Решение по дело №113/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 787/16.4.2020г.

 

гр. Пловдив 16.04.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и пети февруари 2020г., в състав:

                                              

                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТОИЛ БОТЕВ

                                                                           ГЕОРГИ ПАСКОВ

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора  СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА,  като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 133 по описа на Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от  С.С.Т., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му представител адв. С., против Решение № 2155 от 22.11.2019г. постановено по АНД № 6628 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г. с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 1067 от 29.07.2019, издадено от Заместник кмет ОР в Община Пловдив с което на касатора е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.40, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив за нарушение на чл.4а от същата наредба.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Въззивният съд  правилно е изяснил фактическата обстановка като е приел за установено следното:

На 21.05.2019 г. скасаторът Т. е паркирал собствения си автомобил БМВ с рег № РВ ***** в гр. Пловдив, на на ул. „***” пред № 25, в зоната на действие на знак В27. Служители на Общинска полиция са изготвили и залепили на лекия автомобил фиш № ********** за нарушение на чл.4а от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.

Фишът е бил оспорен и образуваното съдебно производство било прекратено, като  материалите изпратени за съставяне на АУАН на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН.

За извършеното нарушение е бил съставен АУАН, а в последствие е било издадено обжалваното пред ПРС НП.

Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е преценил, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не кредитира този довод поради следното:

Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в  чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според дефиницията „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл. 28, б.“а“ регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.

Предвид горните критерии и установените факти, съдът приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т.9 от НК за  определяне на извършеното административно нарушение като маловажно.

Обстоятелството, че извършеното нарушение е първо не  формира извода, същото е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Ето защо съдът намира обжалваното решение на ПРС за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

    

                                                                                                                                

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2155 от 22.11.2019г. постановено по АНД № 6628 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г.

Решението е окончателно.

 

                                                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :