Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064
гр.Пловдив, 21.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести юни, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2089/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-001047 от 14.02.2020г., издадено от
Д. Г. В.,
на длъжност *** на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П.Г.В., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на
чл.103 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че жалбоподателят е наказан без вина.
Жалбоподателят В. се явява пред съда и поддържа жалбата си, като посочва, че
посочения адрес не отговоря на мястото на нарушението, като номер 2 е
непосредствено след главната къща в дясно, от там не може да го види, това е
направено целенасочено от полицая. Още посочва, че не е провокирал полицая, не
е бягал, спрял е където е могъл, подал е мигач, всичко е започнало от това, че
не му светят светлините.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив не
изпраща представител, в писмено становище сочи, че не са на лице съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя,
фактическата обстановка е изяснена, както и административното нарушение,
обстоятелствата и мястото на извършването му, като наказващият орган е дал
пълни и точно описание на последните. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 17.03.2020г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив на 17.03.2020г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.01.2020г., около 16:00 часа, в с.Първенец, на ул.„25-Април“ до №
2, свидетелят П.Й.Д., в качеството му на *** при ОД МВР – Пловдив, осъществявал
дейност по контрол на движението, когато забелязал движещо се по същата улица
МПС – лек автомобил „АЛФА РОМЕО 147 1.9 ЖТД“ с рег.№ ***. Свидетелят Д. излязъл
по средата на пътното платно и подал сигнал за спиране със стоп палка тип МВР, както
и подал знак с ръка, като указал на водача на гореописаното МПС да спре.
Въпреки това същият водач не спрял, а завил в първата пресечка в дясно, като
продължил движението си. Последното наложило да бъда догонен от свидетеля Д.
със служебния автомобил и спрян със звуков и светлинен сигнал. При проверката свидетелят Д.
установил, че водач на МПС с рег.№ *** бил жалбоподателят П.Г.В..
С оглед на горното, на място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков № 347529/20.01.2020г.
срещу П.Г.В. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Последният АУАН бил съставен в
присъствието и пописан от В., който отразил като възражение, че полицая не бил
в неговата посока. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел П.Й.Д., който си спомня случая, описват движението
на горепосоченото МПС, начина на подаване на сигнала и факта, че водачът не се
подчинил на последния, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията
на свидетеля П.Й.Д. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което приема същите
за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на
акта.
По същество горното се установява и от обясненията на самия жалбоподател
В., който на практика не отрича описаните в АУАН и наказателното постановление
обстоятелства, сигнала не бил в неговата посока.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая противното не се установява, напротив – от вече
коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната фактическа
обстановка, а твърденията на жалбоподателя се явяват изолирани и нелогични.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което П.Г.В., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от Закона за движението по
пътищата, за това, че на 20.01.2020г., около 16:00 часа, в с.Първенец, на
ул.„25-Април“ до № 2, като водач на МПС – лек автомобил „АЛФА РОМЕО 147 1.9 ЖТД“
с рег.№ ***, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, а именно –
подаден сигнал за спиране със стоп палка тип МВР, не спрял плавно на посоченото
място или в най-дясната част на платното за движение.
В този смисъл установява се несъмнено, че жалбоподателят В. е видял и не
могъл да не види подадения му сигнал от служителя на МВР, доколкото последния
бил излязъл на средата на пътното платно и подал сигнал със стоп палка и ръка.
Последното не се отрича дори и от самия жалбоподател В., който единствено
заявява, че все пак полицаят „не му бил по пътя“ и затова не спрял.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че посочения
адрес не отговоря на мястото на нарушението, като номер 2 е непосредствено след
главната къща в дясно, от там не може да го види, доколкото последното
възражение е изцяло недоказано, в полза на същото не се сочат никакви
доказателства освен простото изявление в този смисъл. Още повече остава
логически необяснимо как свидетелят Д. бил на такова място, че не можел да види
жалбоподателя, но същевременно все пак се стигнало до догонването и спирането
на В. – едно обстоятелство, което и последния не отрича.
Също неоснователно е и възражението, че жалбоподателят В. не е бягал,
спрял е където е могъл, подал е мигач и т.н., доколкото така описаните от същия
действия се отнасят до поведението на жалбоподателя след догонването му от
служителите на МВР, а не към монета на нарушението.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения,
както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата, за констатираното нарушение е предвидено административно наказание –
лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200. В случая на жалбоподателя В. е определено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно в минимален размер, а именно – 1 месец, както и
глоба в размер, малко минималния, а именно – 100 лева. В този смисъл съдът
намери, че размера на двете наказания е правилно и законосъобразно определен.
По-тежкото наказание – лишаване от право да управлява моторно превозно е в
минимален размер, над последния е единствено по-лекото такова, а именно глоба,
и то с не много. Следва да се посочи, че жалбоподателят В. има и предходни
нарушения на ЗДвП и макар последните безспорно да са от преди един
продължителен период от време, то прави впечатление, че глобите по една не
малка част от тях не са платени. Ето защо се налага заключение, че така
определените наказания съответстват както на обществената опасност на
извършеното нарушение, така и на личността на дееца.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1030-001047 от
14.02.2020г., издадено от Д. Г. В., на длъжност *** на ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на П.Г.В., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
/един/ месец, за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.