РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002645 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260087/01.10.2020 г. по т.д.№ 461/2020 г., СГС, ТО, VI-18 състав
е признал за установено по иска по чл. 422 от ГПК, предявен от „Юробанк България“ АД
срещу ответниците „Тони консулт 97“ ЕООД, ЕТ „Т. консулт – С.М.“ и С. С. М., че
кредитополучателят „Тони консулт 97“ ЕООД и съдлъжниците ЕТ „Т. консулт – С.М.“ и С.
С. М., дължат на ищцовата банка следните суми по договор за банков кредит №
ВL12299/21.01.2008 г. и трите анекса към него, а именно: главница с настъпили падежирали
вноски до 21.08.2020 г. в размер на 11 432.59 евро, договорна лихва за редовен кредит в
размер на 2978.64 евро за периода от 21.12.2017 г. до 28.03.2019 г., лихва за просрочен
кредит в размер на 3 443.08 евро за периода от 21.12.2017 г. до 07.10.2019 г., 128.05 евро –
такси по кредита за периода от 18.12.2017 г. до 07.10.2019 г., 535.20 лв. – разноски по
кредита, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№57464/2019г. на СРС, 177 състав от 14.10.2019г., като е отхвърлил исковете за разликата до
пълния предявен размер като неоснователни и недоказани поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита.
Срещу Решение № 260087/01.10.2020 г. по т.д.№ 461/2020 г., СГС, ТО, VI-18
състав е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, което го обжалва в частта, с
която са отхвърлени обективно и субективно съединените искове за сумата в размер на
1
12 984.84 евро, представляващи отхвърлената част от претендираната главница по договор
за банков кредит № ВL12299/21.01.2008 г. Поддържа, че длъжникът „Тони консулт 97“
ЕООД е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ с адрес за кореспонденция и връчване на книжа,
посочен в Търговския регистър към Агенция по вписванията, а именно: гр. София, общ.
Столична, обл. София, р-н Лозенец, ул. ***, бл. 12, ап. 4. Уведомяването на дружеството за
предсрочната изискуемост на кредита било извършено именно на този адрес, като съответно
поканата за връчване е изпратена на 15.03.2019 г. на нотариус М. Д.. Сочи, че съгласно
чл.50, ал.2 от ГПК когато връчителя не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението , той залепва уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК
съгласно чл. 50, ал. 4 от ГПК като второ уведомление не се залепва. Съгласно трайната
практика на ВКС за да бъдело редовно връчването по реда на чл. 47 от ГПК - връчване чрез
залепване на уведомление е необходимо по безспорен начин от нотариалната покана да
може да бъде установено, че на адреса не може да бъде лицето - адресат на поканата, нито
да бъде намерено лице което е съгласно да получи поканата със задъжение да я предаде на
адресата. Жалбоподателят счита, че от нотариалната покана, ведно с разписка към
връчването било ясно, че нотариуса е изпълнил процедурата по връчването на поканата.
Нотариуса не е открил и друго лице, което да е съгласно да приеме поканата със задължение
да я предаде на адресата.
Поддържа, че в случай, че въззивният съд не приеме, че кредитополучателя е
уведомен с приложената по делото нотариална покана на нотариус М. Д., следвало да се
приеме, че с връчване препис от исковата молба това се е случило. В мотивите на ТР №
8/02.04.2019 г. по тълк.д. 9/2017г. на ОСГТК на ВКС били изложени съображения, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което задължавало съда да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. При преценката за
основателността на иска следвало да бъде съобразено материалноправното положение към
деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на
предявяване на иска, поради което съдът следвало да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния
иск по реда на чл.415, ал.1 и чл. 422, ал. 1 ГПК не бил обвързан от фактическото положение
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
тъй като моментът, към който се установявало съществуването на вземането, е моментът на
приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на вноските с
настъпил падеж, така и на останалата част от главницата, поради настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, бил сключения договор за кредит. Задължението за плащане на
погасителните вноски по договора за кредита ставало изискуемо с настъпване на падежа на
съответната погасителна вноска съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния
план. Предсрочна изискуемост настъпвала при осъществяване на предпоставките в договора
за кредит и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуемост до кредитопочателя. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г.
по т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем можело да бъде
извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415 от ГПК, ал. 1 и
чл. 422, ал. 2 от ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в процесния случай било приложено към исковата молба, която пък от своя страна
е връчена на ответника- търговец. Изявление фигурирало и в самата искова молба. С
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника -
2
кредитополучател, същият следва да се счита уведомен за предсрочно дължимия кредит.
Упражняването на потестативното право на банката следвало да бъде взето предвид от съда
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Ответниците по жалбата ЕТ „Т. консулт – С.М.“ и С. С. М., лично и в
качеството на ЕТ „Т. консулт – С.М.“ я оспорват. Поддържат, че нотариусът неправилно бил
приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК вместо правилото на чл.50, ал.4 от ГПК.
Оспорват, че връчването на исковата молба може да бъде прието за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит. Отделно липсали
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Срещу Решение № 260087/01.10.2020 г. по т.д.№ 461/2020 г., СГС, ТО, VI-18 в
частта му, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от „Тони
консулт 97“ ЕООД и С. С. М., лично и в качеството на ЕТ „Т. консулт – С.М.“.
Жалбоподателите поддържат, че ищецът не представил погасителен план към
анекс № 3 към договора с конкретни погасителни вноски по дати, размери и падежи. Съдът
приел, че са извършвани плащания след подписването на анекс № 3, поради което и на
основание чл.301 от ТЗ новия погасителен план бил потвърден от „Тони консулт 97“ ЕООД.
Погасителният план, като неразделна част от договора за кредит и конкретизиращ
съществени условия по кредитната сделка, следвало да е приет чрез волеизявление от
страните и в писмена форма като форма за действителност на основание чл.430 ал.З от ТЗ.
Съответни на това били мотивите на Тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълкувателно
дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които липсата на точно изпълнение,
съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението - главница или лихви, следвало да бъде съобразено в рамката на исковото
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Длъжникът дължал изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която
е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано,
че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не можело изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде
отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по
отношение на вече падежиралите вноски. При липса на погасителен план обаче не били
установени конкретни погасителни вноски по дати, размери и падежи, поради което
кредитът следвало да бъде върнат на краен падеж. Това означавало че липсват твърдяните
от ищеца предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост - неизпълнение на
погасителни вноски, тъй като същите не били уговорени съобразно постигнатото съгласие в
последния писмено сключен анекс. Хипотезата на чл.301 от ТЗ била неприложима, тъй като
липсват действия от лице без представителна власт, които да могат да бъдат потгвърдени,
доколкото изобщо липсвал погасителен план.
Подписаните към договора и към предишните анекси погасителни планове
били неприложими. От значение било и това, че с последния анекс № 3 са капитализирани
лихви към главницата, което довело до промяна на погасителната вноска и/или срока и/или
разпределението на лихвата и главницата във всяка една вноска, които са съществени
условия по погасяването на договора за кредит и които обосновават необходимост от
изготвяне и приемане на конкретен погасителен план. Неправилно съдът приел, че следва да
се присъдят падежиралите погасителни вноски до 21.08.2020 г.
Съдът не изложил мотиви относно допустимостта на прибавянето към
главницата на лихви /капитализиране/. Разпоредбата на чл.294 ал.2 от ТЗ предвиждала
възможност за начисляване на лихви върху лихви между търговци, в случай, че има такава
3
писмена уговорка. Такава изрична уговорка в конкретния случай липсвала. Твърденията на
ищеца били, че не е налице капитализация на лихва, а ново отпускане на средства, чрез
които се погасяват просрочените задължения, който действия с оглед приетата ССЕ по
делото водели до съществена промяна на задълженията на длъжниците. Това, без съгласието
на ответниците било недопустимо изменение на договорната връзка без съгласието на
насрещната страна. Не било налице преструктуриране на кредита по смисъла на Наредба №
9/03.04.2008 г. за което било необходимо на кредитополучателя да се предоставят временни
отстъпки за облекчаване на изпълнението на задълженията му. Преоформянето по банковата
сделка чрез служебно отпускане и служебно усвояване на нови суми за погасяване на
падежирали вече такива /включително възнаградителни, наказателни лихви и такси/ водело
и до увеличаване на размера на главницата и лавинообразно нарастване на дълга на
кредитополучателя.
Налице било заобикаляне на изискването на чл.294 ал.2 от ТЗ за писмена
уговорка. Капитализацията имала санкционен характер, водещ до нарастване на дълга и до
неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави и
представлява основание за тяхната нищожност съгласно чл.26 от ЗЗД.
По отношение на връчването на изявлението за предсрочна изискуемост
следвало да се има предвид, че с пълномощно Е. Л. с адрес: град ***, ул. *** № 118, ет.5,
ап.29 е упълномощена да получава информация по сделката и да извършва всякакви
действия по отношение на тях, поради което и нотариалните покани е следвало да бъдат
връчени на пълномощника съгласно чл.45 от ТПК, съгласно която разпоредба връчването на
пълномощник е лично връчване на адресата. Следвало да бъде приложена разпоредбата на
чл.39, ал.1 от ГПК, съгласно която когато страната е посочила в седалището на съда лице, на
което да се връчат съобщенията-съдебен адресат, или има пълномощник по делото,
връчването се извършва на това лице или на пълномощника.
На собствено основание първоинстанционното решение било неправилно в
частта, в която са установени като дължими договорна лихва за редовен кредит в размер на
2 978.64 евро за периода от 21.12.2017 г. до 28.03.2019 г. и лихва за просрочен кредит в
размер на 3 443.08 евро за периода от 21.12.2017 г. до 07.10.2019 г. С постановеното
решение съдът е установил дължимостта на погасителни вноски до 21.08.2020 г., в които
погасителни вноски е включена възнаградителната за периода от 21.12.2017 г. до 28.03.2019
г. По отношение на лихва за просрочен кредит в размер на 3 443.08 евро за периода от
21.12.2017 г. до 07.10.2019 г. липсвало каквото и да е установяване чрез пълно главно
доказване върху какви суми и за каква забава са начислени те и въз основа на какъв лихвен
процент.
Ответникът по жалбата „Юробанк България“ АД я оспорва. Поддържа, че
съгласно т.3 от Анекс 3 към договор за банков кредит № ВL12299/21.01.2008 г.,
кредитополучателят декларирал, че е уведомен и се съгласява, че неполучаването или
неподписването от него на екземпляр от новия погасителен план, не го освобождава от
заплащането на погасителни вноски по кредита, в сроковете и размерите по новия
погасителен план. Поддържа, че анексите са в съответствие с Наредба № 9/03.04.2008 г. и
преоформянето на банковата сделка се извършвало чрез усвояване на допълнителни суми по
договора за кредит при изпълнение на чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Съобразно т.18 от
ТР 4/2013 г. на ОСГТК следвало да се приеме че е настъпила предсрочната.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
4
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която
„Юробанк България“ АД твърди, че по договор за банков кредит от 21.01.2008 г. е
предоставила на ответника „Тони консулт 97“ ЕООД като кредитополучател кредит в
размер на 40 000 евро, предназначен за оборотни средства, с краен срок 180 месеца, считано
от датата на откриване на заемната сметка, по който договор С. С. М. и ЕТ „Т. консулт –
С.М.“ са съдлъжници. Към договор за банков кредит от 21.01.2008 г. били сключени анекс
№1/07.10.2010г., анекс № 2/02.10.2013г., анекс № 3, ведно с погасителен план от 10.05.2016
г.. Съгласно т.2 от анекс № 2 и анекс № 3 кредитополучателят предоставил на банката
съгласието си и я упълномощил служебно да преоформя съществуващите, но неплатени към
момента на сключване на анекса просрочия, чрез натрупването им към редовната главница
по кредита. Уговорено било задълженията да се погасяват на равни месечни анюитетни
вноски. Дължимата договорна лихва /т.4 от Анекс № 3/ била уговорена за година и в размер
базов лихвен процент за малки фирми в евро, обявен от банката, намален с 2.15 пункта.
Уговорено било при просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна
вноска по кредита, лихвената надбавка да се увеличава като кредитополучателят дължи
лихва в размер 10% равна на действащия базов лихвен процент малки фирми /11.15%/,
намален с 1.15 пункта като увеличението на лихвата е валидно за останалия период на
кредита. Задължение на кредитополучателя било да заплати разходите по трансформация на
кредита в изцяло изискуем преди крайния му срок, включително разноските по
организиране и провеждане на принудително изпълнение /чл.24 и чл.10 от договора/.
Поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от т.2 на Анекс № 3 и
просрочие на погасителна вноска с падеж 28.03.2019 г., с връчена на 28.03.2019 г. /а на
физическото лице на 27.08.2019 г./ нотариална покана, банката обявила задължението за
предсрочно изискуемо. Въз основа на заявление от 09.10.2019 г., по ч.гр.д.№ 57464/2016 г.
на СРС, 177 състав, била издадена заповед за изпълнение от 14.10.2019 г., срещу която
постъпили възражения по чл. 414 от ГПК. С исковата молба ищецът иска да бъде
установено вземането му към длъжниците, което произтича от описания договор за банков
кредит и по заповедта по чл. 417 от ГПК, в размер общо на сумата от 30 967.77 евро,
включващо главница в размер на 24 417.73 евро, договорна лихва за редовен кредит в
размер на 2978.64 евро за периода от 21.12.2017 г. до 28.03.2019 г., договорна лихва за
просрочен кредит в размер на 3 443.35 евро за периода от 21.12.2017 г. до 07.10.2019 г.,
128.05 евро – такси по кредита за периода от 18.12.2017 г. до 07.10.2019 г. , 535.20 лв. –
разноски по кредита, както и разноските по заповедното производство и по делото.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията за
недопустимост. Поддържа, че регистрацията на едно лице като ЕТ по ТЗ няма за правна
последица възникването на нов правен субект. Възразява срещу доводите относно обявяване
на предсрочната изискуемост, като счита, че към момента на подаване на исковата молба,
адресирана до тримата длъжници е изтекъл период повече от 90 дни, в които кредитът
изобщо не е бил обслужван от длъжника, поради което към тази дата е била осъществена
хипотеза по чл. чл. 25, подт. „г“ и чл. 26, подт. „в“ от договора, допускаща право на
кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. „Тони консулт 97“ ЕООД било
уведомено с нотариална покана с рег. № 2268, Том: 1, № 158/15.03.2019 г. на Нотариус М.
Д., Рег. №621 в регистъра на НК, връчена редовно на 28.03.2019 г. съгласно чл. 50, ал. 2
ГПК. С. С. М. била уведомена с нотариална покана с рег. № 2301, Том: 1, № 172/15.03.2019
г. на Нотариус М. Д., Рег №621 в регистъра на НК, редовно връчена на 27.08.2019 г.
съгласно чл. 47, ал. 1 до ал. 5 от ГПК. Поканата била връчена чрез залепване на
уведомление, като служителят на нотариус М. Д. - С. записал, че при извършена справка
НБДН за лицето С. С. М. било установено, че посоченият в нотариалната покана адрес
съвпада с регистрираните настоящ и постоянен адрес на адресата. Извършена била служебна
справка, от която се установило, че лицето няма действащи трудови договори. Извършената
справка по физическо лице в Търговския регистър на 02.07.2019 г. установила следните
адреси: гр. ***, ул. „***“ № 12, ап. 4 - седалище и управление на „Тони Консулт 97“ ЕООД,
както и гр. ***, ул. „***“ № 23 - седалище и адрес на управление на ЕТ „Т. Консулт - С.М.“,
5
с физическо лице-търговец - адресата по нотариалната покана. На 08.07.2019 г. в 16:30ч.,
призовкарят посетил адреса на ул. „***“ № 23 като портата на двора е била заключена и
никой не е отворил на позвъняване. Връчителят разговарял с хора от съседната къща, които
не познавали търсената фирма и адресата. На 17.07.2019 г. в 11:40ч., призовкарят посетил
адреса за втори път като на позвъняване на портата на двора е излязла жена, която е казала,
че там няма такава фирма и не познава адресата. На 13.08.2019 г. в 09,50ч. призовкарят
отново посетил адреса, никой не е отговорил на позвъняване на портата на двора.
Връчителят залепил уведомление на портата и пуснал такова в пощенската кутия. Редовно
било уведомяването на уведомяването на третия ответник - ЕТ „Т. консулт – С.М.“, с
Нотариална покана с рег. № 2284, том 1, № 159 от 15.03.2019 г. на нотариус М. Д., рег. №
621 в регистъра на НК, връчена на 28.03.2019 г. на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. По
възраженията, че няма погасителен план сочи, че от приложените по делото доказателствасе
установявало, че има приложен и подписан погасителен план както към договора, така и
към Анекс 2, подписани и подпечатани с печат на кредитополучателя „Тони консулт 97“
ЕООД. Ищецът оспорва възражения за неравноправно положение на ответниците поради
увеличаване размера на дълга с прибавяне на лихви към главница. Поддържа, че с двата
анекса /Анекс 1 и Анекс 2/ страните се съгласили, че текущият размер на редовната
главница по кредита ще се увеличава с всички просрочени задължения по него -
ответниците дали своето безусловно съгласие като оправомощили и упълномощили
банката служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й
към редовната главница. Всички анекси били в съответствие с Наредба № 9/03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя
временни затруднения за погасяване на задълженията. „Преоформянето” по банковата
сделка се осъществявало не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а
чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка
при стриктното изпълнение на чл.13 от Наредбата.
Ответниците „Тони консулт 97“ ЕООД, С. С. М. като физическо лице и като
регистриран едноличен търговец с фирма „Т. - консулт- С.М.“, оспорват исковете. Молят
делото в частта спрямо ЕТ „Т. консулт – С.М.“ да бъде прекратено, тъй като било
недопустимо едновременно да се предявяват искове срещу физическото лице и едноличния
търговец, който не притежавал отделна процесуална легитимация. Поддържат, че липсва
подписан погасителен план към последния анекс, а в случай, че съществува, оспорват
подписа. По тази причина, тъй като липсвали конкретни погасителни вноски, кредитът
следвало да бъде върнат на краен падеж. Кредитната сделка била изпълнявана по посочена
вътрешна сметка от страна на банката, по която длъжниците погасили всички дължими
вноски. Недопустимо главницата била преоформена в размер на 36 332.77 евро като към нея
били прибавяни /капитализирани/ лихви. Такава изрична уговорка нямало. Неустоечните
клаузи били нищожни, тъй като не обезщетявали вреди от забавено изпълнение, а имали
чисто санкционен характер. Недопустимо било банката едностранно да определя лихвения
процент по възнаградителната лихва, без съгласие на другата страна. Просрочието само на
една погасителна вноска не било съществено и не можело да бъде основание за обявяване
на предсрочна изискуемост. Ответниците оспорват надлежното връчване на поканите чрез
нотариус за обявяване на изискуемостта по подробно изложените съобщения.
С допълнителния отговор ответниците възразяват получаването на
погасителния план към последния подписан анекс и неговото подписване да е задължение
на кредитополучателя и солидарно отговорните лица по кредитната сделка. При липса на
погасителен план, липсвали конкретни погасителни вноски по дати, размери и падежи,
поради което кредитът следва да бъде върнат на краен падеж като отпадала обективната
предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост. Преоформянето на главницата било
капитализиране на лихва към главница, а не преструктуриране на кредита по смисъла на
6
Наредба № 9/2008 г., тъй като преструктуриране по смисъла на Наредбата било налице,
когато на кредитополучателя се предоставят временни отстъпки за облекчаване на
изпълнението на задълженията му, а преоформянето по банковата сделка чрез служебно
отпускане и служебно усвояване на нови суми за погасяване на падежирали вече такива
/включително възнаградителни, наказателни лихви и такси/ водело до кумулиране на нова
главница. Ответниците, поддържат, че ищеца неправомерно отчитал кредитната сделка, тъй
като ако ищецът не начислявал лихви върху лихви, нищожни наказателни лихви и
едностранно увеличени възнаградителни лихви, нямало да е налице обективната
предпоставка за обявяване на предсрочната изискуемост. Поддържа и доводите за
ненадлежно връчване на нотариалните покани. Ответниците са посочили, че „Тони - консулт
97“ ЕООД е имало пълномощник - Е. Л. Л., с адрес: град ***, ул. *** № 118, ет.5, ап.29, на
която били предоставени права да договаря с ищеца, включително и да получава всякаква
информация относно кредита, като пълномощното е предоставено на ищеца към искане с вх.
№ 5300/0707/28.02.2019 г. Пълномощникът не еднократно водил разговори с кредитната
институция, с която са били в преговори за сключване на анекс към договора за кредит и
нямало пречки за уведомяване на този пълномощник. Не било взето предвид от нотариуса
участието на С.М. като съдружник в „Алфа консулт 2004“ ООД, което дружество е със
седалище и адрес на управление: град София, ул. Персенк бл.119, ет.5, ап.29. Разпоредбата
на чл.47, ал.З изр.“последно“ от ГПК не се ограничавала до мястото на осъществяване на
трудови задължения по трудов договор, но и всяко място, което е местослужене или място
на осъществяване на стопанска дейност.
В кориците на първоинстанционното дело е приобщено заповедно
производство по ч.гр.д.№ 57464/2019 г. на СРС, 177 състав, от което се установява, че по
заявление от 09.10.2019 г. в полза на „Юробанк България“ АД е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК от 14.10.2019 г. срещу „Тони консулт 97“ ЕООД, С. С. М. като
физическо лице и като регистриран едноличен търговец с фирма „Т. - консулт- С.М.“
сумите: главница в размер на 24 417.73 евро, дължима по договор за банков кредит
ВL12299/21.01.2008 г., договорна лихва за редовен кредит в размер на 2978.64 евро за
периода от 21.12.2017 г. до 28.03.2019 г., договорна лихва за просрочен кредит в размер на
3 443.35 евро за периода от 21.12.2017 г. до 07.10.2019 г., 128.05 евро – такси по кредита за
периода от 18.12.2017 г. до 07.10.2019 г., 535.20 лв. – разноски по кредита, както и
разноските по заповедното производство. След постъпили са възражения по чл. 414 от ГПК,
с разпореждане № 28078/30.01.2020 г. на заявителя на 12.02.2020 г. е указано да предяви иск
в срока по чл. 415 от ГПК. Исковата молба е подадена в предоставения от заповедния съд
срок.
По делото е представен договор за банков кредит ВL12299/21.01.2008 г.,
сключен между „Юробанк България“ АД, кредитополучателя „Тони консулт 97“ ЕООД и
съдлъжник ЕТ „Т. консулт – С.М.“, представлявано от С. С. М., по силата на който банката
предоставила кредит в размер на 40 000 евро за посрещане на извънредни, нерегулярни
нужди от оборотни средства, за срок от 180 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка. Уговорено е, че предоставения кредит се усвоява в брой или чрез превод
към друга сметка в едномесечен срок след откриване на заемната сметка като при всяко
усвояване кредитополучателят представя разходооправдателни документи /чл.2, ал.3/.
Кредитът включително лихвите, се погасяват съгласно погасителен план, който се подписва
от страните при първо усвояване /чл.3, ал.1/. Съгласно чл.4 дължимата годишна лихва
включва сбора от базов лихвен процент малки фирми за евро, обявен от банката, който не
подлежи на договоряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните
/който към датата на сключване на договора е 9%/ , намален в размер 0.5 пункта. Съгласно
чл. 5 при просрочие и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се
7
увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер 10 пункта.
Съгласно чл. 6 кредитополучателят дължи и такса одобрение 1.5 върху размера на кредита.
В чл.7 са уговорени обезпечения. Съгласно чл.25 банката има право да обяви за изискуемо
преди срока цялото кредитно задължение когато кредитополучателят не е изпълнил което и
да е задължение по кредита, включително не е внесъл дължима вноска по главница или
лихва /б.“г“/. Съгласно чл.26, б.“в“ при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е
от поетите договорни задължения банката има право да направи кредита предсрочно и
изцяло изискуем.
Съгласно подписано от „Юробанк България“ АД „Тони консулт 97“ ЕООД и
ЕТ „Т. консулт – С.М.“ приложение към договора, заемната сметка е открита на 31.01.2008 г.
Приложен е погасителен план към договор за банков кредит
ВL12299/21.01.2008 г., съгласно който кредитът се погасява след заплащането на 180
месечни анюитетни вноски като падежът на последната вноска е 31.01.2023 г.
С анекс № 1/07.10.2010 г., подписан от „Тони консулт 97“ ЕООД, С. С. М. като
физическо лице и като регистриран едноличен търговец с фирма „Т. - консулт- С.М.“ е
предоговорен остатъчния дълг по кредита като е уговорен 12 месечен гратисен период на
облекчено погасяване от датата на влизане в сила на анекса, в който период се плаща такса,
равна на дължимото плащане на лихви за съответния месец. След изтичане на периода е
дължим остатъка по редовната главница на равни вноски, определени с нов погасителен
план. С чл.5 от анекса кредитополучателят се задължил да получи изготвения от банката
погасителен план и да спазва схемата, въведена с него, като изрично е посочено, че с
подписването на анекса кредитополучателят декларира, че неполучаването на екземпляр от
погасителния план не го освобождава от задълженията му за плащане на погасителните
вноски по същия. В чл.6 е уговорено, че ако в рамките на уговорения период на облекчено
погасяване, не се плати дори едно месечно плащане, се губи правото да се ползва
облекчението и банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем. В чл.6, б.Б от
анекса е постигнато съгласие, че банката може и да промени условията за погасяване на
кредита, вкл. да подготви нов погасителен план. С чл. 7 кредитополучателят се задължил да
го получи като е уведомен, че неполучаването му не го освобождава от задълженията по
него. Променен е чл. 8а от договор за банков кредит ВL12299/21.01.2008 г. и ЕТ „Т. консулт
– С.М.“ и С. С. М. са посочени като съдлъжници.
С анекс № 2/02.10.2013 г. „Юробанк България“ АД, „Тони консулт 97“ ЕООД,
ЕТ „Т. консулт – С.М.“ и С. С. М. уговорили, че текущият размер на редовната главница се
увеличава с всички просрочени задължения по кредита. Съгласно чл. 3, остатъкът ще се
погасява по нов погасителен план, представляващ неразделна част от анекса. В чл.4 е
уговорено, че кредитополучателят се задължава в десетдневен срок да получи в съответния
финансов център на Банката изготвения погасителен план и да започне погасяването по него
и декларира изрично, че неполучаването и/или неподписването на екземпляр от
погасителния план, не го освобождава от задълженията по него. С чл. 5 от анекса са
изменени дължимата лихва - сбора от базов лихвен процент малки фирми за евро, обявен от
банката, намален в размер 3.15 пункта. С чл. 6 е прието, че п ри просрочие на повече от 30
дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се
увеличава като кредитополучателят дължи лихва в размер 10.65% - действащия базов
лихвен процент малки фирми 11.15%, обявен от банката, намален с 0.50 пункта. Приложен е
погасителен план от 08.10.2013 г., съгласно който последната погасителна вноска е на
31.01.2023 г., който е подписан от страните.
Представен е анекс № 3/10.05.2016 г., с който страните са уговорили облекчен
ред за погасяване на вземанията като кредитополучателят се е задължил да погаси всички
просрочени задължения, при условие, че внесе 450 евро в срок до 13.05.2016 г. С чл.2
страните се съгласяват с нов погасителен план, който /чл.3/ кредитополучателят се е
8
задължил в десетдневен срок да получи в съответния финансов център на Банката и да
започне погасяването по него. Кредитополучателят декларирал изрично, че неполучаването
и/или неподписването на екземпляр от погасителния план, не го освобождава от
задълженията по него за плащане на погасителните вноски в сроковете и размера,
определени в същия. В чл. 4 е намален уговорения лихвен процент с 2,15 пункта, като е
уговорена по чл.5 лихва при просрочие.
С нотариална покана до „Тони консулт 97“ ЕООД, представена за връчване
чрез нотариус М. Д. на 15.03.2019 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Нотариусът
е удостоверил, че на 28.03.2019 г. поканата е връчена при условията на чл.50, ал.2 от ГПК.
Представена е разписка, в която връчителят е удостоверил, че е посетил
адреса, вратата на входа била заключена, никъде нямало табела и данни за офис, разговарял
с влизащи във входа мъж и жена, които не познавали търсената фирма и управителя й. Тази
покана била изпратена на адреса на ул.***, бл. 12, ап.4.
С нотариална покана „Юробанк България“ АД уведомява ЕТ „Т. консулт –
С.М.“, че кредитът е предсрочно изискуем. Поканата е изпратена на адреса на ул.“***“ № 23
до чрез С.М.. Нотариусът е удостоверил, че поканата е връчена на 28.03.2019 г. при
условията на чл. 50, ал.2 от ГПК.
Представена разписка от 28.03.2019 г., в която връчителят е удостоверил, че е
посетил адреса, като мъж на двора на адреса му казал, че търсената фирма не е там повече от
15 години и нямало надписи с името на фирмата и управителя.
С нотариална покана „Юробанк България“ АД уведомява С. С. М., че
кредитът е предсрочно изискуем. Поканата е изпратена до адреса на ул. ***, като също е
оформена с разписка от 27.08.2019 г. за връчване при условията на чл. 47 от ГПК, като в
разписката е отразено подробно, че адресът е посетен на трите дати – 28.03.2019 г.,
13.04.2019 г. и 02.05.2019 г., в които е отразено, че вратата на входа била заключена,
липсвали обозначения на табелите с фамилията на адресата, адресатът не е намерен и от
мъж е заявено, че не го познава. Връчителят е удостоверил, че е залепил уведомление на
входа. Върху разписката е отразено, че адреса по поканата съответства съгласно служебна
справка на постоянния и настоящ адрес на адресата. След справка в НАП се установило, че
няма отразена месторабота за лицето. Отразени са данни и от проверка в ТР по лице, от
които е видно, че лицето е търсено и на адреса на ул.***, на който е седалището на ЕТ,
където е търсено на посочените три дати- 17.07.2019 г., 13.08.2019 и 20.08., като не е
намерено, отразено е, че е имало било такава фирма преди десет години, не било познато
лицето, като е залепено уведомление и пуснато в пощенската кутия. Относно отразеното по
разписките е представено удостоверение от нотариуса с изх.№230/27.08.2019 г.
По делото е представена подробна справка по договор за банков кредит
ВL12299/21.01.2008 г., удостоверяваща, че последната вноска по лихва е от 26.11.2018 г.
Представено е извлечение от сметката за периода от 01.03.2013 г. до 18.02.2020
г. и следващите.
Представени са бордера от 01.02.2008 г., установяващи усвояването на сумата
по кредита.
Представено е пълномощно, издадено от С.М. като управител на „Тони
консулт 97“ ЕООД, с което Е. Л. Л. е упълномощена да я представлява пред банката във
връзка с кредита по сделка 666246, като получава информация, декларира данни, прави
9
изявления и др.
С искане до банката с вх.№ 5300/28.02.2019 г., пълномощникът Л. и поискала
да се преструктурира задължението при изразена готовност да се представи и съдлъжник по
двата кредита.
Представени са бордера за внесени суми в погасяване на задълженията по
кредита.
Представен е служебен погасителен план, който няма данни да е подписан от
кредитополучателя.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Р.С.. Съгласно заключението по данни на извлечение
от разплащателна сметка в евро с IВАN: *** с титуляр „Тони консулт 97“ ЕООД се
констатира, че на датата 01.02.2008 г. по сметката на ответника е осчетоводено постъпване
на сума в размер на 40 000 евро с основание – усвояване на кредит съгласно молба от
31.01.2008 г., с което счетоводно отразяване сумата е предоставена по разплащателната
сметка на „Тони консулт 97“ ЕООД на 1.02.2008 г.
От анализ на постъпленията и плащанията по разплащателна сметка в евро с
IВАN: *** и по разкритата разчетна сметка за погасяване на кредита 4985 978 ********* 02
101 0 - двете с титуляр „Тони консулт 97“ ЕООД, се констатират реални ефективни
плащания по процесния договор за кредит и анексите към него, в общ размер на 50 504.19
евро. Констатираните погасявания по кредита на просрочена главница, просрочена
възнаградителна лихва, просрочена наказателна лихва и една просрочена такса за
администриране на просрочен кредит, чрез капитализация са в общ размер на 3 398.43 евро.
С извършените реални плащания по кредита и с погасените чрез капитализация вноски, са
погасени изцяло задълженията по кредита за главница и възнаградителна лихва до 118-та по
ред месечна вноска с падеж 21.11.2017 г., включително. Отделните плащания по пера, дати
и размер и погасените чрез капитализация задължения са представени в приложение №1 към
експертизата.
Анализът на движението по кредита, постъпленията и плащанията, отразени
по разплащателната и разчетната сметка с титуляр „Тони консулт 97“ ЕООД показва, че към
датата на заявлението по чл.417 от ГПК - 09.10.2019 г., по договор за банков кредит №
ВL12299/21.01.2008 г. и трите анекса към него, има следните неплатени остатъци от
задължения: 1./ Неплатен остатък за главница в общ размер на 24 417.73 евро, включващ:
неплатена просрочена главница – 5153.22 евро по 16 броя месечни вноски с настъпил падеж,
за периода от 21.12.2017 г. до 28.03.2019 г. /датата на предсрочна изискуемост/, съгласно
изчислението по колона 9 на таблица 1 и остатък по редовна главница — 19 264.51 евро към
датата на предсрочна изискуемост на кредита 28.03.2019 г., съгласно изчислението по
колона 3 на таблица 1 /стр.5-7/ от заключението; 2./ Неплатена възнаградителна лихва в
размер на 2 978.63 евро, отнасяща се за периода от 21.12.2017 г. до 27.03.2019 г. вкл. /колона
9, таблица 2, стр. 8-11 от заключението/; 3./ Неплатена наказателна лихва за забава в размер
на 3 443.08 евро, отнасяща се за периода от 21.12.2017 г. до 06.10.2019 г. вкл. /таблица 3,
стр. 11-14 от заключението/
След извършената проверка при „Юробанк България“ АД експертизата
констатира, че по процесният кредит банката е начислявала - такси за просрочие
/„Административна такса за просрочен кредит“/ за просрочени и неплатени в срок/на падеж
месечни вноски и е начислила една такса за подновяване на ипотека в размер на 220.25 евро
на 18.12.2017 г. Таксите са начислени при ищеца, по счетоводна партида 4968 978 5312
10
********* 02 1 - „Вземания по начислени такси“ с титуляр „Тони консулт 97“ ЕООД. По
счетоводна партида 4968 978 5312 ********* 02 1 са начислени 46 броя месечни такси за
администриране на просрочен кредит в общ размер на 470.58 евро, за периода от 12.03.2012
г. до 12.12.2016 г. вкл. От предоставените документи от ищеца се установява, начислените
от банката такси за просрочие в общ размер на 470.58 евро са изцяло заплатени. По
счетоводни данни по процесния кредит фигурира неплатен остатък от таксата за
подновяване на ипотека върху имота, в размер на 128.05 евро, формиран в резултат от
постъпило частично плащане на 26.11.2018 г., в размер на 92.20 евро, съгласно
счетоводните записвания при ищеца. Уточнено е, че са съобразени и вноските по процесния
кредит с номер на сделка: 841038 по приложените към отговора на исковата молба вносни
бележки /л.119 до л.130 на делото/, като сумите с посочено основание — сделка 841038 са
отчетени и от ищеца и от експертизата. От проверка на приложените вносни експертизата
констатира, че са приложени и вносни бележки за вноски по друг кредит с номер ВL 4171
/кредитна сделка с номер 666246/, различен от процесния договор за кредит и същите суми,
които са неотносими по процесния договор с номер ВL 12299 /кредитна сделка с номер
841038/.
Първото констатирано просрочие по кредита е на месечна вноска за главница с
падеж 21.09.2008 г., която вноска е платена на 25.09.2008 г. / с четири дни закъснение/. От
анализ на движението по кредита, постъпленията и плащаниялащанията отразени от двете
сметки за плащания на кредитополучателя, се констатира, че по кредита са заплащани със
забава част от месечните вноски. В колона 13 на приложение 1 към заключението е посочен
общият размер на плащането на съответната дата, а в колона 16 — за плащане на коя/с какъв
падеж/ месечна вноска се отнася. От извършения анализ се констатира, че с извършените
реални плащания по кредита и с погасените чрез капиталаизация вноски, са погасени изцяло
задълженията по кредита за главница и възнаградителна лихва до 118-та по ред месечна
вноска с падеж 21.11.2017 г., включително. От проверката се констатира, че в много случаи,
по кредита са плащани суми, недостатъчни за покриване на падежиралата месечна вноска,
т.е. плащанията по кредита са били със забава, поради което с последното плащане на
26.11.2018 г. е погасено изцяло задължението по падежиралата месечна вноска с падеж
21.11.2017 г. След отчитане на всички плащания и погасявания чрез капитализация, считано
от месечна вноска с падеж 21.12.2017 г., е преустановено плащането по процесния договор
за кредит.
Неплатената възнаградителна лихва по кредита е в размер на 2 978.63 евро,
отнасяща се за периода от 21.12.2017 г. до 27.03.2019 г. вкл. съгласно изчислението по
колона 9 на таблица 2, като представлява сбор от: начислена възн. лихва по месечни вноски
с настъпил падеж, за периода от 21.12.2017 г. до 21.03.2019г. с общ размер —2 941.19 евро и
допълнително начислена възн. лихва – 37.46 евро, за периода от 21.03.2018 г. до 27.03.2018г.
вкл. Неплатената наказателна лихва за забава е в размер на 3 443.08 евро е за периода от
21.12.2017 г. до 06.10.2019 г. вкл. съгласно изчислението в таблица 3, като неплатената
наказателна лихва е формирана върху просрочените вноски по главницата, за периода на
забава от датата на падежиране на съответната вноска за главница до 09.10.2019 г.
По процесният кредит банката е начислявала - такси за просрочие
/„Административна такса за просрочен кредит“/, за просрочени и неплатени в срок/на
падеж/ месечни вноски/ и е начислила една такса за подновяване на ипотека в размер на
220.25 евро на 18.12.2017 г. Таксите са начислени при ищеца, по счетоводна партида 4968
978 5312 ********* 02 1 - „Вземания по начислени такси с титуляр „Тони консулт 97“
ЕООД. По счетоводна партида 4968 978 5312 ********* 02 1 са начислени 46 броя месечни
такси за администриране на просрочен кредит в общ размер на 470.58 евро, за периода от
12.03.2012 г. до 12.12.2016 г. вкл. Изцяло заплатени са начислените от банката такси за
просрочие в общ размер на 470.58 евро. Фигурира неплатен остатък от таксата за
подновяване на ипотека върху имота, предмет на обезпечение, в размер на 128.05 евро,
формиран в резултат от постъпило частично плащане на 26.11.2018 г., в размер на 92.20
11
евро, съгласно счетоводните записвания при ищеца.
По счетоводни данни на ищеца към 09.10.2019 г., фигурират неплатени
разноски в общ размер на 3 743.55 лв., водени но счетоводна партида 4450 100 ********* 02
3 2 — „Присъдени и признати вземания:" /таблица 4, стр.17 от заключението/.
Неплатените остатъци от задължения по договор с номер ВL 12299 и анексите
към него, с настъпил падеж към 09.10.2019 г. са: 1./ неплатен остатък за главница в общ
размер на 24 417.73 евро, включващ неплатена просрочена главница — 5153.22 евро по 16
броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 21.12.2017 г. до 28.03.2019 г. /датата
на предсрочна изискуемост/ - колона 5, таблица 5 от заключението; остатък по редовна
главница — 19 264.51 евро към датата на предсрочна изискуемост на кредита 28.03.2019 г.
/колона 3, таблица 5 от заключението/; 2./ Неплатена възнаградителна лихва в размер на 2
941.18 евро, по 16 броя падежирали месечни вноски, за периода от 21.12.2017 г. до
09.10.2019 г. вкл. /колона 4, таблица 5/; 3./ Неплатена наказателна лихва за забава в размер
на 3 443.08 евро, отнасяща се за периода от 21.12.2017 г. до 06.10.2019 г. вкл. /таблица 3,
стр. 11-14 от заключението/; 4./ Неплатена такса подновяване на ипотека 128.05 евро,
дължима на 18.12.2017 г.
По счетоводни данни след датата 09.10.2019 г., по счетоводна партида 4450
100 ********* 02 3 2 - „Присъдени и признати вземания“ с титуляр „Тони консулт 97“
ЕООД „Юробанк България“ АД е начислила разноски в общ размер на 6 786.55 лв. в
периода от 09.10.2019 г. до 08.07.2020 г. вкл. /таблица 6, стр.19 от заключението/.
Експертизата установява реални ефективни плащания по процесния договор за
кредит и анексите към него, в общ размер на 50 504.19 евро /приложение 1 към
заключението/, с които са погасени: 1./ главница – 17511.79 евро /колона 2, приложение 1
към заключението/, 2./ възнаградителна лихва - 31 797.22 евро /колона 5, приложение 1 към
заключението/; 3./ наказателна лихва – 642.63 евро /колона 8, приложение 1/ към
заключението и такси – 552.55 евро /колона 11, приложение 1 към заключението/
Експертизата установява изменения на прилагания по кредита Годишен
лихвен процент за възнаградителна лихва /колона 4 на таблица 7/, формиран като сбор от
прилагания Базов лихвен процент, надбавка по кредита и лихвена корекция, за периода от
сключване на договора 31.01.2008 г. до 09.10.2019 г. При увеличение на ГЛП се увеличава
дела на възнаградителната лихва спрямо размера на месечната вноска, като частта от
вноската за главница намалява, т.е. ефект е забавяне на погасяването на главницата като
същевременно се увеличава размерът на лихвения процент за наказателна лихва /сбор от
възнаградителната лихва плос надбавка 10 пункта/.
Погасяванията по кредита на просрочена главница, просрочена
възнаградителна лихва, просрочена наказателна лихва, просрочена такса за администриране
на просрочен кредит чрез тяхната капитализация е в общ размер на 3 398.43 евро:
просрочени месечни вноски за възн.лихва с общ размер 1807.66 евро; начислена нак. лихва -
111.63 евро, върху просрочени вноски за главница /таблица 8, стр.21 от експертизата/. В
колона 9 на таблица 9 на стр. 21 от заключението вещото лице е представило изчисление на
лихва, върху капитализираните лихви по кредита, за периода от датата на първата
капитализация 04.10.2013 г. до 27.03.2019 г. вкл. /до когато е начислявана възн.лихва/, като
изчислената лихва върху просрочените задължения за лихви, капитализирани към
главницата е в общ размер на 511.43 евро. Експертизата счита, че с извършените
капитализации, кредитът е преоформен от просрочен в редовен, като от една страна
остатъкът по редовна главница е увеличен с размера на капитализираните лихви и
начислените вноски за възн.лихва са върху увеличения размер на главницата, но от друга
страна - капитализираните лихви представляват просрочени вноски/задължения/ за месечни
вноски и без капитализация, би могло кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем на
12
по-ранен етап.
В приложение № 2 към заключението експертизата е изчислила финансовия
резултат по движението на сделката към датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК - 09.10.2019 г. без да взема предвид начисляваните лихви върху лихви, нищожните
наказателни и едностранно увеличени възнаградителни лихви и съответно при прилагане на
месечни анюитетни вноски при непроменяем ГЛП от 8.5 %, какъвто е бил първоначалния
лихвен процент, срок на кредита - 180 месеца, съгласно чл.1 на договора, лихвен процент за
наказателна лихва като сбор от размера на ГЛП 8.5% + надбавка от 10 пр.пункта, или общо
18.5% годишно. При тези условия резултатът е: 1./ неплатен остатък за главница в общ
размер на 17 083.84 евро, включващ: неплатена просрочена главница — 1666.58 евро по 6
броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 21.10.2018 г. до 27.03.2019 г. /колона
13, приложение 2 към заключението/; остатък по редовна главница – 15417.26 евро към
датата 27.03.2019 г. /колона 3, приложение 2 към заключението/; 2./ неплатена
възнаградителна лихва в размер на 673.75 евро, по 6 броя падежирали месечни вноски, за
периода от 21.10.2018 г. до 27.03.2019 г. вкл. /колона 14, приложение 2 към заключението/;
неплатена наказателна лихва за забава в размер на 1 628.49 евро, за периода от 21.10.2018 г.
до 09.10.2019 г. вкл. /колона 20, приложение 2 към заключението/.
Експертизата е изчислила по този начин дължимите суми и към датата на
заключението /стр. 23 от заключението/, като към 21.08.2020 г. задълженията са: 1./
неплатен остатък за главница в общ размер на 17 083.84 евро, включващ: неплатена
просрочена главница — 6790.53 евро по 23 броя месечни вноски с настъпил падеж, за
периода от 21.10.2018 г. до 21.08.2020 г. /датата на изготвяне на заключението/ - колона 13,
приложение 3 към заключението, 2./ остатък по редовна главница – 10 293.32 евро към
датата 21.08.2020 г. /колона 3, приложение 3 към заключението/; 2./ неплатена
възнаградителна лихва в размер на 2 220.56 евро, по 33 броя падежирали месечни вноски,
отнасяща се за периода от 21.10.2018 г. до 21.08.2020 г. /колона 14, приложение 3 към
заключението/; 3./ неплатена наказателна лихва за забава в размер на 1 143.87 евро,
отнасяща се за периода от 21.10.2018 г. до 21.08.2020 г. вкл. /колона 20, приложение 3 към
заключението/.
Към датата на сключване на анекс 1 към договор за кредит 07.10.2010 г. по
кредита е имало просрочени и неплатени задължения в общ размер 438.26 евро /таблица 10,
стр.24 от заключението/. Към датата на сключване на анекс 2 към процесния договор за
кредит 02.10.2013 г. по кредита е имало просрочени и неплатени задължения в общ размер
926.89 евро /таблица 11/. Към датата на сключване на анекс 3 към процесния договор за
кредит 10.05.2016 г. по кредита е имало просрочени и неплатени задължения в общ размер 2
467.25 евро /таблица 12/
На база последния прилаган погасителен план по кредита /таблица 13/ са
изчислени неплатените задължения по процесния договор за кредит и анексите към него, с
настъпил падеж към момента на изготвяне на заключението – 21.08.2020 г. : неплатен
остатък от главница в размер на 24 417.73 евро, включващ неплатена просрочена главница
— 11 432.59 евро по 33 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 21.12.2017 г.
до 21.08.2020 г. и остатък по редовна главница – 12 985.14 евро към датата 21.08.2020 г.
/колона 3, таблица 13/; неплатена възнаградителна лихва в размер на 5 262.11 евро, по 33
броя падежирали месечни вноски за периода от 21.12.2017 г. до 21.08.2020 г. вкл./колона 5,
таблица 13/, неплатен остатък от такса за подновяване на ипотека върху имота, предмет на
обезпечение, в размер на 128.05 евро, дължима на 18.12.2017 г. и неплатена наказателна
лихва за забава в размер на 3 128.45 евро за периода от 21.11.2017 г. до 21.08.2020 г. вкл.
съгласно изчислението в приложение 4.
13
Във въззивната инстанция е изслушана допълнителна съдебно счетоводна
експертиза, която не е оспорена. Съгласно експертизата изчисленият размер на неплатените
остатъци от задълженията по процесния кредит с номер BL 12299/21.01.2008 г. и трите
анекса към него към датата на о.с.з. 20.04.2021 г. са, както следва: неплатен остатък за
главница в общ размер на 24 417.73 евро, включваш: неплатена просрочена главница
14 286.98 евро по 40 броя весечни вноски с настъпил падеж за периода 21.12.2017 г. до
20.04.2021 г. и неплатен остатък по редовна главница 10 130.75 евро към дата 20.04.2021 г.
Неплатена възнаградителна лихва в размер на 6 033.45 евро, за периода от 21.12.2017 г. до
20.04.2021 г. вкл.. включваща: неплатена възнагр. лихва 5 949.03 евро по 40 броя
падежирали месечни вноски за периода 21.12.2017 г. до 21.03.2021 г. и неплатена възн.
лихва 84.42 евро начислена допълнително за периода 21.03.2021 г. до 20.04.2021 г.
Неплатена наказателна лихва за забава в размер на 4 838.13 евро, отнасяща се за периода от
18.11.2017 г. до 20.04.2021 г. вкл.. съгласно изчислението в колона на таблица 3. Неплатен
остатък от такса за подновяване на ипотека върху имота, предмет на обезпечение, в размер
на 128.05 евро, дължима на 18.12.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.430, ал.1 и чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. чл.101 от ЗЗД. Настоящото производство по аргумент от чл.416 от ГПК и
чл.42, ал.3 ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение,
същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 от ГПК изпълнителен лист
/при допуснато незабавно изпълнение/ да запази действието си на изпълнителен титул.
Искът /чл.422, ал.1 от ГПК/ се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по
чл. 417 от ГПК, поради което, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим,
с изключението, посочено от Върховния касационен съд с Тълкувателно решение № 8/2017
от 2.04.2019 г., че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК. По тази причина неоснователно се явява възражението на въззивника-ищец, че съдът
е следвало да вземе предвид изявлението на банката, направено с исковата молба за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Предмет на настоящото производство е предсрочно изискуемо парично
вземане на „Юробанк България“ АД против „Тони консулт 97“ ЕООД, ЕТ „Т. консулт –
С.М. и С. С. М., произтичащо от договор за банков кредит № ВL12299/21.01.2008 г. и анекс
№ 1/07.10.2010 г., анекс № 2/02.10.2013 г. и анекс № 3/10.05.2016 г. към него, във вид и
размери, за каквито е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК
по ч.гр.д.№ 57464/2019 г. на СРС, 177 състав. Искът е предявен в срока и при условията на
по чл. 415, ал. 1 ГПК и е процесуално допустим.
14
Установи се от представените писмени доказателства, че между банката, в
качеството й на кредитодател и ответниците „Тони консулт 97“ ЕООД като
кредитополучател, ЕТ „Т. консулт – С.М. и С. С. М. като съдлъжници /солидарни
длъжници/, е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по силата на което
банката е отпуснала на първия ответник - кредитополучателя „Тони консулт 97“ ЕООД, с
управител и едноличен собственик на капитала С. С. М., кредит в размер на 40 000 евро за
посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, за срок от 180 месеца,
като крайният падеж както по първия погасителен план, така и по последния е 31.01.2023 г.
Установено е, че заемната сума е усвоена, като кредитът е бил обслужван до 26.11.2018 г.,
когато е направена последна вноска в погашение на задълженията по него, с което е
погасено изцяло задължението по падежиралата месечна вноска с падеж 21.11.2017 г., като
считано от месечна вноска с падеж 21.12.2017 г. е преустановено плащането по процесния
договор за кредит.
Тук следва да се внесе уточнение, че физическо лице, независимо дали се
индивидуализира с фирмата, с която е вписан в търговския регистър, или с името, с което е
вписан в регистъра на населението, е един и същ правен субект. Субект на гражданското
право по нашето законодателство може да бъде физическо или юридическо лице. С
регистрирането си като ЕТ, физическото лице не придобива правосубектност, различна от
тази която притежава т.е. на физическо лице. Регистрацията му като ЕТ само му дава права
на „търговец” – чл.1 от ТЗ. Едноличният търговец е физическо лице, което извършва по
занятие търговски сделки. Търговското качество се придобива със започване на
упражняване на търговска дейност по занятие, а не с вписването в търговския регистър.
Последното е задължение на търговеца, закрепено в чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето
защо, посочвайки като двама отделни ответници-длъжници физическото лице – търговец,
индивидуализиран с фирмено наименование и ЕИК, с които е вписан в търговския регистър,
и същото физическо лице, индивидуализирано с трите му имена и ЕГН, ищецът по същество
е посочил два пъти един и същ ответник – длъжник физическо лице, но в качеството му на
търговец. Обстоятелството, че ответникът е един по никакъв начин не
ограничава възможността за защита на кредитора, тъй като физическото лице е отговорно
за поетите от него задължения при упражняване на търговската му дейност под фирмата, с
която е регистрирано, независимо от прекратяване на регистрацията му като едноличен
търговец или прехвърляне на търговското предприятие.
В настоящото производство следва да бъде установено дали съществува и
дали е изискуемо претендираното от банката вземане по кредитното правоотношение,
учредено при условията на чл. 430 от ТЗ, на основанието и до размера, в който то е
предявено в заповедното производство, предвид целта на исковото производство ( да
установи със сила на пресъдено нещо, че предявеното в заповедното производство вземане
съществува и е изискуемо, съответно да бъде стабилизирана заповедта за изпълнение.
Страните се намират в облигационна връзка помежду си, регулирана от
договореностите, обективирани в договор за банков кредит № ВL12299/21.01.2008 г. и анекс
№ 1/07.10.2010 г., анекс № 2/02.10.2013 г. и анекс № 3/10.05.2016 г. Връзката е
действителна, като въззивният съд намира неоснователни направените от ответната страна
възражения за нищожност на клаузата за неустойка /наказателни лихви/. За да възникне
вземането за неустойка същата следва следва да бъде валидно договорена - в съответствие с
императивните правила на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални
норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието на неустойката със закона или с добрите
нрави води до нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД.
Критериите за преценка действителността на клаузата за неустойка като съответстваща на
добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
15
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Добрите нрави са критерии и норми за поведение, приети от
значителна част от обществото. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а
съществуват като общи принципи. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването
на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл.307 от ТЗ, чл.302 от ТЗ, чл.289 от
ТЗ. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на
защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес
на конкретен правен субект. Съгласно тези критерии преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към
момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В процесният случай ответниците твърдят, че при процесната неустойка
липсват присъщите й обезпечителна и обезщетителна функция като е налице единствено
санкционната.С оглед обезщетителната й функция неустойката за забава следва да бъде
съпоставена с очакваните от неизпълнението вреди. Доколкото в процесния случай се касае
за парично задължение, размерът на очакваните вреди изисква съобразяване на голям брой
фактори. В случая това не е необходимо, тъй като свободната воля на страните при
сключване на договора е преценила, че именно уговорените наказателни надбавки ще
обезщетят тези вреди. Съдът намира, че уговорената наказателна надбавка не излиза извън
обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката, тъй като уговорена в по-малък
размер, същата не би стимулирала насрещната страна към изпълнение на задължението по
договора. Съдът намира, че така уговорена неустойката цели да осигури имуществения
интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите, които би понесъл от неизпълнението и
не служи като средство за санкциониране на ответника единствено или за обогатяване на
ищеца. Същата не е в противоречие с дефинираните от закона нейни функции.
Ответниците са заявили, че е недопустимо прибавянето към главницата на
лихви /капитализиране/, тъй като разпоредбата на чл.294 ал.2 от ТЗ предвиждала
възможност за начисляване на лихви върху лихви между търговци, в случай, че има такава
писмена уговорка. Съгласно чл.2 от Анекс № 2/2.10.2013 г. и съгласно чл.1.4 от Анекс №
3/10.05.2016 г. към договор за банков кредит ВL12299/21.01.2008 г. страните по договора за
кредит са се съгласили със всички просрочени задължения по договора за кредит да бъде
увеличен размерът на редовната главница. Тези клаузи представляват писмено съгласие по
чл.294, ал.2 от ТЗ по отношение на просрочените лихви за тяхната капитализация. С
решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по
отношение на "Юробанк България" АД, е даден следният отговор на обуславящия изхода на
спора материалноправен въпрос: Уговорката в допълнителните споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по
смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм., действаща към момента на процесните споразумения/ не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по
чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В процесния случай страните по договора за кредит са търговци и
уговорките за анатоцизъм в сключените анекси между тях са допустими.
16
Ответниците са възразили и поддържат, че липсва подписан погасителен план
към анекс № 3/10.05.2016 г., който е последния подписан, поради което не били установени
конкретни погасителни вноски. С подписване на всеки от анексите, включително и анекс №
3/10.05.2016 г. страните са постигнали съгласие за промяната на клаузите на договор за
банков кредит № ВL12299/21.01.2008 г., така както е предвидена в съответния анекс. Това
включва и промените в лихвите и капитализирането на просрочени вноски. С чл.3 от анекс
№ 3/10.05.2016 г. кредитополучателят се е задължил в десетдневен срок да получи в
съответния финансов център на „Юробанк България“ АД изготвения погасителен план и да
започне погасяването по него. Кредитополучателят е декларирал изрично, че
неполучаването и/или неподписването на екземпляр от погасителния план, не го
освобождаван от задълженията по него за плащане на погасителните вноски в сроковете и
размера, определени в същия, което означава, че е дал съгласието си за клаузите на
погасителния план към анекс № 3/10.05.2016 г. Налице е задължаване от страна на
кредитополучателя да заплаща вноските по кредита в размерите и сроковете, посочени от
анекса към анекс № 3/10.05.2016 г.
С последният погасителен план към анекс № 3/10.05.2016 г. не се променя
крайният падеж на задължението, който е съществен елемент от договора. Дори да не се
възприеме това, че е налице съгласие на кредитополучателя за заплащане на вноските по
кредита по начина, определен от погасителния план към анекс № 3/10.05.2016 г., следва да
се има предвид, че е налице подписан от него погасителен план към анекс № 2/02.10.2013 г.,
както и че с анекс № 3/10.05.2016 г. не се изменя нито изискуемостта като дата на
конкретните вноски, нито крайния им падеж. При това съдът намира, че налице изрично
поето задължение от кредитополучателя, което същият не е изпълнил /установено от
съдебно-счетоводната експертиза/. Тук следва да се посочи, че кредитополучателят е
търговец и като такъв не е положил дължимата грижа да получи изготвения погасителен
план към анекс № 3/10.05.2016 г., което е било поето от него задължение в този анекс.
Същият не може да черпи благоприятни за себе си последици за недължимост на вноските
по същия от нарушението на свои договорни задължения, още повече че няма промяна нито
в датата на изискуемост, нито в крайния падеж на вноските, така, както са уговорени в
погасителния план към анекс № 2/02.10.2013 г.
Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че кредитополучателят е
извършвал плащания по кредита и е погасявал вноските по него, макар и с известно
закъснение до 26.11.2018 г. Плащането представлява действие по изпълнение на договора,
поради което съдът приема, че със последващи подписването на анекс № 3/10.05.2016 г.
конклудентни действия, кредитополучателя като търговец е потвърдил новия погасителен
план по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Промените в договора, такива каквито се претендират от
ищеца, са приети с анекс № 3/10.05.2016 г., а допълнително - има подписан между страните
погасителен план, който действа /този към анекс № 2/02.10.2013 г./ в случай, че се
възприеме тезата, че липсва погасителен план към анекс № 3/10.05.2016 г. Тук следва да се
отчете, че съгласно установеното от заключението на ССЕ дори като се има предвид размера
на вноските по погасителния план към анекс № 2/02.10.2013 г., кредитополучателят е в
неизпълнение на задълженията си и по този план като доказателствената тежест относно
точното изпълнение на задълженията за заплащане на погасителните вноски е на
ответниците, а доказателства в тази насока не са представени за периода след ноември 2017
г., когато са погасени последните вноски по кредита. Съдът приема за установено, че
ответниците са в неизпълнение на задълженията си както по погасителния план към анекс
№ 3/10.05.2016 г., така и по този към анекс № 2/02.10.2013 г.
Относно възражението на ответниците, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на задължението по договор за банков кредит № ВL12299/21.01.2008 г.
17
По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции, когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на
една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните
книги. Съдебната практика възприема, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен
фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за
кредит и субективен фактор, обективиран в упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение като в т. 18 от Тълкувателно решение №
6/18.06.2014 г. на ОСГТК е дадено задължително за настоящата инстанция разяснение
относно зависимостта между субективния елемент и настъпването на последиците на
предсрочната изискуемост.
Възможност да бъде обявена предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит съществува и при наличието на забавено изпълнение от страна на
кредитополучателя, поради което, съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, страните по договора за
кредит могат да уговорят предсрочната му изискуемост при наличието на такава забава за
определен период от време.
Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза установява, че има забавени 16
на брой месечни вноски към датата на която се твърди обявяване на предсрочната
изискуемост, а именно с нотариални покани от 15.03.2019 г.
Поканата до кредитополучателя „Тони консулт 97“ ЕООД е оформена като
връчена от нотариуса при условията на чл.50, ал.2 от ГПК на 28.03.2019 г. Съгласно чл.50,
ал.2 от ГПК ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съгласно чл.50
ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да
връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския
процесуален кодекс.
Прилагането на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК изисква надлежно
установяване от връчителя, че дружеството е напуснало адреса и липса на отразяване на
промяната в търговския регистър /ТР/. В процесния случай от оформеното от връчителя в
разписката не може да се направи извод, че дружеството е напуснало адреса. Служителят на
нотариуса е удостоверил, че вратата на входа е заключена и няма табела с надпис с имената
на фирмата и управителя, както и че дружеството и неговия управител са непознати на
двама от живущите на адреса. Липсва удостоверяване, че дружеството е напуснало адреса,
за да е приложима хипотезата на чл.50, ал.2 от ГПК. Следователно нотариалната покана не е
връчена по определения от закона ред.
Разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК е приложима по отношение на връчването
на нотариалната покана на ЕТ „Т. консулт – С.М.“, на адрес: ул.“***“ № 23. В разписката е
удостоверено, че фирмата е напуснала преди 15 години адреса.
Връчването, включително и чрез нотариус, се осъществява по общите правила
за връчване на съобщения и съдебни книжа по ГПК. Съгласно чл. 47, ал.1 от ГПК, когато
18
ответникът, в случая адресата на поканата, не може да бъде намерен на посочения адрес и
не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия,
връчителят пуска уведомление и в нея. От разписката за връчване на „Тони консулт 97“
ЕООД е видно, че при посещението на адреса, връчителят не е намерил адресата или лице,
което да е съгласно да получи, в който случай е приложима разпоредбата на чл.50, ал.4 от
ГПК, съгласно която когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери
някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1 като
второ уведомление не се залепва. От удостовяраването в разписката обаче не се установява
да е залепено уведомление на входната врата.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че връчването на
волеизявлението на банката за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита не е
връчено надлежно извършено на кредитополучателя „Тони консулт 97“ ЕООД. Връчването
на това волеизявление на съдлъжника ЕТ „Т. консулт – С.М.“ е надлежно при условията на
чл. 50, ал.2 от ГПК, но това не обуславя редовност на връчването на кредитополучателя,
поради което не може да се приеме, че банката е обявила предсрочната изискуемост спрямо
кредитополучателя с процесната покана.
Неоснователно е възражението на ответниците, че банката е следвало да връчи
съобщението за предсрочна изискуемост на Е. Л.. Обстоятелството, че това лице е имало
пълномощно и като пълномощник на кредитополучателя е искало преструктуриране на
кредита не означава, че банката е следвало да изпрати до това лице нотариалната покана. В
искането за преструктуриране не е посочено, че адреса на пълномощника следва да се
приеме като адрес за уведомяване на кредитополучателя. Е. Л. не е и съдебен адрес, какъвто
е възможен единствено в съдебните производства.
Предсрочната изискуемост не е обявена надлежно преди подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК.
В този случай следва да се приложи разрешението, дадено от Върховния
касационен съд с Тълкувателно решение № 8/2017 от 2.04.2019 г., че е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Предвид това, при констатирана ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на кредита преди заявлението по чл. 417 от ГПК, съдът следва да съобрази и
приеме за дължими всички вноски с настъпил падеж до датата на приключване на устните
състезания. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, следва да
бъде съобразено в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. По отношение на
онази част на неточно (забавено) изпълненото задължение за погасяване на кредита спрямо
кредитора, т.е. неизпълнената част на задължението, съставляващо сбора на непогасените
вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната
инстанция (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), доколкото същият винаги може да бъде установен, искът
следва да бъде уважен. Предвид изложеното и при съобразяване на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд приема, че с настъпил падеж до даване ход
19
на делото по същество във въззивната инстанция са вноските с падеж 20.04.2021 г. – 40
броя, поради което е изискуема главница в размер 14 286.98 евро, така както е установена от
изслушаната експертиза в настоящата инстанция /за разлика от присъдената с решението
главница по дължими вноски до 21.08.2020 г. - 33 на брой в размер на 11 432,59 евро за
периода от 21.12.2017г. до 21.08.2020г./. Правилно и съобразно с предмета на спора, а
именно – предметния обхват на издадената заповед за изпълнение са присъдени
възнаградителна лихва в размер на 5 262,11 евро по вноски за същия период, наказателна
лихва в размер на 3 128,45 евро за периода от 21.12.2017г. до 21.08.2020г. и 128,05 евро –
такса, дължима на 18.12.2017 г.
Това са дължимите суми както от страна на кредитополучателя, така и от
страна на солидарния с него длъжник. Пасивната солидарност, по своята правна същност, е
вид лично обезпечение. Според общото правило на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД при пасивната
солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът
може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник. Особеност на пасивната солидарност е
единството на предмета на престацията, а това означава, че предметът на задължение на
солидарните длъжници е един и същ. Поради това, всеки от солидарните длъжници отговаря
за пълния размер на дълга, за който се е задължил.
С оглед допълнително изтеклия във въззивното производство период от време,
в който са настъпили падежите на още 7 вноски по претендираната главница, обжалваното
решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за сумата 2 854.39 евро.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е законосъбразно и
правилно и следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е съобразил по
отношение на лихвите, че същите следва да бъдат присъдени в претендираните от ищеца
размери, съобразено диспозитивното начало в гражданския процес, а не в установения по
делото техен по-голям размер, което важи и за въззивната енстанция.
По отношение претенциите за разноски, съдът приема следното:
При този изход на делото на въззивника-ищец се следват направените по
делото разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК съобразно изхода на спора.
Съгласно списъка и представените документи разноските са общо 908.70 лв., включващи
държавна такса и депозит за вещо лице.
Разноски се следват и на ответниците за отхвърлената част от иска, като
следва да се съобрази че съобразно представения списък разноските са 691.10 лв. за
държавна такса и 2500 лв. за адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за
правна помощ и съдействие, служещ и като разписка за плащане.
Съобразно изхода на спора на ищеца, чиито исковите претенции се уважават
общо за сумата от 20522,12 евро, а се отхвърлят за частта за вноските с ненастъпил падеж
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост в размер на разликата до пълния
предявен размер от 30967,77 евро, а именно 66.27%, се следват разноски в размер на 602.20
лв., а на ответниците се следват разноски в размер на сумата от 1 076.36 лв.
Воден от горното съдът
20
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260087/01.10.2020 г. по т.д.№ 461/2020 г., СГС, ТО, VI-
18 състав В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес по делото –
гр. София, ул.“Три уши“ №8, ет.4 – адв. И., срещу ответниците „ТОНИ КОНСУЛТ 97“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“Бряст“, бл. 12,
ап.4 и С. С. М., ЕГН **********, с адрес– гр. ***, ул.“***“, бл. ***, ап.*** в качеството й на
ЕТ „Т. консулт – С.М., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. ***,
ул.“***“ № със съдебен адрес – гр. ***, ул.“***“ № 2, ет.1, оф.1 – адв. С.М., че
кредитополучателят „ТОНИ КОНСУЛТ 97“ ЕООД и съдлъжникът С. С. М., в качеството й
на ЕТ „Т. консулт – С.М., дължат на ищцовата банка следните суми по договор за банков
кредит №ВL12299/21.01.2008г. и трите анекса към него, а именно: главница с настъпили
падежирали вноски от 21.08.2020 г. до 20.04.2021 г. в размер на 2 854.39 евро и вместо него:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес по делото –
гр. София, ул.“Три уши“ №8, ет.4 – адв. И., срещу ответниците „ТОНИ КОНСУЛТ 97“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“Бряст“, бл. 12,
ап.4 и С. С. М., ЕГН **********, с адрес– гр. ***, ул.“***“, бл. ***, ап.*** в качеството й на
ЕТ „Т. консулт – С.М., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. ***,
ул.“***“ № със съдебен адрес – гр. ***, ул.“***“ № 2, ет.1, оф.1 – адв. С.М., че
кредитополучателят „ТОНИ КОНСУЛТ 97“ ЕООД и съдлъжникът С. С. М., в качеството й
на ЕТ „Т. консулт – С.М., дължат на ищцовата банка следните суми по договор за банков
кредит №ВL12299/21.01.2008г. и трите анекса към него, а именно: главница с настъпили
падежирали вноски от 21.08.2020 г. до 20.04.2021 г. в размер на 2 854.39 евро.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260087/01.10.2020 г. по т.д.№ 461/2020 г., СГС,
ТО, VI-18 състав в останалата му част.
ОСЪЖДА „ТОНИ КОНСУЛТ 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул.“Бряст“, бл. 12, ап.4 и С. С. М., ЕГН **********, с
адрес– гр. ***, ул.“***“, бл. ***, ап.*** в качеството й на ЕТ „Т. консулт – С.М., ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул.“***“ № със съдебен адрес – гр.
***, ул.“***“ № 2, ет.1, оф.1 – адв. С.М. да заплатят общо на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес по делото – гр. София, ул.“Три уши“
№8, ет.4 – адв. И., сумата от 602.20 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със съдебен адрес по делото – гр. София, ул.“Три уши“ №8, ет.4 – адв. И., да
заплати общо на ответниците „ТОНИ КОНСУЛТ 97“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ул.“Бряст“, бл. 12, ап.4, ЕТ „Т. консулт – С.М., ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр. ***, ул.“***“ №23 и С. С. М., ЕГН
**********, тримата със съдебен адрес – гр. ***, ул.“***“ № 2, ет.1, оф.1 – адв. С.М., на
основание чл. 78 от ГПК, сумата от 1 076.36 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
21
1._______________________
2._______________________
22