Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 20,07,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана Влахова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 5787 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Л.П.Т. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 75000,00лв. /допуснато увеличение на иска с протоколно
определение от 22,06,2020год./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 29,07,2017год. до
окончателното изплащане на вземането; 2979,00лв., обезщетение за
имуществени вреди, включващи 800,00лв. разходи за болногледач и 2179,00лв. разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, които вреди са възникнали по
повод настъпило на 29,07,2017год. пътнотранспортно произшествие.
Навеждат
се доводи, че на 29,07,2017год., около 18:38ч., в гр. София, кв. „Драгалевци“,
лек автомобил „БМВ 525Д“, управляван от А.Е.Т.,***, с посока от ул. „Крайречна“
към ул. „Боянска“ е осъществил удар с пресичащата платното за движение ищца. По
повод произшествието било образувано НАХД № 7294/2018год. по описа на СРС,
което било прекратено по желание на ищцата – частен обвинител. Вследствие на
ПТП за ищцата настъпили телесни увреждания, които довели до неимуществени вреди-
болки, страдания и битови неудобства. Понесените от нея телесни увреждания,
наложили извършване на разходи за лечение и болногледач, за които се претендира
обезщетение за имуществени вреди. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното дружество. Заявена е
извънсъдебно претенция за заплащане на обезщетение, по която е постановен отказ.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират
се разноски.
Ответникът-З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че с оглед естеството на
претърпените от ищцата телесни увреждания, претендираното обезщетение се явява
прекомерно. В тази връзка посочва, че сума от 20000,00 лв. би отговаряла на
претърпените от ищцата болки и страдания. Оспорва от ищцата да са извършвани разходи
за лечение. Релевира възражение за съпричиняване с твърдение ищцата да не е
пресичала платното за движение на обозначено за това място и дори да е
използвала такова място, то не е съблюдавала правилата по чл. 113 от ЗДвП,
поставяйки се в завишен риск спрямо нормалния. Оспорва да е осъществен деликт от водача А.Т., като поддържа да е налице случайно
събитие, за което той не следва да носи отговорност, което от своя страна
изключва и отговорността на застрахователя.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представения Констативен
протокол за ПТП № К-528 от 29,07,2017год. на СДВР се установява настъпване на
пътнотранспортно произшествие на 29,07,2017год., около 18,38 часа в гр. София,
кв. „Драгалевци“, ул. „Нарцис“, в района на № 72, с участие на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „525Д“, с рег. № ******, управляван от А.Е.Т. и пешеходец –
ищцата Л.П.Т..
За установено по делото съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност на водача А.Т., със срок на застрахователно
покритие към датата на настъпилото застрахователно събитие-определение
постановено по реда на чл. 146 от ГПК в о.с.з. от 22,06,2020год.
По делото е представен документ, неименуван „Психологическа
експертиза“, който не може да бъде ценен в настоящото производство.
По делото е представен договор за гледане от
05,08,2017год. /л. 65/, по силата на който Р.Т.В.се е задължила да поеме
гледането на ищцата, като ѝ оказва помощ при ежедневното битово обслужване
за срок от един месец. Съгласно чл. 3 от договора ищцата се е задължила да
заплати възнаграждение в размер на 800,00лв. като се сочи сумата да е заплатена
авансово при сключването на договора, като последният служи за разписка за
плащането.
Представена е фактура №216693/04,08,2017год., ведно
с касов бон за сумата от 29,00 лв., издадени от Военно медицинска академия.
Представена е фактура №20/01,04,2019год. за
предоставени услуги – психотерапевтични сесии на стойност 1900,00
лв. и психологическа експертиза на стойност 250,00 лв., ведно с касов бон за сумата
от 2150,00 лв.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява следният
механизъм на процесното ПТП: настъпило е в гр. София на ул. „Нарцис”, в
кръстовището с ул. „Проф. Боян Пенев”. Ул. „Нарцис” се състои от едно платно и
е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока
има по една пътна лента с широчини по 4,5 м. ПТП е настъпило в светлата част от
денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището не е регулирано. След
кръстовището на ул. Нарцис в посока ул. Боянска на 4,3 м е обособена пешеходна
пътека.
Процесният лек автомобил „БМВ“ се е движел по ул.
„Нарцис” в дясната пътна лента с посока от ул. Крайречна към ул. Боянско със
скорост на движение 46 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Проф. Боян
Пенев” в същото време, пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното
за движение на ул. „Нарцис”, от ляво на дясно за посоката му на движение. Пешеходката
се е движила със спокойно бягане, и е преминала от задната страна на насрещно
движещ се автобус на процесния автомобил. Без да спира, тя е навлязла върху
пътната лента, по която се е движил л.а. БМВ. Водачът е реагирал с аварийно
спиране, но въпреки това е настъпил удар с нея. Реализирало се е ПТП.
Автомобилът с предната си лява част странично е ударил пешеходката от дясната й
страна. Вследствие на удара, тя е била отхвърлена напред и в ляво от
автомобила, като се е установила на мястото, където е констатирано петното от
кръв в протокола за оглед. След удара автомобилът е продължил движението си с
аварийно спиране, като се е установил на мястото, където е бил намерен, при
огледа от компетентните органи. Скоростта на движение на лек автомобил БМВ
непосредствено преди настъпването на ПТП е била около 47 км/ч. Водачът на
процесния автомобил, движещ се със скорост 46 км/ч не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара да предотврати настъпването на ПТП за
момента, в който е имал възможност да забележи пострадалата пешеходка за първи
път върху платното за движение. Водачът на процесния автомобил е имал
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП,
ако се е движил със скорост 27,9 км/ч или по - ниска. От техническа гледна
точка, причината за настъпилото ПТП са: субективните действия на водача на
лекия автомобил БМВ със системите за управление на автомобила, който
приближавайки към спрял автобус на ГТ в насрещната му пътна лента, се е движил
със скорост, при която не е имал възможност да спре при възникналата
необходимост - наличие на пешеходец; върху платното за движение; субективните
действия на пешеходката, която е предприела пресичане на платното за движение
на ул. Нарцис на място, което не е обозначено за движение на пешеходци, като е
навлязла в опасната зона за спиране на автомобила. Посочва се, че пешеходката
не е имала видимост към процесния автомобил преди предприемане на пресичането. Преди
настъпването на ПТП, пострадалата пешеходка е имала възможност да възприеме
приближаващия я автомобил от дясната й страна, преди да навлезе върху пътната
лента, по която се е движил той. Пешеходката е имала възможност да предотврати
настъпването на удара и ПТП, като не навлиза върху пътната лента, по която се е
движил процесния автомобил. Произшествието е настъпило на разстояние от 5,5 м. от пешеходна пътека, разположена на ул. „Нарцис“.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
-гръден кош, дясна половина - серийни фрактури на 4
ребра по задна аксиларна линия, а именно, на 7-мо, 8-мо,
9-то и 10-то. Тази гръдна травма е причинила и контузия на десен бял дроб с размери 40/25 мм, както и
плеврален излив (хемоторакс) в дясно, определен на около 50-100 мл.;
-глава - мозъчно сътресение, с резултат от неврохирургичната консултация - „Без данни за общомозъчна или огнищно
неврологична симптоматика“ и разкъсно-контузна рана в лява париетална
област (отгоре и отляво на главата) с Y - образна форма и размери записани като
6-7 см.;
-дясно коляно - разкъсно-контузна рана по задно външната
част, без описани размери;
-десен глезен, десен лакът и дясна глутеална (седалищна) област - охлузвания и кръвонасядания,
без описани размери.
Ищцата е хоспитализирана в периода от (29.07 -
04.08.2017), като този срок включва и първоначалното й пребиваване в клиниката
по интензивно лечение (КАРИЛ) във ВМА. Проведени са вливания и медикаментозно
лечение за стабилизиране на общото състояние на ищцата, обработка с шев на раните на главата и
дясното коляно. Откритите десностранен плеврален
излив (50-100 мл), както и контузионната зона на
долния лоб на десния бял дроб от 40/25 мм, не са наложили оперативна
интервенция или поставяне на торакоцентеза за
евакуация на хемоторакса, поради оценката им като
„Респираторно незначими“ и не оказващи негативно влияние върху дихателния
процес. Назначени са били дихателна гимнастика и рехабилитация. По време на
престоя, както и при изписването не са били установени усложнения от понесените
травми, белият дроб е бил разгънат, не е било необходимо назначаването на
медикаментозно лечение за дома или препоръки към лекуващия лекар.
Претърпените болки от реализираните фрактури на
ребра са с висока интензивност за първите 20 дни от травмата, а когато
счупванията са серийни, на 4 съседни ребра, като при ищцата, то болката е с
много висока интензивност за този период, особено при всяко раздвижване на
тялото- кихане, кашляне, хълцане и пр. Предвид общия обем от понесени травматични увреди се
обосновава извод ищцата да е имала нужда поне в период от 1 месец от грижа при
обслужването си.
До края на втория месец от болките са с умерен характер, а интензивните се
провокират от по-резки движения на снагата. След втория месец ребрата зарастват
напълно и болките престават да са фактор в понасяните страдания. Травматични увреждания при
ищцата не са довели до трайни последици за здравословното й състояние, с
изключение в тази насока на белезите от раните по главата и дясното коляно,
които имат траен характер. В заключението се посочва, че физически към момента
ищцата е напълно възстановена.
Съдът не кредитира становището на вещото лице за
претърпяно посттравматично стресово разстройство, доколкото се базира на
документ, който не може да бъде ценен в производството, а и предвид необходимостта от заключение на вещо
лице с нужната психологическа компетентност.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Соня Димитрова Станева-Стаменова – майка на ищцата, ценени по реда на
чл. 172 от ГПК, от които се установяват
неимуществени вреди за ищцата.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля А.Е.Т. – участник в процесното ПТП. Дава показания да е възприел
ищцата, която също го видяла и изглеждала, че ще го изчака да премине, поради
което той е продължил да се движи направо.
Въпреки това тя е предприела внезапно пресичане, като се е затичала.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по
договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
От съвкупната преценка
на ангажираните по делото доказателства,
съдът приема за установено извършено
виновно, противоправно деяние от водача
на лекия автомобил А.Т., който е нарушил разпоредбите на чл.
20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е
необорена.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка от противоправното деяние, с оглед съвкупната преценка на ангажираните
по делото доказателства - СМЕ и свидетелски показания, от които се установи, че
ищцата е претърпяла множествено фрактури и охлузни
рани. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По реда на чл. 146 от ГПК, като безспорно е отделено и обстоятелството
за наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност
на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава".
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице
се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав
намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 45000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази
характера на претърпените телесни увреждания – серийни фрактури на 4 ребра,
довели до контузия на десен долен дроб, съпроводена с плеврален излив, мозъчно
сътресение и разкъсно-контузна рана на главата, с размери 6-7см.,
разкъсно-контузна рана на дясно коляно, охлузвания и кръвонасядания в областта
на десния глезен, десния лакът и дясна седалищна област, началната
хоспитализация и прекарания 6 дневен болничен престой, периодът на
възстановяване от 2 месеца, през първия месец от който ищцата е изпитвала болки
с висока интензивност, както и нуждата от постоянна и целодневна помощ във
всекидневните нужди на ищцата; осъщественото внезапно и неочаквано травматично
увреждане; продължилата два месеца и половина рехабилитация останалите белези
по главата и тялото на
пострадалата; негативните душевни преживявания във връзка с увреждането,
отличаващи се с висок интензитет, които видно от свидетелските показания,
персистират и до настоящия момент. Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период, съгласно чл. 492,
ал. 1, т. 1 от КЗ съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Претенцията за имуществени вреди:
От приложените по делото доказателства се установява за ищеца да са
реализирани имуществени вреди, представляващи разходи за лечение. На ищцата следва да се
присъди равностойността на заплатена болнична такса в размер на 29,00 лв. Видно от назначената съдебно-медицинска
експертиза, тя е имала постоянна нужда от съдействие при обслужването ѝ.
В този смисъл, разходите за болногледач в размер на 800,00 лв., съдът намира за
необходими и направени във връзка с процесното произшествие. Съдът намира за
направени в причинна връзка с произшествието и разходите за психотерапевтични
сесии в размер на 1900,00 лв. – участието в произшествие от такъв вид несъмнено
е от характера да причинни значителни по интензитет негативни емоции, каквито,
видно от депозираните свидетелски показания се проявяват при ищцата, налагащи
професионална подкрепа и лечение. Не следва да бъдат възстановяване на ищцата
разходите за изготвена извън процеса „психологическа експертиза“, в размер на
250,00 лв. Този документ не се отнася до лечението на ищцата, нито е необходим
за уреждането по съдебен или извънсъдебен път на отношенията ѝ със
застрахователя. С оглед на изложеното, съдът намира претърпените от ищцата
имуществени вреди да възлизат в размер на 2729,00 лв.
За основателно съдът намира релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата. Установи се по делото тя да е пресичала
платното за движение на необозначено за това място, зад спрял автобус на
градския транспорт, като е имала възможност да възприеме приближаването на
процесния автомобил, но въпреки това внезапно е навлязла в лентата му за
движение. В този смисъл заявеното от ищцата пред длъжностно лице в ДП, в което
заявява да е възприела приближаващия автомобил, но въпреки това е предприела
пресичане на пътното платно –притичвайки, а неправилната преценка относно
разстоянието и скоростта на движение на автомобила е допринесла за настъпване
на произшествието. Налице е нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1 и чл. 114, ал. 1,
т. 1 и 2 от ЗДвП допринесло за настъпването на пътния инцидент. При определяне
на количествения принос на всеки един от участниците в процесното ПТП следва да
се държи сметка, че произшествието е настъпило в непосредствена близост до
пешеходна пътека, при наличието на спрял автобус на градския транспорт и при
възприемане от водача на процесния автомобил, че ищцата е в готовност да
предприеме пресичане на улицата. Всяко от тези обстоятелства, с оглед нормата
на чл. 20 от ЗДвП, изисква от водача на застрахования при ответника автомобил
повишено внимание, както и значително по-ниска скорост от 46 км.ч., с която той
се е движил преди инцидента. Предвид обстоятелството, че водачът е възприел
ищцата преди тя да предприеме пресичане /обстоятелство, което се установява от
депозираните от него свидетелски показания, което не е обсъдено от назначената
автотехническа експертиза/, при избор на по-ниска скорост, ударът за него би
бил в голяма степен предотвратим. От друга страна спрямо водача на МПС са
налице завишени изисквания при осъществяването на дейност източник на повишена
опасност-управление на МПС и предполагат експертиза. С оглед изложеното, съдът определя
така установеното съпричиняване от пострадалата ищца на 30% или дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 31500,00лв., а за имуществените
вреди 1910,30лв.
По
претенцията за законна лихва:
Ищцата претендира заплащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на ПТП до окончателното
изплащане на вземането. Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят
дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния
случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 от КЗ, доколкото от страна на застрахователя са изискани
документи в противоречие с нормата на чл. 106, ал. 5 от КЗ. С оглед датата на
молбата, депозирана пред ответника - 17,01,2018год., съдът намира, че
обезщетение за забава се дължи считано от 18.04.2018год., поради което претенцията
за заплащането ѝ за периода от 29,07,2017год. до 17,04,2018год. е неоснователна.
Предвид гореизложеното претенцията за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от датата на
исковата молба /25,04,2019год./ до окончателното изплащане на вземането се
явява основателна.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата се
дължат разноски съобразно уважената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 2549,04лв. от общо 6069,16лв., от които 3119,16 лв. –
държавна такса, 450,00 лв. – депозити за вещи лица и 2500,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 1533,30лв. от общо 2690,00 лв. от които 2500,00лв–
адвокатско възнаграждение, 150,00 лв. – депозит за вещо лице и 40,00 лв. –
депозит за свидетел.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: *** да
заплати на Л.П.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис. 4, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 31500,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18,04,2018год. до окончателното изплащане на вземането и сума в
размер на 1910,30лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25,04,2019год. до окончателното
изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на 29,07,2017год.
пътно-транспортно произшествие, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 31500,00лв. до
пълния предявен размер от 75000,00лв., претенцията за законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 29,07,2017год. до
17,04,2017год. и иска за имуществени вреди за разликата от 1910,30лв. до пълния
предявен размер от 2979,00 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** да
заплати на Л.П.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис. 4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер 2549,04лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.П.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 1533,30лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: