Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1975 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищците
„Д.М.“ ЕАД, ЕИК: *******, „К.М.“ ЕАД, ЕИК:*******, „Д.М.“ АД, ЕИК: *******,
твърдят, че по ИЛ от 22.01.2008 г. издаден по влезли в сила Решение №
44/10.05.2004 г. по гр. д. № 1181/2000 г. на ОС Перник, Решение от 17.02.2006
г. по гр. д. № 1699/2005 г. на САС, и Решение № 1024/18.12.2006 г. по т. д. №
596/2006 г. на ВКС, ответникът ДА „Д.Р.И В.З.“ е титуляр на погасени по давност
вземания за общо 44 515.43 лв., от които: 41 769.77 лв. - лихви, дължими по чл.240, ал.2 ЗЗД вр.
чл.288 ТЗ р.II, т.5 от
договор № 44/26.02.1999 г., р.II, т.5 от договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999
г. за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г., и за 2 745.66 лв. - лихви по договор № 44/26.02.1999 г. и договор №
95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г. Твърдят, че са солидарни длъжници по
ИЛ.
Поддържат,
че срещу ищците въз основа на посочения ИЛ с молба на ответника от 28.02.2008
г. било образувано изп. дело с № 20081110400055 по описа на ДСИ при СPC. Сочат,
че с Постановление на ДСИ от 07.09.2015 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
производството по това изп. дело било прекратено, като ДСИ отбелязал върху ИЛ,
че прекратителното постановление е влязло в сила на 20.10.2015 г. Твърдят, че с
Постановление от 22.10.2015 г. съдебният изпълнител вдигнал всички наложени по
делото запори и възбрани, като ИЛ бил върнат на взискателя (ответника) през м.
11.2015 г. Сочат, че ДСИ отбелязал, че последно изпълнително действие по това
изп. дело било извършено на 10.05.2013 г.
Твърдят,
че въз основа на същия ИЛ по молба ответника от 18.11.2015г. срещу ищците било
образувано ново изп. дело с № 20151110400797 по описа на ДСИ при СPC, като изп.
дело било към момента със статус на активно.
Оспорват
изпълнението по изп. дело с № 20151110400797 по описа на ДСИ при СPC. Твърдят,
че не дължат изпълнение по това изп. дело, тъй като вземанията за
горепосочените суми по описаните съдебни решения и ИЛ от 22.01.2008 г. на ОС
Перник, по който било образувано и висящо изп. дело, били погасени по давност –
новонастъпило обстоятелство след влизане в сила на изпълнителното основание, обуславящо
и правния им интерес от предявяване на настоящия иск.
Поддържат,
че ИЛ бил издаден на 22.01.2008 г., а изп. дело с № 20081110400055 било
перемирано на 07.09.2015г./20.10.2015 г., а правните последици от перемпцията
били изоставяне и обезсилване на всички предприети от образуването на изп. дело
до датата на фактическото перемиране изпълнителни действия, в т.ч. и на
евентуално спиращи или прекъсващи погасителната давност такива, извършени през
периода между 22.01.2008 г. и 07.09.2015г./20.10.2015 г.
Поддържат, че вземанията по посочения ИЛ били
погасени с изтичането на тригодишна погасителна давност, тъй като са за лихви,
като същите тези вземания били погасени с изтичането и на общата петгодишна
погасителна давност. Намират, че давността започнала да тече от датата на
издаване на ИЛ (22.01.2008 г.),текла
без спиране и без прекъсване от същата тази дата, до 18.11.2015 г. когато било
образувано изп. дело № 20151110400797 на ДСИ при СРС, а по отношение на
посочените в ИЛ и исковата молба вземания, погасителният ефект е настъпил на
22.01.2011 г., респ. - на 22.01.2013 г.
Поради изложеното молят
да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищците не
дължат на ответника изпълнение по изп. дело № 20151110400797 на ДСИ при СРС,
образувано по ИЛ от
22.01.2008 г., за сумата от общо 44 515.43 лв., от които 41 769.77
лв. - лихви, дължими по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ р.II, т.5 от
договор № 44/26.02.1999 г., р.II, т.5 от договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от
03.11.1999 г. за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г. и за 2 745.66 лв. -
лихви по договор № 44/26.02.1999 г. и договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от
03.11.1999 г., суми посочени в издадения ИЛ въз основа на гореописаните съдебни
решения, поради погасяването на вземанията по давност. Претендират разноски в
настоящото производство.
Ответникът ДА „Д.Р.И В.З.“
е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата претенция. Не оспорва
наличието на договорни правоотношения между страните по посочените договори за
заем и анекс, както и издаване на ИЛ от 22.01.2008 г. срещу ищците (като
солидарни длъжници) въз основа на цитираните съдебни решения на ОС Перник, САС
и ВКС за посочените суми – общо в размер на 44 515.43 лв. Не оспорва също и че
било образувано изп. дело № 20061110430454 по описа на ДСИ при СPC срещу
ищците, че същото било прекратено от ДСИ на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК, както
и че въз основа на същия ИЛ било образувано
ново изп. дело срещу дружествата, а именно № 20151110430797 по описа на
ДСИ при СPC – активно и към настоящия момент.
Твърди, че погасителната
давност многократно била прекъсвана,
като ответникът след образуване на изп. дела предприемал изпълнителни действия
за събиране на горепосочените суми присъдени със съдебните решения. Поддържа,
че многократно отправял молби за предприемане на изпълнителни способи срещу
ищците и насочване на изпълнението – за налагане на запор или възбрана,
извършване на опис и оценка на вещи, насрочването и извършване на продан.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото
не се спори, а и от представените документи се установява, че въз основа на влезли в сила Решение № 44/10.05.2004 г. по
гр. д. № 1181/2000 г. на ОС Перник, Решение от 17.02.2006 г. по гр. д. №
1699/2005 г. на САС, и Решение № 1024/18.12.2006 г. по т. д. № 596/2006 г. на
ВКС, ответникът ДА „Д.Р.И В.З.“ е титуляр на солидарни
вземания от „Д.М.“ ЕАД, ЕИК: *******, „К.М.“ ЕАД, ЕИК:*******,
„Д.М.“ АД, ЕИК: ******* за общо
44 515.43 лв., от които: 41 769.77 лв. -
лихви, дължими по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ р.II, т.5 от договор №
44/26.02.1999 г., р.II, т.5 от договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999
г. за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г., и за 2 745.66 лв. - лихви по
договор № 44/26.02.1999 г. и договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г., за което е издаден ИЛ
от 22.01.2008 г.
Не
се спори, че въз основа на посочения ИЛ с молба на ответника от
28.02.2008 г. било образувано изп. дело с № 20081110400055 по описа на ДСИ при
СPC. Безспорно е по делото, че с Постановление на ДСИ от 07.09.2015 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК производството по това изп. дело било
прекратено, като ДСИ е отбелязал върху ИЛ, че прекратителното постановление е
влязло в сила на 20.10.2015 г., както и че с Постановление от 22.10.2015 г. съдебният
изпълнител вдигнал всички наложени по делото запори и възбрани, като ИЛ бил
върнат на взискателя (ответника) през м. 11.2015 г. ДСИ е удостоверил, че последно изпълнително
действие по това изп. дело било извършено на 10.05.2013 г. Тези обстоятелства
се устновяват и от представените по делото документи.
Въз основа на същия ИЛ по молба ответника от
18.11.2015г. срещу ищците било образувано ново изп. дело с № 20151110400797 по
описа на ДСИ при СPC.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Чрез отрицателния установителен иск за несъществуване
на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната
легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да
съществува, но то не може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното
изпълнение по него е винаги дължимо /чл. 118 ЗЗД/. Решението, с което такъв
отрицателен установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху
това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето
вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако
длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно
/вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск/ (ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
468 ОТ 18.12.2018 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4586/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).
Съгласно тълкуванието дадено в ТР № 2/15 г. т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство
за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Ако молбата за изпълнение
е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба
не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът
изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б.
"а" ЗЗД.
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния
съд № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила.
Във връзка с
така приетото, в практиката на ВКС противоречиво се разрешава въпроса относно
правните последици от обезсилването по
право на изпълнителните действия, с изключение на изрично предвидените.
В Решение
№ 10/16.02. 2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр.д.
№ 3231/2014 г. е прието, че по силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД давността се прекъсва
във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. След
образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес,
прекъснатата вече давност се спира и ако изпълнителното дело се прекрати това
не заличава с обратна сила действието на прекъсването на давността, текла до
образуване на изпълнителното производство, защото в закона такава последица не
е предвидена.
С Решение
№ 32/11.08.2016 г. по т.д.№ 781/2015 г. на ІІ ТО е направен извода, че предвид приетото
с ТР разрешение, че с обратна сила се
заличават /обезсилват/ всички извършени принудителни действия по изпълнението,
с изключение на тези, от които са възникнали права на трети лица /, тяхното правно
значение е заличено и не може да бъде съобразявано. От
момента в който принудителното изпълнение е прекратено по
право, а всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени, те нямат материалноправен ефект и не са прекъснали
давността( Решение № 285 от 6.10.2015
г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС).
Настоящата
инстанция споделя второ виждане.
Прекратяването на изпълнителното
производство заличава с обратна
сила процесуалното правоотношение, както
и всички правни последици породени от него. Обезсилването обхваща всички действия по принудително изпълнение,
които са предприети по прекратеното изпълнително производство .
Нормата на чл. 433, ал. 4 ГПК предвидвижда, че при прекратяване не се засягат правата, които
трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както
и редовността на извършеното от трето задължено лице плащане на съдебния
изпълнител.
Следователно по аргумент на противното всички други права се засягат.
Изпълняемите притезания са
установени в с влязло в сила на решение на ВКС от 18.12.2006 г., от когато е
започнала да тече и погасителната давност.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години.
Молбата за издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение не прекъсва давността (РЕШЕНИЕ
№ 141 ОТ 17.07.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3152/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).
Със
заличаване на изпълнителните действия при прекратяването на изп. дело с № 20081110400055 по описа на
ДСИ при СPC
давността, започвайки да тече на 18.12.2006 г., е изтекла на 18.12.20011 г.
Второто изпълнително дело с № 20151110400797 по описа на ДСИ
при СPC е било
образувано на 18.11.2015г., към който момент вземанията вече са били погасени по давност.
Горното налага извод за
основателност на предявените искове.
В тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищците разноски – по 1866 лв. адв. възнаграждение и 1 780,62
лв. ДТ за ищеца „К.М.“ ЕАД.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът
намира възражението за неоснователно. Заплатеното възнаграждение е в рамките на
минималния размер по Тарифа № 1 МРАВ.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК вр.чл. 124 ал.1 ГПК, по предявени от „Д.М.“ ЕАД, ЕИК: *******, „К.М.“ ЕАД,
ЕИК:*******, „Д.М.“ АД, ЕИК: ******* срещу ДА„Д.Р.И В.З.“, че вземанията на ДА„Д.Р.И
В.З.“ солидарно срещу дружествата за
общо 44 515.43 лв., от които: 41 769.77
лв. - лихви, дължими по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ р.II, т.5 от
договор № 44/26.02.1999 г., р.II, т.5 от договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от
03.11.1999 г. за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г., и за 2 745.66 лв. -
лихви по договор № 44/26.02.1999 г. и договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от
03.11.1999 г., присъдени с Решение № 44/10.05.2004 г. по гр. д. № 1181/2000 г.
на ОС Перник, Решение от 17.02.2006 г. по гр. д. № 1699/2005 г. на САС, и
Решение № 1024/18.12.2006 г. по т. д. № 596/2006 г. на ВКС, за които е издаден
изпълнителен лист от 28.02.2008 г., са погасени по давност.
ОСЪЖДА ДА„Д.Р.И В.З.“, гр.София, ул.“*********да
заплати на „Д.М.“ ЕАД, ЕИК: *******, гр.Перник, ул. *********адв. А.П., сумата 1 866
лв. разноски за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА ДА„Д.Р.И В.З.“, гр.София, ул.“*********да
заплати на„К.М.“ ЕАД, ЕИК:*******, гр.Перник, ул. *********адв. А.П., сумата
1 866 лв. разноски за адв.
възнаграждение и 1 780,62
лв. за ДТ.
ОСЪЖДА ДА„Д.Р.И В.З.“, гр.София, ул.“*********да
заплати на „Д.М.“ АД, ЕИК: ******* гр.Перник, ул. *********адв. А.П., сумата
1 866 лв. разноски за адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: