Решение по дело №155/2018 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 141

 

гр.С. , 22.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         С.ският районен съд ,втори състав ,в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   

                РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 155/2018 год. по описа на С.р.с ,за да се произнесе взе предвид следното :

        

«Н.а.за п.» -гр.С. ,чрез пълномощника си М.С.Б..- главен публичен изпълнител в дирекция «Събиране» при Т* на Н** С. е предявила срещу ответниците Л.Л.Б.,ЕГН:********** ***, Л.Л.Б.,ЕГН:********** *** и Г.Л.Б., ЕГН:********** от с.с. ,действащи чрез своята майка и законен представител–Й. В. Н.,ЕГН:********** иск с правно основание чл.216,ал.1,т.1,т.4 и т.6 от ДОПК-за обявяване за недействителен по отношение на държавата договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том І, рег.№ 829, дело № 85 от 24.03.2015 год. на нотариус Б.М.,с район на действие С. Р.с..

В исковата молба се твърди ,че със Заповед за възлагане на ревизия № 1104404/08.04.2011 г. било образувано ревизионно производство срещу ЕТ «Л.Л.Б.»,представляван от Л.Л.Б.. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № 11004404/06.10.2011 год. и ревизионен акт за поправка на РА № 1162911/04.11.2011 год., които са установили публични задължения в размер на 41 562.16 лева.

Сочи се ,че ревизионния акт е връчен на ответника Л.Л.Б. лично на 19.10.2011 год.Ревизионният акт за поправка на РА също е връчен лично на ответника на 23.11.2011 год.

В исковата молба се твърди ,че ответникът Л.Б. не е изпълнил задълженията си и срещу него е било образувано изпълнително дело.С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С160023-022-0036710/21.11.2016 год. била наложена обезпечителна мярка –запор върху банкова сметка *** «Б. Д**»АД.Банката отговорила ,че по сметката на длъжника няма средства за обезпечаване на публичното задължение.Ишецът сочи ,че е направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника ,от което било установено ,че същият не разполага с активи.

Сочи се ,че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том І, рег.№ 829,дело № 85 от 24.03.2015 год. на нотариус Б.М.,с район на действие С.р.с, ответникът Л.Л.Б. е дарил на малолетните си деца Л.Л.Б. и Г.Л.Б. ,представлявани от тяхната майка и законен представител –Й.В.Н.следния недвижим имот :апартамент № 4, с идентификационен номер № 65231.914.134.24,представляващ самостоятелен обект в сграда ,построена върху държавен поземлен имот ,с идентификатор № 65231.914.134, с адрес: гр.С. ,кв.»С.о»,бл.**,ет.*,състоящ се от три стаи ,кухня и севризни помещения , с площ от 74.79 кв.м.,при съседи на същия етаж: № 65231.914.134.2.5, под обекта № 65231.914.134.2.1, над обекта № 65231.914.134.2.7,ведно с избено помещение № 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 та ап.№ 3,мазе № 5 на ап.№ 5 и коридор , ведно с 7.35% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.  

Ищецът твърди ,че сделката е сключена след връчване на ревизионния акт и ревизонния акт за поправка на ревизионния акт ,а страните са свързани лица по смисъла на параграф 1 ,т.3,б.»а» от ДР на ДОПК-роднини по права линия. Поддържа се ,че с извършването на тази  разпоредителна сделка ответникът Л.Л.Б. е прехвърлил имущество, което е могло да послужи за обезпечаване на задълженията му по ревизионния акт. Сочи  се ,че сделката е увреждаща и безвъзмездна ,длъжникът и терто лице са знаели за увреждането. Въпреки знанието Л.Б. е извършил разпоредителна сделка ,която е във вреда на публичния изпълнител.Сочи се ,че знанието за увреждането на кредитора ,както по отношение на длъжника ,така и на неговия съконтрахент е налице към момента на извършване на транслативната сделка –ответникът Л.Л.Б. е сключил прехвърлителна сделка с децата си Л.Л.Б. и Г.Л.Б. ,представлявани от своята майка и законен представител Й.В.Н.,които са роднини по права линия.

Ищецът твърди ,че договорът за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том І, рег.№ 829, дело № 85 от 24.03.2015 год. на нотариус Б.М.,с район на действие С.р.с е недействителен по отношение на държавата, тъй като дарението е извършено след датата на връчване на ревизионния акт, сделката с имуществените права на длъжника е безвъзмездна ,същата е сключена с намерение да се увреди публичният взискател със свързани с длъжника лица.Претендира присъждане на разноски.

В предвидения в чл.131 от ГПК едномесечен преклузивен срок по делото ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба, не са взели становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не са направили възражение и не са ангажирали доказателства.

