№ 1934
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330203318 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № НП-96/03.05.2022 г. на
Министъра на земеделието, с което на В. М. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 41,
ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е наложена глоба в размер
на 2549 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ вр. чл. 3, ал. 2, изр.
първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ (ППЗОЗЗ).
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за възникване на допускане
на съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правната
квалификация от акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП и
липса на пълно описание на нарушението, включително и непосочване на
доказателства за нарушението и датата му. Твърди се, че в актовете от
административнонаказателното производство не е посочено кое е лицето, извършило
нарушението. В допълнение към посочената категория се оспорва авторството на
издаденото постановление и нарушаване на правилата за това, предвид подписването
му от друго лице, посочено в него. Същевременно се вмъква и възражение за
недоказване на нарушението и липсата на такова от правна страна. В съдебно
заседание се поддържат възраженията от жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител взема становище по
жалбата, като моли обжалвания акт да се бъде потвърден като законосъобразен, във
връзка с което моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско
представителство.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по следните
1
причини.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Със заповед № РД-07-230 от 08.10.2021 г. директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Пловдив възложил на комисия в състав П.П. - ** в ОД „Земеделие“-
Пловдив, И.А. - ** в ОД „Земеделие“- Пловдив, и Г.И. - ** в ОД „Земеделие“-
Съединение да извърши проверка на място на 11.10.20221 г. с цел установяване на
действителното състояние на поземлен имот с идентификатор 78171.16.40 с начин на
трайно ползване (НТП) – овощна градина, площ 5489 кв.м в землището на с. Царимир,
местност „Герен иса“, община Съединение във връзка със сигнал за изграден рибарник
върху същия.
На предварително определената дата 11.10.2021 г. комисията посетила за
проверка възложения поземлен имот. Установила, че поземлен имот 16.10 с НТП –
овощна градина, представлява затревена площ, като в югозападната му част върху
площ от около 800 кв.м попада част от изграден рибарник в поземлен имот 16.37 с
НТП – нива. За установеното на място бил съставен констативен протокол от
11.10.2021 г. и били направени два броя снимки. В имота заедно с рибарника били
констатирани сграда на площ от около 40 кв.м, столчета и други предмети. Рибарникът
бил ограден с мрежа. Основно рибарникът бил в съседен имот, а на оградата била
поставена табела с информация каква риба се предлага за риболов, работно време и
телефонен номер. Не влезли в контакт със собственика или ползвателя рибарника, тъй
като преценили, че той е в съседен имот.
По-късно служителите извършили справка, изготвена към 20.01.2022 г., относно
пълната история на имот 16.37, с НТП – нива, с площ 6.808 дка в землището на с.
Царимир, община Съединение, местност „Герен иса“, четвърта категория, вид на
територията по предназначение – земеделска територия, съгласно която собственик на
имота е М.М.Д.. Служителите се снабдили с Решение № 09632/12.08.1996 г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. Царимир, с което възстановено правото на
собственост на наследниците на М.М.Д. върху овощна градина от 6.808 дка, местност
„Герен иса“, имот № 01637 по плана за земеразделяне на с. Царимир. Съгласно
удостоверение за наследници № 05-01-42/16.11.2021 г., издадено от Община
Съединение се установява, че наследници по закон на М.Д. са В. М. Д. и А.М.Д. и на
това основание са придобили правото на собственост върху имота, притежаван от
техния наследодател.
Към момента на проверката имот с № 016037 съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. Царимир с идентификатор 78177.16.37 по КККР на същото село.
Въз основа на констатираното бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия № 03 от 13.01.2022 г., в който е
квалифицирано нарушение по чл. 3 вр. чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ за това, че в посочения
поземлен имот жалбоподателката е унищожила хумусния пласт, като е изградила
рибарник, които се ползва за риболов и полумасивна постройка върху площ от 40 кв.м.
Актът е съставен в присъствието на нарушителката, за което й е връчен и тя се е
подписала върху него. Посочила е, че има възражения без да ги конкретизира на
момента. В срока за писмени възражения не са постъпили такива.
За констатираното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателката била наложена глоба в размер на 2549 лв. С постановлението
наказващият орган е приложил правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и без да
променя фактическата обстановка е квалифицирал поведението на нарушителката като
такова, нарушаващо чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. Първо от
ППЗОЗЗ за това, че в имота е извършено строителство. Като основание за налагане на
2
глобата е посочена разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. Наказателното
постановление съдържа името на наказващия орган съгласно нормативната база както
в уводната му част, така и на мястото за подпис на съответното лице в длъжностното
му качество, като в края му е направено отбелязване, че за министъра се е подписал
заместник-министър М. Н. съгласно заповед за заместване № РД09-496/20.04.2022 г.
Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетелката П.П. - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, копие на покана за
явяване за съставяне на АУАН, копие на справка от Регистъра на земеделските земи,
гори и земи в ГФ, удостоверение за наследници изх. № 05-01-42/16.11.2021 г. от
община Съединение, решение № 09632 за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Царимир от
12.08.1996 г. на поземлената комисия на гр. Съединение, заповед № РД-07-230 от
08.10.2021 г. на ОДЗ – Пловдив, констативен протокол от 11.10.2021 г., два броя
снимков материал, заповед № РД09-496 от 20.04.2022 г. на Министъра на земеделието,
копие на разрешение за строеж № 20/16.06.2009 г. на община Съединение.
Разпитана в съдебно заседания свидетелката потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. Изяснява, че актът е съставен след проверка на
място, за която е изготвен констативен протокол. Същевременно свидетелката е
извършила и проверка на документацията, съпровождаща имота. При проверката на
място свидетелката сподели, че не е влизала в контакт с лица от обекта – рибарник.
Показанията на свидетелката съдът оцени като достоверен източник на
информация, доколкото не са противоречиви, последователни са, съответни и логични.
От друга страна се допълват и подкрепят от останалите доказателства по делото, а
именно и най-вече от констативният протокол от 11.10.2021 г. и направените снимки
на място, както и справката от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ от
Общинска служба по земеделие гр. Съединение. Затова и съдът изгради възприетата
фактическа обстановка и въз основа на показанията на свидетелката.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от
актосъставителя, свидетел и нарушителя, съставен е в присъствието на последния и му
е връчен. Съставен е от компетентно лице, за което свидетелства представената
заповед от директора на ОДЗ - Пловдив.
В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена
е възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му,
когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право, като е отразено, че има
възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.
3
34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за използване на земеделска земя за неземеделски
нужди без разрешение за промяна на предназначението. Затова и не се възприе
възражението за непълно и неясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и датата на извършването му. Непосочването на доказателствата
принципно не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Законосъобразно наказващият орган е приложил правомощията си по чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, доколкото е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. При това положение и
съгласно трайната съдебна практика наказващият орган не само може, но и е длъжен да
даде правилна правна квалификация на установеното деяние, така че да приложи
правилно закона и да издаде законосъобразно постановление. В конкретния случай
това именно е извършено от компетентния орган, като нарушението е било
преквалифицирано в наказателното постановление. Съществено разминаване не може
да има относно фактическата страна на нарушението, а правната му квалификация е
същностна дейност на органите на производството и не представлява пречка същата да
бъде коригирана, а оттам и това разминаване в правната квалификация дадена в акта и
тази в постановлението не е никакво нарушение.
Не може да бъде възприето и възражението за липсата на подпис на лицето, от
чието име е издадено наказателното производство, като същевременно е положен
подпис от друго лице. Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗАНН наказателното производство се
подписва от длъжностното лице, което е издало. В конкретния случай съдът намира, че
в постановлението е допуснато нарушение на процесуалните правила, регулирани от
чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, но това нарушение не е съществено, тъй като не ограничава и не
засяга правата на жалбоподателя по начин, че да го възпрепятства да ги упражни в
пълнота. Действително постановлението е афиширано с издател министъра на
земеделието д-р Иван Валентинов Иванов, като това лице е посочено както в уводната
му част, така и на мястото, предназначено за полагане на подпис. Същевременно обаче
непосредствено до това място се установява отбелязване, че за министъра се е
подписало друго лице, посочено е неговото име и длъжност, както и основанието за
извършване на това. Съгласно заповед № РД09-496/20.04.2022 г. министърът на
земеделието е ползвал отпуск на 03.05.2022 г., поради което е възложил на д-р М. Н. –
заместник-министър на земеделието да го замества за същото време, като обхвата на
правомощията е определен чрез посочване на дейностите, които заместващият няма
право да извършва. По аргумент за противното всички останали същностни
правомощия на министъра са били в компетентност на неговия заместник,
включително и подписването на наказателни постановления. Следователно
жалбоподателката е имала възможност да разбере кое лице е подписало
постановлението от името на наказващия орган и на какво основание – в случая
заместване и отразяване на заповедта за заместване. Оттук и не й е било ограничено
правото да провери и да възрази срещу компетентността на наказващия орган, тъй като
е разполагала с пълни данни относно заместването.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
4
на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
приели, че се доказва по категоричен и несъмнен начин извършването на нарушение по
чл. чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ вр. чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за
прилагане на ЗОЗЗ и е ангажирана отговорността като е наложена санкция по чл. 41,
ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ.
Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ без промяна на предназначението
на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти,
несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в
чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план
или виза за проектиране. Промяната на предназначението на земеделските земи се
допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени
от ЗОЗЗ, тъй като земеделските земи са обявени за национално богатство и се
използват само за земеделски цели, т.е. за производството на растителна продукция и
паша на добитък – чл. 3, ал. 1, 2, и 3 от ЗОЗЗ. Същевременно наказуемо по чл. 41, ал. 1,
т. 2 от ЗОЗЗ е използването на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение
за промяна на предназначението.
Следователно фактическият състав на нарушението изисква установяване факта
на използване на конкретна земеделска земя за неземеделски нужди, за което не е
издадено предварително разрешение от компетентните органи за промяна на
предназначението й. Използването на земеделска земя не е дефинирано от закона и
подзаконовите нормативни актове. Затова същото следва да се изведе от основните
принципи на ЗОЗЗ и общия смисъл на ползването в позитивното право. Ползването
най-общо може да се приеме като упражняване на фактическа власт, а оттук
използването като всеки акт на упражняване на фактическа власт. Същевременно тези
актове на упражняване на фактическа власт трябва да бъдат преценявани не
произволно, а в контекста на целите по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ. Единствената
възможност за извършване на акт на фактическа власт е ограничена от това да бъде със
земеделска цел и да обслужва предназначението на земеделската земя за
производството на растителна продукция и пашата на добитък. В конкретния случай се
установява, че в имота на жалбоподателката, който е съсобствен с друго лице, е
осъществено строителство, т.е. наличен с реализиран строеж. Съгласно легалната
дефиниция на „строеж“ по пар. 5, т. 38 от ДР към ЗУТ това са надземните,
полуземните, подземните и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗКН и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи, и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкция и преустройства със и без промяна на предназначението. Установи се
по делото, че на собствениците на процесния поземлен имот е дадено разрешение за
строеж за временна стопанска постройка (товарен фургон) от олекотена конструкция.
Следователно се установява, че е реализиран строеж по формата на установената
сграда при проверката на място, като не се установява кога е извършен този строеж –
нито началото, нито края му. Следователно поземленият имот е бил използван и за
извършване на строителство чрез построяването на сграда, което е в пряко нарушение
на чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ, който забранява именно това, но при положение че сградата
е несвързана с ползването на земеделската земя – т.е. с целта и предназначението й.
Като се има предвид, че се установи и изграден рибарник в част от имота, което
несъмнено не представлява действие, свързано със земеделска цел, то няма как да се
приеме и че постройката е такава, която да обслужва производството на растителни
продукти или пашата на добитък. Следователно единственият възможен извод е да се
приеме, че с акта на строителство е осъществено поведение, което не е съобразно с
5
използването на земеделската земя съгласно предназначението й. Нещо повече,
поддържането на състоянието на реализиран строеж и употребата му също следва да се
приеме като поведение, което представлява използване на земеделската земя за
неземеделска нужда, не със земеделски цели и не по предназначение. Въз основа на
изложеното горното като част от обективната страна на нарушението и фактическия му
състав се установява по делото.
Не се установява обаче реализирането на строежа и/или потребяването му по
предназначение и за неземеделска нужда да е извършено именно от жалбоподателката,
т.е. не се установява авторството на деянието. Законът изрично в чл. 41, ал. 1, т. 2 от
ЗОЗЗ разпорежда наказанието да се наложи на физическото лице, което използва
земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на
предназначението й. Субект на нарушението ще е онова физическо лице, което
извършва конкретно установения акт на упражняване на фактическа власт върху
земеделската земя. Извън този кръг са поставени собствениците на земеделски земи,
които или не упражняват лично фактическа власт (например са отдали под аренда
земята), или не извършват никакви актове спрямо собствеността си.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателката В. Д. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 78177.16.37 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Царимир, общ. Съединение, който представлява
земеделска земя от четвърта категория, поливна. Установява се още, че съсобственик с
нея е и А.Д.. Недоказано остава жалбоподателката да е извършила акта на извършване
на строителство, както и използването на построената сграда по повод на изградения
рибарник, което е за неземеделска нужда. В този смисъл показанията на разпитания
свидетел са категорични, че при проверката служителите на ОДЗ – Пловдив не са се
интересували дали в имота и постройката е имало хора, дали се е ползвала, така че да
се констатира конкретно поведение на някое лице, включително и жалбоподателката,
което да стане основа за ангажиране на отговорност. Не може да се заключи и че от
представеното разрешение за строеж от община Съединение се доказва поведението да
е на жалбоподателката. От една страна издаденото разрешение не предполага с
категоричност извършване на строеж, а от друга, строежът е възможно да е бил
реализиран от другия собственик, на чието име също е издадено разрешението.
Недоказването на авторството на твърдяното деяние представлява неизпълнение на
задължението за установяване на всички елементи от обективната страна на
нарушението. Оттук това е основание да се прецени наказателното постановление за
незаконосъобразно и да се приложи последицата от това – да бъде отменено.
Предвид приетото от обективна страна съдът не намира за възможно, но и
необходимо да се произнася за субективната страна на нарушението.
За наказанието следва само да се маркира, че санкционната разпоредба на чл. 41,
ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ е правилно определена и правилно е преценено, че отегчаващо
отговорността обстоятелство е увреденото почвено плодородие и влошените
екологични функции на почвената покривка, което възпрепятства ползването му
впоследствие по предназначение. Отчетено е и смекчаващото отговорността
обстоятелство, а именно извършване на нарушение за първи път. За конкретното
нарушение законът предвижда минимална и максимална граница на наказанието
„глоба“ – от 500 до 5000 лв. Същевременно липсват мотиви защо наказващият орган е
определил и наложил наказание в размер на 2549 лв. От една страна обект на
установяване и разглеждане по делото е извършването на строителство и използването
му за неземеделски нужди, което е на площ от 40 кв.м, т.е. увреждането следва да се
вземе предвид в този размер. В случая въобще не става ясно дали това е определящ
фактор за налагане на санкция в по-голям от минималния размер и, ако да, то как. По
6
тази причина глобата би следвало да бъде редуцирана съобразно данните по делото, но
доколкото съдът вече възприе, че не е доказано авторството на деянието, то не следва
да навлиза в по-голяма дълбочина и да определя справедлив размер на санкцията.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради липсата на извършване на нарушение от
материална страна, доколкото не се доказа авторството на деянието, поради което
същото следва да се отмени.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страната, в чиято полза
е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил
доказателства за сторените разноски по обжалване на НП, а именно договор за правна
защита и съдействие с адвокат, в който е записано, че възнаграждението за адвокатско
представителство е изплатено в брой и уговорено в размер на 600 лв. и в тази част
съгласно тълкувателната практика на ВКС договорът представлява разписка за
плащането. Доколкото се доказа от жалбоподателката, че е сторила разноски и същата
беше представлявана в съдебните заседания, следва да й се присъдят разноските в
размер на 600 лв. за процесуално представителство при обжалваем интерес от 1000 лв.
до 5000 лв. по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, въпреки че уговореното възнаграждение не е в
минимален размер. В този смисъл от страна на административнонаказващия орган не
се направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което
и съдът не разполага с правомощията съгласно изричния текст на чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН служебно да намали претендираното възнаграждение до минималния размер по
наредбата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателното постановление № НП-96/03.05.2022 г. на Министъра
на земеделието, с което на В. М. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от
Закона за опазване на земеделските земи е наложена глоба в размер на 2549 лв. за
нарушение на чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ вр. чл. 3, ал. 2, изр. първо от
Правилника за прилагане на ЗОЗЗ.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието да заплати на В. М. Д. с ЕГН
********** сума в размер на 600 лева, разноски за адвокатско представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7