ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502178 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А.
К. С., гражданин на ***, родена на**** г., срещу Разпореждане № ****от
****2022 г. по ч. гр. д. № *****/2022 г. по описа на БРС, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя, за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника длъжника **** Црт., дружество регистрирано в
Унгария, вписано в регистъра на дружествата под № *****, действащо на
територията на Р. България чрез "*****Црт. - клон България" с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С****, р-н „*******, в частта относно
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, които да бъдат
определени на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Неправилен бил извода на заповедния съд, че в
пълномощното, приложено по делото липсва клауза, посочваща, че
адвокатската помощ се оказва на заявителката на основание на някоя от
хипотезите на чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като няма нормативно
изискване такава клауза да бъде включвана изрично в адвокатско
пълномощно. Твърди, че в обстоятелствената част на самото заявление са
посочили основанието, на което се претендира присъждане на адвокатското
възнаграждение. Аргументирано е становището, че юридически лица, които
могат да бъдат упълномощавани за осъществяване на процесуално
представителство, адвокатските дружества също могат да оказват безплатна
правна помощ, както и да се ползват от правата в нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване издаването на
заповед за изпълнение за адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за
връчване на насрещната страна.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по чл. 410 ГПК е образувано по повод заявление А. К.
С., за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника длъжникът *****
Црт., , за следните суми: 488,96 лева - главница, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Заповедния съд е издал заповед за изпълнение за главницата, лихвата и
разноски за държавна такса, като с обжалвания съдебен акт е отхвърлил
заявлението за възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в полза на адвокатското дружество „*****“.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв, когато насрещната страна е осъдена
за разноски, като съдът е този, който в този случай определя
възнаграждението в размер не по -нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да
възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна
правна помощ и съдействие, предпоставките са две: -да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и - в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването
на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв. в договора за правна
помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за
присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при
условията на безплатно за страната процесуално представителство.
Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 Задв. не е
условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито
е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на
която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а
именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в
чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за
правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването
му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията
на чл. 38 ЗАдв.
Ако въобще липсва представен писмен договор за правна защита и
съдействие или отбелязване в пълномощното, че се касае до безплатно
представителство в някоя от хипотезите на чл. 38 ЗА, какъвто е настоящия
2
случай, то липсва основание в полза на адвоката, указващ правна помощ, да
се присъди възнаграждение, платимо от загубилата спора страна. Вярно е, че
законът не установява изискване за писмена форма за действителност на
договора за адвокатска услуга, но договарянето на осъществяваната от
адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде
установено от данните по делото. Такива доказателства не са представени,
включително не са обективирани по делото съвпадащи волеизявления на
страните по упълномощителната сделка, че процесуалното представителство
е безплатно.
В настоящия случай, само от представеното по делото пълномощно по
силата на което са упълномощени физическо лице адвокат и адвокатско
дружество, без представен договор за правна защита, не може да се установи
кое от упълномощените лица е предоставило безплатната адвокатска помощ.
При това положение, настоящата инстанция намира изводите в
обжалваното разпореждане за правилни, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № ******от **** г. по ч. гр. д. №
****/2022 г. по описа на БРС.
Определението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3