РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Враца,14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 19.09.2019г.,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело №45 по описа
на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.
чл.215 ал.1 от Закона за устройство на
територията.
Образувано е по жалба на Ц.Х.П. *** против ЗАПОВЕД №2139/18.12.2018г. на КМЕТА на ОБЩИНА ВРАЦА, с която на
основание чл.225а ал.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж
“ Стопанска постройка“ , находящ се в * по плана на с.П. общ В., с извършител жалбодателят.
В жалбата се твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, без да са посочени конкретни
нарушения, но от съдържанието й може да се направи извода, че се заявява нарушаване
на материалния закон. Сочи се, че фактическата обстановка е останала
неизяснена, тъй като неправилно е посочено, че
постройката се намира на по-малко от два метра от уличната регулация,
тъй като разстоянието е около десет метра. Смята също, че обектът отговаря на
изискванията на чл.42 ал.2 от ЗУТ, поради което не е незаконен.
Прави искане за отмяна на
оспорената заповед заедно с всички произтичащи от това законни последици.
Ответникът по жалбата Кмет на Община
Враца не е изразил становище.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят
е собственик на поземлен имот, представляващ
* по плана на с.П.общ.В. заедно с построените в него
сгради, легитимиращ се като собственик с н.а. №* н.д. №*.
Служители от администрацията на ответника са извършили проверка на 02.08.2018г.,
като са съставили Констативен акт №11 от
същата дата, в който е направено подробно описание на постройката и нейното местоположение
и Констативен акт №11А, в който е установено, че строежът не отговаря на предвижданията на регулационния и
застроителен план на селото. Неразделна част от двата констативни акта е снимков
материал на обекта. Констативните актове са връчени на жалбодателя с писмо
рег.№2400-1296/2/ от 03.08.2018г. на 09.08.2018г., видно от представеното по
делото известие за доставяне. Против тях не са постъпвали възражения, видно от
съставения Констативен протокол от 17.08.2018г. Приемайки констатациите в
представените по делото констативни актове, ответникът е издал оспорената заповед, с която е разпоредил
премахването на строежа като незаконен. В заповедта
е посочено, че подлежащият на премахване строеж попада
под правната квалификация на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ – изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без
одобрени инвестиционни книжа или
без разрешение за строеж. В
заповедта е посочено, че строежът е извършен през 1971г. , прието съобразно подписаната от жалбодателя
декларация по §184 ал.8 от ЗУТ с дата 02.08.2018г.
По делото е допусната и изслушана
съдебно- техническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесният обект представлява строеж
по смисъла на §5 т.38 от ЗУТ, който е от шеста категория. Вещото лице сочи, че постройката не отговаря на техническите изисквания както към момента, в
който се сочи, че е построена, при действието на ЗПИНМ и СПНИНМ , така и към датата на издаване на заповедта за
премахването й,при действието на ЗУТ. Не се спори, че се касае до второстепенна
постройка за домуване на животни, в режим на свободно застрояване,
състояща се от масивна и паянтова част. Вещото лице установява, че постройката
се намира на около 3.00м от основната
сграда в паянтовата си част и на около 6.30м в масивната си част, на около 3.00
и повече метра от страничните регулационни линии със съседните имоти и на около
3.30м. от уличната регулационна линия. При така констатираното местоположение
на строежа, същият нарушава разпоредбата
на чл.62 от СПНИНМ, според която второстепенните селскостопански постройки
следва да се намират на отстояние най-малко
6.00м зад жилищната сграда, а когато служат за отглеждане на животни,
това разстояние трябва да бъде най-малко 8.00м от жилищната сграда в самия
парцел и от жилищните сгради в съседните парцели. От заключението се установява
също, че постройката е разположена
между сградата на основното застрояване
и уличната регулационна линия, при което не са изпълнени условията на чл.42
ал.2 от ЗУТ. Постройката не е нанесена в застроителния и регулационен план на
с.П. общ.В., одобрен със Заповед №842/16.11.1981г.Не е провеждана процедура по
узаконяване на строежа.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок ,
против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК,
подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. По силата на разпоредбата на
чл.168 ал.2 от АПК съдът е задължен да извърши проверка на оспорения
административен акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК, включително
и относно нищожност на същия. Заповедта
е издадена от Зам.Кмета
на Община Враца, и.ф. Кмет на Община Враца съгласно Заповед №2116/17.12.2018г.,
съобразно правомощията по чл.225а ал.1 от ЗУТ, предоставени му с изменението, направено в ДВ бр.82/2012г., в
сила от 26.11.2012г. Произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и
териториална компетентност, спазена е изискуемата писмена форма, поради което
същият е валиден. Преди издаване на заповедта са извършени действията,
предвидени в чл.225а от ЗУТ, поради което не е допуснато и нарушение на процедурата за установяване на незаконно
строителство. Правилно е приложен и материалният закон, което прави оспорения
административен акт законосъобразен. Безспорно се касае до незаконен строеж, изграден, без да
бъдат издадени съответните строителни
книжа – разрешение за строеж и останалите съпътстващи го документи. Същият не е
отразен в действащия подробен
устройствен план на селото, който представлява план за регулация и план за застрояване, като съществуваща сграда,
нито е предвидено изграждането на такава. За него не е приложима и хипотезата
на §16 от ЗИДЗУТ, тъй като не отговаря на правилата и нормите за
строителство нито към момента на изграждането
му, нито към момента на издаване на заповедта, поради което не може да се приеме
за търпим. Не е провеждана и процедура по узаконяването му. Адресатът на
заповедта е определен правилно, като собственик, респективно извършител на незаконния строеж.
При така изложените
съображения съдът намира, че жалбата
следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Х.П. *** против ЗАПОВЕД №2139/18.12.2018г. на ЗАМ.КМЕТА
/и.ф. на кмет по заповед за заместване/ на ОБЩИНА ВРАЦА , с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ „Стопанска постройка“, находящ се в * по
плана на с.П. общ.В. , с извършител Ц.Х.П..
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: