РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1354 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.242 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда, както и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на П.Д.Д. с ЕГН **********
***, чрез процесуалния представител адвокат К.Д. с адрес ***, офис 7, срещу
„ВИКИНГ СОД“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Никола
Тахтунов“ №19А, представлявано от управителя ****, за заплащането на следните
суми: 1) 674.22 лева, представляваща сбор от неплатените остатъци от нетни трудови
възнаграждения по чл.242 от Кодекса на труда (в това число в размер на 198.03
лева за месец януари 2020 г. и в размер на 476.19 лева за месец февруари 2020
г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба (26.06.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 90.09 лева, представляваща
дължимо обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (26.06.2020 г.) до окончателното плащане. 3) 21.55
лева, представляваща обезщетение за забава по чл.86 от Закона за задълженията и
договорите при изплащането на главните задължения (в това число 6.77 лева върху
сумата от 198.03 лева за периода от 25.02.2020 г. до 26.06.2020 г.; 12.43 лева
върху сумата от 476.19 лева за периода от 25.03.2020 г. до 26.06.2020 г. и 2.35
лева върху сумата от 90.09 лева за периода от 25.03.2020 г. до 26.06.2020 г.), както
и за направените по делото разноски. Ищецът сочи, че е бил назначен на
длъжността „пазач“ в ответното дружество на 13.01.2020 г. с дата на постъпване
на работа 14.01.2020 г. и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610
лева; трудовият договор е бил прекратен на 01.03.2020 г. по взаимно съгласие на
страните; на 28.05.2020 г. е получил с пощенски запис от ответното дружество
сумата от 105 лева, като останалите части от трудовите възнаграждения и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск са останали неполучени; върху
неплатените в срок суми работодателят дължи и обезщетения за забава; въпреки
многократните разговори ответното дружество е отказало да заплати процесните
суми на ищеца, което е наложило подаването на исковата молба; настоява за
уважаването на исковете и присъждането на сторените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който
се сочи, че предявените искове са допустими, но неоснователни; не оспорва
съществуването на трудово правоотношение с ищеца през периода от 14.01.2020 г.
до 01.03.2020 г.; П.Д.Д. е получил трудовото си възнаграждение съгласно
разчетно – платежната ведомост за месец януари 2020 г., подписана лично от него,
а дължимото трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г. му е изплатено
поради въведеното извънредно положение с разходен касов ордер от 06.04.2020 г. в
размер на 500 лева; сумата от 103 лева е изплатена на ищеца с пощенски запис,
който не се оспорва от него; с тези плащания изцяло са погасени задълженията на
ответното дружество, поради което предявените искове са неоснователни и трябва
да бъдат отхвърлени.
Ищецът чрез своя процесуален представител в
последното съдебно заседание е заявил, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
Ответното
дружество чрез своя процесуален представител в последното заседание е посочило,
че от събраните доказателства се установява недоказаността и необосноваността
на предявените искове; настоява за тяхното отхвърляне и присъждането на
сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове са процесуално допустими.
Разгледани
по същество, исковете по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите са частично основателни, а искът по чл.242 от Кодекса
на труда е неоснователен.
Безспорно установено по делото е обстоятелството,
че през процесния период между 14.01.2020 г. и 01.03.2020 г. ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество. От изготвената и приета съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че за месец януари 2020 година дължимото
на ищеца нетно трудово възнаграждение е било в размер на 334.37 лева и то му е
изплатено съгласно разчетно – платежната ведомост за същия месец, в който има
положен подпис на П.Д.Д.. Положеният подпис е бил оспорен, но заключението на
вещото лице по допуснатите първоначална и допълнителна съдебно - почеркови експертизи е категорично, че той
действително е изпълнен от ищеца. Според вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза за месец февруари 2020 година дължимото на работника нетно трудово
възнаграждение е било в размер на 522.76 лева, а дължимото обезщетение по
чл.224 ал.1 от Кодекса на труда е било в размер на 81.08 лева; от тези суми са
изплатени с разходен касов ордер от 06.04.2020 г. 500 лева с посочено основание
„заплата“, както и с пощенски запис на 13.05.2020 г. 103 лева с посочено
основание „доплащане остатък от заплата за месец февруари 2020 г.“; с оглед на
тези обстоятелства е останал единствено неплатен остатък в размер на 0.84 лева
неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда. Получаването чрез
пощенски запис на сумата от 103 лева (погрешно посочена в исковата молба като
105 лева) не се оспорва от ищеца, а положеният подпис в разходния касов ордер
от 06.04.2020 г. е бил оспорен, но заключението на вещото лице по допуснатите
първоначална и допълнителна съдебно - почеркови експертизи е категорично, че
той действително е изпълнен от П.Д.Д.. Затова предявеният иск по чл.242 от
Кодекса на труда е изцяло неоснователен, а искът по чл.224 ал.1 от Кодекса на
труда трябва да бъде уважен за сумата от 0.84 лева и отхвърлен за разликата от
0.84 лева до първоначално предявения размер от 90.09 лева. В трудовия договор между
страните е било уговорено заплащането на дължимите от работодателя суми да бъде
извършвано до 24-то число на следващия месец; вещото лице е изчислило, че
дължимото обезщетение по чл.86 от Закона за задълженията и договорите е в
размер на 3.12 лева (в това число 1.98 лева, изчислени върху дължимото нетно
трудово възнаграждение за месец февруари 2020 година за периода от датата на
неговата изискуемост до реалното му заплащане; 1.14 лева, изчислени върху
дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за периода от датата
на неговата изискуемост до реалното заплащане за заплатената част и до
подаването на исковата молба за незаплатената част), поради което искът следва
да бъде уважен за сумата от 3.12 лева и отхвърлен за разликата от 3.12 лева до
първоначално предявения размер от 21.55 лева.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете, т.е. в размер на 1.51 лева (от 300
лева заплатено адвокатско възнаграждение). На ответника трябва да бъдат
присъдени направените разноски в съответствие с представения списък съразмерно
на отхвърлената част от исковете, т.е. в размер на 298.49 лева (от 300 лева
заплатено адвокатско възнаграждение). На основание на чл.78 ал.6 във връзка с
чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК „ВИКИНГ СОД“ЕООД - гр. Добрич трябва
да бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 0.76 лева, както и дължимите разноски
за изготвянето на първоначалната и допълнителната съдебно – почеркови
експертизи съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1.51 лева.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
СОД“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Никола
Тахтунов“ №19А, представлявано от управителя ***, да заплати на П.Д.Д. с ЕГН **********
*** следните суми: 1) 1.51 лева (един лев и петдесет и една стотинки), представляваща направените разноски по гр. дело №1354/2020 г. по
описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете. 2) 0.84
лева (осемдесет и четири стотинки), представляваща неизплатен остатък от
дължимо обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (26.06.2020 г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 0.84 лева до първоначално предявения размер от 90.09 лева.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ СОД“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул.“Никола Тахтунов“ №19А, представлявано от управителя ***,
да заплати на П.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 3.12 лева (три лева и
дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава по чл.86 от Закона
за задълженията и договорите при изплащането на главните задължения (в това
число 1.98 лева, изчислени върху дължимото нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2020 година за периода от датата на неговата изискуемост до
реалното му заплащане; 1.14 лева, изчислени върху дължимото обезщетение по
чл.224 ал.1 от Кодекса на труда за периода от датата на неговата изискуемост до
реалното заплащане за заплатената част и до подаването на исковата молба за
незаплатената част), като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 3.12 лева до
първоначално предявения размер от 21.55 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Д.Д. с ЕГН ********** ***
срещу „ВИКИНГ СОД“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул.“Никола Тахтунов“ №19А, представлявано от управителя ****, иск за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 674.22 лева (шестстотин
седемдесет и четири лева и двадесет и две стотинки), представляваща сбор от
неплатените остатъци от нетни трудови възнаграждения по чл.242 от Кодекса на
труда (в това число в размер на 198.03 лева за месец януари 2020 г. и в размер
на 476.19 лева за месец февруари 2020 г.), заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на исковата молба (26.06.2020 г.) до окончателното
плащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за
присъденото трудово обезщетение.
ОСЪЖДА
П.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на
„ВИКИНГ
СОД“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Никола
Тахтунов“ №19А, представлявано от управителя ***, сумата от 298.49 лева (двеста
деветдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща направените
разноски по гр. дело №1354/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
СОД“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Никола
Тахтунов“ №19А, представлявано от управителя ***, да заплати по сметка на ДРС дължимата
държавна такса по гр. дело №1354/2020 г. по описа на същия съд съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 0.76 лева (седемдесет и шест стотинки),
както и дължимите разноски за изготвянето на първоначалната и допълнителната
съдебно – почеркови експертизи съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 1.51 лева (един лев и петдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: