№ 6855
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110166109
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника *** за следните суми: 932,93 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода октомври 2018 г. – април 2020 г. в имот с аб. № 343374, 34,94
лева, представляваща такса за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юли
2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 26.8.2021 г. до погасяване на
задълженията, 171,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. –
11.8.2021 г. и 7,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.8.2018 г.
– 11.8.2021 г.. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
силата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
1
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 20-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство /съгласно уточнителна
молба от 30.11.2021 г./. Претендира разноски.
Ответникът оспорва единствено вземанията за възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение, включително и като счита, че е погасено по давност.
Оспорва и вземането за мораторна лихва върху него. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство
Третото лице помагач на страната на ищеца не взема становище по основателността и
допустимостта на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
С определението от 22.2.2022 г. за безспорни са обявени всички факти, включени във
фактическите състави на вземанията за цена на топлинна енергия и за мораторна лихва
върху нея, включително и размера на претенциите. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
съдът намира осъществяването им за доказано. Ответникът не доказа положителния факт на
погасяването им, поради което исковете за установяване на тези вземания следва да бъдат
изцяло уважени.
Изцяло основателна е о претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 34,94 лева /като те не са
включени в стойността на потребената топлинна енергия/. Предвид признанието
задължението за заплащане на цена на топлинна енергия, то несъмнено между страните е
налице договор за продажба, което се установява и от представения от ищеца писмен
договор и заявление. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника, който ги е приел с подписването
на договора. Съгласно чл. 23 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от *** на потребители в град София купувачът ползващ топлинна енергия
за стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи писмен договор за продажба с продавача при
спазване изискванията за измерване, отчитане и разпределение на топлинната енергия,
предвидени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на потребители в град София. В
случая не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че сградата,
в която се намира процесният топлоснабден имот, е в режим на етажна собственост, както и
че е въведена системата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на Общите условия услугата
може да се извършва от трето лице или от топлопреносното предприятие, като във всички
случаи за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
2
потребителите в сграда – етажна собственост заплащат на ищцовото дружество
възнаграждението, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение /ако е извършено от трето лице/. Предвид липсата на
оспорване на извършването на услугата ДР и признанието дължимостта на цената на ТЕ, то
очевидно ответникът не оспорва количеството потребена ТЕ да е измерено и разпределено
коректно. Следователно установява услугата да е извършена и работата да е приета, поради
което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение в размер на
34,94 лева. Макар да няма данни за метода на определяне на цената, тя не надхвърля
обичайния размер /съобр. чл. 326, ал. 2 ТЗ - процесната сделка е търговска по смисъла
на чл. 286, ал. 1 ТЗ/.
Възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.8.2021 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД., като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 19.6.2018 г. са погасени по давност, а такива
не се претендират.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, съгласно който, ако
страните по търговска сделка не са уговорили срок за плащане на дължимо по нея
паричното задължение, то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане, като ако денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това. Не се твърди и установява срок за плащане на задължението за такса за ДР да
уговорен. Денят на получаване на фактурите/покана също не се доказва. Ето защо съдът
намира, че срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или
услугата – от 01.5.2020 г. – първият ден след края на периода, за който е доставена. Срокът
за плащане е изтекъл на 14.5.2020 г., а от 15.5.2020 г. ответникът е изпаднал в забава.
Размерът на мораторната лихва за периода 15.5.2020 г. - 11..8.2021 г., определен от съда по
реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 4,42 лева, до които сума и период искът следва да бъде
уважен. За разликата до пълния предявен размер от 7,29 лева и за периода 31.8.2018 г. –
14.5.2020 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
3
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски както следва: 75 лева – държавна такса в заповедното
производство, 175 лева – държавна такса в исковото производство, 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство - общо 350 лева. Намалени
съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 349,12
лева.
Ответникът е сторил разноски за адвокат в исковото и заповедното производство в общ
размер на 200 лева, колкото и претендира в списъка по чл. 80 ГПК. Намалени съобразно
уважената част от исковете, на ответника се следват разноски в размер на 0,40 лева.
Предвид искането на ищеца, обективирано в исковата молба, съдът следва да извърши
компенсация на дължимите между ищеца и ответника разноски до размера на по-малката
сума. След компенсацията на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 348,72
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ***, ЕИК *** дължи на ***, ЕИК *** следните
суми: 932,93 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода октомври
2018 г. – април 2020 г. в имот с аб. № 343374, 34,94 лева, представляваща такса за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода юли 2018 г. – април 2020 г., заедно
със законната лихва от 26.8.2021 г. до погасяване на задълженията, 171,73 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. – 11.8.2021 г. и 4,42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 15.5.2020 г. – 11.8.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
разликата до пълния предявен размер от 7,29 лева и за периода 31.8.2018 г. – 14.5.2020 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на ***, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 348,72 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на ***, като трето лице помагач на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5