Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260

 

гр.Белоградчик,  28.12.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

 

                                                          Районен съдия:  Анна Кайтазка

 

 

 

при  участието на секретаря Наташа Стефанова , като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 309 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

       Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

       Образувано е по жалба на Б.В.И. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 4/24.10.2018 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което му е наложена "глоба" в размер на 500,00 лв. и е отнето разрешение, на основа ние чл.184 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.60 ал.1 т.3 б.”е” от ЗОБВВПИ.

        В жалбата си Б.И. , твърди че не е извършил соченото в АУАН и НП нарушение – оспорва вписаната фактическа обстановка, като твърди, че не е носил оръжието си към момента на извършената му проверка. Моли, НП да бъде отменено. В с.з. И. се явява лично и подържа жалбата си.

        Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з. не изпраща представител, но в придружаващото преписката писмо, взема становище да се остави без уважение  жалбата.

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         На 06.10.2018г. служители на РУ-Белоградчик – Мл.ПИ Г.Г. и мл. автоконтрольор В.В., съвместно със служители на ДГС-Белоградчик, посетили рано – около 07.00ч. с С., обл.В. /местно заведение – кафене/, с оглед извършване на проверка на ловците от местната ловна дружинка – документална проверка и такава, за употребен алкохол от участващите в предстоящия ловен излет. Св.Г.Г. проверил разрешителните за лов и съответствието на номерата на оръжията на ловците / поне на наличните/ . Съобразно правомощията си пък по ЗДвП вр. чл.184 ал.1 от ЗОБВВПИ, мл. автоконтрольор В. – с помощта на техническо устройство / Алко тест Дрегер  № ARBB-0043 / осъществил проверка за наличие на алкохол – алкохолни пари в издишания въздух от зварените в местното заведение лица – ловци, вписани в разрешението за групов лов, попълнено за този ден. Тъй като и жалбоподателят – Б.И. също фигурирал в това разрешително, а и на въпрос от страна на В. – «дали ще ходи на лов» , И. потвърдил, то той бил също тестван за употребен алкохол. Скалата на техническото средство обаче, за разлика от при другите ловци, отчела положителен резултат – 0,39 промила. Пробата на И. била регистрирана в устройството под № «01616». След установяване на този резултат, самият Б.И. заявил, че е пил алкохол – «три ракии» , предната вечер, но до 22.00 ч. Оръжието, което И. иначе законно притежавал – ловна пушка, от вида дългоцевно огнестрелно оръжие, с гладкостенна цев – над 51 см., м.«ИЖ», кал.12, с № Л8643, не било с него, а в домът му. Съгласно указание на служителите на полицията, И. придружен от тях – св.Г. и В., отишили в къщата на И. ***. Там И. предал доброволно притежаваното от него оръжие, което действие било оформено с бланков протокол по ЗОБВВПИ.

         Св.В.В. издал талон за изследване на кръвна проба от Б.И., предвид факта, че последният не приел резултата, показан от техническото средство.

         И. надлежно посетил ФСМП-Белоградчик и позволил да му бъде взета кръв за изследване, като двете епруветки с кръв били изпратени на лабораторията към ЦСМП-Плевен за провеждане по медицински метод / химическо/ изследване.

         Предвид фактите на положителния резултат от изпробването с техническо средство за употреба на алкохол на Б.И., и вписването на И. в разрешителното, като участник в груповия лов на 06.10.2018 г., св.Г., преценил, че е допуснато от страна на  Б.И. нарушение на ЗОБВВПИ – по чл.60 ал.1 т.3 б.”е” от него, и в същият ден – 06.10.2018 г. в сградата на РУ-Белоградчик, съставил на жалбоподателя АУАН № 4, в присъствието на самия нарушител и свидетел, като очевидец на нарушението – на установяването му, и на съставяне на акта – св.В.В.. Актът бил съставен за “носене” от страна на И. на законното му ловно оръжие, след потреба на алкохол, установена с технич.средство Алко тест Дрегер № ARBB-0043, проба № 01616, показваща съдържание на алкохол 0,39 на хиляда промила в издишания въздух. В акта е отразено, и че на нарушителя е издаден талон за медицинско изследване – с № 0007382. Нарушителят Б.И. не направил възражение по акта тогава. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 4/24.10.2018 г. на Началника на РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин.

