№ 1767
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110105914 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Е.М. ООД, ЕИК **********,
гр. София срещу П.П. и Р.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 5
ЗПК /отм./ за установяване в отношенията между страните дължимостта в условията на
солидарност на сумата от 1 533, 87 евро, претендирана като дължима за времето от
01.02.2016г. до 12.02.2019г. главница по договор за банков потребителски кредит с
физическо лице № 8058/11.02.2009г., сключен между П.П. в качеството му на
кредитополучател, Р.П., като солидарен длъжник и У.Б. АД, Общи условия, при които У.Б.
АД предоставя потребителски кредити на физически лица и Анекс № 131.05.2014г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 22.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 451, 21 евро, претендирана като
възнаградителна лихва за времето от 01.02.2018г. до 12.02.2019г., които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 23.11.2015г. , за които суми е издадена заповед №
260674/29.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 1156/2021г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на 11.02.2009г. между П.П. и У.Б. АД, е сключен
договор за банков потребителски кредит с физическо лице № 8058/11.02.2009г., по силата на
който банката е поела задължение да предостави на потребителя сумата от 8 000 евро, а
ответника да върне заетата сума на равни месечни анюитетни вноски с падеж – 12 – то
число на месеца, ведно с годишен лихвен процент, формиран от базов лихвен индекс и
надбавка за редовен дълг в срок до 12.02.2019г. Вземането е обезпечено от солидарни
длъжник Р.П..
Сумата е предадена на потребителя, с което банката следва да се счита изправна по
правоотношението страна.
С последващ анекс, задължението на потребителя е преструктурирано. Уговорено е
дълга да се погаси на 57 броя месечни вноски при изменен размер на годишния лихвен
процент.
Твърди се, че потребителят не е обслужвал договора за потребителски кредит, като на
падежа - 12.02.2019г. той и солидраният длъжник дължат солидарно на цесионера, придобил
1
вземанията с договор за цесия както падежиралата главница, така и възнаградителна лихва.
Правният интерес от предявяване на установителните искове по реда на чл. 415 ГПК
се обосновава с постъпили в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражения срещу дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците П.П. и Р.П. са депозирали писмен отговор, с
който оспорват исковете по основание и размер.
Релевирани са възражения за недействителност на следните клаузи от договора,
поради неспазване изискванията на ЗЗП и ЗПК, действащ към датата на сключването му:
1./ чл. 4.1 а вр. чл. 4 вр. чл. 11.3 вр. чл. 9.1 и чл. 9.2 ОУ, според които потребителят
дължи на банката годишен лихвен процент, формиран от базов лихвен индекс, последният
формиращ се от пазарен лихвен индекс и периода на олихвяване и премия и надбавка за
редовен дълг, определен от Управителния съвет, подлежащ на едностранна промяна;
2./ чл. 4.2 и чл. 4.3 предвиждащи заплащането на годишен лихвен процент върху
просрочена главница, формиран от базов лихвен процент и надбавка към него за просрочена
главница и годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовен плюс просрочена
главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница, която се начислява
едновременно и независимо от лихвите по чл. 4.1 а и чл. 4.1 б за срока на просрочието;
3./ чл. 12.6 от договора, според която разпоредба е допустимо капитализиране по
преценка на кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ;
4./ отсъствие на погасителни планове към договора и анекса към него;
Поддържа се още, че кредиторът не е предоставил на потребителя сумата от 8 000
евро, като отсъствието на елемент от фактическия състав на иска има за последица неговото
отхвърляне, а в условие на евентуалност при доказване на основанието, то ответниците не
са уведомени за прехвърляне на вземанията.
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 260674/29.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1156/2021г. на Районен
съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като основание от което вземането произтича се сочи договор за банков
потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) №
8058/11.02.2009г. /л. 18/.
С него, У.Б. АД е поел задължение да предостави на П.П. сумата от 8 000 евро, а
потребителят да върне, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи,
предвидени в договора и Общи условия, при които У.Б. АД предоставя потребителски
кредити на физически лица, в срок до 12.02.2019г. /Раздел I Предмет и условия на
договора/.
Вземанията по това правоотношение са обезпечени от Р.П., явяваща се солидарен
длъжник.
С полагането на подписи в съглашението, солидарните длъжници са декларирали, че
са запознато и получили Общи условия, при които У.Б. АД предоставя потребителски
кредити на физически лица.
За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по
кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя
съгласно съответните записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване
2
на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за
усвоена /предоставена на кредитополучателя.
От неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирана от съда, се
установява, че разплащателната сметка на П.П., е заверена със сумата от 8 000 евро, поради
което кредиторът У.Б. АД, следва да се счита изпрана по правоотношението страна, а
възражението на ответниците, че не са я получили, за неоснователно.
В случая, договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 6, чл.
7, т. 4 – 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК в редакцията му към момента на
сключването му – 30.12.2008г., отменен на 12.05.2010г.
Първоначално уговореният годишен лихвен процент, е 12, 70 %, формиран от
БЛИ по раздел III от ОУ в размер на 1, 758 % и надбавка от 9, 942 % /чл. 4.1 а/.
Уговорено е още, че кредиторът може да променя едностранно размера на годишния
лихвен процент по чл. 4.1 и размера на анюитетната вноска, при условията на т. 9.4 ОУ.
Видно от Приложение № 3 от изготвеното заключение, неразделна част от него,
потребителят е погасявал месечните си анюитетни вноски до 12.06.2014г.
По възраженията за нищожност на договора за потребителски кредит
С подписване на договора за банков потребителски кредит на физическо лице,
потребителят е поел задължение да заплаща, както следва:
1./ годишен лихвен процент по чл. 4.1 а вр. чл. 4 от договора върху редовна главница
за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, формиран от базов лихвен индекс /БЛИ/ и
надбавка към него за редовен дълг.
В чл. 9.1 и 9.2 ОУ е предвидено, че усвоената част от кредита се олихвява с
определен от Управителния съвет годишен лихвен процент, формиран като сбор от
променлив базов лихвен процент /БЛП/, приложим за съответния период на олихвяване и
надбавка, определена в договора.
БЛП по кредитите се формира от съответния пазарен лихвен индекс, определен в
зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия. Банката може
едностранно да променя размера на премията по реда, установен в ОУ.
При кредити в чуждестранна валута – едноседмичен или едномесечен EUROBOR (за
кредити, деноминирани в евро), равен на индекса, публикуван на страницата на REUTERS в
11.00 ч. централноевропейско време.
За времето от 17.02.2009г. до 12.06.2014г., стойностите на лихвения процент,
формиран от БЛП и надбавка, както и тези на едноседмичния и едномесечен EUROBOR, са
както следва:
Дата БЛП Надбавка ЛихвенЕдноседмиченЕдномесечен
процентEUROBOR
EUROBOR
17.02.2009г. 2, 11, 9420 14, 700001, 4211, 53
75800
02.04.2009г. 3, 9, 9420 13, 485000, 9810, 944
54300
12.05.2009г. 4, 11, 9420 16, 077000, 7730, 935
13500
3
15.06.2009г. 4, 11, 9420 16, 877000, 8820, 751
93500
02.11.2009г. 4, 11, 9420 16, 368000, 3570, 472
42600
01.04.2011г. 4, 9600 11, 9420 16, 902000, 7770, 894
12.04.2012г. 4, 4200 11, 9420 16, 362000, 3180, 417
12.06.2014г. 0, 3124, 050024, 36000
При извършване на преценката за нищожност на клаузите на чл. 4.1 а вр. чл. 4 вр. чл.
11.3 вр. чл. 9.1 и чл. 9.2 ОУ от договора за кредит поради неравноправност, следва да се
съобрази, че ответниците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗПП и се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗПП. Кредитополучател е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е сключил договора в качеството
си на физическо лице и същият не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност. Кредиторът се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП
поради това, че е сключила процесния договор в рамките на своята търговска /банкова/
дейност.
Една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/
клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Изключението по чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗЗП намира приложение в случай, че изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата
воля.
Разпоредбата на чл. 4.1 а от договора, в която е уговорено заплащане на
възнаградителна лихва, не е нищожна. С тази клауза е определен размерът на годишната
лихва за усвоения кредит, като този размер е ясно посочен и се равнява на 12, 70 %.
Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на длъжника и
доколкото касае основния предмет на договора– възнаградителната лихва по договора за
кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2
ЗЗП, тя не следва да се преценява като неравноправна.
Промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло на
преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за
наличие на основателна причина по чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП или зависимост от външни фактори
съгласно чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, поради което по отношение на тези клаузи изключения не са
приложими. При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни
обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да
промени цената на предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено
изискването за добросъвестност.
Клаузите не са и индивидуално уговорени и върху съдържанието им потребителите
не са могли да влияят. Видно от заключението, при промяна на лихвения процент не са
4
спазени изискванията нито за едноседмичния, нито на едномесечния EUROBOR.
Предвид неравноправния характер на посочените клаузи на чл. 4.1 а вр. чл. 4 вр. чл.
11.3 вр. чл. 9.1 и чл. 9.2 ОУ от договора за кредит, същите се явяват нищожни на основание
чл.143, т.19 вр. л.146, ал.1 ЗЗП, а потребителят следва да върне усвоената главница и
възнаградителна лихва, съобразно първоначално уговорения й размер от 12, 70 % при
отчитане на погасените чрез плащане суми.
В договора /чл. 11.2.2/ е уговорено още, че при неиздължаване на погасителната
вноска съгласно падежа или при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с
настъпил падеж се олихвява с лихва за просрочие по чл. 4.2, формирана от базовия лихвен
индекс и надбавка за просрочена главница.
Така уговорената лихва представлява неустойка за забава дължима върху
непогасената в срок погасителна вноска, респ. върху предсрочно изискуемата главница и
възнаградителна лихва в размер, уговорен в договора от 14, 70 %.
От обясненията на вещото в съдебно заседание се установява, че потребителят е
заплатил неустойка за забава върху непогасените вноски общо сумата от 19, 36 евро.
В конкретния случай, възражението за нищожност на клаузата за неустойка, поради
противоречие с добрите нрави, е неоснователно.
На първо място, доколкото не съществуват императивни законови изисквания, респ.
забрани, начинът, по който страните са уговорили определянето на неустойката, не може да
се разглежда като нарушаващ добрите нрави. Практиката показва, че това е начин, който все
повече се предпочита от правните субекти, защото представлява най - пълна и адекватна
гаранция, че ще бъде изпълнено задължението и ще бъдат обезщетени вредите от
евентуалното му неизпълнение.
На второ място освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, размерът на неустойката
се определя с фиксиран лихвен процент и с него е олихвена неиздължената ПАДЕЖИРАЛА
главница. Размерът й не надхвърля трикратния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка
плюс 10 процентни пункта.
При сключване на договора, страните по него са постигнали съгласие в чл. 11.2.3, че
при просрочие на лихви/или главница за срока на просрочието, целият размер на кредита
(редовен дълг по главницата и неиздължената и изискуема част от нея), освен с лихвата за
редовна главница по чл. 4.1 а или чл. 4.1. б и лихвата за просрочена главница по чл. 4.2 се
олихвява с лихвата по чл. 4.3.
Тази клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като позволява
на банката да начисли неустойка в размер на 5 % върху целия дълг – с настъпил и
ненастъпил падеж, вместо само и единствено върху непогасената в срок част от дълга,
каквато неустойка е уговорена в чл. 4.2.
Потребителят е заплатил неустойка по чл. 4.3 в размер на 221, 79 евро /235, 68 евро –
остатъка, който не е платен от 19, 36 евро/, с която сума следва да се приспаднат лихвите, а
след това главницата, съобразно чл. 21.1 от ОУ.
На 31.05.2014г., страните по делото са сключили анекс № 1/31.05.2014г. към договора
за кредит, с който потребителят е признал, че към посочената дата дължи редовна главница
в размер на 5 199 евро, неиздължена главница от 63, 97 евро, начислена неизискуема лихва
от 39, 41 евро, просрочена и изискуема лихва от 77, 43 евро и такса за предоговаряне
възлизаща на 51, 13 евро.
5
С подписване на анекса, на осн. чл. 12.6 ОУ, банката е увеличила размера на
главницата, чрез прибавяне на неизплатени лихви по кредита, на основание Наредба № 9 на
БНБ. Кредиторът е приел общия дълг по кредита в размер на 5 431, 12 евро да бъде
разсрочен съобразно нов погасителен план.
Уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание
чл.294, ал.1 ТЗ; Преструктурирането на дълга на основание чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. В този смисъл решение №
118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, I т. о, и решение № 132/13.01.2021 г. по т.
д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о
Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към
главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД. В този смисъл решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. №
1504/2018 г. на ВКС, I т. о.
Предвид установената нищожност, поради противоречие със закона, уговорките за
прибавяне към главницата по кредита на изтеклите към 31.05.2014 г. лихви не са породили
правни последици.
Въз основа на изложеното, към деня на настъпване на окончателния падеж –
12.02.2019г., потребителят и солидарно задълженият съдлъжник дължат на кредитора в
условията на солидарност главница в размер на 4 208, 12 евро и възнаградителна лихва за
периода от 01.02.2018г. до 12.02.2019г. възлизаща на 98, 77 евро, съобразно първоначално
уговорения лихвен процент от 12, 70 % по т. 4 от изготвеното заключение и обясненията
дадени от експерта.
При определяне размера на задълженията, произтичащи от договора за кредит, следва
да се съобразят плащанията, извършени от потребителя по нищожната клауза по чл. 4.3 от
договора, като със сумата от 221, 79 евро следва да се погаси възнаградителната лихва и
след това главницата, съобразно чл. 21.1 от ОУ, определящ реда за погасяване на
вземанията, когато постъпилите суми, не са достатъчни.
Или, дължимата на кредитора главница възлиза на 4 085, 10 евро, което вземане У.Б.
АД е прехвърлило на Е.М. ЕООД с договор за цесия от 23.11.2016г. Доколкото в
патримониума на банката не е възникнало вземане за възнаградителна лихва, такова не е
прехвърлено на цесионера.
В конкретния случай, потребителят и солидарният длъжник не са уведомени за
извършеното прехвърляне. Възражението за липсата на уведомяване би било релеватно,
само ако длъжникът твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението /в този смисъл Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на
ВКС, IV г.о./, но в настоящия случай, такива, не са изложени.
Отделно, с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея,
ответниците следва да се считат получили всички документи касаещи прехвърленото
вземане, вкл. и уведомлението за извършеното прехвърляне.
Въз основа на изложеното, искът по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. 422 ГПК с
правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 5, ал. 1 ЗПК /отм./, следва да бъде уважен до претендирания
размер от 1 533, 87 евро при спазване на диспозитивното начало за времето от 01.02.2016г.
до 12.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 28.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, а този за възнагрдителна
лихва, отхвърлен, поради погасяването му чрез плащане.
6
При този изход на спора, в полза на цесионера Е.М. ЕООД следва да се присъдят
разноски за уважената част, възлизащи на 380, 44 лв., а за производството по ч.гр.д. №
1156/2021г. на ВРС в размер на 60 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответниците не се присъждат поради липса на доказателства за
извършването на такива.
За отхвърления иск, в полза на процесуалния представител адв. К.Т., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 227, 30
лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. ЦВ. П., ЕГН
********** и Р. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ********** ДЪЛЖАТ на Е.М.
ООД, ЕИК **********, гр. София в условията на солидарност сумата от 1 533, 87 евро
/хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и седем цента/, представляваща
дължима за времето от 01.02.2016г. до 12.02.2019г. главница по договор за банков
потребителски кредит с физическо лице № 8058/11.02.2009г., сключен между П.П. в
качеството му на кредитополучател, Р.П., като солидарен длъжник и У.Б. АД, Общи
условия, при които У.Б. АД предоставя потребителски кредити на физически лица и Анекс
№ 31.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417
ГПК – 22.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 23.11.2015г. и, за която сума е издадена заповед №
260674/29.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 1156/2021г. на Районен съд – Варна по предявения от Е.М. ООД, ЕИК
**********, гр. София срещу П. ЦВ. П., ЕГН ********** и Р. Н. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ********** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 5
ЗПК /отм/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М. ООД, ЕИК **********, гр. София срещу П. ЦВ. П.,
ЕГН ********** и Р. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ********** иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 5 ЗПК /отм/ за установяване дължимостта в
условията на солидарност на сумата от 451, 21 евро /четиристотин петдесет и едно евро и
двадесет и един цент/, представляваща възнаградителна лихва за времето от 01.02.2018г. до
12.02.2019г. по договор за банков потребителски кредит с физическо лице №
8058/11.02.2009г., сключен между П.П. в качеството му на кредитополучател, Р.П., като
солидарен длъжник и У.Б. АД, Общи условия, при които У.Б. АД предоставя потребителски
кредити на физически лица и Анекс № 31.05.2014г.
ОСЪЖДА П. ЦВ. П., ЕГН ********** и Р. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.М. ООД, ЕИК **********, гр. София сумата от 440, 44
лв. /четиристотин и четиридесет лева и четиридесет и четири ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които за настоящото производство 380,
44 лв., а за производството по ч.гр.д. № 1156/2021г. на ВРС в размер на 60 лв., на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.М. ООД, ЕИК **********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.Т.
сумата от 227, 30 лв. /двеста двадесет и седем лева и тридесет ст./, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на П. ЦВ. П., ЕГН
********** и Р. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ********** в производството по
гр.д. № 5914/2021г. по описа на Районен съд - Варна, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8