Р Е Ш Е Н И Е
№………….../25.03.2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 492
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от Т.И.И. срещу П.М.С., С.М.Б.
и Д.П.С. за разваляне на договор за продажба, сключен на 23.12.2010 г. с НА №
77, т. 4, рег. № 11937, дело № 629 по описа за 2010 г. ВН № 196, вписан в СВ
гр. Варна с вх. рег. № 26924/27.12.2010 г., акт № 144, том LXXIV, дело 16147, c
предмет ПИ 10135.2551.268 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на ИД на АГКК с площ от 860 кв. м, находящ
се в гр. Варна, м-ст "Франга
дере", ведно с построената в имота сграда със застроена площ 24 кв. м,
трайни подобрения и насаждения, при съседи: 10135.2551.269, 10135.2551.267 и
10135.2551.266, поради съдебно отстранение, по чл. 87, ал. 3, вр. чл. 189 ЗЗД
и
за осъждане ответниците да заплатят на ищцата
следните суми:
-
40 000 лв. (всяка от ответниците по 13 333 лв.) –
заплатена продажна цена по горния договор, по чл. 55, ал. 1, предл. III, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД;
- 1
760.98 лв. (всяка от ответниците по 586.99 лв.) – заплатени
такси във връзка с горния договор, на основание чл. 55, ал. 1, предл. II, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗЗД;
- 3
307.11 лв. (всяка от ответниците по 1102.37 лв.) – заплатени
от ищцата разноски по гр. д. № 21186/11 г. ВРС, 33 с-в пред всички инстанции;
- 5
000 лв. (всяка от ответниците по 1666 лв.), представляваща
обезщетение за претърпените вреди, съставляващи разликата между платената цена
от 40 000 лв. и увеличената стойност на имота от датата на продажбата
(23.12.2010 г.) до датата на съдебното отстраняване на ищцата от имота
(13.02.2015 г.), поради настъпилите промени в пазарните условия, по чл. 88, ал.
1, изр. II, вр. чл. 82, вр.
чл. 189, ал. 1, in fine от
ЗЗД, ведно със законните лихви върху претендираните
суми от датата на подаване на исковата молба: 12.02.2020 г. до окончателното им
изплащане, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с присъждане на разноските, по чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответниците оспорват исковете и получаването на суми. Сочат, че в
предварителния договор е уговорено да се плати, но той не е и разписка за
плащането. Предявяват възражение за погасяване на вземането за връщане на
цената по давност.
Отговорът
на ответницата С.Б. е подаден след срока и не следва да бъде разглеждан.
По същество страните
поддържат становищата. Представят бележки. Ответниците
претендират разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, прие за установено следното:
По предмета и
допустимостта:
Исковете и
отговорът на П.С. и Д.С. са допустими и надлежно предявени.
В отговора ответниците твърдят, че не са получили цената, като сочат,
че в предварителния договор не е вписано, че представлява и разписка и не
твърдят други обстоятелства, вкл. че пълномощното е издадено от ответниците за сключване на договор за замяна с трети лица
(изявление на пълномощника – л. 177, гръб), на които могат да се основат
възражения за привидност или за измама, нито са посочили правни квалификации.
Изявлението за
оспорване на документите в отговора може да бъде уточнено в рамките по чл. 193 ГПК, но то не може да се приеме за предявяване на нередовно възражение за
недействителност.
Поради това тези
възражения са предявени след срока за отговор и не следва да бъдат разглеждани.
По същество:
По
сключването на атакувания договор:
От представения от ищцата заверен препис (л. 16) се
установява, че на 23.12.2010 г. е сключен договор с цитирания нотариален
акт, чрез който ответниците, чрез ищцата, е следвало
да й прехвърлят описания в исковата молба имот срещу цена 38 197.20 лв.,
точно равна на данъчната оценка, за която пълномощникът е посочил, че е изплатена
напълно и в брой.
Пълномощното (л. 15) има необходимото съдържание
(т. 1 ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
5/2014 г., ОСГТК).
От представения от ищцата заверен препис (л. 13) се
установява, че на 05.11.2010 г. между същите страни е сключен предварителен
договор, в който е уговорена цена в размер 40 000 лв., която купувачът се
задължава да плати при сключването на договора, като той служи и като разписка
за получената сума (чл. 2). Съдът приема, че условието по чл. 1 – снабдяване с
констативен акт се отнася за сключването на окончателния договор, а не за
плащането.
В
съдебната практика се приема, че предварителен договор с посочена в него
различна по размер продажна цена е само начало на писмено доказателство (определение
№ 76 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3505/2020 г., I г. о., ГК).
В процесния случай разликата в цените не е съществена, поради
което не би могло да се приеме, че уговорката за цената е променена.
Договарянето за цена до стотинка равна на данъчната оценка в нотариалния акт е
абсурдно. В практиката действителните цени са кръгли суми.
Съдът
приема, че договорът е действителен и само цената е уговорена привидно и прикрива
уговорка за цена в размер 40 000 лв., която е платена още на 05.11.2010 г.
Разноски
на ищцата по сключване на договора:
От
представените от ищцата в заверени преписи (л. 29-35) документи се установява,
че е сторила разноски по нотариалния договор в претендирания
размер.
лист втори от
решение от 25.03.2022 г. по гр. д. № 492/2020 г. на ВОС, ХІІ-ти с-в
По
отстраняването:
С
решение № 2102 от 30.04.2013 г. по гр. д. № 21186/2011 г. на ВРС, ХХХIII-ти
състав (л. 18), потвърдено с решение № 2363 от 15.11.2013 г. по в. гр. д. №
2556/2013 г. на ВОС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение
№ 63 от 13.02.2015 г. по гр. д. № 2993/2014 г. на ВКС и влязло в сила на
13.02.2015 г., искът, предявен от ищцата срещу Г. и С. С. за отричане правото
им на собственост върху продадения имот, е отхвърлен. Прието е, че ответницата
е придобила собствеността по давност.
В
практиката се е приемало, че и в този случай е налице отстранение (цитираното
от ищцата определение № 418 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2018 г.,
III г. о., ГК).
В
литературата се приема, че за да е налице евикция, не
е необходимо преди всичко купувачът фактически да е отстранен от имота, нито
дори да е бил осъден да върне вещта т.е. достатъчно е установяването правата на
третите лица (Русчев, И. Отговорността
за евикция. С.: Регули,
1995, с. 14).
Нормата
на чл. 191 ЗЗД урежда частна хипотеза на отстранението по чл. 189 ЗЗД, поради
което съдът приема, че установяването на правата на третите лица в процесния случай съставлява отстранение.
По
противопоставянето на решението за отстранението на ответниците:
В
мотивите на решение № 2363 от 15.11.2013 г. по в. гр. д. № 2556/2013 г. на ВОС
е вписано, че ответниците в настоящото производство
са участвали в производството по отрицателния установителен
иск като трети лица помагачи. Пропускът да бъдат вписани в решението не е
съществен. Съдът приема, че ответниците са обвързани
със задължителната сила на мотивите. Ответниците не са предявили възражение, че ищцата е водила процеса зле. Това доказване
би било в тежест на ответниците (изрично чл. 191, ал.
2 ЗЗД).
Съдът приема, че продавачите не са изпълнили
задължението да прехвърлят правото на собственост.
Разноски
на ищцата по делото:
От
представените от ищцата в заверени преписи (л. 22-28) документи се установява,
че е сторила разноски по гр. д. № 21186/2011 г. по описа на ВРС, ХХХIII-ти
състав в претендирания размер.
По
добросъвестността:
От
представените от ищцата справки се установява, че към 2010 г. няма вписани
актове за имота по партидите на продавачките П.С. (л. 36), С.Б. (л. 100) и Д.С.
(л. 119).
В съдебната
практика се приема, че и недобросъвестният купувач може да развали продажбата
по реда на чл. 87 ЗЗД, но при съдебно отстранение той може да иска само връщане
на цената (решение № 224 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2016 г., IV
г. о., ГК).
По
възражението за погасяване вземането за връщане на цената по давност:
Съдът
приема, че началото на давностният срок за исковете
съвпада с осъществяването на евикцията, а именно, с
влизане в сила на съдебното решение по отстранението, независимо дали купувачът
упражнява фактическа власт върху имота (цит.
определение № 418 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2018 г., III г. о.,
ГК и определение № 10 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2019 г., III г.
о., ГК).
Решението
е влязло в сила на 13.02.2015 г., а исковата молба, по която е образувано
настоящото производство е подадена по пощата на 12.02.2020 г.
Възражението
за погасяване правата по давност е неоснователно.
По
исковете за вреди:
В
съдебната практика се приема, че когато през времето от покупката до съдебното
отстранение цените на пазара са се повишили, вреда е превишението
– сумата, която евинцираният купувач трябва да добави
към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ (цитираното от
ищцата решение № 296 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 48/2013 г., IV г. о.,
ГК).
От
заключението на допуснатата експертиза (л. 171) се установява, че цената на
имота се е повишила от 40 400 лв. на 43 000 лв. Съдът приема, че
значимото за исковете повишение е в размер 2 600 лв.
Исковете
за вреди са основателни в този размер.
Останалите
искове са изцяло основателни.
Ответниците следва да
заплатят на ищцата от сторените разноски в общ размер 3116.85 лв., по списък,
3 054.81 лв., съразмерно уважените искове.
Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поотделно по исковете (определение № 36 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3176/2020 г., I г. о., ГК) са както следва: по иска за разваляне – 2 645.39
лв.; по исковете за връщане продажната цена – 1 730 лв.; по исковете за
заплащане таксите по договора – 353.27 лв., по исковете за разноските по делото
за отстранението – 461.50 лв.; по исковете за вреди – 412 лв. или общо
5 602.16 лв. Ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят сумата на адв. Н.Б..
Ищцата следва да заплати на ответниците от
сторените разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер 3600 лв. (л.
165-167), сумата 71.65 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ договора за продажба, сключен на 23.12.2010 г. с нотариален акт № 77, т. 4, рег. № 11937,
дело № 629 по описа за 2010 г. ВН № 196, вписан в Служба по вписвания гр. Варна
с вх. рег. № 26924/27.12.2010 г., акт № 144, том LXXIV, дело 16147, c предмет
поземлен имот с идентификатор 10135.2551.268 (десет хиляди и сто и тридесет и
пет, две хиляди и петстотин и петдесет и едно, двеста и шестдесет и осем) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92
от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 860 (осемстотин и
шестдесет) кв. м, находящ се в гр. Варна, м-ст "Франга дере",
ведно с построената в имота сграда със застроена площ 24 (двадесет и четири)
кв. м, трайни подобрения и насаждения, при съседи: 10135.2551.269,
10135.2551.267 и 10135.2551.266, поради съдебно отстранение, по иска предявен
от Т.И.И. ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. Д.Г. от ВАК, съдебен адрес:***, тел. 0888/512664 срещу
П.М.С. ЕГН **********, адрес: ***, С.М.Б. ЕГН **********, с адрес: *** и Д.П.С.
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.
189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
лист трети от
решение от 25.03.2022 г. по гр. д. № 492/2020 г. на ВОС, ХІІ-ти с-в
ДАВА на ищцата
шестмесечен срок да извърши отбелязване на влязлото в сила решение.
След изтичането на този срок вписването на исковата молба
губи действието си.
ОСЪЖДА П.М.С., С.М.Б. и Д.П.С. да
заплатят на Т.И.И. сумите:
-
40 000 /четиридесет хиляди/ лв. (всяка от ответниците
по 13 333 лв.), представляваща заплатената продажна цена по горния договор, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. III, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД;
- 1
760.98 лв. /хиляда и седемстотин и шестдесет лева и 98 ст./ (всяка от ответниците по 586.99 лв.), представляващи заплатени такси
във връзка с горния договор, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
II, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗЗД;
- 3
307.11 лв. /три хиляди и триста и седем лева и 11 ст./ (всяка от ответниците по 1102.37 лв.), заплатени от ищцата разноски
по гр. д. № 21186/11 г. по описа на ВРС, 33 с-в и обжалване пред ВОС и ВКС;
- 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лв. (всяка от ответниците по 866.66
лв.), представляваща обезщетение за претърпените вреди, съставляващи
увеличената стойност на имота от датата на продажбата (23.12.2010 г.) до датата
на съдебното отстраняване на ищцата от имота (13.02.2015 г.), поради
настъпилите промени в пазарните условия, на основание чл. 88, ал. 1, изр. II, вр. чл. 82, вр. чл. 189, ал. 1, in fine от ЗЗД, ведно със
законните лихви върху присъдените суми от датата на подаване на исковата молба:
12.02.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 3 054.81 лв. /три хиляди и петдесет и четири лева и 81 ст./, разноски по списък, съразмерно уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от Т.И.И. срещу П.М.С., С.М.Б.
и Д.П.С. за заплащане горниците над присъдените суми по 866.66 лв. до претендираните суми – от всяка от ответниците
по 1666 лв., представляващи обезщетения за претърпените вреди, съставляващи
разликата между платената цена от 40 000 лв. и увеличената стойност на имота от
датата на продажбата (23.12.2010 г.) до датата на съдебното отстраняване на
ищцата от имота (13.02.2015 г.), поради настъпилите промени в пазарните
условия, на основание чл. 88, ал. 1, изр. II, вр. чл.
82, вр. чл. 189, ал. 1, in fine от ЗЗД, ведно със законните лихви от предявяването до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.М.С., С.М.Б. и Д.П.С. да заплатят на адв. Н.Б. от ВАК сумата 5 602.16 лв.
(пет хиляди и шестстотин и два лева и 16 ст.) – сбор от минималните
възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ, съразмерно уважената част
от исковете, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Т.И.И. да заплати на П.М.С., С.М.Б.
и Д.П.С. сумата 71.65 лв. (седемдесет и един лева и 65
ст.), представляваща сторени разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: