Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.В.Търново, 30.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№7 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск
по чл.270 ал.2 от ГПК за прогласяване нищожност на съдебни решения.
Ищците твърдят, че решение ********, постановено по гр.дело ***** по описа на ВТРС и решение ****** по в.гр.д. *****по описа на ВТОС са нищожни поради неприлагане на правото на ЕС и съответстващо национално право при постановяване на горепосочените съдебни решения, като се изброяват конкретни решения от право на ЕС. Сочат, че правото на ЕС се ползва с незабавно предимство пред националното право и това означава, че компетентните национални органи са длъжни да откажат да прилагат несъвместима с правото на ЕС национална разпоредба или акт, дори преди тяхната отмяна или изменение по съответния ред. Ищците считат, че решение постановено в противоречие с правото на ЕС е постановено при липса на компетентност, като заявяват, че нелегитимен съдебен състав и липса на компетентност на съдебен състав са две различни основания водещи до нищожност на постановеното съдебно решение. Ищците заявяват, че при постановяване на атакуваните решения съдебните състави изцяло са игнорирали противоречието между два материално-правни специални закони- ЗЗП и ЗЕ, противоречие на чл.150 и 153 от ЗЕ с Конституцията на Р Б. Считат, че съдебните състави са постановили решения, без да е изяснен въпроса от фактическа страна. В исковата молба ищците подробно развиват доводите си, на които основават исковата си претенция. Отправят искане съдът за постанови решение, с което да прогласи нищожността на решение ********, постановено по гр.дело ***** и решение ****** по в.гр.д. ****** по описа на ВТОС. Претендират разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен по съображения изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че между страните са водени производства по посочените в исковата молба гр.дела, като е постановено съдебно решение по гр.дело ***** по описа на ВТРС, потвърдено с влязло в сила съдебно решение по въззивно гр.дело *****по описа на ВТОС относно вземания на "Т-ВТ"АД за незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение, законна лихва върху главниците, разноски по делата. Ответникът счита, че следва да се зачете силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение и спорът не може да бъде пререшаван. На следващо място ответникът счита, че соченото от ищците основание-неприлагане на правото на ЕС и съответстващото национално право не попада в хипотезата на чл.270 ал.2 от ГПК за нищожност на съдебно решение. Счита, че атакуваните решения са постановени изцяло в правораздавателната компетентност на българските съдилища, влезли са в сила и тяхната сила на присъдено нещо не може да бъде поставяна под съмнение. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със съдебно решение *** от ****** по гр.дело ******* по описа на ВТРС съдът е осъдил Е.М.Ф. да заплати на „Т–
ВТ” ЕАД, сумата от 93.41 лв.,
представляваща сбор от вземания за незаплатена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и такса разпределение, дължима за месеците ноември и
декември 2015г. и месеците януари, февруари, март и април 2016г., сумата от
7.14 лв. – лихва за забава върху всяко
едно от посочените задължения от датата на забавата до подаване на исковата
молба, съответстващи на правата й в съсобствеността, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането; Н.Г.Ф. да заплати на „Т –
ВТ” ЕАД сумата от 54.16 лв., представляваща сбор от вземания за незаплатена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение,
дължима за месеците ноември и декември 2013г., януари, февруари, март, ноември
и декември 2014г., януари, февруари, март, ноември и декември 2015г., януари,
февруари, март и април 2016г., сумата от 9.73 лв. – лихва за забава върху всяко
едно от посочените задължения от датата на забавата до подаване на исковата
молба, съответстващи на правата й в съсобствеността, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането.; С.Г.Ф. да заплати на „Т
– ВТ” ЕАД, сумата от 54.16 лв., представляваща сбор от вземания за незаплатена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение,
дължима за месеците ноември и декември 2013г., януари, февруари, март, ноември
и декември 2014г., януари, февруари, март, ноември и декември 2015г., януари,
февруари, март и април 2016г., сумата от 9.73
лв. – лихва за забава върху всяко едно от посочените задължения от
датата на забавата до подаване на исковата молба, съответстващи на правата й в
съсобствеността, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2016г. до окончателното изплащане
на вземането. Със същото съдебно решение Е.М.Ф., Н.Г.Ф. и С.Г.Ф. са осъдени да
заплатят поравно на „Т – ВТ” ЕАД,
сумата от 300 лв. – направени по
делото разноски за заплатена държавна такса, сумата от 140.00 лв. – за
възнаграждение на вещото лице и сумата от 50.00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на ВТРС по гр.дело ***** е обжалвано пред ВТОС и по образуваното въззивно гр.дело ****** по описа на ВТОС е постановено решение
***, влязло в сила на 09.11.2017г.,
с което е потвърдено решение ****** по гр.дело ****** по описа на ВТРС.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 270 ал.2 от ГПК е
допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.2 от ГПК
нищожността на съдебно решение може да се предяви по исков ред безсрочно или
чрез възражение. По предявен иск за установяване нищожност на съдебно решение
ищецът следва да установи, че атакуваното решение страда от пороци, обуславящи
неговата нищожност.
Нищожността на съдебното решение е предвиден
в процесуалния закон порок на съдебно решение, който не е легално дефиниран, но
правната теория и съдебната практика са обобщили хипотезите, водещи до
нищожност на съдебния акт. Нищожно е решението, което не отговаря на
изискванията за валидно решение, поради несъответствието му с такива
императивни законови разпоредби, които се отнасят до условията за неговата
действителност като годен да породи правни последици правораздавателен акт. В
мотивите на ТР №1/10.02.2012г. по т.д. №1/2011г на ОСГТК на ВКС е прието, че не
отговаря на изискванията за валидност съдебно решение, постановено от
ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на
съда, решение, което не е в писмена форма,абсолютно неразбираемо решение или
неподписано решение.
Съдът, след като се запозна с атакуваните в
настоящото производство съдебни решения, намира, че по отношение на тях не е
налице никоя от хипотезите за нищожност. Съдебните решения са в писмена форма,
подписани са, постановени са от надлежен орган, в рамките на
правораздавателната власт на съда, както и волята на съда е изразена в тях по
начин, който позволява да бъде изведена от съдебните актове, което ги прави
разбираеми.
Наведените от ищците като основания за
нищожност-неприлагане на правото на ЕС и съответстващото национално право, по
същество не представляват основания за нищожност на съдебно решение, тъй като
такива пороци, ако са налице, не касаят валидността на съдебното решение, а
единствено неговата правилност. Освен това, ако съдебното решение не е
съобразено със съществуващия правов ред, то не е нищожно, а неправилно.
Противоречието с материалния и процесуалния закон не е годно да обуслови
нищожност на съдебния акт. В този смисъл наведените от ищците в исковата молба
възражения срещу атакуваните съдебни решения за неправилно приложение от страна
на съдебните състави на материалния закон и за процесуални нарушения, както и
изложеното в исковата молба, че съдебните състави са постановили решения без да
е изяснен от фактическа страна въпросът, предмет на спора, не следва да се
разглеждат по същество в настоящото производство, тъй като това би
представлявало недопустимо преразглеждане на изводи на съда, постановил крайния
акт и проверка на правилността на този акт.
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваните от ищците съдебни решения не страдат от пороци, които да обусловят тяхната нищожност, поради което иска за прогласяване на нищожността на решение **** от *****., постановено по гр.дело ***** по описа на ВТРС и решение №*****. по в.гр.д. ***** по описа на ВТОС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ищците са
претендирали присъждане на разноски, направени в настоящото производство, но с
оглед изхода на спора не следва да бъдат присъдени разноски в тяхна полза.
Ответното
дружество е претендирало присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото поризводство ответното
дружество е представлявано от
юрисконсулт, поради което и с оглед
отхвърляне на исковата претенция и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК
следва да бъде присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.23 т.4 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 100лв., която сума да бъдат осъдени
ищците да заплатят на ответника за
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.Ф. с ЕГН **********,
с адрес ***, Н.Г.Ф. с ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.Ф. с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. Д.С.-*** срещу "Т-ВТ" АД, ЕИК *******, със седалище ******, представлявано от изп.директор В Д и по пълномощие от
юрисконсулт С С., иск по чл.270 ал.2 от ГПК за прогласяване нищожност на
решение **** от ***** по гр.дело ******** по описа на ВТРС и прогласяване
нищожност на решение **** от ****** по въззивно гр.дело ***** по описа на ВТОС, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.М.Ф.
с ЕГН **********, с адрес ***, Н.Г.Ф. с ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.Ф. с
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
"Т-ВТ" АД, ЕИК ********, със седалище*************, представлявано от изп.директор В Д и по
пълномощие от юрисконсулт С С. сумата 100лв.
/сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78 ал.8 от ГПК за настоящото производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: