Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 105
гр. Кубрат, 03.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и втори май, две хиляди и деветнадесета годиН.в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 683 по описа З.2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда Н.чл.415 ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД. Н.основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „А.З.С.НА В.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.–
изпълнителни директори, като твърди, че в изпълнение на Договор З.стоков кредит
№ 2825835/27.07.2017 г., сключен между
длъжника и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, на Н.В.В.,
ЕГН ********** *** е предоставен заем в размер на 1 308.00 лева, който тя
се е задължила да върне, ведно с начислена възнаградителна
лихва в размер на 313.92 лв., или общо сумата 1 621.92 лева, и разноски на
кредитодателя,
в договорения срок за това – с 24 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 67.58 лв., по конкретен
погасителен план с посочени дати на плащане, първа от които на 21.08.2017 г. и
последна с падеж на 21.07.2019 г.;
ответницата не изпълнявала задълженията си в сроковете и размерите по погасителен
план – платила е сумата 139.22 лв., от които е погасено задължение за възнаградителна лихва в размер на 46.78 лв., главница в
размер на 88.93 лв. и лихва за забава в размер на 3.29 лв.; тъй като
преустановила плащанията непосредствено след това, в съответствие с клаузата на
чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, всички В. на кредитодателя
по договора – изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни, кредитът,
е обявен на ответницата за предсрочно
изискуеми с връчено й лично на 08.06.2018 г. уведомление за договорената цесия
и предсрочна изискуемост; В.та на
кредитора по договора са прехвърлени в полза на ищцовото
дружество вземане с Договор за продажба на вземания(цесия) от 21.05.2018 г. и
Приложение 1/ 21.05.2018 г., поради което последното дружество в качеството си
на частен правоприемник на заявеното за изпълнение вземане, моли съда да приеме
за установено по отношение на ответницата Н.В.В., ЕГН
********** ***, на която издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 272/ 03.09.2018 г., изд. по ч.гр. дело № 508/
150.93 (сто и петдесет лева, деветдесет и три стот.) лева – възнаградителна лихва, начислен.за периода от 21.10.2017 год. до 21.05.2018 год.;
61.70 (шестдесет и един лева, седемдесет стот.) лева – обезщетение за забава н.числено за периода от 21.10.2017 год. до 31.08.2018 год., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за стоков кредит № 2825835/27.07.2017 год. сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, прехвърлени в полза на „А.з.с.на в.” – ЕАД по силата на договор за продажба на вземания(цесия) от 21.05.2018 г..
На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по заповедното: 28.63 (двадесет и осем лева, шестдесет и три стот.) лева – платена държавна такса по сметка на съда, и 150.00 (сто и петдесет лева, нула стот.) лева – юрисконсултско възнаграждение, и настоящото дело.
Ответницата – Н.В.В., ЕГН ********** ***, надлежно удостоверени със справка от 31.08.2018 г., редовно уведомена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Пл. Христозов, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, заявява оспорване изцяло. Моли за отхвърлянето й, като не сочи конкретни факти и обстоятелства, съставляващи възражения срещу предявения иск. По предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, заявява становище за допустимост, но неоснователност. Като признава, че приложените към исковата молба документи имат отношение към предмета на делото, не се противопоставя да бъдат приети като доказателства по него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното гр.дело № 508/ 2018 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за стоков кредит № 2825835/27.07.2017 г., сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, на Н.В.В., ЕГН ********** ***, се установи по несъмнен начин, че на посочената дата ищцовото дружество е предоставило на ответницата в заем сумата 1 308.00 лева, който тя се е задължила да върне, ведно с начислена възнаградителна лихва в размер на 313.92 лв., или общо сумата 1 621.92 лева, и разноски на кредитодателя, в договорения срок за това – с 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 67.58 лв., по конкретен погасителен план с посочени дати на плащане, първа от които на 21.08.2017 г. и последна с падеж на 21.07.2019 г., но не е изпълнил задължението си да погасява в срок задължителните вноски, като преустановил плащането им на 21.10.2017 г. – падеж на първата неплатена от нея месечна погасителна вноска, и останала задължен за останалите общо 22 месечни вноски. В изпълнение на задълженията си по договора е платила сумата 139.22 лв., от които е погасено задължение за възнаградителна лихва в размер на 46.78 лв., главница в размер на 88.93 лв. и лихва за забава в размер на 3.29 лв.; тъй като преустановила плащанията непосредствено след това, в съответствие с клаузата на чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, всички вземания на кредитодателя по договора – изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, по кредита са обявени на ответницата за предсрочно изискуеми с връчено й лично на 08.06.2018 г. уведомление за договорената цесия и предсрочна изискуемост – л. 44 от делото.
Договорът, не оспорен от ответницата, носи подписите на двете страни.
Ищцовото дружество, позовавайки се на договореното с ответника свое право на предсрочна изискуемост, на 31.08.2018 год. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр. дело № 508/ 2018 год. по описа н.местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат, за сумите, както следва: 1 219.07 (хиляда двеста и деветнадесет лева, седем стот.) лева, представляващи главница по 22 броя неплатени погасителни месечни вноски по Договор за стоков кредит № 2825835/27.07.2017 год., ведно със законната лихва считано от 31.08.2018 год. до окончателното плащане;150.93 (сто и петдесет лева, деветдесет и три стот.) лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 21.10.2017 год. до 21.05.2018 год.;61.70 (шестдесет и един лева, седемдесет стот.) лева – обезщетение за забава н.числено за периода от 21.10.2017 год. до 31.08.2018 год., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за стоков кредит № 2825835/27.07.2017 год. сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, прехвърлени в полза на „А.з.с.на в.” – ЕАД по силата на договор за продажба на вземания(цесия) от 21.05.2018 г..
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 272/ 03.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответницата не е възразила, но тя е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната, което той е направил в дадения му за това срок.
Приетия като писмено доказателство Договор за стоков кредит № 2825835/27.07.2017 г., съставляващ частен диспозитивен документ, подписани и двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател, в който смисъл възражения по делото не са заявявани и не са установявани.
С подписа си върху договора, ответника е удостоверил, че е получил заемната сума в размер на 1 308.00 лева.
С договор за прехвърляне на вземания от 21.05.2018 г. ищцовото дружество придобило от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сред които и вземанията към ответницата по процесния договор за кредит, както се установява от представените от ищеца договор за цесия, приемо-предавателен протокол и приложение към същия. В Приложение 1/ 21.05.2018 г. прехвърлените вземания от ответника са описани с посочване номера на договора за кредит и ЕГН на длъжника (л.18-30).
Цедентът е упълномощил ищцовото дружество-цесионер да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 21.05.2018 г. договор за прехвърляне на вземания (л.39).
Към исковата молба ищецът е представил изпратени уведомления до ответницата за извършената цесия, връчени и на 08.06.2018 г.
По делото не е допусна съдебносчетоводна експертиза за установяване предоставена ли е заемната сума по процесния договор за кредит на ответника, както и какъв е размера на дължимите главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за кредит, тъй като относно тези обстоятелства ответницата, чрез назначения й особен представител, не е заявявала възражения. Видно от постъпилия писмен отговор, докладван по – горе, заявените от особения представител възражения са по съществото на спора.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Предявените установителни искове са процесуално допустими, доколкото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания за главница и обезщетение за забава, които подлежат на установяване по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжиника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, и те са предявени от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, не оспорва сключването на процесния договор за кредит с праводателя на ищеца, и не заявява конкретни възражения.
Процесният договор за продажба и прехвърляне на вземане е от дата 21.05.2018 г. и със същия „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – кредитор по правоотношението с ответницата, е цедирало на ищцовото дружество портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с длъжници, които са упоменати изчерпателно в приложение, неразделна част от договора /§2 ал.1/.
Видно от приложението, договорът за кредит, сключен с ответницата Н. В. е изрично посочен, а като индивидуализиращ признак по отношение на лицето е изписан ЕГН, което съвпада с този на ответницата.
С оглед изложеното, задълженията на ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит валидно са прехвърлени на трето лице – ищцовото дружество. Безспорно за завършване фактическия състав на цесията следва длъжникът да е уведомен за прехвърлянето и то от цедента. Няма пречка обаче цедентът да упълномощи изрично лице да извърши действията по уведомяването. В случая това е сторено с нотариално заверено пълномощно. Ищецът излага твърдения и сочи доказателства уведомлението, съставляващо изявление на цедента чрез цесионера по чл. 99 ал.3 от ЗЗД, да е достигнало до длъжника преди предявяване на исковите претенции, в съответствие с договорената клауза от договора между страните, с изпращането на два броя уведомления, които са връчени лично на задълженото лице на 08.06.2018 г.. Отделно от това не се твърди и не се установява тя до момента на уведомяването, респ. до момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, да е изпълнявала, респ. изпълнила задълженията си към цедента.
Неоснователно би било и възражение на особения представител на ответницата, че тя не дължи претендираните вземания, тъй като до нея, в качеството на длъжник, не е достигнало уведомление за обявена от кредитора предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, преди подаване на заявлението за изпълнение на вземанията. В случая разясненията, дадени с т. 18 на ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК, не се отнасят до финансови институции по см. на чл. 3, ал. 1 Закона за кредитните институции, а се отнася за кредитните институции – банкови дружества, каквото качество заемателя – прехвърлил своите вземания срещу ответника по сключения между тях договор за заем, няма. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална – регламентира отношенията между банките и между банките и обслужваните от тях лица, видно от наименованието на Глава седма от цитирания, и не се прилага в общите облигационни отношения, за които остава приложима договорната свобода за определяне вкл. и на условията за настъпване на предсрочна изискуемост на конкретното вземане с договорки, постигнати между страните с подписването на конкретния договор, в съответствие с разпоредбата на чл. 20а ЗЗД.
Предвид тези съображения, съдът приема за установено за отношенията между страните в съответствие с заявеното признание на ищеца, изложено в исковата молба – л. 5, абз. 4, неоспорено от ответницата в срока за писмен отговор, че към датата на настъпване на договореното между страните условие за предсрочна изискуемост на цялото вземане по Договор за стоков кредит № 2825835/27.07.2017 г., в съответствие с т. 13.2.а от договора, че към 21.10.2017 г. – падежа на първата неплатена вноска, ответницата е изплатила до този момент сумата 139.22 лв., от които е погасено задължение за възнаградителна лихва в размер на 46.78 лв., главница в размер на 88.93 лв. и лихва за забава в размер на 3.29 лв.
Безспорно между страните е, че общия размер на дължимата за връщане по договора главница е 1 308.00 лева, поради което към същата дата остава дължима, на основание т. 3.1 от сключения между страните договор за кредит, във вр. с чл.240 ЗЗД, разлика в размер на 1 219.07 лева, която не се твърди и не се установява да е платена от ответницата на кредитора по договора или на ищцовото дружество, придобило вземането на 21.05.2018 г., в изпълнение на сключения между последните дружества договор за цесия.
Безспорно между страните е, че общия размер на договорената между тях възнаградителна лихва е 313.92 лева, от които кредиторът претендира сумата 150.93 лева, при липса на проведено от ответницата доказване на факта на изпълнение.
На основание клаузата на т. 7 от договора, във вр. с чл. 86 ЗЗД, ответницата дължи обезщетение за забава, претендирано в размер на 61.70 лева, за периода 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2018 г., чрез изчисляването му с програмен продукт „Апис Финанси“ върху дължимата и непогасена по давност главница в размер на 1 219.07 лева.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съответно на уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски са в размер на 28.63 лева – платена държавна такса по сметка на съда, и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, в заповедното производство, както и 121.37 лева - платена държавна такса, 350.00 лв. – юриск.възнаграждение, и 300.00 лева – разноски за възнагр.на особен представител на ответника, в исковото производство. Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради което основателна е претенцията на ищеца в негова тежест да бъдат всички направените в заповедното и исковото производство разноски, съответно на уважената част на установителните искови претенции, поради което в полза на ищеца срещу ответника за разноски по делото – заповедното и в настоящото производство, следва да се присъди сумата 950.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗН.ВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.В., ЕГН ********** ***, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Пл. Христозов, АК – Разград, вземането на „А.ЗА С.НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори, като частен правоприемник по Договор за продажба на вземания(цесия) от 21.05.2018 г. и Приложение 1/ 21.05.2018 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед № 272 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 03.09.2018 г. по гр.дело № 508/ 2018 год. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – Н.В.В., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: 1 219.07 (хиляда двеста и деветнадесет лева, седем стот.) лева, представляващи главница по 22 броя неплатени погасителни месечни вноски по Договор за стоков кредит № 2825835/27.07.2017 год., ведно със законната лихва считано от 31.08.2018 год. до окончателното плащане;
150.93 (сто и петдесет лева, деветдесет и три стот.) лева – възн.градителна лихва, начислена за периода от 21.10.2017 год. до 21.05.2018 год.;
61.70 (шестдесет и един лева, седемдесет стот.) лева – обезщетение за забава начислено за периода от 21.10.2017 год. до 31.08.2018 год., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за стоков кредит № 2825835/27.07.2017 год. сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН ********** ***, да плати на „А.ЗА С.НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното и по настоящото производство, съразмерно с уважената част на исковите претенции, сумата 950.00 (деветстотин и петдесет ) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ Д. Петрова - Енева