№701 /21.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІI – касационен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.н.а.х. дело № 664 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на „Петрол“ АД, гр. Ловеч против решение № 54/20.03.2020 г.,
постановено по н.а.х. дело № 60/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 13-001778 от
08.01.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик,
с което на касатора, на осн. чл.
416, ал.5 КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лв. за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е
изпълнил задължително за изпълнение предписание по т. 40 от Протокол № ФАПР
1912001/02.05.2019г.,със срок на изпълнение 30.05.2019г., а именно да гарантира
изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение за м. март 2019г. Стойчо Иванов
Кривулев
и не по-малко от минималната работна заплата за страната, съгл. чл. 245, ал. 1
от кодекса на труда-нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да
бъде отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора,
редовно призован, се представляа от адв. В., която релевира допълнителни доводи
за незаконосъобразност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – ДИТ
гр. Пазарджик не изпраща представител. В писмено становище изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр.
Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 13-001778 от 08.01.2020г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на касатора,
на осн. чл. 416, ал.5 КТ, във вр.
чл. 415, ал. 1 КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ не е изпълнил задължително за изпълнение предписание по т. 40 от
Протокол № ФАПР 1912001/02.05.2019г.,със срок на изпълнение 30.05.2019г., а
именно да гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто
от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. Стойчо Иванов Кривулев и не по-малко от минималната работна
заплата за страната, съгл. чл. 245, ал. 1 от кодекса на труда-нарушение на чл.
415, ал. 1 КТ.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел следната фактическата
обстановка:
По повод на постъпил сигнал в ДИТ –
Пазарджик за неизплатени трудови възнаграждения на служители в Бензиностанция
Петрол-5211, в гр. Велинград, стопанисвана от „Петрол“ АД, служителите главен
инспектор Ф.А. и старши инспектор Г.М., на 10.04.2019г. извършили проверка в обекта на контрол. При проверката констатирали, че след извършена вътрешноведомствена ревизия в
бензиностанцията и установени липси в размер на 11 415, 79 лв., от страна на работодателя били извършени
удръжки от трудовите възнаграждения за
месеците февруари и март на редица служители, между които и Стойчо Иванов Кривулев. В резултат на извършените удръжки и формираната нулева
разлика, на служителите не били изплащани трудови възнаграждения за месеците
февруари и март 2019г. От работодателя били изискани необходимите документи за
извършване на проверка за правомерността на извършените удръжки от
заплатите. След проучване и запознаване
с представените от „Петрол“ АД документи, са издадени задължителни предписания
по чл. 404, ал. 1 КТ, обективирани в
Протокол ФАРП № 1912001/02.05.2019г., сред които с т. 40 работодателят е
задължен да гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на
сто от брутното трудово възнаграждение за м. март 2019г. на Стойчо Иванов Кривулев и не по-малко от минималната
работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ, със срок на изпълнение
30.05.2019г.
Протоколът с предписания бил връчен
на работодателя по пощата на 03.05.2019г.
На 31.05.2019г. в „ Инспекцията
по труда“ е получено Уведомление от
„Петрол“ АД, в което е изложено становище, че считат предписанието по т. 40 от
Протокола за изпълнено, предвид че размерът на дължимата сума на работника за
трудово възнаграждение се формира на база извършените изчисления за
отработените дни /основно трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения/
след направените от работодателя удръжки, включително и със съгласието на
работника, а в случая работниците доброволно са се съгласили от заплатите им да
се удържа сума за възстановяване на причинените на работодателя вреди, поради
което за съответните месеци трудово възнаграждение не се дължи.
След запознаване
със становището и приложените към него документи,служителите на ДИТ- Пазарджик приели, че дадените с Протокол ФАРП №
1912001/02.05.2019г. задължителни
предписания към работодателя не се изпълнени и на „Петрол „ АД бил съставен АУАН № 13-001778, за това, че дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 ДР на
КТ, не е изпълнил дадено задължително за изпълнени предписание по т. 40 от Протокол
№ ФАРП 1912001/02.05.2019г., а именно: „Работодателят да гарантира изплащането
на трудовото възнаграждение в размер на
60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март на Стойчо Иванов Кривулев, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 КТ. За дата на извършване на нарушението, актосъставителят
е приел 31.05.2019г., когато е изтекъл срокът за изпълнение на даденото
задължителното предписание. Прието е, че деянието съставлява нарушение на чл.
415, ал. 1 КТ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
оспореното наказателно постановление.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел,
че в хода на административнонаказателното производство не допуснато съществено
процесуално нарушение накърняващо правото на защита, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП. На следващо място е приел, че е
налице извършено административно нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ, поради което
и издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Настоящата касационна инстанция намира
също така, че при издаването на АУАН и НП и при връчването им са спазени изискванията
на ЗАНН и КТ. Касационната инстанция се солидаризира с изводите на
контролирания съд, за липса на нарушение на императивните изисквания на чл. 40
ал.2 от ЗАНН. Няма спор, че покана за съставяне на АУАН е надлежно изпратена и
връчена на касатора, като неявяването на представител на датата на поканата е обусловило
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Обстоятелството, че АУАН е
съставен на следващия ден не е нарушение, тъй като с нищо не е накънило правата
и законните интереси на касатора. Нарушение би било ако нарушителя не е
поканен, АУАН е съставен преди датата, посочена в поканата за явяване, или пък
нарушиеля е представил доказателства за основателна причина, препятстваща
явяването му и АУАН е съставен без да се отложи явяването за друга дата, за да
се даде възможност на нарушителя да се защити. Нито една от тези хипотези в
случая не е налице.
По отношение на
възраженията за връчване на АУАН, касационната инстанция намира за правилни
изводите на РС, че с разпоредбата на чл. 416, ал. 3 КТ е предвиден
специален ред за връчване на АУАН, който изрично регламентира възможността за
връчване чрез изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Този ред в случая е спазен, като правилно районния съд е
приел, че доказателството, че АУАН
е надлежно връчен и че касаторът своевременно е упражнил правото си на защита,
са депозираните от последния
на 16.09.2019г. възражения срещу него. Ето защо,
законосъобразно е прието, че в производството по установяване на
нарушението, правото на защита на санкционираното
дружество
е гарантирано в необходимата степен.
По отношение на доводите за неправилно приложение на материалния закон:
Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ-
неизпълнение на задължително предписание
по 404 от КТ на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В
конкретния случай се установява, че предписанията са дадени с Протокол ФАРП № 1912001/02.05.2019г., който е бил връчен по пощата на
03.05.2019 г. на дружеството. Въпреки, че предписанията подлежат на обжалване
по реда на чл. 405 от КТ пред съответния административен съд, или по реда на
чл. 81 от АПК пред изпълнителния директор на ГИТ, липсват данни такива действия
да са предприети от страна на касатора. След като не са обжалвани тези
предписания е следвало да бъдат изпълнени от дружеството, в посочения в протокола срок, в противен случай
дружеството става субект на отговорността по чл. 415 от КТ. Вместо да изпълни
предписанията, дружеството- касатор, след срока на обжалване изпраща
уведомление, в което в т.40 по същество съобщава на контолните органи, че смята
предписанието за изпълено, тъй като не е имало основание да прави частични
плащаия на основание чл. 245 ал.1 от КТ. С други думи, дружеството- касатор с
уведомлението оспорва предписанието, нещо което е следвало да направи в срока
на обжалване, пред съответния горестоящ административен орган или съда. Дори
само на това основание, съдът следва да приеме, че е извършено нарушение по чл.
415 от КТ, без да се занимава с въпроса, дали самото предписание е
законосъобразно, освен ако не се твърди неговата нищожност /каквито доводи не
са наведени/.
Независимо от горното, споделят се и
съображенията на районния съд, за законосъобразността на предписанието по
същество. Действително, основно
задължение на работодателя по чл. 128 от КТ е заплащането на трудово
възнаграждение на работника в съответните срокове. Според разпоредбата на чл.245 КТ при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира
изплащане на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Разпоредбите, които гарантират
изплащането на трудовото възаграждение на работника/ служителя са императивни,
защото с тях се гарантира осигуряването на минимален жизнен стандарт на
икономически по- слабата страна в трудовото правоотношение. Въпреки, че КТ
позволява да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника, без
значение дали с негово съгласие или не, тези удръжки следва да бъдат съобразени
с гарантирания в чл. 245 ал.1 от КТ минимум. След като за м. март 2019 г., на
работника са направени удръжки в размер на цялото трудово възнаграждение,
очевидно, че разпоредбата на чл. 245 от КТ не е спазена от страна на
работодателя. Логична последица от неизпълнение и на даденото му в тази насока
предписание е отговорността му по чл. 415 от КТ.
Неубедителни са и доводите на
касатора за прилагане на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Тези доводи са били внимателно обсъдени и от районния съд ,
като с изложените в оспореното решение
съображения, изцяло се солидаризира и настоящия състав. От една стана,
нарушението не е отстранено веднага след установяването му, което е
задължителна предпоставка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, а от друга страна
обществените отношения, гарантиращи осигуряването на т.нар. екзистенц- минимум
на работниците и служителите, изключват всякаква маловажност в нарушенията им.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
Съобразно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на
ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален
размер.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/20.03.2020
г., постановено по н.а.х. дело № 60/2020 г. по описа на Районен съд гр.
Велинград.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ“ АД да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" Пазарджик сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2/П/