ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……………….

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ТРИНАДЕСЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА          

               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                              младши съдия РОСИ МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова въззивно наказателно частно дело № 3306 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Делото е образувано по частна жалба от Б.М.З. срещу определение от 13.07.2020 г. по частно наказателно дело (ч.н.д.) № 21315/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, с което е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 220, 00 лв. (двеста и двадесет) лева, представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по ЧНД № 21315/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 5.00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдената в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сума за адвокатско възнаграждение.

В частната жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното определение от 13.07.2020 г. по частно наказателно дело № 21315/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав и определение от 13.07.2020 г.  по НОХД № 367/2015 г. по описа на СРС, Н.О., 106 с-в са постановени от един и същ съдебен състав, докладвани са от един и същ съдия и един и същ председател – М.П., както и че двете определения са постановени на една и съща дата и се отнасят за едно и също лице – жалбоподателя Б.М.З., което същият изразява становище, че е невъзожно при безпристрастно действаща система за случайно разпределение на делата. Изразява се становище за изградена предубеденост на постановлия двете определения съдебен състав, тъй като след като го е признал за виновен относно казуса по НОХД № 367/2015 г. същият състав в същия ден е започнал да разглежда казуса по ЧНД № 21315/2017 г. С оглед изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение.

 Препис от жалбата е връчен на Националното бюро за правна помощ – гр. София, което не е депозирало отговор в установения от закона срок.

При служебна проверка за допустимост на частната жалба настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, имаща правен интерес, и е депозирана в преклузивния седемдневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното определение е постановено в закрито съдебно заседание на 13.07.2020 г., жалбоподателят Б.М.З. е уведомен за същото на 11.08.2020 г., жалбата е входирана в деловодството на СРС на 17.08.2020 г.).

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените в жалбата съображения, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд по ЧНД № 21315/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав е образувано по предложение на СРП за определяне по отношение на осъдения Б.З. на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 10682/1012 г. по описа на СРС и по НОХД № 367/2015 г. по описа на СРС. Наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който са групирани накзанията, наложени на Б.З. с влезли в законна сила съдебни актове.

Обжалваното определение е постановено във връзка с постъпило писмено искане от председателя на Националното бюро за правна помощ – гр. София за присъждане на сума в размер на 120.00 лв., представляващи разноски за изплатено възнаграждение на адвокат Г.С.Б.от САК, както и в размер на 100.00 лв., представляващи разноски за изплатено възнаграждение на адвокат С.В.Б. от САК, за оказаната от тях правна помощ в съдебната фаза на наказателното производство по ЧНД № 21315/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав.

В съдебното производство осъденото лице Б.З. е било представлявано от адвокат С.Б.от САК и от адвокат Г.С.Б.от САК, които са били назначени за негови служебни защитници на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК в проведеното на 19.02.2018 г., съответно на 12.03.2018 г. о. с. з. пред СРС.

За участието на адвокат Г.С.Б.от САК при разглеждане на делото в съдебната фаза пред СРС с решение № СФ-4954-11378/2018 от 08.06.2018 г. НБПП е определило възнаграждение в размер на 120.00 лева, а за участието на адвокат С.В.Б. от САК по делото с решение № СФ-3477-9089/2018 от 11.05.2018 г. е определило възнаграждение в размер на 100.00 лв., в границите, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ, които са били изплатени на адвокатите.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, като съображенията за това са следните:  

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. и за адвокатско възнаграждение, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК на ВКС: „Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитик в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита“.   

С оглед изложеното настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София разноските за изплатено адвкатско възнаграждение на назначените му по делото служебни защитници.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за наличие на нарушения при разпределението на делата и предубеденост на съдебния състав, който след като е признал жалбоподателя за виновен относно казуса по НОХД № 367/2015 г. в същия ден е започнал да разглежда казуса по ЧНД № 21315/2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК, когато трябва да се определя общо наказание за няколко престъпления, аа които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК какво общо наказание да се наложи на подсъдимия в случаите на чл. 23-25 от НК попада сред въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, а съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от НПК съдът може да се произнесе и с определение по този въпрос. В съответствие с тези разпоредби именно съставът на съда, който е постановил последната влязла в сила присъда по отношение на осъденото лице, е и съставът, който се е произнесъл по въпроса за определяне на общо наказание на основание чл. 25 от НК. Същевременно в наказателното производство разноски се присъждат от съответния съд по реда на чл. 189, ал. 1 и сл. НПК, като този въпрос може да бъде решен с присъдата или с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Ето защо след приключване на двете производства участвалият в разглеждането им състав на съда се е произнесъл с допълнителни определения във връзка с направените по делата разноски на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК .С оглед изложеното в настоящия случай са спазени изискванията на закона във връзка с подсъдността на делото и не са допуснати нарушения във връзка с разпределението на делата между съдебните състави, а изложенте възражения на жалбоподаеля в тази насока се явяват неоснователни.

Въз основа на изложените по-горе аргументи и съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Така мотивиран Софийски градски съд, Наказателно отделение, шести въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.07.2020 г. по частно наказателно дело № 21315/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.