№ 4241
гр. С., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110126956 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 26956 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е по Искова молба, вх. № 3553/17.05.2021г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение от 30.08.2019г., издадена по ч.гр.д. № 48230/2019г.
на СРС.
Ищецът „***“ ЕАД чрез юрк. Е.В.-Ц. е предявил срещу СВ. ВЛ. М. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „***“
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„***", бл. 18, вх. В, ет. 4, ап. 138, аб. № 307778, както следва
2105,07 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2015г.-м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.08.2019г.)
до окончателното им изплащане;
502,84 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 14.09.2016г.-06.08.2019г.
5,65 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2015г.-м.04.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (21.08.2019г.) до окончателното им изплащане;
1,40 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
30.08.2016г.-06.08.2019г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа,
че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на ответника
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СВ. ВЛ. М. чрез адв. И.Л. - АК-
Пазарджик, е подал Отговор-възражение, вх. № 26645/14.07.2021г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да е
собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, а
оттам и че има качеството на клиент на топлинна енергия. Сочи, че предявените
искове са недоказани по основание и размер. При отчитането на потреблението не
били приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Била нарушена
нормата на чл. 109, ал. 3 ЗЕ след две неплатени сметки да бъде прекратено
топлоподаването. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност, а
начислените лихви били завишени. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ответникът не се явява, като се представлява от адв. Л., който оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „***“ ЕООД не изпраща представител за насроченото
по делото публично съдебно заседание. С Молба, вх. № 75443/25.10.2021г. на СРС,
негов представител изразява становище за основателност и доказаност на предявените
искове.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника,
2
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес. Предявеният иск за главница за дялово разпределение за периода
м.10.2015г.-м.06.2016г. е недопустим, тъй като вземане за процесния период не е било
предмет на заповедното производство. Исковата молба в тази си част следва да бъде
върната, а производството по делото - прекратено. В останалата си част
обективираните в исковата молба искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово
разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал.
1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка
от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата
за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е.
облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и
топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е
необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия
на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от приложеното
по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от
2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има
значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на
правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право
на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта
принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху
имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
По делото не са представени доказателства СВ. ВЛ. М. да е собственик или
носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. От страна на
ответника се оспорва наличието на подобни права върху имота. Същите не могат да
бъдат установени и въз основа на представените към исковата молба книжа.
Доколкото по делото не се установява ответникът СВ. ВЛ. М. да е собственик
3
или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за процесния
период, то не е налице първата и главна предпоставка за основателност на предявените
искове за главници. Оттук с пълна сила това важи и за исковете за лихви. При това
положение обсъждането на останалите доводи на страните, включително дали
задълженията биха били погасени по давност, се явява безпредметно. Предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски
има само ответникът, чийто представител обаче изрично е заявил, че разноски по
делото не се претендират. Поради това и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА в частта ѝ досежно предявения иск за
установяване наличието на задължение за главница за дялово разпределение
за периода м.10.2015г.-м.06.2016г., като ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част като недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу СВ. ВЛ. М. , ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
„***“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „***", бл. 18, вх. В, ет. 4, ап. 138, аб. № 307778, както следва
2105,07 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.10.2015г.-м.04.2017г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (21.08.2019г.) до окончателното им изплащане;
502,84 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 14.09.2016г.-06.08.2019г.
5,65 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2016г.-
м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.08.2019г.) до
окончателното им изплащане;
1,40 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.08.2016г.-06.08.2019г.
Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД в качеството
му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5