Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.Д., 23.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Д. в публично заседание, ХХІ-ви
състав, в проведено на двадесет и първи декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослава Неделчева
при секретаря С.Б. …………………………………………...
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №817 по описа за
2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
М. С. М., ЕГН **********,*** и Д.И.М., ЕГН **********,***, чрез
упълномощения адвокат Д.А. ***, със съдебен адрес:***, офис 3 срещу В.Н.М., ЕГН **********,***, В.Д.М., ЕГН **********,***, М.Д.М., ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,***. Искът е с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, за приемане
на установено от съда в отношенията между страните, че ищците са собственици по
силата на давностно владение, считано от 11.09.2011г. на следния недвижим имот:
** кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор **по КККР на село С.,
община Д., одобрени със Заповед № РД-18-197/14.08.2017г. на ИД на АГКК, целият
с площ ** кв.м., с начин на трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване – нива, ** категория при неполивни условия, номер по
предходен план: **, при съседи на имота: **, **, ** и **.
В ИМ ищците твърдят, че са собственици
/в режим на СИО/ на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт №49, том Х, дело №1790/**г. по описа на нотариус Ю. Д., вписан в НК с рег.
№**0, с район на действие ДРС на следните недвижими имоти, находящи се в
землището на село С., общ.Д., а именно: нива с площ от ** дка, представляваща
имот №** и нива с площ от ** дка, представляваща имот №** по плА. за
земеразделяне на с.С..
На 11.09.**г. /датата на придобиване на имотите/
ищците започнали първоначално да владеят гореописаните имоти лично, а после и
чрез трето лице – арендатор, който обработвал нивите със съгласието на собствениците, за което последните редовно получавали
рента.
В началото на 2011г. ищците трябвало да подновят
договорите за аренда и да се снабдят с актуални скици на земите. От ОС
„Земеделие и гори” гр.Д. заявили на сем. М., че имотите им не съществуват в
регистрите, че същите са заличени и преобразувани в други имоти, след като е
била извършена съдебна делба, по която имало влязло в сила съдебно решение на
29.04.2003г. по гр. д. №620/1998г. по описа на ДРС.
Ищците твърдят, че от датата на придобиване на имотите
/11.09.**г./ не им е било известно, че за придобитите земи се води дело за
делба, че има и други собственици. След справка на Агенция по вписванията, се
оказало, че ответниците като наследници на техния праводател Д. М. са получили
в общ дял имот №**, съставляващ нива с площ от ** дка в землището на с.С.,
община Д.
Ищците подали искова молба в ДРС, по която било
образувано гр. д. №4959/2011г., което приключило с влязло в сила решение на
05.03.2013г., с което е признато за установено, че М. са собственици на **
кв.м. в ид. ч. от нива с площ от ** кв.м., представляваща имот с №** по плА. за
земеразделяне землището на с.С., като по действащите към момента КККР този имот
е с идентификатор **/в хода на съдебното производство се установило, че имот №**,
който ищците закупили през **г. от праводателя на ответниците участва с **
кв.м. в имот №** с обща площ от ** кв.м., които са се паднали в дял на
ответниците при съдебната делба/.
След приключване на гр. д. №4959/2011г. ищците се
свързали с двама от наследниците на продавача Д. В. М. /от който са закупили
двата земеделски имота през **г./, а именно: с преживялата му съпруга В.Н.М. и М.Д.М.
/син/, за да уредят отношенията си, като последните двама заявили, че нямат
претенции спрямо ищците и им изпратили пълномощно, с което М. да прехвърлят в
техния патримониум остА.лите ** кв. м. в
идеални части от процесния имот с №**, целият с площ от ** кв.м. Третият
наследник на Д. М. – В.Д.М. отсъствал от стрА.та и така и не изпратил
пълномощно.
Ищците твърдят, че владеят от ** година /повече от **
години/ явно, спокойно и несмущавано, без противопоставяне от знаещите този
факт лица. Ответниците никога не са се противопоставяли на осъществявА.та от
ищците фактическа власт върху ** кв. м. в идеални части от имот с №**, целият с
площ от ** кв.м.
Ищците молят съдът да признае за
установено в отношенията между страните, че М.М. и Д.М. са собственици по
давностно владение на недвижим имот, представляващ ** кв.м. в идеални части от
поземлен имот с идентификатор **по КККР на село С., община Д., одобрени със
Заповед № РД-18-197/14.08.2017г. на ИД на АГКК, целият с площ ** кв.м., с начин
на трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване
– нива, ** категория при неполивни условия, номер по предходен план: **, при
съседи на имота: **, **, ** и **.
С
разпореждане от 11.04.2019г. ДРС е изпратил на ответната стрА. преписи от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е получено от В. М.
и от М. М. на **.04.2019г., от В.М. на 30.04.2019г. и от В.М. на 27.08.2019г.,
чрез назначения му особен представител адв. А. М..
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението само ответникът В.М. е изпратил отговор на исковата
молба, в която счита искът за неоснователен. Излага съображения, че не е давал
пълномощно на ищците, с изрично съгласие за придобиване на идеалната част от
процесния имот.
Районният съд, след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Налице са
всички предпоставки за уважаването на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК,
относно претендираните ** кв.м. в идеални части от нивата с обща площ от **
кв.м., представляваща имот с ид. №**по КККР на с.С., общ. Д. /с номер по
предходния план №** по плА. за земеразделяне на землището на с. С., общ. Д.ка/.
Според намиращия се на лист 5 от делото договор от 11.09.** г. Д. В. М. е
продал на ищеца М.М. /по време на брака му с ищцата Д.М. – удостоверение за
сключен граждански брак – л.39/ нива с площ от 8 /**/ декара, представлявала
имот №** по тогавашния план за земеразделяне на землището на с. С., общ. Д. С
влязлото в сила на 29.04.2003 г. решение по извършването на делбата по гр. дело
№620/1998 г. по описа на ДРС (на лист 8-**/ в общ дял на наследниците на
починалия на 21.12.** г. Д. В. М. /удостоверение за наследници – л.6/, а
именно: В.Н.М., В.Д.М., М.Д.М. и В.Д.М. е поставен имот №** по плА. за
земеразделяне на землището на с. С., общ. Д. с площ от ** /десет/ декара. По
делото не се спори, че по–рано съществувалият имот №** участва с 8 декара в
сега съществуващия имот с идентификатор №**по КККР на с.С. /стар №** по
предходен план/ с обща площ от **
декара. След като продаденият от техния наследодател имот на трето лице се е
паднал в дял на неговите наследници при извършената впоследствие съдебна делба,
то съгласно чл.76 от Закона за наследството, актът му на разпореждане е
действителен; имотът се е паднал в негов (след смъртта му – на неговите
наследници) дял при делбата. Затова ищците са собственици по силата на
извършената на 11.09.** г. покупко–продажба на ** кв.м. в идеални части от
поземлен имот с идентификатор №**по КККР на с.С. /стар №** по предходен план за
земеразделяне на землището на с. С., общ. Д.ка/ с обща площ от ** кв.м. Именно
до този извод е стигнал съда с влязло в сила Решение №**4 от 27.12.2012г. по
гр. д. №4959/2011 г. по описа на ДРС.
При положителен установителен иск за собственост,
предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ищеца, като негова
е тежестта да докаже, че е собственик на остА.лите ** кв. м. в идеални части от
описания имот. В конкретния случай, ищците твърдят, че в продължение на близо 19
години /считано от 11.09.**г./ упражнявали фактическа власт върху идеалната
част от ** кв.м. от процесният имот /преди със стар №** по предходен план за земеразделяне на
землището на с. С. и след преобразуването му с идентификатор №**по КККР на с.С.
/, вследствие на което същите са придобили собствеността върху процесната част
от нивата на основание давностно владение.
Придобивната давност е способ за придобиване на право
на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване
на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната
ù уредба е в глава VІІІ от ЗС, наименовА. „Придобиване и изгубване на
вещни права”, в разпоредбите на чл. 79 - 86 ЗС. Нормата на чл.79 от ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл.
79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата
на чл. 79, ал. 2 ЗС.
За да докажат направеното в исковата молба твърдение,
че са придобили имота по давност, ищците ангажираха писмени доказателства,
както и гласни такива чрез разпит на допуснатите свидетели С.М.
С. /син на М./ и И.Х. И. /без родство със страните/, които заявиха пред съда,
че от повече от ** години ищците са владели и ползвали необезпокоявано цялата
нива от 8 дка, а после след преобразуването ** дка, вкл. и идеалната част от **
от процесния имот, обработвали са го, ползвали са плодовете и добивите от него.
Свидетелите заявяват, че ищците първоначално /около 3-4 години след
придобиването му през **г. от Д. М./ сами са обработвали и ползвали имота,
/който първоначално е бил с площ от 8 дка, а понастоящем целият с площ от **
дка/, а после са отдали земята под аренда на кооперацията в с.О. имота и вземат
рента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни, преки, непосредствени и дългогодишни, а също и кореспондиращи с остА.лия
събран доказателствен материал по делото.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За да настъпи
придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната давност/ следва да са
налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79
от Закона за собствеността правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на ** години, респ. 5 години
при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност
включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението
да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението
има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване
на фактическа власт върху вещ /corpus/ -
владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна
власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху
същата вещ. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца,
но и „чрез другиго“, т.е. от друго лице, но владелецът трябва да има намерението
да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има намерение да държи
вещта не за себе си, а за владелеца. Щом като това друго лице няма намерение да
държи вещта като своя, то е просто държател. Вторият субективен признак на
владението е намерението /animus/ на
владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и
на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
С осъществяване на условията по чл.79, ал.1 ЗС
владелецът придобива в собственост владения обект и без значение за настъпване
на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава може да е била
притежание на друг правен субект, тъй като правата на последния се погасяват с
придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на придобивната
давност е от значение намерението, с която се владее вещта, а не причините,
поради които владелецът счита имота за свой. От свидетелските показания се
потвърждава недвусмислено и еднопосочно, че свидетелите са имали знанието, че земеделската
земя е на М.М. и съпругата му повече от ** години. Доказа се, че М. са своили
имота, вкл. и процесната част от него непрекъснато, явно и спокойно повече от **
години, считали са го за свой и са манифестирали това пред трети лица, никой не
им е оспорвал през годините собствеността. Свидетелят И., който е съселянин на
ищците знае, къде точно като местоположение се намира земята, знае, че тя е закупена
от Д. М. /когото лично познавал/ преди доста години, знае, че ищците и членовете
на семейството им отначало са я обработвали сами, а от няколко години я отдават
под аренда и вземат ренти.
При липса на
доказателства за проведено отчуждаване и при доказА. идентичност на имота,
следва да се приеме, че М. М. и Д.М. са придобили възмездно през **г. по време
на брака си в режим на СИО процесната земеделскща земя и не са губили правото
на собственост върху целия имот. От **г. те са го стопанисвали, постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, непрекъсвано, повече от ** години, не
са били обезпокоявани никога, без наличие на претенции от трети лица,
включително и от наследниците на продавача Д. М., така по силата на чл.79 ЗС
ищците са придобили по давност правото на собственост върху ** кв.м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор **по КККР на село С., община Д., одобрени със Заповед №
РД-18-197/14.08.2017г. на ИД на АГКК, целият с площ ** кв.м.
В съответствие с
гореизложеното, съдът намира исковата претенция е доказА. и основателна.
С оглед изхода на делото, на
ищците са дължими съдебните разноски, извършени от тях по делото на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в размер на общо 950.00 лева, от които: 50.00 лева за държавна
такса /л.40/, 600 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие /л.18/
и 300.00 лв. – внесен депозит за назначаване на особен представител на
ответника В. М. /л.68/.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на отвениците В.Н.М., ЕГН **********,***,
В.Д.М., ЕГН **********,***, М.Д.М., ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,***, че правото на собственост върху ** кв.м. в идеални части от поземлен
имот с идентификатор **по КККР на село С., община Д.ка, одобрени със Заповед № РД-18-197/14.08.2017г. на ИД на
АГКК, целият имот с площ ** кв.м., с начин на трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване – нива, ** категория при
неполивни условия, /с номер по предходен план №**/, при съседи на имота: **, **,
** и **, принадлежи на ищците М. С. М., ЕГН **********,***
и Д.И.М., ЕГН **********,*** на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА В.Н.М., ЕГН **********,***, В.Д.М., ЕГН **********,***, М.Д.М.,
ЕГН **********,*** и В.Д.М., ЕГН **********,***, да заплатят на М. С. М.,
ЕГН **********,*** и Д.И.М., ЕГН **********,***,
сумата от 950.00 лева (деветстотин и
петдесет лева), представляваща заплатените съдебни разноски в производството,
от които: 50.00 лв. – държавна такса, 600.00 лв. – адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие и 300.00 лв. – внесен депозит за
назначаване на особен представител на ответника В. М..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд град Д..
Районен съдия: