Решение по дело №4831/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 305
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Христинка Колева
Дело: 20211100604831
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христинка Колева
Членове:Мина Мумджиева

Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100604831 по описа за 2021 година
СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Колева ВНЧД № 4831/2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:

С присъда от 21.06.2021г., постановена по НЧХД № 15 279/2020г. по описа на СРС,
НО, 131- ви състав съдът е признал подсъдимия Й. Я.И. за невиновен в това, че на
09.10.2020г. във Възражение срещу заповед за изпълнение, издадена по заявление на Л.
Л.Т., подадено на основание чл.414 ГПК по гр.д.№ 27031/2020г. по описа на СРС е приписал
на Л.Т. извършване на престъпление с думите: „Този човек ме рекетира за нещо, което не е
извършил. Тези пари ги иска за рушвет, по негови думи на някакъв следовател“, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.147,
ал.1 от НК.
Съдът е осъдил Л. Л.Т. да заплати на Й. Я.И. направените по делото разноски в
размер на 1 400,00 лева.
Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от
частния тъжител Л. Л.Т., в която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна и
неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа
се, че съдът е следвало да възобнови съдебното следствие и да назначи съдебно- графическа
1
експертиза на ръкописно изписаното във възражението и на подписа. Моли съдът да
допусне графическа експертиза и вещото лице да отговори дали положеният върху
възражението подпис изхожда от подсъдимия Й. Я.И. и дали ръкописно изписаният върху
същото възражение текст е написан от Й. Я.И.. Моли присъдата да бъде отменена и съдът да
постанови нова, с която да признае подсъдимия Й. Я.И. за виновен по повдигнатото му с
тъжбата обвинение, а алтернативно- да върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния тъжител
адв.Х. Д. пледира, че съгласно заключението на съдебно- графическата експертиза
ръкописното вписване и подписа изхождат от подсъдимия. Твърди, че адвокат Т. е узнал за
постановяването на представеното днес съдебно решение, с което съдът е признал за
установено по предявения от тъжителя Т. срещу подсъдимия установителен иск, че Й.И.
дължи на Л.Т. сумата от 1 500,00 лева с ДДС представляваща неплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва. Поддържа, че в
мотивите на това решение са обсъдени и показанията на свидетеля И.М.С., който е свидетел
и по настоящото наказателно производство и съдът е заключил следното: „В същото време
не се доказа и твърдяния факт на предаване в брой на сумата от 3 000,00 лева, доколкото за
него свидетелстват единствено показанията на свидетеля И.С., който обаче не е възприел
непосредствено обстоятелствата, за които разказва, предвид това, че не е придружил Й.И. до
кантората на адвокат Л.Т., а е останал да го изчака в колата.
Повереникът поддържа, че подсъдимият не е депозирал някакъв сигнал пред
компетентните органи, а в случая е целял засягането на честта и достойнството на тъжителя.
Твърди, че подсъдимият е съзнавал позорния характер на разгласяваните обстоятелства и
неистинността им и е искал да разгласи твърденията си. Счита, че твърденията за
осъществен от Л.Т. по отношение на подсъдимия рекет и искане от страна на тъжителя на
рушвет за някакъв следовател изложени във възражението са клеветнически и целта е била
именно да оклевети Л.Т., а не както твърди първоинстанционния съд да опише факти от
действителните отношения между страните. Моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, а алтернативно- да върне делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Защитата на подсъдимия Й.И., адв.Н.С. моли съдът да потвърди оправдателната
присъда, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Поддържа, че в
хода на процеса не са установени нови факти и обстоятелства от значение за делото, които
да не са били разгледани от първоинстанционния съд, че подсъдимият е автор на
инкриминираните изявления, но независимо от това го е оправдал. Счита, че в случая няма
узнаване от страна друго лице на позорно обстоятелство или приписване на престъпление
по отношение на тъжителя Л.Т. и не е осъществен един от елементите на фактическия
състав на престъплението, а именно разгласяване. Поддържа, че няма никакво
доказателство, че служителят на съда пред който е подадено възражението е прочел
2
ръкописния текст, тъй като същият имал единствено задължение да заведе възражението в
деловодната система на съда, нито че съдията, който е докладвал постъпилото възражение е
прочел ръкописния текст и е свързал инкриминираните изрази с тъжителя, тъй като в
процедурата по чл. 410 и сл. от ГПК прави проверка само дали възражението е подадено в
срок, а не го разглежда по същество.
Защитата пледира, че посочените в тъжбата изявления не представляват твърдения за
позорно обстоятелство по отношение на тъжителя или приписване на извършвано от него
престъпление, тъй като изразът: „Рекетиран е за неща, които не е свършил“ не е
юридически, употребен е от лице без юридическо образование и в никакъв случай от този
израз не може да се направи извод, че автора е имал предвид, че е осъществен фактическия
състав на престъплението изнудване.
Поддържа, че при анализ на израза „тези пари ги иска за рушвет по неговите думи за
някакъв следовател“ става дума за бъдещо и предполагаемо събитие, а не за извършено
престъпление. Защитата пледира, че престъплението клевета може да бъде осъществено
единствено ако се твърди, че вече са осъществени позорящите обстоятелства или
приписваното престъпление е извършено, а предположението, че някой иска да извърши
престъпление не представлява само по себе си клевета.
Моли първоинстанционнатаия съд присъда да потвърдите постановената от с която
подсъдимия Й.И. е признат за невинен, както и да му присъдите сторените разноски пред
настоящата инстанция, за което представям договор за правна помощ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като
съобрази доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и сам
служебно провери атакувания съдебен акт намира за установено следното:
От фактическа страна СРС е приел, че частният тъжител Л.Т. упражнявал адвокатска
професия, като в тази връзка оказвал правна защита и съдействие и на подсъдимия Й.И.,
съгласно Договор № 486876/07.12.2015г. Поради неуредени плащания между двамата, на
25.06.2020г., частния тъжител на основание чл.410 ГПК подал в Софийски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 500,00 лева, срещу
подсъдимия Й.И.. Заявлението било прието с вх. № 3031123, и въз основа на същото било
образувано гр.д. № 27031/2020г. по описа на СРС, ГО, в рамките на което била издадена
Заповед за изпълнение срещу Й. Я.И.. На 08.10.2020г. заповедта била връчена на
подсъдимия Й.И. лично, който от своя страна на 09.10.2020г. депозирал в СРС, ГО,
възражение вх. № 23057347, в което бил вписан следния текст: "Нямам никакви задължения
към този човек, рекетира ме за неща, които не е свършил. Тези пари ги иска за рушвет по
негови думи на някакъв следовател. Л.Т. ми дължи пари, а не аз на него."
Възражението било връчено на заявителя- частния тъжител Л.Т. на 28.10.2020г.,
когато в присъствието на свидетеля И.М., той възприел неговото съдържание.
Във въззивното производство е допусната и приета графическа експертиза, съгласно
чието заключение ръкописните вписвания и подписът след: „С уважение“ във възражение с
вх. Рег.№ 23057347/09.10.2020г. на СРС, са изпълнени от подсъдимия Й. Я.И., от чието име
изхождат.
Фактическите констатации са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства: показанията на свидетелите И.М. и И.С., заявление за издаване на
заповед за изпълнение вх. № 3031123/25.06.2020г. по описа на СРС, договор за правна
3
защита и съдействие № 486876 от 07.12.2015г., възражение вх. № 23057347/09.10.2020г.,
заповед за изпълнение на парично задължение от 09.07.2020г. съобщение ИН 1122550,
разпореждане от по гр.д. № 27031/2020г., съобщение ИН 21146113, разпечатки от
електронни страници,както и събраните по делото доказателства, съдържащи се в кориците
на делото.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Й. Я.И., съдът е приел
за установено, че същият не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел,
че не се установява, подсъдимият Й.И. да е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е обвинен, а именно клевета чрез приписване на
престъпление.
Изпълнителното деяние на престъплението „клевета“ се изразява в разгласяване на
инкриминирани обстоятелства, което да стане публично- пред повече хора или на място, или
по начин, които позволяват обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора. Клеветата е
престъпление, при което деецът довежда до знанието на поне едно трето лице извън себе си
обстоятелства, които са позорни за другиго. За обективната съставомерност на деянието е
необходимо разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на
този, за когото се отнасят, както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната
практика трайно приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за
съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала
поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото.
Приписването на неизвършено престъпление е частен случай на разгласяване на неистински
позорни обстоятелства, като за да е налице приписване на престъпление същото следва да
бъде достатъчно конкретизирано. Обосновано съдът е приел, че инкриминираните
твърдения направени в рамките на гражданско съдопроизводство, при упражняване на
правото на възражение по чл.414 ГПК, са изложени с цел оспорване на паричното вземане,
като същите са пряко свързани с липсата на основание за изплащане на сумата, а не са
направени с цел засягане доброто име на частния тъжител Л.Т.. В случая инкриминирания
документ е насочен към съда и чрез депозирането му, подсъдимият преследва не уронване
на достойнството, престижа и доброто име на частния тъжител, а допустима от закона цел-
да оспори вземането. Упражняването на процесуалното право на възражение не следва да
става основание за ангажиране на наказателна отговорност на лицето, макар и да съдържа
неблагоприятни за заявителя обстоятелства, но доколкото същите не са произволни
твърдения срещу доброто име и честта на лицето, а са пряко свързани с липсата на
основание за заплащане на претендираната сума, то законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че направените изявления -„Този човек ме рекетира за нещо, което не е
свършил. Тези пари ги иска за рушвет, по негови думи на някакъв следовател”, не са
насочени към оклеветяване на тъжителя, чрез разгласяване на неистини относно същия, а са
осъществени в рамките на упражняване на процесуална възможност за оспорване на
претенция за парично вземане. Обосновано съдът е приел, че целта на подсъдимия е била да
опише факти от действителните отношения между страните по договора за правна защита и
съдействие, а не да разгласява позорни обстоятелства за частния тъжител.
Във въззивното производство по искане на частния тъжител е допусната и приета
графическа експертиза и съдът е изплатил на вещото лице възнаграждение в размер на
350,00 лева, поради което частния тъжител следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС изплатената бюджета на съда сума.
При цялостната извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК служебна проверка
на правилността на определението въззивният съд не констатира съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат
отменяне или изменяне на атакуваното определение.
4
Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.06.2021г., постановена по НЧХД № 15 279/2020г.
по описа на СРС, НО, 131-ви състав.
ОСЪЖДА Л. Л.Т. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 350,00
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5