РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600323 по описа за 2022 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.436, ал.2 от НПК.
Постъпил е протест от Окръжна прокуратура-Варна, атакуващ
обосноваността и законосъобразността на определение от 13.10.2022 година
по ЧНД №765/2022 година, с което състав на Окръжен съд-Варна допуска
съдебна реабилитация на Е. И. Д. по отношение на осъжданията му по НОХД
№№1087/1995г., 20/1995г., 55/1998г., 121082000г. и 2111/2007г.
С протеста се ангажират съображения за отсъствие на предпоставките
по чл.87, ал.1, т.т.1 и 2 от НК, прави се съответстващо искане за отмяна на
протестирания съдебен акт и постановяване на решение, с което молбата за
съдебна реабилитация на осъдения Е. Д. да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло.
Процесуалният представител на молителя пледира в полза на
обосноваността и законосъобразността на първоинстанционното определение,
1
считайки че всички предпоставки за прилагане на института на съдебната
реабилитация са убедително доказани. Сходна е и личната защита на Е. Д.,
който поддържа интерес от заличаване на осъжданията му, за да има
възможност за по-сериозна работа.
Настоящият съдебен състав на Варненски апелативен съд, като
прецени изложените от страните доводи и материалите по делото, прие за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба от осъдения Е. Д. за
съдебна реабилитация, която в приложение съдържа някои данни за
обстоятелствата по чл.87 от НК.
По същество на процедурата, със законосъобразни процесуални
действия окръжният съд установил в цялост съдимостта на лицето по НОХД
№№1087/1995г. (РС-Варна), 20/1995г. (РС-Варна), 55/1998г. (РС-Шумен),
1210/2000г. ((РС-Варна) и 2111/2007г. (ОС-Варна), правилно констатирайки,
че престъплението по НОХД №1087/1995 година попада в реална съвкупност
с наказаните престъпления по НОХД №№20/19995г. и 1210/2000г.
Разсъжденията на окръжния съд във връзка с възможността за настъпване на
непълна реабилитация по чл.86 от НК за очертаната съвкупност от
престъпления са неправилни и незаконосъобразни, преосмислени от
настоящия състав в следната насока:
Непълната реабилитация по право не е изключена при две или повече
престъпления, като разрешения в тази насока съдебната практика дава с ТР
54-1961-ОСНК, чиито постулати продължават да се съблюдават и
понастоящем (Р 151-2008-1н.о.). В предметния казус институтът на чл.23-25
от НК не е приложен за наказанията в съвкупността от престъпления, предмет
на влезли в сила съдебни актове по НОХД №№1087/1995г., 20/1995г. и
1210/2000г., което означава, че осъденият подлежи на непълна реабилитация
по право за всяко от престъпленията в съвкупността, ако размерът на
наложеното наказание за всяко от престъпленията позволява това (Илкова Р.,
Реабилитацията по българското наказателно право, С.2015, с.148-150; ТР 54-
1961-ОСНК). Съобразявайки посоченото, въззивният състав счита, че: 1) няма
пречки за приложение на чл.86, ал.1, т.1 от НК по отношение на осъждането
по НОХД №1087/1995г., т.к. в изпитателния срок на присъдата молителят не е
извършил друго престъпление, което да активира отложеното наказание.
2
Неправилен е изводът на проверяваната инстанция, че осъждането по НОХД
№55/1998г. препятства реабилитацията по право, т.к. за извършеното
умишлено престъпление на Д. не е наложено наказание, което да е довело е
до привеждане в изпълнение на отложеното наказание (Р 30-2014-2н.о.); 2)
налице са основанията на чл.86, ал.1, т.1 от НК и за осъждането по НОХД
№20/1995г., по вече изложените съображения; 3) не са изпълнени
предпоставките на чл.86, ал.1, т.3 от НК по отношение на осъждането по
НОХД №1210/2000г. С оглед писмено доказателство (ЧНД, л.68) въззивният
състав прилага хипотезата на чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК, приемайки че
абсолютната давност за изпълнение на наказанието глоба в размер на 10 лева
е изтекла на 06.12.2003 година, но в течение на една година от този момент Е.
Д. е извършил престъпления по чл.321, ал.1 вр. чл.155, ал.3 вр. ал.1 от НК и
множество престъпления по чл.155, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за
които му е наложено наказание лишаване от свобода с присъда по НОХД
№2111/2007г.
В обобщение на казаното, въззивният състав приема, че молителят Д.
е реабилитиран по право за осъжданията по НОХД №1087/1995г. и
20/1995г., поради което и същите не биха могли да са предмет на процедурата
по чл.433 и сл. от НПК.
По отношение на останалите три осъждания на молителя, въззивният
състав не намира за доказана предпоставката по чл.87, ал.1, т.1 от НК.
Въведеното с нормата на чл.87, ал.1, т.1 от НК самостоятелно законово
изискване към осъденото лице предпоставя обективно съответствие на
поведението му с установения правов ред и добрите нрави. Като критерии за
доброто поведение могат да се оценяват данни за взаимоотношения с
членовете на семейството и другите граждани – съседи, социална среда и
приятелски кръг, трудовата му заетост, усилията за повишаване на
образованието и професионалната му квалификация, неизвършване на
административни нарушения или дисциплинарни простъпки,
благотворителни изяви и други. Нито един от тези критерии не е абсолютен.
Оценката за изпълнението на това изискване следва да е комплексна и
съобразена с личността на осъдения (пак там, с.239-241). Подобна оценка
отсъства в проверяваното определение, а и тя не би могла да бъде проведена
при бездействие на носителя на доказателствената тежест в производството
по реабилитация да представи данни в указаната насока. Приложената по
3
делото трудова характеристика не разполага с убедителна доказателствена
стойност по отношение на критерия по чл.87, ал.1, т.1 от НК доколкото не е
снабдена с доказателства за учредено трудово правоотношение, отделно
същата дискутира сравнително кратък период от биографията на молителя, от
който не могат да се направят обосновани изводи за добро поведение. Заетото
становище сочи на основателност на протеста, налице са основания за отмяна
на проверяваното определение и отказване на съдебна реабилитация на
молителя по отношение на осъжданията му по НОХД №№1210/2000г.,
55/1998г. и 2111/2017г.
Във връзка със съображенията на протеста досежно изтичане срока
на наказанието по НОХД №2111/2007г., въззивният съд намира, че
включването на глобата в кумулативната санкция е изисквало проверяваната
инстанция да събере доказателства за образуване на изпълнително
производство, да прецени евентуалното действие на обикновената
погасителна давност по чл.82 от НК към датата на образуване на това
производство, да изследва обстоятелството дали спрямо осъдения са
предприети изпълнителни действия за събиране на глобата и пр. Основателен
е протестът в тази част, че с доказателствената си пасивност окръжният съд е
оставил съществена празнота в релевантните фактически положения,
отстранени в тази инстанция с попълване на делото с надлежни писмени
доказателства (ВЧНД, л.22 и л.29). С оглед данните в писмо на зам.директора
на НАП-Варна е изяснено, че за събиране на глобата по НОХД №2111/2007г.
е издаден изпълнителен лист №2111/2007/23.07.2009г., който след изтичане
на обикновената давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК (на 26.08.2011г.) е бил
присъединен към ИД №**********/2005г., водено срещу Е. Д.. Съгласно
указанията на ТР 2-2018-ОСНК изтичането на давността за изпълнение на
наказанието глоба на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК по правното си
действие има погасителен ефект, прави го неизпълнимо. В такъв случай
реалното неплащане на глобата не е пречка по чл.87, ал.3, пр.последно от
НК за постановяване на съдебна реабилитация, защото по силата на закона
държавата е загубила правото си да изпълни наложеното наказание, а
процедурата по изпълнението му е станала недопустима.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав на основание чл.436,
ал.ал.2 и 3 от НПК
4
РЕШИ:
Отменя определение от 28.09.2022 година по ЧНД №765/2022 година по
описа на Окръжен съд-Варна и вместо него оставя без уважение молбата за
реабилитация на Е. И. Д. за осъжданията му по НОХД №1210/2000г.,
55/1998г. и №2111/2007г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5