Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1940
гр. Перник, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, Х-ти
състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ
В., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 04790 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от И.В.С., ЕГН ********** – мл. експерт в РУ- Брезник
при ОДМВР- Перник, чрез адв. И.М. ПАК,
със съдебен адрес ***, офис 3 срещу
Областна дирекция на МВР гр.Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков №1,
представлявана от директора й старши комисар Д.П. за заплащане на сумата от 1657,00
лв,, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 251 часа за целия процесен период 01.08.2016 г.- 01.08.2019г.
по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1,143, На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - законоустановената лихва
върху дължимата сума на посоченото възнаграждение, считано от датата на
подаване на исковата молба -20.08.2019г.- след корекцията, до окончателното
изплащане, както и да заплати всички
направени от мен съдебни и други разноски по делото. След допуснато в с.з.
изменение на исковата претенция, след изслушване на заключение по ССчетЕ,
извършена от вещото лице- В., то пренецията, съобразно СИЕ е била изменена и
приета за размера вместо за сумата 1657,00лв.,
да се счита предявен искът за сумата 1332,83лв. , ведно със
законоустоновената лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба - 20.08.2019г., до окончателното изплащане. Съдът с нарочно
определение е прекратил производството по делото за сумата в размер на
324,17лв., за която сума, представителят на ищеца прави оттегляне на иска или
досежно разликата между първоначално заявения иск и приетия такъв след намаляване
на размера на претенцията.
Ищецът в исковата си молба твърди,
че е служител в структурата на МВР от
15.06.2000г., в частност Районно управление Брезник при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Перник от 10.10.2014 година.
Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ сочи, че е със статут на държавен
служител.Предвид непрекъсваемия работен процес,
описва, че е полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно
утвърден от Началника на районното управление график. За периода 01.08.2016 г,
до 01.08.2019г. твърди да е положил труд на смени, при сумарно изчисляване на
работното време, В периода 01.08.2016г, работното време е изчислявано сумарно
по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем на тримесечие.Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица.Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на в 8, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
като съгласно ая,5 т.2, работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР определя, че при полагането на труд през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24- часов период.По силата на чя.178, ал.1, т3 ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.Горното описва, че кореспондира и с
разпоредбата на чл.67, ал.1, т.3 на Закона за държавния служител, съгласно
която брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни
възнаграждения. Ал.7 определя и кои са допълнителните възнаграждения, както
следва: по т.2 -допълнително възнаграждение за
извънреден труд; по т.3 - допълнително възнаграждение за работа през
официалните празници и други. Цитира,
че съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Понятието „нощен труд“ намира своето легално определение в
чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който: ал.1 - нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5 дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа; ал.2 - Нощен е трудът, който се
полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Следователно коефициентът се определя като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Съгласно разпоредбата на чя, 187,
ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 01.08.2016 г.
до 01.08.2019г. сочи, че са действали последователно Наредба № 81213 - 407 от
11.08.2014 г., Наредба № 81213 - 592 от 25.05.2015 г Наредба № 81213 - 776 от
29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/обн. ДВ бр.б7 от 14.08.2018г./, издавани от
Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а
последната от тях и за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане
на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности. Описва в хронологичен порядък действието на
нормативната и поднормативната база, касаеща претенцията му.
Излага, че за периода
01.08.2016г.-01.08.2019г. е положил общо 1756 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2007 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 251 часа, който следвало да
му бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час, следва да бъде компенсиран по 6,6 лв„ т.е, задължението на
ответника към мен за целия период
изчислява,че възлиза на 1657
лв.Моли съда, да приеме, че иска правилно е насочен към ОДМВР- Перник като
ответник. По въпроса, за това кой е пасивно легитимиран по искове на държавни
служители за вземания, произтичащи от служебното правоотношение- органа по
назначаване или самостоятелната му структура, в която държавният служител е
изпълнявал длъжност. Моли за уважаване на заявените претенции. Отправя и
доказателствени искания, както следва:
съдът да задължит ответника ОДМВР- Перник да представи по делото -
Заповед за назначаването ми МВР, в т.ч. и заповед за назначаване на заеманата
към момента от мен длъжност, Протоколите с положения от него нощен труд за
периода 01.08.2016 г.-01.08.2019г., както и да бъде допусната и изслушана по
делото съдебно- счетоводна експертиза по
делото с описани задачи в исковата молба. По тези съображения моли да бъдат уважени
предявените искове. Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия период ищецът е заемал
длъжността, описана в искомата молба. Посочено е, че относно незаплатено допълнително
възнаграждение за положен нощен труд към основното месечно възнаграждение на
ищеца за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., предявената претенция е
неоснователна и недоказана поради следните съображения: ответникът не оспорва,
че ищецът в посочения период е бил
служител в РУ - Брезник: със заповед peг. № 187/01.04.2015г. е бил преназначен
на длъжността „младши автоконтрольор I степен в група „охранителна полиция“ при
районно управление“, а със заповед peг. № 313з-119/22.01.2019г. по описа на
ОДМВР - Перник е преназначен на длъжността „младши оперативен дежурен в
„Оперативна дежурна част“ към районно управление“ към ОДМВР Перник, т.е в
периода, за който се претендира изплащане на парични суми за положен труд,
същият е бил служител на ОДМВР Перник.
Искът с посочено правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с който е повдигнат
имуществен спор, счита, че е предявен от надлежна страна и в законния срок, но
по същество намира, че по така предявената претенция липсва материалноправна
легитимация от страна на ОДМВР Перник. Съобразно чл. 33, т. 7 от ЗМВР
министърът на вътрешните работи управлява човешките ресурси, което се
потвърждава и от разпоредбите на чл. 156, ал. 5 и чл. 158 от ЗМВР.
Правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на
министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да
преназначава на длъжност. Отделно от това в чл. 33, т 5. и т.6 от ЗМВР е
предвидено, че министърът на вътрешните работи предлага проекта на бюджет на
МВР и отчита изпълнението му и същевременно отговаря за управлението и
разпределя финансовите и материалните ресурси. Като първостепенен разпоредител
с бюджетни средства, Министерството на вътрешните работи осъществява основната
дейност по планиране и разпределяне на разходите на отделните структурни звена,
включително по отношение на разходваните средства за основната работна заплата
и допълнителните възнаграждения на служителите. Директорът на ОДМВР Перник
описва, че няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни
възнаграждения. Съгласно разпоредбите на ЗМВР в правомощията на министъра е да
определи основните и допълнителни възнаграждения на заетите лица в структурните
звена. Възнагражденията се изплащат от министерството, а ОДМВР подава само
данни за часовете положен труд.
Във връзка с отправената претенция
твърди, че на служителя са били изплатени реално дължимите средства за положен
извънреден труд. Видно от приложените платежни бележки по месеци за периода от
01.08.2016г. до 01.08.2019г. на същия е начислено и изплатено дължимото
допълнително възнаграждение за положения нощен и извънреден труд. Престирания
от него труд от 22:00 часа до 06:00 часа е изчислен и изплатен съобразно
посочените стойности в изготвените протоколи, т.е. така, както е подадена
информация по съответния ред до определената дата на изпращане на съответната
информация до дирекция „Планиране и управление на бюджета“- МВР. Сочи, че към
отговора прилага платежни бележки от сектор ФОУССД при ОДМВР е видно, че на
служителя е заплатено възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 1
от ЗМВР, като за положените часове нощен труд е получено допълнително
възнаграждение над основния размер по 0,25 ст. на час. В чл. 179, ал. 2 от ЗМВР
изрично е посочено, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед, т.е. законодателят е предоставил
реда за определянето на допълнителните възнаграждения и размера на конкретните
коефициенти да бъдат определяни от министъра на вътрешните работи като се има
предвид спецификата на служебното правоотношение, по което са страна
служителите по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Идентична е и разпоредбата на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР. В чл. 3, ал. 3 на издадената въз основа на тях Наредба №
8121з-776 от 29 юли 2016 г. изрично е предвидено, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.. като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, т.е. изрично е предвидено нощния труд да бъде с продължителност до 8
часа, поради което няма правно основание същия да бъде приравняван към дневен
труд и считан за извънреден такъв, при условие, че той се включва в
определените от законодателя часови граници за полагането му /между 22:00 и
06:00 часа/.
В цитираната наредба, която е в
сила към периода, за който е предявена исковата претенция, твърди, че не се
съдържа идентична разпоредба на тази в чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба per.
№ 8121 з-407/l 1.08.2014г. на министъра на вътрешните работи, която е
предвиждала общият брой часове положен нощен труд да се преизчислява, като се
умножи по 0,143. Преди влизането в сила на последната такава от 2016г. също не
е бил предвиден такъв коефициент, като съдебната практика сочи стриктно
разграничение на служебните правоотношения по ЗМВР и КТ. Счита, че предявената от ищеца претенция за
преизчисляване на изплатеното възнаграждение на нощен труд с посочения по -
горе коефициент за неоснователна, тъй като липсата на конкретната разпоредба
при отмяната на Наредба per. № 8121з- 407/11.08.2014г. не означава празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, а е
израз на изрично възложеното правомощие на министъра на вътрешните работи да
определя реда и начина на изплащане на допълнителните възнаграждения и
представлява отказ от досегашния подход по отношение определянето на размера на
конкретното възнаграждение. Сочи, че следва да се има предвид и обстоятелството,
че полагането на нощен труд не е сред изрично изброените в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Налице е полагането
на труд в рамките на работната смяна по график, което не може да бъде прието за
извънреден труд. В ЗМВР се съдържат конкретни норми по въпросите относно
образуването на работната заплата на държавните служители в МВР, относно
видовете допълнителни възнаграждения, относно работното време и начина на
отчитането му, които са израз на отклонение от общата уредба на ЗДСл и КТ и са
наложени от естеството на обществените отношения, които ЗМВР урежда. В
случаите, в които законодателят е искал ЗМВР да препраща към други закони, гой
го е посочил изрично, но тук липсва препратка. В заключение посочва, че ЗМВР се явява специален закон по отношение на
ЗДСл и КТ и не препраща към тези нормативни актове по отношение на статута на
държавните служители в МВР.
С оглед всичко
посочено по - горе ответникът, чрез процесуалния си представител извежда в
заключение, че предявяването на претенция за изплащане на възнаграждение, което
вече е било изчислено и заплатено съобразно утвърдения ред и въз основа на
действащите специални разпоредби, които се прилагат в системата на МВР, е
неоснователно. При извод за неоснователност на главния иск, мале да бъде
отхвърлен като неоснователен и акцесорния иск по и чл. 86 от ЗЗД. по
доказателства и доказателствени искания не се противопоставя по направеното от пълномощника на ищеца искане
за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза по делото, счита че същата би
допринесла за изясняване на обстоятелствата, свързани с реално положения и
заплатения труд на служителя..По тези съображения ответникът моли да бъде
отхвърлен предявения иск.
В
открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде уважена изцяло ищцовата претенция /в размера след
изменението по чл.214 ГПК/и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно
заседание редовно призован, изпраща представител, и моли съдът да отхвърли предявената искова
претенция като неоснователна.
По делото е била изслушана и
приета СИЕ, която е отговорила на поставените въпроси в исковата молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор,
че през исковия период от 01.08.2016г. до 01.08.2019г. ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника. ищецът в посочения
период е бил служител в РУ - Брезник: със заповед peг. № 187/01.04.2015г. е бил
преназначен на длъжността „младши автоконтрольор I степен в група „охранителна полиция“
при районно управление“, а със заповед peг. № 313з-119/22.01.2019г. по описа на
ОДМВР - Перник е преназначен на длъжността „младши оперативен дежурен в
„Оперативна дежурна част“ към районно управление“ към ОДМВР Перник, т.е в
периода, за който се претендира изплащане на парични суми за положен труд,
същият е бил служител на ОДМВР Перник.
От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, като
заключението по същата, съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че съгласно протокол за отчитане на отработеното време между 22,00ч.
и 06.00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници в процесното РУ за периода от
01.08.2016г. до 01.08.2019г. И.В.С. има общо брой часове време 1814 ч. между
22,00ч. и 06.00ч. Протоколите са утвърдени от директор ОД МВР -Перник. По
месечно за периода са отразени в горната таблица. Превръщането на изработените
нощни часове 1814 часа в дневни чрез коефициента за превръщане е в размер на
259 ч. в дневни извънреден труд. По часове и периоди преизчисляването е
отразено от вещото лице, че за целия период от 01.08.2016г. до 01.08.2019г
преизчислените часове са 259 часа.За преизчисления нощен труд в дневни извънреден
труд -259 часа, вещото лице е посочило, че сумата за извънреден труд съобразно
основното месечно възнаграждение за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г. е в
размер на 1786.33 лева. Изплатени суми на ищеца за положен нощен труд в размер
на 453,50 лева за периода от 01.08.2016г до 01.08.2019г.Неплатените суми за
приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд са изчислени в
размер на 1332,83 лева, за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г..
Извънредният труд е описано, че се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Основното
месечно възнаграждение на И.В.С. за периода от 01.08.2016г. до 31.12.2017г е било
673.00лв.,. съобразно което е 4.07лв на час.Извънредният труд е в размер на
6.10 лева на час. Основното месечно възнаграждение на И.В.С. за периода от
01.03.2018г до 31.12.2018 г. е бил 809,00лв, .съобразно което е 4.87лв на час. Извънредния
труд е изчислен в размер на 7.31 лева на час. Основното месечно възнаграждение
на И.В.С. за периода от 01.01.2018г до 01.08.2019 г. е посочено, че е било-
900.00лв..съобразно което е 5.42лв на час.Извънредният труд е изчислен в размер
на 8,13 лева на час.
Възнаграждението
за положен нощен труд, вещото лице е описала, че е изплащано месечно по 0.25
лева на час. За процсния период отработеното време между 22,00ч. и 06.00 ч., И.В.С.
е описано, че има общо брой часове време
- 1814 час, за които ежемесечно са изплатени суми за нощен труд по 0.25 лв. на
час или общо за процсния период са изплатени суми за положен нощен труд в
размер на 453,50 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В разглеждания случай отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд
през нощта (22:00 - 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.
5-6 ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Предвид всичко изложено, от значение
за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали
намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и №
8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.08.2016 г. до 01.08.2019г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или
коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.По изложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От
събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.08.2016 г.
до 01.08.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на както следва: За преизчисления
нощен труд в дневни извънреден труд -259 часа. Сумата за извънреден труд
съобразно основното месечно възнаграждение за периода от 01.08.2016г. до
01.08.2019г. е в размер на 1786.33 лева. Изплатени суми на ищеца за положен
нощен труд в размер на 453,50 лева за периода от 01.08.2016г до
01.08.2019г.Неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като
извънреден труд е в размер на 1332,83
лева, за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., съобразно ССчЕ.
Предвид изложеното предявеният
иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и
законната лихва от депозирането на исковата молба в съда - 20.08.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски
в общ размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса по уважените искове в размер на 50.00 лв., както и разноските за
вещо лице в размер на 100,00 лв.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков
№1, представлявана от директора й старши комисар Д.П. да заплати на И.В.С., ЕГН
**********, чрез адв.И.М. ПАК, със съдебен адрес ***, офис 3 сумата от 1332,83
лева, за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016
г. до 01.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 20.08.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 400,00лв. -
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Перник с адрес гр.Перник, ул.Самоков №1,
представлявана от директора й ст.комисар Д.П., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Перник сумата от 50.00 /петдесет/ лв.- дължима държавна
такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на
ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: