РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Плевен, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430104190 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Топлофикация“ ЕАД-Плевен
против КР. ЕНЧ. М., с правно основание на исковете чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.Твърди се, че, в която се твърди, че е собственик/ ползвател на имот,
находящ се в ***, и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода 01.11.2019г.-31.03.2021г., която не
е заплатена .Твърди се, че дължи и лихва за забава за периода 03.01.2020г.-
11.05.2021г. Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства:
ищеца е съсобственик/ ползвател- абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД,
което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с
оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
1
продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във
в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.Претендират се
направените разноски.
Ответникът е оспорил задължението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител
на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката
/ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм.
ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./,
2
съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация Плевен" ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по
делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/
сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма -
„Техем сървисис“ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
3
Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и
за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ,
клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се
прекрати топлоподаването на цялата сграда.
Видно от представени доказателства, е че потребител е била майката на
ищеца, като след нейната смърт 2016г. , ответникът е един от наследниците-
л.58-59 от 2019г.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по задачата на ищеца,
като е посочва кои са дължимите суми, които съвпадат, с тези по ИМ и се
касае за отопление -3 бр. уреди , 1бр. водомер, ТЕ от сградна инсталация,
услуга дялово разпределение.Посочва, че няма постъпило
плащане.Заключението е прието като обективно и компетентно и неоспорено
от страните.
Назначена е СТЕ, като ВЛ посочва, че сградата е топлоснабдена,
спазени са правилата за дялове разпределение, съобразно Закона за
енергетиката и Наредба за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение.Правилно е изчислен обема в имота.
С оглед направеното възражение, че неправилно е изчислявана
топлоенергия за неосигурен достъп , тъй като имота е бил необитаем, за което
са уведомени и домоуправителя и инкасатора, са събрани писмени и гласни
доказателства.Установено е, че лицето не живее в страната от дълги години и
след завръщането си в страната и след като се е запознал с начисленията, е
подал молба за сваляне на радиаторите и преизчисление на дължимите суми,
за което е съставен протокол от 10.05.2021г.В същия не са посочени данните
на свалените топломери, тъй като ВЛ изрично е посочило ,че е следвало поне
за последния отоплителен сезон да се видят и отбележат.
4
Свидетелят Емил Маринов заявява, че познава ответника от дълги
години, поддържа връзка с него по телефона и същият живее в друга държава
отдавна, като имота не се ползва от никого.Заявява, че е присъствал при
демонтажа на радиаторите и е попитал служителите на „Техем
сървисис“ЕООД, защо не пишат показатели, същите са отговорил, че няма
какво да пишат, тъй като няма данни, няма разход.Посочва, че уредите са ги
унищожили от фирмата.Посочва, че са ходили до топлинен счетоводител да
обяснят защо е начислена голяма сума, тъй като не е имало потребление и са
казали, че данните са унищожени и не може да им отговорят. Свидетелката
*** , която е съседка заявява, че , след смъртта на майката 2016г., никой не е
живял в апартамента и че ответника е станал собственик на целия апартамент
през 2019г., когато е изкупил дела на брат си.Посочва, че е уведомен
отчетника през 2018г. и 2019г., че в имота не живее никой.Заявява, че откакто
са на дистанционно отчитане от 2018г. не е виждала отчетника.ВЛ посочва,
че до есента на 2019г.е е отчитано за ТЕ и отопление без ИРУ.видно от
доказателствата от третото- лице –л.113, че е записано за м.11.2020г. нула
показания, а за декември 2020г., че никой не живее.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че не извършено правилно
отчитането, тъй като и ЕС и топлинния счетоводител са уведомени преди
периода, че никой не живее в имота и е необитаем и не е имало обективна
възможност да се осигури достъп, т. е. не е било по вина на ответника, който е
живеел далече и предвид пандемията не е могъл да се прибере.Отделно при
сваляне на радиаторите не са отбелязани показател,тъй като не е имало
ползване, за което има достатъчно доказателства.При това положение ,
предвид и закона , и посоченото от ответника, се дължи сама за отопление без
ИРУ-175,087лв. за щранг- лирата, за ТЕ -88,33лв. и за услуга дялово
разпределение 47,97лв., а за отопление с ИРУ- 1270,57лв. не следва да се
присъжда.Съдът счита, че следва да се отхвърли и иска за лихвата за забава,
тъй като няма експертиза в тази насока, предвид по – сложното изчислени, с
натрупване, което следва да се извърши от ВЛ, а това само би усложнило и
натоварило страните допълнително.
При това положение, съдът приема, че ответникът е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по настоящето дело, които следва да
5
заплатят на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. Предвид представените списъци, уважената част от иска,
следва ищецът да заплати на ответника сумата 595,36лв., разноски по
компенсация.В случая не следва да се редуцира адвокатското
възнаграждение, тъй като са предявени два иска, като за всеки
възнаграждението по Наредба№182004г. е по 300лв., имало е и няколко
заседания, тъй като са били назначавани експертизи и изисквани
доказателства от трето лице, т.е. дори и да не имало правна, то е имало
фактическа сложност с оглед изясняване на обективната истина.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл.79 от ЗЗД КР. ЕНЧ. М., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със
седалище и адрес на управление *** , следните суми: сумата от 311,38лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.11.2019г. до 31.03.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -
28.06.2021г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до претендираните 1546,57лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.86 от ЗЗД иск от
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на
управление *** против КР. ЕНЧ. М., ЕГН**********, с който се претендира
сумата 97,04лв. лихва за забава за периода 03.01.2020г.-11.05.2021г., като
6
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на КР. ЕНЧ. М., ЕГН**********, направени деловодни разноски, по
настоящето дело, в размер на 595,36лв., по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7