ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 472
гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Пламен Борисов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500336 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1,т. 2 ГПК вр. чл.248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на С. П. П. чрез адв. М.М., с която се обжалва
Определение № 437/05.04.2022г. по гр.д. 1523/2021г. по описа на Районен съд- Горна
Оряховица, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят намира
определението за неправилно и незаконосъобразно, като счита, че адвокатското
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело се
определя съобразно вида и броя на предявените искове за всеки от тях поотделно. Счита, че
доколкото в случая предмет на делото е произнасянето във връзка с нищожност на две
отделни договорни клаузи като неравноправни, то за всеки един от кумулативно
съединените искове се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно по
300 лв. за всеки от двата иска. Позовава се на съдебна практика. Моли да бъде отменено
обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановен акт, с
който да бъде определено адвокатско възнаграждение в общ размер от 600 лв. на основание
чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Моли да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Вива Кредит"
ООД, в който се заема становище за законосъобразност и правилност на обжалваното
определение и неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания. Намира за
неоснователно становището, изложено в частната жалба, като счита, че макар да не е
предявен един иск, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се тълкува корективно,
като трябва да се вземе предвид характерът на исковете (оценяеми или неоценяеми),
обусловеността им, характерът на съединяването на исковете и др. Счита, че съгласно чл.7
от Наредбата дължимият адвокатски хонорар се определя при наличие на материален
интерес по делото и въз основа на общата стойност на предявените искови претенции, а
определянето на адвокатски хонорар за всеки иск поотделно би било налице, когато са
предявени при условията на кумулативност два иска, като единият е оценяем, а другият-
неоценяем. Счита, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определи от аретметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес
на всеки от исковете поотделно. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното определение да бъде потвърдено.
1
Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба и отговора на
същата, доказателствата по делото и нормативните разпоредби, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. По същество се явява
основателна.
Производство по гр.дело № 1523/2021г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица
е било образувано въз основа на подадена от С.П. чрез адв. М. искова молба против „Вива
Кредит“ ООД с предмет кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД- нищожност поради противоречие със Закона за потребителския кредит
и Закона за защита на потребителите, като ищцата иска да бъде прогласена нищожността на
чл.1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от сключения между страните договор за паричен заем №
5708560/14.06.2021г. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата и нейния процесуален представител, процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв за оказване на помощ на
материално затруднено лице. По делото съдът е постановил Решение № 93/09.02.2022г., с
което е уважил предявените искове и е осъдил „Вива Кредит“ ООД да заплати на ищеца
направените разноски, както и да плати на адв. М.М. адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв. Постъпила е молба с правно основание чл. 248,ал. 1 от ГПК от ответното дружество,
с която се иска намаляне на адвокатското възнаграждение на 300 лв., като е изложено
становище, че следва да се съблюдава общият материален интерес по делото при определяне
на адвокатското възнаграждение. В отговор процесуалния представител на ищеца е оспорил
така подадената молба. Постановено е обжалваното пред настоящия състав Определение №
437/05.04.2022г., с което е уважена молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК и адвокатското
възнаграждение, присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, е намалено до размера от 300
лв. Съдът е мотивирал определението си, като е посочил, че съобразявайки фактическата и
правна сложност на спора, както и обстоятелството, че процесуалният представител на
ищеца не се е явил на насроченото съдебно заседание, намира, че съответният на
осъществената защита размер на възнаграждение е 300 лв.
Настоящият състав намира частната жалба за основателна, а така постановеното
определение по гр.д. № 1523/2021г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица за
неправилно и подлежащо на отмяна.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на
предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв задължава съда да определи адвокатско възнаграждение
на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да ги заплати. Разпределението
на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК,
които се прилагат във всяка съдебна инстанция. Съгласно чл. 2, ал. 4 и, ал. 5 от Наредба № 1
от 2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя за всяка
инстанция и за всеки иск поотделно. Противно на посоченото от процесуалния представител
на ответното дружеството разпоредбата на чл.2, ал. 5 от Наредбата, адвокатското
възнаграждение се определя за всеки иск поотделно независимо дали те са оценяеми или
неоценяеми, какъвто довод изтъква страната. /Определение № 88 от 09.03.2022 Г. по Ч. Гр.
Д. № 446/2022 Г., Г. К., ІV г. о. на ВКС; Определение № 92 от 28.02.2022 Г. по Гр. Д. №
1809/2021 Г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Както беше посочено, пред първоинстанционният съд са
предявени два кумулативно съединени иска, поради което на основание чл. 2, ал. 5 от
горепосочената наредба, съобразявайки материалния интерес по всеки един от тях, за всеки
от тях следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за иск с материален
2
интерес до 1000 лв. възлиза на 300 лв., от което следва, че на процесуалния представител по
делото следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 600 лв.
От гореизложеното следва, че настоящият състав следва да уважи така подадената
частна жалба и да отмени обжалваното определение.
Направено е искане за присъждане на направените в настоящото производство
разноски за държавна такса. Искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като
производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се
носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за настоящото производство по
чл.248, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 437/05.04.2022г. по гр.д. № 1523/2021г. по описа на
Районен съд-Горна Оряховица,като незаконосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3