№ 494
гр. С., 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500293 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. А. Е. с ЕГН ********** от гр.С.
против решение № 48 от 04.03.2023г. по гр.д.№ 1197/21 г. на РС-Ихтиман, с
което са отхвърлени исковете му с правно основание чл.108 от ЗС против Р.
К. Е. и П. М. Е. относно ревандикацията на първия етаж, двете зимнични
помещения откъм двора и половината от таванското помещение на жилищна
сграда в УПИ Тринадесет -570 в кв.39 по плана на Д.Б. с административен
адрес ул.“Ал.С. „ № 1,; с правно основание чл.59,ал.1 ЗС против същите
ответници с цена 9200 лв.,представляващо обезщетение за ползване без
правно основание за периода от 01.11.2016г. до 29.09.2020г. на двете
зимнични помещения и таванското помещение и исковете с право основание
чл.45, ал.1 ЗЗД пасивно кумулативно съединени против същите ответници,с
цена 8860 лв.,представляващи обезщетение за имуществени вреди
,претърпени през периода от 01.11.2016г. до 25.11.2021г. вследствие
действията на ответниците-унищожаване на движими вещи ,собственост на
ищеца/домакински уреди,мебели,инструменти,МПС-та/три леки автомобила
и мотоциклет/велосипеди.Релевират се оплаквания за
необоснованост,нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения.Иска се отмяна на решението,уважаване на предявените искове и
осъждане на ответниците да заплатят сторените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите страни оспорват жалбата и искат решението да бъде
потвърдено.
1
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав приема следното:
Ищецът твърди, че е собственик на първи етаж от жилищна сграда в
УПИ XIII-570, ведно в двете по-малки зимнични помещения откъм двора,
половината от таванското помещение като обща част и съответните идеални
части от общите части на сградата. Твърди, че имотът му е бил възложен в
делбено производство, като вторият етаж е бил възложен на ответниците.
В решението си съдът е приел, че ищецът е собственик на първия етаж
от двуетажната къща, ведно с двете по-малки зимнични помещения откъм
двора. За етажа и зимничните помещения няма спор относно собствеността, а
и ищецът доказва правата си с решенията от делбеното дело. Районният съд
обаче е отхвърлил изцяло ревандикационния иск, тъй като е намерил за
недоказано етажът и мазетата да се намират във фактическата власт на
ответниците (те да ги владеният). Действително по делото не се установява
ответниците да владеят посочените обекти. Ако в хода на делото се установи,
че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но
ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни. Тези разяснения са дадени в мотивите по т. 2А от ТР №
4/2014 г. от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС.
Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която районният съд е отхвърлил предявения от С. срещу Р. и П.
ревандикационен иск досежно установяване правото му на собственост върху
първия етаж от жилищната сграда, изградена в УПИ XIII-570 в кв. 39 по
плана на гр. Д.Б., ведно с двете по-малки зимнични помещения откъм двора.
Въззивният съд следва да постанови ново решение, с което да признае
правото на собственост на ищеца върху първия етаж от жилищната сграда и
зимничните помещения. Решението следва да бъде потвърдено досежно
отхвърленото искане за предаване на владението.
Що се отнася до ревандикирането на половината от тавана от
жилищната сграда, решението на районния съд, който е отхвърлил иска за
посоченото помещение, е правилно. Не се установява таванското помещение
да представлява обща част по предназначението си. С решенията в делбеното
производство таванското помещение е било придадено към втория етаж,
който е бил възложен на ответниците. Таванското помещение има
спомагателно и обслужващо предназначение спрямо жилищните помещения
на втория етаж и представлява част от жилището на ответниците
(принадлежност към жилището). Принадлежност с обслужващо
предназначение са и поставените в техен дял две зимнични помещения откъм
улицата.
2
Следователно по отношение на таванското помещение отхвърлителното
решение на районния съд следва да бъде потвърдено и в двете части на иска
по чл.108 ЗС.
По делото е безспорно и се потвърждава от Решение от 25.03.1991г. по
гр.д.№ 517/1990г.на РС-Ихтиман,че е извършена делба между ищеца от една
страна и от друга страна неговият брат М.Е. и Р. Е..В дял на ищеца е отреден
първия етаж от жилищната сграда в процесния УПИ, двете по-малки
зимнични помещения откъм двора ,ведно с 32.76 % от общите части на
сградата и от мястото с площ 352 кв.м.В дял на М. и Р. е отреден вторият
етаж ,ведно с таванското помещение над втория етаж и двете зимнични
помещения откъм улицата ведно с 67.24 кв.м идеални части общите части на
сградата и дворното място .Не се спори,че владението е предадено по покана
на ищеца на 29.09.2020г. при нотариус,който е съставил констативен
протокол за предаване на ключ и талон от автомобил „Хюндай“,ключ от
входна улична външна врата.Заявили са,че не разполагат с ключ за вътрешна
входна врата и, а мазетата не се заключват.Свидетелите установяват, че
автомобилът „Хюндай“ е паркиран пред къщата.Ищецът е доказал,че е
собственик на автомобил Москвич,чиято регистрация е прекратена на
21.04.2017г.,но не се установява същият да е във владение на
ответниците.Свидетелите Г. и Х. отричат ответниците да са ползвали първия
етаж,който бил на груб строеж като само една стая била обитавана от майката
на ищеца.Мазетата нямали врати, а входната врата на къщата стояла
незаключена,но до нея висял ключ.И двете страни представят документи за
закупуване на битова техника,но от тях не може да се идентифицира
купувача;документ за велосипед е предсатвен само за М.Е..Що се отнася до
претенцията за половината от таванското помещение, ищецът се позовава на
тезата,че таванското помещение представлявало обща част в етажната
собственост.При положение,че сградата е поделена и цялото таванско
помещение е отредено в дял на М. и Р., налице е индивидуален обект на
вещно право на собственост.Няма никакви доказателства,че ответниците са
ползвали етажа на ищеца и неговите зимнични помещения,поради което не
може да се приеме,че са се обогатили неоснователно за негова сметка.Не се
доказва ответниците да са увредили или унищожили движими вещи на
ищеца.Ищецът се е домогвал да докаже твърденията си относно липсващи и
унищожени движимости с гласни доказателства чрез призоваване на
свидетелите С. Б.а Е.а и В.С. Е. –роднини и на двете страни,които не желаят
да свидетелстват и ищецът е оттеглил искането си за разпита им.Заявил е,че
няма други доказателствени искания.В жалбата поддържа,че самият отказ от
свидетелстване бил индиция в подкрепа на ищцовите твърдения-свидетелите
поради родствената си връзка се чувствали неудобно да опровергаят
твърденията на ответниците.Съдът е констатирал,че В. Е. и С. Е.а не попадат
в кръга на роднините ,посочен в чл.166,ал.1,т.2 от ГПК ,но ищецът изрично е
отказал да бъдат разпитани.Нежеланието да дадат показания може да се
тълкува двупосочно,т.е. като неутрална позиция.Следователно не е налице
индиция в подкрепа на фактическите твърдения на ищеца.Ето защо следва да
се приеме,че първоинстанционният съд правилно е интерпретирал
3
доказателствата по делото.Представените пред въззивната инстанция
документи фактури и касови бележки не съдържат достоверни
данни,относими към процесните имоти и вещи.Приложеният ръкописен текст
от майката на ищеца,датиран на 03.02. 1992г. ,съдържа твърдения за влошени
отношения между нея и сина М. във връзка с обитаваната стая „на етажа на
С.“,но нямат отношение към актуалните релевантни факти.Настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна
страна,поради което решението следва да бъде потвърдено в частта ,касаеща
облигационните искове.Предвид изхода на делото решението следва да бъде
потвърдено и в частта за разноските,които са законосъобразно определени.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 48/04.03.2023г. по гр.д.№ 1197/2021г. на РС
ИХТИМАН в ЧАСТТА с която е отхвърлен иска за признаване за установено
,че С. А. Е. с ЕГН ********** е собственик на първия етаж и на двете по-
малки зимнични помещения откъм двора в жилищна сграда в УПИ
Тринадесет-50 по плана на гр.Д.Б., ул.“Ал.С. „ № 1 и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. К. Е. с ЕГН
********** и П. М. Е. с ЕГН ********** ,че С. А. Е. с ЕГН ********** е
собственик на първия етаж и на двете по-малки зимнични помещения откъм
двора на жилищната сграда ,построена в УПИ Тринадесет-50 по плана на
гр.Д.Б.,ул.“Ал.С.“ № 1,при граници: улица с О.Т. 538-539,УПИ Едно-
571,УПИ ВТОРО- 560, УПИ Дванадесет-598.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/04.03.2023г. по гр.д.№ 1197/2021г. на
РС-Ихтиман В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на С. А. Е. за предаване на
владението от Р. К. Е. и П. М. Е. върху първия етаж и двете по-малки
зимнични помащения откъм двора на жилищната сграда,построена в УПИ
Тринадесет-50 по плана на гр.Д.Б., ул.“Ал.С.“ № 1.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/04.03.2023г. по гр.д.№ 1197/2021г. на
РС-Ихтиман В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на С. А. Е. против Р.
К. Е. и П. М. Е. с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД с цена 9200 лв. и с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД с цена 8860 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/04.03.2023г. по гр.д.№ 1197/2021г. на
РС-Ихтиман в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на С. А. Е. с правно
основание чл.108 ЗС на половината от таванското помещение в жилищната
сграда,построена в УПИ Тринадесет-50 по плана на гр.Д.Б., ул.“Ал.С.“ № 1.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/04.03.2023г. по гр.д.№ 1197/2021г. на
РС-Ихтиман в частта му за съдебните разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5