         При проведеното на 09.10.2018г. химическо изследване кръвните проби на Б.И., в ЦСМП-Плевен, се установило, че в кръвта, изследвана за наличие на етилов алкохол , чрез газхроматографския метод, има такъв алкохол – в количество 0,14 промила.

             При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  основателна.

         При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати  съществени нарушения на ЗАНН и ЗОБВВПИ, които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.

             Гореописаната от съда фактическа обстановка -  изложена и в акта и НП, се потвърждава от приложените към административно наказателната преписка и приети като доказателства по делото писмени и гласни доказателства. От тези доказателства безспорно се потвърждава посочената в акта и издаденото въз основа на същия НП, и по така установената фактическа обстановка не се спори въобще – нито от една от страните по делото, респ. от жалбоподателя. Последният единствено твърди, че не е виновен, тъй като не е “носил” със себе си оръжието си , когато е проверен от служителите на МВР, а също – че не е и щял да го взема по-късно, предвид намерението да участва в лова на 06.10.2018 г., но като “гонач” в ловната група, без да носи оръжие.

          При така направените възражения, съдът размишлявайки относно прилагането на правото, тоест при установената фактическа обстановка, следва да прецени налице ли е нарушение на чл.60 ал.1 т.3 б.”е” от ЗОБВВПИ, и ако да - какво и правилно ли е санкциониран жалбоподателят. А съдът не намира за доказан – изпълнен състава на това административно нарушение.

         Съдът се съгласява с факта, че е напълно възможно едно лице – ловец, да вземе участие в ловен излет без да носи оръжието си, както твърди, че щял да постъпи жалбоподателят /  а се потвърди и в с.з. – оръжието на И. е било в домът му, а не в/около него, при извършване на проверката/. Това не е невъзможно – зависи от функцията, който ще изпълнява в групата, осъществяваща лов в конкретния ден. Не е установено, а не е и възможно да се докаже в случая – какво е “щял” или не, да направи в по-късен, след проверката, момент Б.И. – при условие, че не е проверен към момент когато вече е извършван лов. Недопустимо е да бъде наказвано едно лице относно поведение, което е възможно, но не е сигурно дали би извършил. Т.е при хипотезата на дори евентуално приготовление за извършване на нарушение, отговорност не би могла да се приписва на евентуалният бъдещ извършител – чл.9 ал.1 от ЗАНН, не сме изправени и пред фазата на “опит” /започнало изпълнително деяние/, за да се размишлява и в такава насока.

         Приписаното с АУАН и НП обвинение в конкретния казус касае  нарушение, изпълнителното деяние, на което се свежда до носенето на оръжие, след употребата на алкохол. В ЗОБВВПИ няма минимални граници на поетото и/или установено количество алкохол, под които деянието да не съставлява административно нарушение / за разлика например от Закона за лова, приложим обаче само за ловната дейност именно, а не и в други случаи при боравене с оръжие, боеприпаси и т.н./ .

         Терминът "носене" няма легална дефиниция в закона, а той /закона/ регламентира дейности с повишена опасност, свързани с придобиването, съхранението, употребата и носенето на взривни вещества, оръжия и боеприпаси, по отношение на които специализираните органи осъществяват контрол. В случая и самото изпълнително деяние “носене” следва според съда да е било конкретно такова, че да е поставяло обществените блага под възможно угроза от засягане / увреждане / - на хора най-вече, но и животни или имущество – а в случая оръжието е било прибрано в дома на жалбоподателя обаче, той не е и бил във физически контакт с него,  за да се приеме, че дори и да бе под влияние на алкохол той би могъл да го ползва. Тълкувайки граматически и логически понятията "носене" и "носи", употребени в посочената за нарушена правна норма и в приложената санкционна норма, съдът намира, че следва нарушителят да носи оръжието лично, то да се намира в неговите ръце, да е поставено на ремък на рамото му, в кобур на кръста, под мишница, в джоб, на гърба в раница или по всякакъв друг начин, при който е в непрекъснато съприкосновение с тялото на лицето. Във всички останали случаи, когато оръжието не е в пряк контакт с лицето няма да е налице “носене” на същото.

         На следващо място, съдът отбелязва, че нормата на чл.60 ал.1 т.3 б.”е” от ЗОБВВПИ забранява "носенето и употребата на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества" – без да се изисква алтернативност на подчертаните две понятия. Т.е. за да е налице състава на това нарушение следва да са осъществени двата кумулативни признака на едно практически изпълнително деяние – “носене и употреба” на оръжие и боеприпаси. Или - следва лицето да носи оръжие, и едновременно да го употребява, т.е. да извършва с него дейности по неговото предназначение - в случая жалбоподателят да е носил оръжие, и в същото време да е участвал в лов /в конкретния случай, но може и да е друга дейност/, т.е. да го е употребявал по предназначение. Видно от събраните в административно наказателното производство и в производството по обжалване на НП пред съда доказателства, жалбоподателят в момента на извършената проверка от свид.Г. и В. не е бил на лов и не е носил лично оръжието, което е било оставено в дома му, където се и предполага, че е мястото за надлежното му съхранение. Груповият лов не е бил започнал въобще. Всички тези предпоставки следват логическото и граматическо тълкуване на посочената за нарушена правна норма и липсата на който и да е елемент от фактическия състав правят деянието несъставомерно.

         Според съда установеното от него до тук е достатъчна и самостоятелна причина , за да отмени издаденото срещу И. НП.

         За прецизност съдът иска за отбележи и друг важен факт. По отношение на констатираната употреба на алкохол са събрани по надлежния ред достатъчно и категорично доказателства, че в издишваните пари и в кръвта на жалбоподателя И., на 06.10.2018 г., сутринта,  е имало алкохол. Това е било констатирано, както следва съобразно предвидения от ЗДвП ред – препращаш към съответната Наредба на МЗ,МВР и МП. Установено е в хода на админ.наказателното производство, че жалбоподателят не е приел резултата от технич.средство - дрегер, което е предизвикало и последващото химично изследване на кръвта му. То пък е довело до друг количествен резултат – по-благоприятен за изследваното лице. / по ниско съдържание на алкохол в кръвта/. Актосъставителят обаче, не е изчакал резултата от това повторно , по-прецизно изследване, за да прецени и формулира обвинението си към И.. Такава корекция не е направена след това и от АНО, с оглед възможността да измени обвинението – към по-леко, в смисъл по-благоприятен вариант за субекта на едно нарушение, като посочи по-малката установена стойност на алкохола – 0,14 промила. А това обстоятелство има значение за отговорността на дееца, при доказаност разбира се на всички останали съставомерни признаци, т.е. въобще на извършено деяние, тъй като би могло да се навеждат доводи и да се обсъжда евентуално например отпадане въобще отговорността - на друго основание, чл.28 от ЗАНН.

         В случая обаче, съдът намира, че поради липсата на осъществени кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на нарушението – “носене и употреба” на оръжие и боеприпаси, това обстоятелство – за стойността на алкохола, не води до промяна в крайния извод за несъставомерност на деянието. Или с оглед на изложените по-горе съображения съдът намира, че констатираното от полицейските служители поведение на жалбоподателя не покрива признаците на нарушението, в извършването на което е обвинен.

         В конкретния случай АНО не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да провери е акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, не е преценил събраните доказателства, диференцирал е неправилно деянието като административно нарушение, като неправилно и незаконосъобразно е наказал жалбоподателя.

         По гореизложените съображения съдът намира, че жалбата на Б.И. следва да бъде уважена, а обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

         ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4/24.10.2018 г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е наложена на Б.В.И. ***, с ЕГН **********, "глоба" в размер на 500,00 лв. и е отнето разрешение, на основание чл.184 ал.1 от ЗОБВВПИ, за извършено нарушение по чл.60 ал.1 т.3 б.”е” от ЗОБВВПИ.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                        

  

                                                            Районен съдия: