Р Е Ш Е Н И Е № 260496
13.12.2021 г., гр.
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в
публично заседание на 17.09.2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 580
по описа за 2020 година.
В исковата молба се твърди от процесуален
представител на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД /ЕВН ЕС/, че то като краен
снабдител по смисъла на чл.98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия. Също,
че е поело задължение да снабдява с такава обекти на потребление на Н.Д.К.,
намиращи се в КК “С. б.“, комплекс „Г.1“: офис ..., индивидуализиращ се с ИТН
2792872; офис ..., индивидуализиращ се с ИТН 2794859 и офис 326,
индивидуализиращ се с ИТН 2794857. Твърди се също, че жената е негов клиент
като собственик на тези имоти, а също и че за нея е бил открит клиентски номер
**********.
В изпълнение на
задълженията си ЕВН ЕС доставяло до цитираните имоти ел.енергия, вкл. и за
периода 02.07.2019г.- 01.12.2019г., на стойност 528.44лв., но жената не я
заплатила. С това не само станала негов длъжник, но и изпаднала в забава, за
която според дружеството му дължи обезщетение-т.н. мораторна
лихва, в случая в размер 14.52лв.
Предвид липсата на престация, ЕВН ЕС се обърнало за съдействие към съда, като
подало заявление по чл.410 от ГПК, но тъй като в хода на това заповедно
производство съда установил, че настоящия адрес на жената е в Белгия, му указал, на основание чл.411 ал.2, т.5 от ГПК да предяви осъдителен иск вземанията си. ЕВН ЕС е сторило това, в срок,
като претендира К. да бъде осъдена да му заплати главница от 528.94лв., заедно
със законната лихва, считано от депозиране на заявлението- 29.10.2020г., както
и 14.52лв.- мораторна лихва.
Дружеството търси и
разноски и юрисконсултско възнаграждение- както за
настоящото исково производство, така и за предхождащото го заповедно.
Ответницата бе
представлявана по делото от назначен й от съда особен процесуален представител-
адвокат. Последният именно депозира- в срок, писмен отговор. Намира исковете
неоснователни- защото не са доказани обстоятелствата, на които са основани.
В съдебно заседание за
страните се явиха процесуални техни представители, които по същество не
променят вече заетите от тях в писмен вид позиции.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите в
приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 333/20г., то е образувано в Сливенски
районен съд по постъпило от ЕВН ЕС на
30.01.2020г. заявление по чл.410 от ГПК,
изпратено по пощата в предния ден. На дружеството обаче не е издадена исканата
заповед за изпълнение за сумите по заявлението, тъй като съда е констатирал- от
служебно изготвена справка, че ответницата Н.К. е с настоящ адрес в чужбина -Б.
Поради това и осн.чл.411 ал.2, т.5 от ГПК е отхвърлил
заявлението, а на заявителя дал указания, че може да предяви срещу ответницата
осъдителни искове за търсените от нея суми, които са главница от 528.44лв. и мораторна лихва 14.52лв.
От представени от ищеца в
хода на настоящото дело документи- представляващи листи 77 и 78 и 79 и 80 от
него се установява, че с два договора от 30.01.2012г., извършени в нот.акт №99, дело №93/2012г. и нот.акт
№100, дело №94/ 2012 на нотариус с рег.№ 208, Н.Д.К. е закупила ОФИС тип „А“ № …,
ОФИС тип „А“ № ... и ОФИС тип „А“ № ..., намиращи се на трети етаж, секция 2, в
жилищен блок „Г.1“ в к.к.“С. б.-З.“ с площ от по
21.66кв.м.
От заключението на вещото
лице по назначената по делото експертиза съда приема, че за тези три обекта са
налице измервателни точки със съответни номера, както и че за собственика им Н.К.
е разкрит при ЕВН ЕС клиентски номер /**********/. Също, че потребената
в тях ел.енергия е измервана с конкретно средство за търговско измерване. Тези
електромери са дистанционни и предават данни в системата на ЕВН ЕС он-лайн. Върху тях е налична метрологична маркировка, а
оценката им за съответствие е от м.10.2017г. и е валидна до м.10.2023г.
Количеството енергия е 425
kW по дневна тарифа и 152 kW –нощна, за офис №...; 188 kW дневна
и 43 kW нощна, за офис №... и 748 kW-дневна и 250 kW-нощна, в офис № 326. Т.е., общо
1 806 kW, от които 1361 kW по дневна тарифа и 445 kW-
по нощна.
Отчетените и пресметнати
от ищеца количества съвпадат с фактурираните от ЕВН ЕС. Стойността на
консумираната в обектите на ответницата ел.енергия и мрежови услуги е формирана
и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови
периоди.
От заключението съда
приема също, че процесните фактури са осчетоводени
редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите
счетоводни стандарти. Още, че обезщетението за забава в размер на законната
лихва, изчислена върху задължението по процесните
фактури за периода от датата, следваща падежа на плащане, до датата,
предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, е общо 14.52лв.
Заключението съда
кредитира, изцяло- тъй като е обективно и компетентно изготвено; обосновано;
неопровергано от останалия събран по делото доказателствен
материал; като неоспорено от страните по делото.
Споменатите фактури също
са част от доказателствения по делото материал: фактури №№
**********/31.08.2019 г., **********/31.08.2019 г., **********/31.08.2019 г.,
**********/30.09.2019 г., **********/30.09.2019 г., **********/30.09.2019 г.,
**********/31.10.2019 г., **********/31.10.2019 г., **********/31.10.2019 г.,
**********/30.11.2019 г., **********/30.11.2019 г., **********/30.11.2019 г.,
**********/31.12.2019 г., **********/31.12.2019 г., **********/31.12.2019 г.
Като доказателство съда
прие и т.н. Общи условия на ЕВН ЕС- Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка
съда прави следните правни изводи:
Предявени
са два осъдителни иска, за парични вземания- главен и акцесорен
на него. Те предизвикват известен интерес, защото в случая представляват
проявление на една от сравнително новите разпоредби на ГПК, установяваща
правилото, че ако ответника в заповедното производство има настоящ адрес извън
пределите на РБългария, заявлението се отхвърля,
заявителя се насочва да предяви за вземанията си осъдителни искове. Т.е., в
смисъла на коментираното обстоятелство процесните
искове са допустими- налице е правен интерес от предявяването им.
Според
съда са и основателни, защото ищеца проведе пълно главно доказване на
релевантните за подобни спорове/искове обстоятелства. Поради това изцяло
неоснователно се оказва възражението в писмения отговор на особения процесуален
представител на ответника за неоснователност на исковете поради недоказаност на
твърдяните от ищеца факти. Ангажираните от последния доказателствени средства и доказателства не оставят у съда
никакво съмнение, че ответницата е била
потребител през процесния период от време за
посочените в исковата молба обекти- три офиса в к.к.“С.
б.“- като техен собственик. /Съгласно
чл.1 т.4 от ОУ на ЕВН ЕС, потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР … /. За всеки от тях е налична точка
на измерване, а за ответницата е разкрит клиентски номер. Така също, установи
се, че консумираното за тях количество ел.енергия е отчитано от изискваното от
закона техническо средство за измерване, както и че то е фактурирано от ищцовото дружество, а счетоводството му е редовно водено
/т.е., то може да служи като доказателствено
средство/. Стойността на консумираната в имотите на
ответницата ел.енергия и мрежови услуги е формирана и фактурирана вярно и
съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови периоди. Всичко това
означава, че първия иск е основателен и ще бъде уважен изцяло. Сумата от
528.44лв. ще бъде присъдена ведно със законната лихва – като обезщетение за
забавата, в която К. е изпаднала в плащането й- тъй като отдавна в правните
теория и практика е прието, че исковата молба кани ответника/ длъжник към
изпълнение, т.е. поставя го в забава. В случая лихва се дължи, по аргумент от
чл.422 ал.1 от ГПК, от момента на депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК
пред съда и това е вярно и в случая, макар заповедното производство да е последвано
от осъдителни, а не от установителни искове.
Точно
такова -като вид- обезщетение за забава, е вземането на ЕВН ЕС по втория иск.
Той като акцесорен следва съдбата на главния, което
означава, че е основателен. Същият и е доказан по размер- със заключението на
вещото лице. Поради това ще бъде уважен изцяло.
Този
изход на делото означава също, че на ищеца ще бъдат присъдени сторените от него
разноски по делото. За тях той представя списък по чл.80 от ГПК, като ще му
бъдат присъди всички посочени в него суми, с изключение на 300лв. за адвокатско
възнаграждение. Така е, защото сторени от ищеца и доказани като разход са
следните суми: 75лв.- доплатена държавна такса за образуване на настоящото
дело; 300лв.- за възнаграждение за вещото лице по делото и 100лв.- внесено от
ищеца възнаграждение, заплатено от съда на особения процесуален представител на
ответника. Доказателство за направен от ищеца разход за заплащане на
възнаграждение на адвокат обаче не е представено, въпреки че ЕВН ЕС имаше за
процесуален представител и адвокат- в откритите съдебни заседания. За адвоката
обаче е представено само пълномощно, не и договор за правна защита или пък
друг, доказващ заплащането на възнаграждение в размер на 300лв. документ. При
това положение на ищеца е бъдат присъдени разноски от 475лв., а искането ще
бъде отхвърлено за сумата 300лв.
На
ЕВН ЕС се следват и разноските, направени от дружеството в заповедното
производство, макар заявлението му да е отхвърлено. От него се търсят разноски
в размер 25лв. - за заплатена държавна такса за образуване на частното
гражданско дело и 50лв.- за юрисконсултско
възнаграждение. Сумите ще бъдат присъдени, защото таксата е заплатена- платежен
документ е представен с депозирането на заявлението по чл.410 от ГПК, а и ЕВН
ЕС е юридическо лице и е представлявано в заповедното производство от
юрисконсулт- чрез такъв е подадено заявлението, а пък възнаграждението се
претендира в минимален по закон размер.
При горните съображения, Сливенски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.К.
с ЕГН **********, представлявана по делото от назначения й от съда, в условията
на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител- адв.Ф.Г.
*** да заплати на осн.чл.79 ал.1 от ЗЗД на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр.Пловдив и адрес на
управление на дейността- ул.“Хр. Данов“ №37 сумата 528.44лв. /петстотин двадесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща стойността на ел.енергия, потребена
за обекти, собственост на жената, намиращи се в КК“С. б.“, комплекс „Г.“- офис ...,
индивидуализиращ се с ИТН 2792872; офис ..., индивидуализиращ се с ИТН 2794859
и офис …, индивидуализиращ се с ИТН 2794857, за периода 02.07.2019г.-
01.12.2019г., за които от търговското дружество са издадени фактури №№
**********/31.08.2019 г., **********/31.08.2019 г., **********/31.08.2019 г.,
**********/30.09.2019 г., **********/30.09.2019 г., **********/30.09.2019 г.,
**********/31.10.2019 г., **********/31.10.2019 г., **********/31.10.2019 г.,
**********/30.11.2019 г., **********/30.11.2019 г., **********/30.11.2019 г.,
**********/31.12.2019 г., **********/31.12.2019 г., **********/31.12.2019 г.
Сумата
528.44лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 31.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Н.Д.К. с ЕГН **********
да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД с ЕИК ********* на осн.чл.86 от ЗЗД сумата 14.52лв. /четиринадесет лева и петдесет и две стотинки/- мораторна лихва, дължима като обезщетение за забавеното
плащане на вземането по първия иск в размер на 528.44лв.
ОСЪЖДА
Н.Д.К. с ЕГН **********
да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 475лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД с ЕИК ********* да му бъдат присъдени
разноски в настоящото гр. дело № 580/2020г. Разноски за адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА
Н.Д.К. с ЕГН **********
да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК разноски, направени в ч.гр.д.№
333/2020, в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА
Н.Д.К. с ЕГН **********
да заплати на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД с ЕИК *********, за представляването му от
юрисконсулт в ч.гр.д.№ 333/2020г., юрисконсултско
възнаграждение 50лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: