№ 50
гр. Благоевград , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20201200900143 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „С.Б.“ЕООД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в гр.С...., р-н „М.“, бул.“Ц. ..., бл. сграда
„С.О.Ц.“, ... и съд. адрес: гр.С., бул.“Ц.О. ...,“С.Е.Е.К.М.У.Н.О.Л.-клон
Б./Д.У.“-адв.А.Г., против В. Н. Г., ж. с.С., общ.П., ул.“С. ...,с пр.осн.чл.422, вр.
с чл.79, ал.1, вр. с чл.138 исл. ЗЗД, вр. с чл.318 и сл. ТЗ и чл.86 ЗЗД, а
ответните възражения за погасяване на вземанията се основават на чл.147,
ал.1 ЗЗД.
Сочи се от ищеца, че на 15.05.18г е сключил с „БК и РЗ О. П.“ЕООД
договор за продажба, по силата на който се е задължил да достави и продаде
на купувача семена за различни сортове краставици и домати срещу
заплащане при подробно уговорените условия.Твърди се, че същият е с
нотариална заверка на подписите и ответника е поръчител за изпълнение
задълженията от купувача, поради което отговаря солидарно с него.
Продавача поддържа, че е изпълнил уговорените задължения и купувача е
приел стоката без забележки и възражения относно количествата и
качеството.За целта подавача е издал фактура №54309/22.06.18г на обща
стойност 277 005,60лв с падеж на 30.11.18г, надлежно изпратена и получена
от купувача.Последвало е частично плащане на сумата от 47 000лв,
1
извършено на 21.06.18г от „П. ...“ЕООД и на сумата от 10 000лв, извършено
на 30.05.19г от „З. ...“ООД, вследствие издадената в полза на ищеца
безсрочната корпоративна гаранция за сумата от 227 005,60лв, с която се е
задължило неотменимо да обезпечи вземанията на продавача и незабавно 1 да
плати до посочения размер.Други плащания по въпросната фактура липсват и
към настоящия момент ищцовото дружество счита, че дължимият остатък
възлиза на 220 005,60лв.
С молба от 08.04.19г продавача е предявил по реда на чл.685 ТЗ
вземанията си срещу купувача в производството по несъстоятелност по т.д.
№252/16г, с което счита за спазен срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.Така предявените
вземания са приети по предвидения за това ред.
Въпреки това ищеца претендира вземанията и от ответника, в
качеството му на поръчител, солидарно задължен с купувача за всички суми
по горния договор. С надлежно връчената чрез ЧСИ Ш.Д. на 09.09.19г
нотариална покана, поръчителя е поканен да изпълни в 14-дневен срок
непогасените задължения в размер на 22 005,60лв, но безрезултатно.
В тази връзка ищеца е инициирал заповедно производство по ч.гр.д.
№2182/19г пред ПРС, по което е получил исканата ЗНИ и изпълнителен лист
за сумата от 220 005,60лв, представляваща стойността на претендираното
главно задължение по горния договор, ведно със законната лихва за забава за
времето от 09.12.19г до окончателното му изплащане, както и за разноските
по делото:4 400,11лв платени за държавна такса и 4 576,64лв платени за
адвокатско възнаграждение.Срещу така издадената ЗНИ е постъпило
възражение по чл.414 ГПК по предвидения ред и срок.
Поради това ищеца настоява да за признае за установено по отношение
на ответника съществуването на следните суми: 220 005,60лв,
представляваща просрочена главница, дължима по договора от 15.05.18г с
нотариална заверка на подписите, въз основа на който е издадена фактура
№*********/22.06.18г, ведно със законната лихва за забава върху
просрочената сума от 09.12.19г до окончателното й изплащане.Претендират
се разноските в заповедното производство и настоящия процес.
В първоначалният отговор ответника счита, че предявяването на
2
вземането от 80 000лв в производството по несъстоятелност на купувача е
извършено с молба от 08.04.19г, което счита, че е повече от 6 месеца след
датата на втория падеж, както и на повече от 6 месеца след падежа на 5,60лв,
2 явяващи се част от 47 005,60лв. Поради това и по арг. на чл.147, ал.1 ЗЗД, и
чл.5.5 от договора, отговорността на поръчителя за сумата от 80 005,60лв е
погасена.
Остатъка от 140 000лв също е недължим, доколко законът изисква
предявяването на иск в предвидените срокове, а не молба по чл.685 ТЗ.След
като ищеца не е предявил иск срещу основния длъжник в 6-месечен срок след
30.11.18г, ответника като поръчител следва да бъде освободен от отговорност
на осн.чл.147, ал.1 ЗЗД и чл.5.5 от договора.
Отделно от това ответника настоява за спиране на настоящото
производство до приключването на т.д.№252/16 за откриване производство по
несъстоятелност на купувача „БК и РЗ О. П.“ЕООД, за което подробно се
обосновава.
В допълнителната искова молба ищеца настоява за обявяване
ненуждаещи се от доказване подробно описаните факти в т.1, за които
липсвал спор.Счита за неоснователни ответните доводи за погасяване на иска
за сумата от 80 005,60лв,, тъй като задължението по договора е едно единно, а
не за периодични задължения, за което подробно се обосновава.
За неоснователни намира и доводите, че за останалите претендирани
140 000лв, молбата за предявяването в производството по несъстоятелност, не
може да се приравни на иск срещу главня длъжник, за което също се
аргументира с цитираните законови разпоредби и съдебна практика.
Ищеца се противопоставя на искането за спиране настоящия процес до
приключване на т.д.№252/16г за откриване производството по
несъстоятелността на купувача. Според него реализиране отговорността на
поръчителя не зависи от развитието на производството по несъстоятелност
срещу главния длъжник.Отговорността на поръчителя и главния длъжник е
солидарна и кредитора може да насочи изпълнението спрямо който и да е от
тях.В договора не е уговорена поредност на реализиране на отговорността, с
което ищеца допълнително обосновава претенцията си.Ето защо счита, че
3
етапа, на който се намира производството по несъстоятелност, е
ирелевантен.Поради това настоява за отхвърляне на искането за спиране.
В допълнителния отговор ответника се противопоставя на ищцовото
искане за признаване за безспорни обстоятелствата в т.1 от допълнителната
искова молба(ДИМ), изрично подчертавайки тяхната спорност. Признава
единния характер на задълженията по договора, което обаче не променяло
последиците на чл.147, ал.1 ЗЗД, резултат от бездействието на ищеца спрямо
главния длъжник.Според ответника бездействието на кредитора е
продължило повече от 6 месеца след настъпване падежа на сумата от 80
005,60лв и е довело до погасяване отговорността му за същата. Представената
от ищеца с ДИМ кореспонденция и отправената покана за изпълнение, не
подкрепя тезата му, понеже законодателя изисква предявяването на иск в
предвидения 6-месечен срок.
Освен това ответника сочи, че с окончателното произнасяне на ВКС,
производството по несъстоятелност на купувача се явява прекратено със
всички произтичащи от това последици. С това отпада и ефекта от
предявяването на ищцовото вземане и към настоящия момент спрямо
основания длъжник не е налице предявен иск по см. на чл.147, ал.1 ЗЗД.В
този смисъл намира за отпаднала отговорността и за сумата от 140 000лв.
Съда след като съобрази закона, доказателствата и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на договор от 15.05.18г ищцовото дружество се е задължило
да продаде на „БК и РЗ О. П.“ООД посочените в чл.1.1 семена при подробно
уговорените условия срещу цената от 277 005,60лв, като ответника се явява
поръчител.Плащането на последната е договорено да се извърши на части:47
005,60лв авансово, 80 000лв – до 25.09.18г и 150 000лв – до 30.11.18г по
посочената в чл.2.3 банкова сметка, а фактурата да се изпрати по посочения в
чл.2.2 ел. адрес.В 20-дневен срок от авансовото плащане е предвидено
продавача да извърши доставката(чл.3.1).
В чл.5 страните са постигнали съгласие поръчителя да отговаря
солидарно за неизпълнение задълженията от купувача в същият
4
обем(чл.5.3).Продавача има право да иска изпълнение веднага след падежа на
задължението на купувача от поръчителя, който следва да плати в 14-дневен
срок от поканата(вж.чл.5.10 и чл.5.11).
Видно от преводно нареждане от 21.06.18г трето лице по нареждане на
купувача е платило на продавача авансово сумата от 47 000лв.След което,
според стоковата разписка и товарителница, ищеца е доставил договорените
стоки на купувача и в тази връзка е издал фактура №54309/22.06.18г, в която
стоките са описани по вид, количество и цена, възлизащи на обща стойност от
277 005,60лв.Видно от приложение №4 към исковата молба, фактурата е
надлежно изпратена на адресата.
На 11.06.18г „З.“ООД издава корпоративна гаранция за сумата
227 005,60лв, с която неотменимо се задължава да плати на купувача при
първо поискване всяка сума до горния размер, в случай че купувача не е
изпълнил задълженията си по така сключения договор.
С нотариална покана до „З. ...“ООД, достигнала до адресата на
15.03.19г, ищеца иска плащането от въпросното дружество на сумата от
230 005,60лв, заради неизправността на купувача. Видно от преводно
нареждане от 30.05.19г „З. ...“ООД превежда само 10 000лв.
Междувременно с молба от 08.04.19г ищеца предявява вземанията си по
фактура №54309/22.06.18г в производството по несъстоятелност на купувача
по т.д.№252/16г по описа на БОС, които са надлежно приети от синдика в
положителния списък и одобрени от съда(вж. справката от ТР).
По делото са налице данни за множество покани от ищцовата страна
към купувача за плащане през периода 14.12.18г – 13.02.19г, оказали се
безрезултатни(вж. приложената към допълнителната искова молба
кореспонденция).
Видно от връчената на 09.09.19г при условията на отказ нотариална
покана, ответника-поръчител е поканен да плати на ищеца остатъка от
горната фактура, възлизащ на 220 005,60лв, но също безрезултатно.
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№2182/19г по описана ПРС,
5
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ищцовото
дружество на 09.12.19г е поискало и респ. получило търсената заповед за
незабавно изпълнение срещу ответника за заплащане на следните суми:220
005,60лв,представляваща част от просрочената главница по договора от
15.05.18г, въз основа на който е издадена фактура №54309/22.06.18г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 09.12.19г до окончателното й изплащане, както и направените
разноски:4 400,11лв за държавна такса и 4 576,64лв за адвокатско
възнаграждение.Длъжника е възразил по предвидения за това ред и срок(вж.
възражение вх.№2509/07.07.20г).
Според представените съдебни решения, САС е отменил решението на
БОС за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „БК и
РЗ О. П.“ЕООД, като въззивния акт не е допуснат до касация с определение
№2/04.01.21г по т.д.№1186/20г на ВКС,І т.о.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Иска е допустим, тъй като са налице всички предпоставки за това.
Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи
по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника.
От събрания доказателствен материал се установи, че между ищеца и
„БК и РЗ О. П.“ЕООД са съществували подържаните продажбени отношения
по договора от 15.05.18г по см. на чл.318 и сл. ТЗ. По силата на така
възникналата облигационна връзка ищцовото дружество се задължило да
продаде на купувача описаните в чл.1.1, срещу сумата от 277 005,60лв(чл.1.2),
платима на вноски при подобно уговорените условия.По тези въпроси не се
спори.
Установи се по категоричен начин и поръчителството на ответника по
см. на чл.138 и сл. ЗЗД, след като се е задължил спрямо ищеца да отговаря за
изпълнение задълженията от страна купувача солидарно(чл.5).Изрично
изразеното съгласие от поръчителя, материализирано чрез личният му
нотариално заверен подпис върху договора, наред с тези на останалите
страни, обосновават в нужната степен валидността на възникналото
6
поръчителствено правоотношение между ищеца(кредитор) и
ответника(поръчител).
Представените стокова разписка и товарителница,неоспорени от
страните, сочат на изправността на продавача, който с доставката на
уговорените семена, е изпълнил задълженията си по чл.1.1 от продажбения
договор в срока по чл.3.1, след авансовото плащане на сумата от 47 000лв от
21.06.18г(вж. преводното нареждане от същата дата). А с издаването на
фактура №54309/22.06.18г, в която описаните по вид, количество стоки
възлизат общо 277 005,60лв и изпращането й на продавача за плащане в срок
до 30.11.18г, продавача е изпълнил и останалата част от задълженията си.
Освен авансово постъпилите 47 000лв, доказа се плащане още на
10 000лв от общата цена, след поискан от продавача остатъка от 230 005,60лв
от трето лице – „З.“ООД(вж. нотариалната покана), обезпечило с
корпоративна гаранция цялото задължение на купувача по процесния
договор.
По делото липсват други плащания на остатъка от 220 005,60лв от
цената в полза на подавача по договора от 15.05.18г, въпреки опитите на
продавача за доброволно уреждане на спора(вж. нотариалната покана до
купувача и кореспонденцията от 14.12.18г до 13.02.19г.
Впредвид така установеното частично неизпълнение от страна на
купувача, изразяващо се в неплащане на дължимите 220 005,60лв от цената,
настоящия състав счита, че са налице основания за ангажиране отговорността
на поръчителя, изрично задължен с чл.5.1 и чл.138, ал.1 да отговаря за
неговите задължения пред ищеца.Още повече, че с чл.5.3 се е задължил за
същото, за което се е задължил и купувача,и което продавача има право да
иска веднага след падежа. Отправената му покана за плащане, която съда
приема за надлежно връчена му на 09.09.19, безспорно е след крайния срок за
плащане – изрично уговорен в продажбения договор на
30.11.18г(вж.чл.2.1.3).След като липсват данни за каквото и да е плащане от
поръчителя, същият остава задължен за сумата 22 005,60лв към продавача,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.12.19г по
ч.гр.д.№2182/19г пред ПРС, до окончателното й изплащане.
7
Неоснователни са ответните възражения за погасено поръчителство,
вследствие изтичането на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.С цитираната
норма законодателя е задължил поръчителя и след падежа на главното
задължение, само ако кредитора предяви иск против длъжника в 6-месечен
срок.Според константната съдебна практика въпросният срок е
преклузивен(т.4б от ТР№4/14г ОСГТКВКС) и началната му дата е
изискуемостта на вземането. Тълкуването по реда на чл.20 ЗЗД на всяка
клауза по отделно и съпоставката им една с друга, вложения от страните
смисъл на договора, неговата цел, обичаите, практиката и добросъвестността,
разкриват действителната воля на страните. Последната се свежда до
покупко-продажба на описаните стоки в чл.1.1, за които купувача се е
задължил за заплати „обща цена“ от 277 005,60лв, която кредитора се е
съгласил да му бъде платена както следва:47 005,60лв авансово; 80 000лв до
25.09.18г и 150 000лв до 30.11.18г(чл.2.1).Така договорените суми не са
самостоятелно обособени еднократни престации, които да са независими една
от друга, а напротив – произтичат от общ юридически факт и представляват
части от една и съща цена, поради което са неделими. Обстоятелството, че
продавача(кредитор) се е съгласил да приеме цената на части до определените
дати, не ги прави периодични плащания, за които по отделно да тече 6-
месечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.В случая вземането за цената
става изискуемо след 30.11.18г, до която дата купувача е могъл да плати
последната част.След тази дата „БК и РЗ О.“ЕООД изпада в забава не само за
сумата от 150 000лв, а за целия остатък от цената.Оттук и неоснователността
на изложените в тази връзка доводи на длъжника.
Несъстоятелни са и ответните доводи, според които преклузивния срок
по чл.147, ал.1 ЗЗД се прекъсва само с иск, не и с подадената от кредитора
молба на 08.04.19г за приемане настоящите вземания в производството по
несъстоятелност на купувача, развивало се по това време в т.д.№252/16г в
БОС.Това е така, понеже според доктрината и константната съдебна практика
предявяването на вземанията в производството по несъстоятелността на
купувача се явява единствената правна възможност за защита
облигационните на продавача в казус като настоящия, след като
законодателя е изключва възможността му за искова защита и
удовлетворяването чрез индивидуално принудително изпълнение срещу
8
длъжник в производство по несъстоятелност.
Впредвид възприетата дата за настъпване изискуемостта на вземането
за цената по договора от 15.05.18г, то молбата от 08.04.19г за приемане
вземанията по реда на чл.685 ТЗ, се явява предявена в срока по чл.147, ал.1
ЗЗД.По тези съображения и с оглед материалноправните и процесуални
последици от предявената молба за откриване производството по
несъстоятелност, отмяната на решението на БОС за откриване производство
по несъстоятелност по отношение на „БК и РЗ О. П.“ЕООД с определение
№2/04.01.21г по т.д.№1186/20г на ВКС, не променя тези изводи и не подкрепя
ответната теза.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
В контекста на изложеното и по арг. на чл.78, ал.1 ГПК,уважаването на
предявените искове налага присъждане в полза на ищеца на разноските в
заповедното производство и пред настоящата инстанция.Според
доказателствата и списъка по чл.80 ГПК ищеца е разходвал в заповедния
процес 4 400,11лв за държавна такса и 4 576,64лв за адвокатско
възнаграждение, а в исковия – 4 400,11лв за държавна такса и 7 040,99лв
платени за адвокатско възнаграждение.
Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника за прекомерност на
ищцовото адвокатско възнаграждение е неоснователно. Преценката на
фактическата и правна сложност на делото, обусловена от доказателствените
факти и обективиращите ги доказателства, правопораждащите факти и пр.,
сочат на пълно съответствие между платеното възнаграждение за адвокат и
положените от последния усилия при упражняване на процесуалните права, с
оглед ищцовата защита.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. Г., ж. с.С.,
общ.П., ул.“С. ..., съществуването в полза на „С.Б.“ЕООД, ЕИК ..., седалище и
9
адрес на управление в гр.С...., р-н „М.“, бул.“Ц. ..., бл. сграда „С.О.Ц.“, ... и
съд. адрес: гр.С., бул.“Ц.О. ...,“С.Е.Е.К.М.У.Н.О.Л.-клон Б./Д.У.“- адв.А.Г.,
вземане за сумата от 220 005,60лв, представляващи стойността на
претендираното главно вземане по договор с нотариална заверка на подпис,
ведно със законната лихва, считано от 09.12.19г до окончателното й
изплащане, предмет на заповедното производство по ч.гр.д.№2182/19г по
описана ПРС.
ОСЪЖДА В. Н. Г., ж. с.С., общ.П., ул.“С. ..., да заплати на „С.Б.“ЕООД,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр.С...., р-н „М.“, бул.“Ц. ..., бл.
сграда „С.О.Ц.“, ... и съд. адрес: гр.С., бул.“Ц.О. ...,“С.Е.Е.К.М.У.Н.О.Л.-клон
Б./Д.У.“- адв.А.Г., следните суми: 4 400,11лв платени за държавна такса и
4 576,64лв, платени за адвокатско възнаграждение в заповедния процес, както
и на 4 400,11лв разходвани за държавна такса и 7 040,99лв платени за
адвокатско възнаграждение в исковия процес.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
10