№ 1305
гр. Благоевград, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501018 по описа за 2021 година
Производството по настоящото в.ч.гр.д.№1018/2021г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е образувано по частна жалба вх.№3556/30.08.2021г.,
подадена от СТ. ИВ. СТ., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“...“ 1, бл.11, вх.4,
ап.117. чрез адв.И.С., против Определение №304/21.08.2021г. по ч.гр.д.
№1739/2021г. на Районен съд-Благоевград, с което е оставено без разглеждане
подаденото от СТ. ИВ. СТ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК срещу юридическото лице-търговец
„****“ ЕООД, ЕИК ****, гр.Благоевград, бул.“****“ №29, представлявано от
Ж.М.А.М.П., прекратено е производството по ч.гр.д.№1739/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград, и на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№313/09.07.2021г. по посоченото дело.
В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на първостепенния съд, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
юридическото лице „****“ ЕООД не е съществувало като надлежен субект на
правото поради смъртта на едноличния собственик на капитала. Настоява се,
че смъртта на едноличния собственик на капитала е единствено основание за
прекратяване на дружеството, каквото обстоятелство не било вписано в
Търговския регистър. Но дори и в хипотезата на прекратяване на юридическо
лице и откриване на производство по ликвидация, дружеството запазвало
правосубектността си и можело да отговаря за задълженията си. Дружеството
губело правосубектността си едва след приключване на процедурата по
ликвидация и заличаването му от Търговския регистър. Сочи се, че
наследниците на едноличния собственик на капитала са вписани като
управители едва след постановяване на обжалваното определение. Според
частния жалбоподател съдът е следвало да прецени дали да приеме
1
подаденото от длъжника възражение, а вместо това съдът, без да има
правомощие, оставил без разглеждане заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, след като такава вече била издадена, и обезсилил заповедта на
основание чл.415, ал.5 от ГПК, която норма била неприложима в случая и
касаела различна хипотеза на обезсилване. По подробно изложените в
жалбата съображения се настоява за отмяна на обжалваното определение и
оставяне без разглеждане на подаденото възражение.
Подаден е отговор на частната жалба от насрещната страна „****“ ЕООД, в
който се развиват доводи, че макар след смъртта на едноличния собственик
на капитала дружеството-длъжник да е продължило да бъде правен субект, то
фактическото му положение било аналогично на липса на правосубектност
предвид невъзможността да волеобразува и волеизразява. Настоява се, че едва
след като е осъществен фактическият състав по продължаване на дейността на
дружеството от наследниците, може да се пристъпи към подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Освен това съдът нямал
право да издаде заповед за изпълнение и на друго основание - тъй като към
момента на подаване на заявлението наследниците на едноличния собственик
на капитала са нямали постоянен адрес или обичайно местопребиваване на
територията на Република България. Настоява се за отхвърляне на частната
жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е редовна и
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№1739/2021г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК вх.№1912/06.07.2021г., подадено от заявителя СТ. ИВ. СТ.,
ЕГН **********, срещу длъжника „****“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано
от Ж.М.А.М.П., гражданин на Република П., за сумата от 420 000 лв.,
дължима по запис на заповед, издаден на 27.11.2019г., с падеж 27.11.2020г.
Съдът е уважил заявлението и е издал в полза на заявителя срещу длъжника
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№313/09.07.2021г., за сумата от 420 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 07.07.2021г. до окончателното
изплащане, и за сумата от 8 400 лв. платена държавна такса. Издаден е и
изпълнителен лист от 09.07.2021г. по ч.гр.д.№1739/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград.
На основание чл.418, ал.5 от ГПК заповедта за незабавно изпълнение с
отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение /запис на заповед от
27.11.2019г./ е връчен на длъжника „****“ ЕООД от ЧСИ Ал.Ц. по изп.д.
2
№380/2021г., като видно от разписката връчването е направено на
16.07.2021г. на служител на „****“ ЕООД – С.Х.Т. с посочена длъжност
„счетоводител“.
На основание чл.414, ал.1 от ГПК дружеството-длъжник „****“ ЕООД,
ЕИК ****, представлявано от Ж.Д.П.М.М.П, М.П.М.М.П., К.М.БдаК.М.Ф., и
тримата португалски граждани, е подало възражение вх.№2769/02.08.2021г.
срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №313/09.07.2021г.
Подадена е молба вх.№3223/18.08.2021г. от длъжника „****“ ЕООД,
представлявано от Ж.Д.П.М.М.П, чрез адв.С.С., с която е поискано
обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист на основание, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение едноличният собственик на капитала и управител на
„****“ ЕООД е починал, а в условията на евентуалност – на основание, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
наследниците на едноличния собственик на капитала и управител на „****“
ЕООД нямат постоянен адрес и обичайно местопребиваване на територията
на Република България. В молбата се изложени доводи, че поради смъртта на
едноличния собственик на капитала към датата на подаване на заявлението,
дружеството не е можело да волеобразува. Поради това и спрямо същото не е
можело валидно да бъдат предприети действия по издаване на заповед за
изпълнение, освен в хипотезата, при която наследниците са заявили, че
продължават дейността на дружеството. Настоява се, че едва след като е
осъществен фактическият състав по продължаване на дейността на
дружеството от наследниците, може да се пристъпи към подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, поради което и процесната
заповед подлежи на обезсилване. В условията на евентуалност е поискано
обезсилване на заповедта на основание чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК /сега т.4
и т.5/, тъй като към момента на подаване на заявлението наследниците на
едноличния собственик на капитала са нямали постоянен адрес или обичайно
местопребиваване на територията на Република България – същите били
португалски граждани, с постоянен адрес в гр.Лисабон.
По делото са представени доказателства, че управителят и едноличният
собственик на капитала на дружеството „****“ ЕООД - Ж.М.А.М.П.,
гражданин на Република П., е починал на 05.04.2021г., както и че неговите
наследници - Ж.Д.П.М.М.П, М.П.М.М.П., К.М.БдаК.М.Ф., и тримата
португалски граждани, на 28.07.2021г. са взели решение за продължаване
дейността на дружеството. От справка в Търговския регистър се установява,
че Ж.М.А.М.П. е заличен като едноличен собственик и управител на
23.08.2021г. и на същата дата като съдружници и управители са вписани
неговите наследници.
С обжалваното Определение №304/21.08.2021г. по ч.гр.д.№1739/2021г. на
Районен съд-Благоевград, съдът е оставил без разглеждане подаденото от СТ.
ИВ. СТ. заявление по чл.417 от ГПК срещу длъжника „****“ ЕООД, по което
е образувано ч.гр.д.№1739/2021г. и е прекратил производството по делото,
3
като на основание чл.415, ал.5 от ГПК е обезсилил издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №313/09.07.2021г.
Съдът е изложил мотиви, че предявяване на искане за защита срещу страни,
които са лишени от правосубектност, води до недопустимост на искането.
Приел е, че в случая заявлението е подадено срещу лице, за което не се е
установило, че съществува като надлежен субект на правото, т.е. било
неправосубектно. Не се установявало още към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК да е налице процесуално правоприемство в
лицето на наследниците на починалия управител на дружеството-длъжник,
поради което липсвала абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на искането.
Обжалваното определение е неправилно.
Законодателната уредба на заповедното производство се подчинява на
основните начала на гражданския процес със специфичните за това
производство особености. Възникването, съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на
определени положителни условия /процесуални предпоставки/ и от липсата
на отрицателни /процесуални пречки/, които са уредени в закона и за които
съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в
хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред
абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на
правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на
страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно
съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или
срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна
категория на правото, която се определя по съдържание от закона.
Процесуалната правоспособност /респ. правосубектност за юридическото
лице/ представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да
бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната
правоспособност е качество на страната в гражданския процес.
Според чл.27, ал.1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е
правоспособен по материалното право.
Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането
до смъртта си. Починалото физическо лице не е правен субект, няма
правоспособност и не може да бъде субект на процесуални правоотношения
като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този
момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно
процесуално правоотношение /Тълкувателно решение №1/2017г. по т.д.
№1/2017г. ОСГТК, ВКС/. При липса на процесуална правоспособност на
длъжника, по отношение на който е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, заповедният съд следва да обезсили тази заповед и
изпълнителен лист и да прекрати заповедното производство на основание
чл.415, ал.5 от ГПК, която разпоредба се прилага по аналогия.
При юридическите лица моментът на възникване на юридическото лице е и
4
моментът, в който възниква неговата правосубектност. За търговските
дружества това е моментът на вписването в Търговския регистър, което има
конститутивно действие - чл.67 от ТЗ. Когато търговското дружество е
прекратено и е заличено от търговския регистър, то губи своята
правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в
процеса. Несъществуването на юридическото лице в правния мир към
момента на подаване на заявлението, изключва валидното възникване на
процесуално правоотношение.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК е подадено срещу юридическо лице – търговец – еднолично
дружество с ограничена отговорност. Установява се, че към датата на
подаване на заявлението едноличният собственик на капитала на дружеството
и управител е починал. Еднолично дружество с ограничена отговорност не се
заличава като правен субект по силата на самия факт на смъртта на
едноличния собственик на капитала-физическо лице, което би станало след
приключване на евентуално проведена ликвидация /Определение
№735/16.11.2016г. по т.д.№50401/2016г. на ВКС, III т.о./. В този смисъл
неправилно районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение, приемайки,
че към датата на сезиране на заповедния съд липсва правен субект, с който да
възникне процесуално правоотношение. В случая правен субект има и той е
съществувал към датата на подаване на заявлението, вкл. и понастоящем с
променена организационна форма на ООД, след като наследниците на
едноличния собственик на капитала са продължили дейността му. Смъртта на
едноличния собственик на капитала на ЕООД не може да се приравни на
смърт на физическо лице-длъжник, доколкото с настъпването на този факт не
се заличава самото ЕООД като правен субект. Липсата на орган, който да
образува и изявява воля не влияе върху правосубектността, а има отношение
към възможността за връчване на издадената заповед за изпълнение.
Заповедта не подлежи на обезсилване и на основание чл.411, ал.2, т.4 и т.5
от ГПК /предишни т.3 и т.4/. Съгласно чл.411, ал.2, т.4 и т.5 от
ГПК, предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има
формална или фактическа връзка с територията на Р България: при
физическите лица - постоянен адрес или обичайно местопребиваване в
страната, а при юридическите лица - седалище или място на дейност в
страната. Постоянен адрес, съответно седалище в страната, по смисъла на
посочените разпоредби, могат да имат единствено местните лица. Поради
това проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Р България по чл.411, ал.2, т.5 се извършва само по
отношение на чуждестранните физически или юридически лица. Достатъчно
е наличието на една от посочените в т.4 или в т.5 на чл.411, ал.2 от ГПК
връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжник - юридическо лице по териториален признак.
Това произтича и от възможността, при наличието на която и да е от двете
превръзки /седалище или място на дейност/, принудителното изпълнение въз
5
основа на заповедта за изпълнение срещу юридическото лице да се проведе на
територията на страната от съответните за това органи /Определение
№547/22.08.2013г. на ВКС по ч.т.д.№1355/2013г., II т.о., ТК/. В случая
длъжникът е местно юридическо лице, което е регистрирано в България и
има седалище в гр.Благоевград, поради което липсва пречка за издаване на
заповед за изпълнение спрямо него. Освен това съгласно разясненията в
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС служебно обезсилване на издадената заповед за изпълнение е
допустимо, само ако се установи наличие на основание по чл.411, ал.2, т.4 от
ГПК, но не и в хипотезата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК.
Предвид гореизложеното, частната жалба се явява основателна, поради
което обжалваното определение подлежи на отмяна. Следва да се остави без
уважение подадената от длъжника молба вх.№3223/18.08.2021г. с искане за
обезсилване на заповедта за изпълнение по посочените в нея основания. По
въпроса за приемането или неприемането на подаденото от длъжника
възражение по чл.414 от ГПК компетентен да се произнесе е заповедният съд.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №304/21.08.2021г. по ч.гр.д.№1739/2021г. на
Районен съд-Благоевград, и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3223/18.08.2021г., подадена от
длъжника „****“ ЕООД, ЕИК ****, с която е поискано обезсилване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№313/09.07.2021г. и изпълнителен лист от 09.07.2021г. по ч.гр.д.
№1739/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, на основание че към
датата на подаване на заявлението едноличният собственик на капитала и
управител на „****“ ЕООД е починал, а в условията на евентуалност – на
основание, че към датата на подаване на заявлението наследниците на същия
нямат постоянен адрес и обичайно местопребиваване на територията на
Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6