№ 182
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500402 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.. АД- гр.Русе, ЕИК **** против
решение №260395/29.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 6065/2020 г. на
Русенския районен съд, с което са уважени предявените от Л.. Т. АНГ.
трудови искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ- за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната
работа; обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да се
отхвърлят. Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата Л.. Т. АНГ. е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските за производството.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявените от Л.. Т. АНГ.
против жалбоподателя трудови искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3
от КТ- за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
възстановяване на предишната работа; обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, евентуално съединени с иск за
заплащане на обезщетение по чл.222 от КТ.
От събраните по делото доказателства е установено, че страните са били
в трудово правоотношение, по силата на трудов договор, сключен на
19.03.1990 г. като Л.. Т. АНГ. е заемал длъжността „Телефонен техник,
обслужване и ремонт и портиер дневна смяна".
Със Заповед №17/01.09.2020 г. е утвърдено ново щатно разписание като
са закрити всички щатни бройки „портиер“, както и заеманата от Л.А.
длъжност, считано от 01.09.2020 г. На 01.09.2020 г. работодателят е сключил
договор със З. Е. за извършване на охрана с помощта на сигнално-
охранителна техника и видеонаблюдение, пожароизвестяване и телефонна
централа съгласно ЗЧОДО.
На работника е връчено Предизвестие № 9 – за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Преди
изтичане на срока на предизвестието, с уведомление, връчено на 03.11.2020
г., работодателят е оттеглил предизвестието с уточнение, че трудовият
договор продължавал да действа.
Съгласно ЕР на ТЕЛК Л.. Т. АНГ. е с призната 60% трайно намалена
работоспособност. Безспорно е установено, че на основание чл.333, ал.1, т.2
2
от КТ Д“ИТ“-Русе не е дала предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните.
Със заповед №31/03.11.2020 г. във връзка с решение на УС от
28.08.2020 г., сключен договор от 01.09.2020 г. със З. Е. и обявената
епидемиологична обстановка, работодателят е обявил престой за длъжността
„Телефонен техник, обслужване и ремонт“, заемана от Л.А. за периода от
04.11.2020 г. до 30.11.2020 г., а ако срокът на епидемиологичната обстановка
бъде удължен, престоят продължавал до изтичане на срока й. Със същата
заповед на ответника по жалбата е разрешено и ползването на платен
годишен отпуск в размер на 11 работни дни.
Със Заповед №43/01.12.2020 г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ- поради спиране на
работата за повече от 15 работни дни, считано от 01.12.2020 г.
Л.. Т. АНГ. е получил брутно трудово възнаграждение за м. 10.2020 г. в
размер на 796.08 лв. От извършената проверка в трудовата книжка на
работника е установено, че същият не е работил до 15.02.2021 г., от която
дата е започнал работа в З. Е..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ по
съображения, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
регламентирано в чл.328, ал.1, т.4 от КТ изисква в рамките на 15
последователни работни дни работниците и служителите да не са
осъществявали трудовите си функции. Прието е, че в тези 15 дни не се
включва времето, през което работниците или служителите са ползвали
правото си на платен/неплатен отпуск, както и времето, в което са полагали
труд при упражнено право на работодателя да смени мястото и характерът на
работата им. Районният съд е посочил, че през времето на престоя през
м.11.2020 г. Л.А. е отработил 10 дни и е ползвал 11 дни платен годишен
отпуск, поради което същият не е бил в престой 15 работни дни, който факт
обуславя незаконосъобразност на уволнението.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно
като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
3
приложение на материалния закон.
Производството по делото е образувано по искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по
иск за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или
имат значение за надлежното му упражняване.
С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
визиран в чл. 6, ал. 2 от ГПК, обемът на дължимата от съда защита и
съдействие се определя от страните. Съдът може и е длъжен да разреши
правния спор само на заявените от ищеца основания. Основанието на иска са
обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Съгласно
трайната практика на ВКС предявеният иск не може да бъде разгледан на
основания, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното субективно
потестативно право на работодателя на едностранно прекратяване на трудов
договор, но не са заявени от ищеца, той не е основал претенциите си на тях.
/вж. решение № 149/13.VI.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г.о., решение №
145/01.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2018 г., IV г. о./.
Предвид диспозитивното начало в процеса съдът не може да основе
решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба или допълнени от него по надлежния ред в рамките на
първоинстанционното производство.
В настоящият случай ищецът е оспорил законността на уволнение като
4
е навел твърдения, че е налице съкращаване на щата и е следвало да бъде
преустроен на друга длъжност, а не да бъде прекратено трудовото му
правоотношение, както и че не е налице престой на цялото предприятие или
на отделно негово звено като обективно състояние. Ищецът не е навел други
факти, на които основава иска си.
Първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по съображения,
че липсва ефективно спиране на работата за заеманата от ответника по
жалбата длъжност за повече от 15 дни, поради това, че същият в този период
е ползвал и платен годишен отпуск. Такива твърдения за
незаконосъобразност на уволнението не са наведени от страна на ищеца. В
нарушение на процесуалните правила съдът е уважил иска на основание,
което не е заявено в исковата молба, нито е допълнено от ищеца.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.4 от КТ. В случая потестативното право на работодателя се
основава на факта на престой /спиране на работата/ през определен период от
време. В негова доказателствена тежест е да установи в процеса този факт, за
което жалбоподателят е представил писмени доказателства. Фактът за обявен
престой за длъжността, заемана от ответника по жалбата не е оспорен. С
оглед наведените твърдения за незаконосъобразност на уволнението, следва
да се приеме, че е налице признание на този факт, независимо, че същото не е
направено изрично.
Съгласно решение №298/28.10.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 977/2014 г., ІV
г.о. спирането на работата означава временно преустановяване дейността
поради организационно-технически или икономически причини, без да е от
значение конкретното им проявление. Престоят за съответния период е
обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение
за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 от
КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да
ползва неплатен отпуск по чл. 160 от КТ, дали, поради престоя, му е
възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение
за престой по чл. 267 от КТ.
В настоящият случай със заповед №31/03.11.2020 г. във връзка с
5
решение на УС от 28.08.2020 г., сключен договор от 01.09.2020 г. със З. Е. и
обявената епидемиологична обстановка в страната, работодателят е обявил
престой за длъжността „Телефонен техник, обслужване и ремонт“, заемана от
Л.А. за периода от 04.11.2020 г. до 30.11.2020 г., а ако срокът на
епидемиологичната обстановка бъде удължен, престоят продължавал до
изтичане на срока й. Със същата заповед на ответника по жалбата е
разрешено и ползването на платен годишен отпуск в размер на 11 работни
дни.
Обявяването на престой само за отделен работник или служител е
допустимо с оглед разпоредбата на чл.120в от КТ. Периодът на спиране на
работата на ответника по жалбата е повече от 15 дни, поради което е налице
основанието, визирано в чл.328, ал.1, т.4 от КТ. Фактът, че през този период
ответникът по жалбата е ползвал платен годишен отпуск не сочи липса на
престой като основание, визирано в посочената правна норма. Времето, през
което работникът е ползвал платен годишен отпуск неправилно е изключено
от първоинстанционният съд, поради което и изводът за незаконосъобразност
на уволнението е неправилен.
В процеса работодателят е установил с допустимите доказателствени
средства законосъобразността на оспореното уволнение, което обуславя
неоснователност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като
вместо него се постанови ново, с което предявените трудови искове по
чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ се отхвърлят.
Отмяната на решението, с което да уважени трудовите искове обуславя
неправилност на решението и в частта за разноските. Разноските за
първоинстанцинното производство са в тежест на ответника по жалбата. На
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за първоинстанционното
производство, тъй като няма данни такива да са направени от него.
Отхвърлянето на исковете е предпоставка за разглеждане на
евентуалния иск- за заплащане на обезщетение по чл.222 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.222 от КТ при уволнение поради
6
закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата,
намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни,
при отказ на работника или служителя да последва предприятието или
неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго
населено място или местност, или когато заеманата от работника или
служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на
незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата
длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя.
В настоящият случай трудовото правоотношение е прекратено поради
спиране на работата за повече от 15 работни дни и в резултат на уволнението
работникът е останал без работа за период, по- дълъг от един месец.
Тези факти сочат, че за ответникът по жалбата е възникнало
субективното право на обезщетение по чл.222 от КТ. Обезщетението по чл.
222, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение се определя
въз основа на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
обезщетението като в случая размеръ на същото възлиза на 796.08 лв.
Искът е основателен и установен по размер, поради което следва да
бъде уважен.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производството са в
тежест на ответника по жалбата. В полза на жалбоподателят следва да се
присъдят направените разноски в размер на 89.80 лв.- платена държавна
такса. Жалбоподателят дължи държавна такса по иска по чл.222 от КТ в
размер на 31.84 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ изцяло решение №260395/29.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 6065/2020 г. на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от
Л.. Т. АНГ. трудови искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ- за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване
на предишната работа; обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради уволнението и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.. Т. АНГ. от гр.Русе против П. трудови
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ- за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната
работа; обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението.
ОСЪЖДА П.. АД- гр.Русе, ЕИК **** да заплати на Л.. Т. АНГ., ЕГН
********** от гр.Р. сумата в размер на 796.08 лв., представляваща
обезщетение при уволнение по чл.222 от КТ, равняващо се на брутното
трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 23.12.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л.. Т. АНГ., ЕГН ********** от гр.Р. да заплати на П.. АД-
гр.Русе, ЕИК **** сумата в размер на 89.80 лв. разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА П.. АД- гр.Русе, ЕИК **** да заплати по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса в размер на 31.84 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8