жалбоподателят К. М. Ч.- ищец пред първоинстанционния съд, нито с исковата молба, нито по- късно в хода на процеса, не е заявил наличието на каузално правоотношение, което да е обезпечено с издаването на процесната запис на заповед. Такава позиция се поддържа от жалбоподателят едва пред въззивния съд, но същата се основава на оплакване във въззивната жалба, съобразено с мотивите на първоинстанционния съд по обжалваното решение. Съобразно трайно установената съдебна практика, в производството по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, ответника по иска не само е длъжен да направи, но и да изчерпи и докаже всичките си правопогасяващи възражения- били те абсолютни/срещу формата и съдържанието на записа на заповед/или лични – свързани с каузалните правоотношения с кредитора, за обезпечение на които записа на заповед е издаден. Именно от естеството на тези възражения се извежда и предмета на доказване по иска с правно основание чл. 422 от ГПК в хипотезата на произтичащо от менителничния ефект задължение. В настоящия случай, Д. В. К., като ответница пред първоинстанционния съд, е направила възражение за безпаричност на записа на заповед, основано на твърдението че сумата посочена в него не и реално предоставяна от поемателя- К. М. Ч., като въззиваемата дори изрично е поддържава с писмения отговор, че липсва каузално отношение между нея и жалбоподателя Ч., което да е основано на правна сделка, която да е обезпечавана чрез издадения запис на заповед. Единствено въведеното твърдение от ответницата пред първоинстанционния съд, за липса на причина за издаване на записа на заповед, представлява общо възражение, поради което в тази хипотеза не подлежи на изследване на въпроса за съществуването на каузално правоотношение между издателя и поемателя, тъй като на практика от ответната страна е направено възражение само за дължимостта на сумата и срещу менителничния ефект на Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., във връзка с възраженията за нищожност на същия поради нередовности от формална страна.

Изложеното налага категоричния извод на настоящия състав на ОС Б., че при липса на наведени доводи от ищеца за съществуващо каузално правоотношение между него и ответницата, както и при категорично становище от страна на К. по реда на чл. 131, че такова липсва, предмет на изследване по настоящото дело не може да бъде наличието на друго правоотношение между страните по делото, зарази което записа на заповед е издаден. Проверката на съществуването на каузално правоотношение в настоящото производство е допустима само ако длъжника е направил изрично възражение за съществуването на такова правоотношение. Ето защо неправилно и незаконосъобразно, първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск само на това основание, при изключително пестеливи мотиви, и при това без ясно и точно да въведе такъв предмет на делото с доклада си по реда на чл. 146 от ГПК и без да разпределени доказателствената тежест между страните в тази насока. С оглед на наведените от страните по делото чрез процесуалните им пълномощници правни доводи, предмета на настоящото дело включва само проверката за редовността на издадения Запис на заповед от 02.11.2009г., както и за това дали са налице основанията да се приеме че е настъпил менителничния ефект, с оглед и на преценката на възражението на ответната страна за нищожност на записа на заповед на чисто формални основания. /Р – 105- 23.10.2012г. на ВКС по т.д. № 515/2011г. на І т.о. на ТК; Р – 39 от 04.04.2013г. на ВКС по т.д. № 43/2012г. на І т.о. на ТК; Р – 143 от 22.01.2013г. на ВКС по т.д. № 870/2011г. на І т.о. на ТК и др./

Записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, поради което основанието за плащане не е елемент от съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е съществуването на вземането на кредитора. Независимо от процесуалното си качество/в случая ищец/, кредиторът следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането и неговия размер, а длъжника – да наведе изчерпателно възраженията си срещу вземането- абсолютни или лични. В случая след като ищецът основа вземането си на представения по делото Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., освен наведеното възражение за безпаричност на същия, по което тежестта на доказване е върху въззиваемата, са наведени и възражения срещу редовността на записа на заповед от външна страна, респективно срещу настъпването на мениталничния ефект, основани на възражението за нищожност поради неясно определен падеж.

Като абстрактна сделка, записа на заповед се подчинява на императивни изисквания на закона за съдържание и форма. Освен изискването на писмена форма, в чл. 535 от ТЗ са включва и задължителното изискване на определени реквизити, като липсата на такива е санкционирано с разпоредбата на чл. 536 А.1 от ТЗ. В императивната разпоредба на чл. 535 т. 4 от ТЗ, като задължителен елемент от записа на заповед е предвиден падежа на записа. Строго формалния режим за валидност на менителничния ефект, който съдът е задължен да изследва по настоящото дело, съобразно установените законови правила за определяне на падежа налага извода, че в записа на заповед падежа следва да е посочен ясно и точно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за многозначно тълкуване. В нормата на чл. 535 т. 4 от ТЗ е използвано единствено число на думата, поради което ясно е че записа на заповед следва да съдържа само един падеж, а не множество такива. Съгласно чл. 486 от ТЗ, падежът на менителницата, респективно на записа на заповед, по силата на препращащата норма на чл. 537 от ТЗ, може да бъде определен на предявяване; на определен срок след предявяване; на определен срок след издаването и на определен ден. В А. 2 от цитирания текст, законодателят е предвидил че следва да се прогласи за нищожен запис на заповед, която е издадена с падежи, определени по начин, различен от изчерпателно изброените в закона, както и на такива с последващи падежи.

В чл. 486 А.1 т. 1 от ТЗ е предвидено, че падежът може да е „на предявяване”, а в т. 4 „на определен ден”. Няма законово изискване къде точно в записа на заповед трябва да се посочи падежа, поради което същият може да се посочи както в текста на документа, така и извън него. В процесния Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., според настоящия състав на ОС Б., падежа не е определен по предвидения в чл. 486 от ТЗ начин, като дава основание за разностранно тълкуване. От една страна като дата на падежа е посочен денят- 30.12.2009г., а същевременно се съдържа и текст, според който издателя се задължава да плати на поемателя – „срещу предоставянето на този запис на заповед, безусловно, без протест и разноски и без удръжки от какъвто и да е характер”, сумата от 5000евро или левовата и равностойност от 9 700лв. Двата посочени падежа в процесния запис на заповед са на различни места в документа, като между тях не съществува пряка връзка, поради което не може да се направи извода, че посочването под заглавието в текста на документа, че записа на заповед е платим на предявяване, има предвид не определянето на падежа на ценната книга, а фактическото предявяване на плащане по чл. 491 от ТК, което представлява покана за плащане и е от значение за поставянето на длъжника в забава. Допълнителен аргумент в тази посока е и обстоятелството, че записа на заповед не е предявяван на издателя и липсват както доказателства за това, така и отбелязване на самия запис на заповед и подпис за това от издателя. Наистина в разпоредбата на чл. 487 А. 2 от ТЗ е предвидена възможност, издателят на запис на заповед да може да предпише, същата да не се предявява на плащане преди определен от него ден, но това предписание следва да е изрично и ясно посочено в записа на заповед и да не се налага същото да се извлича по пътя на тълкуването. Поради изложеното в настоящия случай не може да се направи извода, че посочването на датата на падежа- 30.12.2009г., представлява предписание по чл. 487 А.2 от ТЗ и поради това записа на заповед е платим на предявяване, което не трябва да предхожда посочената в записа на заповед дата на падежа. При изложените съображения се налага правния извод за нарушение на разпоредбата на чл. 535 т. 4 от ТЗ, тъй като процесния запис на заповед не съдържа един падеж, определен по реда на чл. 486 А.1 от ТЗ, респективно налага се безспорния извод, че Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., няма ясно и точно определен падеж, което съобразно нормата на чл. 536 А.1 от ТЗ и съобразно утвърдената съдебна практика, винаги води на извода, че записа на заповед е нищожен, поради което не може да се прояви менителничния му ефект./Определение № 782 от 09.11.2010г. на ВКС по ч.т.д. № 127/2009г. на ІІ г.о. на ТК/След като същият е нищожен, то съгласно чл. 486 А.2 от ТЗ той не е годно изпълнително основание, като предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли, а издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4293/25.11.2011г. по образуваното ч.гр.д.№1478/2011г. по описа на РС Г. Д., да се обезсили.

Възражението за нищожност на процесния Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., поради липса на ясно и точно определен падеж, наведен от въззиваемата Д. В. К. още с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, което е останало без произнасяне от съда в град Г. Д., е основателно и поради нищожността на порцесния запис на заповед, не може да настъпи менителничния му ефект. Това налага предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с който се иска да се приеме за установено между страните по делото, че сумата 9 700лв. е дължима от Д. В. К. в полза на К. М. Ч., да бъде отхвърлен като неоснователен, но поради мотиви различни от изложените от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт.

Следва с оглед на изхода по делото пред въззивния съд, да бъде осъден жалбоподателя К. М. Ч., да заплати на Д. В. К., сумата– 972.00лв., съставляваща разноските направени за заплащането на адвокатски хонорар за процесуалното представителство пред въззивната инстация.

Следва на основание чл. 72 А.1 от ГПК и съобразно чл. 18 А.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, да бъде осъден жалбоподателят К. М. Ч., да довнесе по сметката на ОС Б. и допълнителна такса в размер на 40.00лв. за въззивното обжалване по настоящото дело.

Водим от горното и на основание чл. 271 А.1 от ГПК , съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1453/19.04.2013г., постановено по гр.д. № 1226/2011г. по описа на РС Г. Д., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Запис на заповед, издаден на 02.11.2009г., поради липсата на ясно и точно определен падеж.

ОСЪЖДА К. М. Ч. с ЕГН *, от с. Д., общ. Г., обл. Б., У.”П.” № 48, да заплати на Д. В. К., ЕГН *, от гр. Г. Д., област Б., У. „Д.” № 13, В. Б, . 6, сумата– 972.00лв./деветстотин и седемдесет и два лева/, съставляваща разноските направени за заплащането на адвокатски хонорар за процесуалното представителство пред въззивната инстация.

ОСЪЖДА К. М. Ч. с ЕГН *, от с. Д., общ. Г., обл. Б., У.”П.” № 48, да заплати по сметката на ОС Б., допълнителна такса в размер на 40.00лв. /четиридесет лева/, за въззивното обжалване по настоящото дело, на основание чл. 72 А.1 от ГПК и съобразно чл. 18 А.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: