Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 418
гр. Перник, 20. 12. 2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд - Гражданска колегия, в открито заседание на 20. 11. 2018 г., IІ-ри въззивен състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
мл. с-я Симона Кирилова
при секретаря Емилия Павлова
като разгледа докладваното
от съдия Величков въззивно гр. дело № 609 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
– чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба на К.Д.С.
против решение № 794/16.07.2018 г. по гр.д. № 8027/2017 г. по описа на Районен
съд – Перник, с което са уважени искове по чл. 415 ГПК, предявени от
„Топлофикация Перник“ АД срещу жалбоподателката за установяване, че дължи:
сумата 1 419,85 лв. – цената на топлинна енергия за топлофициран имот на
адрес – ***, за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20. 06. 2017г. до
окончателното изплащане; сумата 201,59 лв. – лихви за забава върху главницата,
считано от 08. 07. 2014 г. до 25. 05. 2017 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 3051 / 21. 06. 2017г. по ч. гр. д. №
03662 / 2017г. по описа на Районен съд – Перник. Оплакванията в жалбата се отнасят до
недопустимост на обжалваното решение, тъй като с молба от 05. 09. 2018 г.
ответницата е заявила оттегляне на възражението си по чл.
414 ГПК преди влизане в сила на това решение - в срока за въззивно обжалване, което обуславя
недопустимост на съдебния акт, с искане за неговата отмяна, като въззивният съд постанови друго, с което
решението бъде обезсилено и производството прекратено. Претендират се разноски
и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
насрещната страна „Топлофикация – Перник“ АД не е подала отговор на жалбата. За
съдебно заседание е депозирала молба, с която оспорва въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
След извършена служебна проверка относно
допустимостта на решението в обжалваната му част въззивният съд установява следното:
Обжалваното
решение № 794/16.07.2018 г. по гр.д. № 8027/2017 г. по описа на Районен съд – Перник е
постановено по предявени установителни
искове във връзка с протекло заповедно производство по чл.410 ГПК, в
което е издадена заповед, с която е разпоредено длъжникът-ответник К.Д.С. да заплати на заявителя-ищец следните суми: сумата 1 419,85 лв. – цената
на топлинна енергия за топлофициран имот на адрес – ***, за периода 01. 05.
2014 г. – 30. 04. 2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20. 06. 2017г. до окончателното
изплащане; сумата 201,59 лв. – лихви за забава върху главницата, считано от 08.
07. 2014 г. до 25. 05. 2017 г., както и 82,43 лв. – разноски. Заповедта е била
връчена на длъжницата на 09. 10. 2017г. и същата на 17. 10. 2017г. е подала
възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на тези суми, в резултат на което е
бил предявен установителния иск и образувано производството по гр. д. № 8027 /
2017г. по описа на Пернишкия районен съд, по което е било постановено
обжалваното решение. След постановяване на решението, в срока за обжалване на
същото, с молба с рег. № 23155/05.09.2018 г. К.С. е направила изявление за
оттегляне изцяло на възражението по чл. 414 от ГПК за сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Поискано е от първоинстанционния съд да се
приложат последиците на чл. 416 от ГПК и първоинстаннционото производство да
бъде прекратено поради липса на правен интерес и десезиране на съда.
В
съответствие със задължителните разяснения в т.5а от ТР№ 4 от 18.06.2014 г. по
т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд приема, че възражението по чл. 414 ГПК
е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл. 415, ал. 1, респ.
чл. 422 ГПК, за наличието на която съдът следи служебно през целия период на
висящността на спора, до приключване на делото във всички инстанции. Това
възражение е оттегляемо съгласно чл. 416 ГПК,
като за настъпването на тези последици е без правно значение кога е предприето
оттегляне на възражението по чл. 414, ал.1 ГПК и доведено ли е до знанието на заявителя /в този см. е
Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 468/2011 г. на ВКС, IV г. о,
Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о.,
ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т.
о., ТК; Определение № 733 от 21.09.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 587/2010 г. II т.
о., ТК; Определение № 184 от 28.03.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3284/2013 г. II т.
о., ТК/. Когато оттеглянето е установен факт, както в конкретния случай, и
доколкото оттеглянето е предприето след постановяване на първоинстанцинното
решение, то въззивният съд дължи осъществяване на всички онези процесуални
действия, които са насочени към заличаване последиците от предявяване на
възражението, което означава, че обжалваното решение, следва да бъде обезсилено
в частта, с която са уважени исковете по чл. 415 ГПК, ведно с прекратяване на
производството по делото.
Независимо,
че липсва правен интерес, след като искът е предявен в изпълнение на дадените
указания по чл. 415, ал. 1 ГПК /при наличие на същинско възражение от ответника
- длъжник/, то не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК и заповедта за
изпълнение не подлежи на обезсилване, в който смисъл е и ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 13 - при прекратяване на
производство по установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, последната не се обезсилва.
По
разноските за производството:
Съгласно
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С
обжалваното решение в полза на ищеца са присъдени направените от него разноски
по исковото производство общо 244,36
лв., съразмерно на уважената част от исковете и разноски в заповедното
производство общо 82,43лв.
С оглед
изхода на спора – исковете са частично уважени, въззивният съд намира, че
дължимите на ищеца разноски съответстват на горепосочените суми, поради което и
решението в обжалваната част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски по исковото производство в размер на 244,36лв., съответно разноски по
заповедното производство в размер на 82,43лв. е правилно и следва да бъде
потвърдено. В случая въобще не стои въпросът за дължимостта на направените от
ищеца разноски в зависимост от съпоставянето на времето на извършването им и оттеглянето
на възражението при положение, че оттеглянето на възражението е след
постановяване на първоинстанционното решение.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника за прекомерност на присъденото в полза на ищеца ю.к. възнаграждение в исковото и заповедното
производство, въззивният съд намира за неоснователно. Размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство е в минималния размер от 50 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
заплащането на правната помощ, а в исковото производство то е в размер на
100лв., който размер е минималния
съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Въззивният
съд не споделя и възражението на ответника за недължимост на юрисконсултско възнаграждение,
аргументирано с довода, че такива не са реално и
действително направени, респ. не са изплатени на представляващия ищеца
юрисконсулт. Същественото изискване относно процесуалния
представител /юрисконсултът или друг служител с юридическо
образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката/ е да се намира в служебни (трудови)
правоотношения с представлявания, и да е изрично упълномощен да осъществява
процесуалното представителство в процеса. Отговорността за разноски е
гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и
е уредено в него. Прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът
присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на
юридическото лице, което е защитавано от него. Поради това без значение е дали
възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за
правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение,
като и в двата случая заплащането му е със средства на бюджета на
представляваната страна.
В случая
ответникът не може да се ползва от чл. 78, ал. 4 ГПК поради две причини. На
първо място, независимо, че делото се прекратява, тъй като това не е поради
причина на ищеца, а напротив - поради оттегляне на възражението след
постановяване на първонистаннционното решение (за което съгласие на
заявителя-ищец не се изисква), т.е. ответникът е дал повод за завеждане и на
исковото производство, като продължение на заповедното, поради което предвиденото в чл. 78, ал. 2 ГПК изключение от общото
правило за възлагане на разноските, не намира приложение, и на второ – след
като оттеглянето на възражението води до влизане в сила на заповедта за
изпълнение (чл. 416 ГПК), то следва че оттеглянето на възражението има сходни
последици с уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което на ответника
не се дължат разноски както по първоинстанционното исково производство, така и
по заповедното производство.
На
жалбоподателката не се дължат разноски и във въззивното производство по същите
съображения.
С оглед на цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
794/16.07.2018 г. по гр.д. № 8027/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, в
частта, с която е признато за установено по отношение на К.Д.С., че дължи
на „Топлофикация Перник“ АД сумата 1 419,85 лв. – цената на топлинна енергия за
топлофициран имот на адрес – ***, за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04. 2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 20. 06. 2017г. до окончателното изплащане; сумата 201,59 лв. – лихви
за забава върху главницата, считано от 08. 07. 2014 г. до 25. 05. 2017 г., като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази му част.
ОБЯВЯВА за влязла
в сила заповед № 3051 от 21. 06. 2017 г.
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 03662/2017 г. по описа на РС
– Перник, с която е разпоредено К.Д.С., с ЕГН **********,***, да заплати на
“Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ
Република, сумата 1 419,85 лв. – цената на топлинна енергия
за топлофициран имот на адрес – ***, за периода 01. 05. 2014 г. – 30. 04.
2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 20. 06. 2017г. до окончателното изплащане; сумата 201,59 лв. –
лихви за забава върху главницата, считано от 08. 07. 2014 г. до 25. 05. 2017
г., сумата 32,43лв. държавна такса и сумата 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
794/16.07.2018 г. по гр. д. № 8027/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, в
останалата обжалвана част, с която К.Д.С., с ЕГН **********, е осъдена да
заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино,
ТЕЦ Република, разноски по първоинстанционното исково производство общо
244,36лв. и по заповедното производство общо 82,43лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател
:
Членове: 1.
2. О.М.