В с.з. Б. Х.-Т.–пълномощник на ищеца поддържа предявения иск.

Адв.В. И. –пълномощник на ответника Л.Л.Б. оспорва предявения иск.Претендира разноски по делото.

Адв.Й.-пълномощник на ответниците Л.Л.Б. и Г.Л.Б. счита ,че предявеният иск е незаконосъобразен и че ответниците не са посивно легитимирани по предявения иск.Претендира разноски по делото.

С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,намери за установено следното :

Със Заповед за възлагане на ревизия № 1104404/08.04.2011 г. било образувано ревизионно производство срещу Л.Л.Б. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ«Л.Л.Б.».Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № 11004404/06.10.2011 год. на Т* на Н**-С. и ревизионен акт за поправка на РА № 1162911/04.11.2011 год. на Т* на Н**-С.,с които на ревизираното лице са установени публични задължения в размер на 41 562.16 лева.Ревизионния акт е връчен на ответника Л.Л.Б. лично на 19.10.2011 год.Ревизионният акт за поправка на РА също е връчен лично на ответника на 23.11.2011 год.Ревизионните актове не са били обжалвани от неговия адресат

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том І, рег.№ 829,дело № 85 от 24.03.2015 год. на нотариус Б.М.,с район на действие С.р.с, ответникът Л.Л.Б. е дарил на малолетните си деца Л.Л.Б. и Г.Л.Б. ,представлявани от тяхната майка и законен представител –Й.В.Н.следния недвижим имот:апартамент № 4, с идентификационен номер № 65231.914.134.24,представляващ самостоятелен обект в сграда ,построена върху държавен поземлен имот ,с идентификатор № 65231.914.134, с адрес: гр.С. ,кв.»С.о»,бл**,ет.*,състоящ се от три стаи ,кухня и севризни помещения , с площ от 74.79 кв.м.,при съседи на същия етаж: № 65231.914.134.2.5, под обекта № 65231.914.134.2.1, над обекта № 65231.914.134.2.7,ведно с избено помещение № 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 та ап.№ 3,мазе № 5 на ап.№ 5 и коридор , ведно с 7.35% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.  

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до  следните правни изводи: 

Предявен е иск с правно основание чл.216,ал.1 ,т.1,т.4 и т.6 от ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том І, рег.№ 829, дело № 85 от 24.03.2015 год. на нотариус Б.М.,с район на действие С.р.с.

С разпоредбата на чл.216,ал.1 и 2 ДОПК е уредена правната възможност на държавата по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител, предявен по реда на ГПК, да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейният интерес за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник,като предмет на атакуване са следните сделки: 1.безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника; 2.възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото; 3.непарични вноски на имуществени права на длъжника; 4.сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;5.погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника; 6.сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. Страни по този иск са държавата като ищец, а като ответници трябва да бъдат конституирани длъжникът и третото лице,с което той е договарял.Страните по сделката имат качеството на задължителни необходими другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска (решение по чл. 290 ГПК № 85 от 08.07.2014г. по т. д. № 1266/2013г., ТК, ІІ ТО на ВКС).В настоящото производство посочените лица-праводателят и приобретателите по сделката са конституирани като ответници по разглежданите искове и в този смисъл е неоснователен доводът на адв.Й.-пълномощник на ответниците Л.Л.Б. и Г.Л.Б.,че не са посивно легитимирани по предявения иск.По изложените съображения предявените искове са допустими.

Първата обективна предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 216, ал. 1 от ДОПК  е сделката да е сключена от длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.В конкретния случай е налице установено публично задължение с издадения в хода на ревизионното производство ревизионен акт-това е безспорен факт. Безспорно е също, че ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

         С оглед горното съдът счита, че публичните задължения са установени с влязъл в сила акт, с което е изпълнена и втората предпоставка от чл. 216, ал.1 от ДОПК.

Второто условие за уважаване на иска чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК

 е наличието на безвъзмездна сделка с имуществено право на длъжника, която да е сключена след датата на установяване на публичното задължение В случая се касае за договор за дарение, който по естеството си представлява безвъзмездна сделка съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, сключен на 24.03.2015 г.,т.е. след датата на установяване на публичното задължение с влезлия в сила ревизионен акт. Следователно и на основание чл.216 ал.1 т.1 ДОПК процесната сделка се явява недействителна по отношение на държавата

Съдът намира, че са налице и останалите заявени в исковата молба основания за недействителност на процесните сделки по чл. 216, ал. 1, 4 и  т. 6 от ДОПК

.

За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател.Публичното вземане следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение. За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна норма е намерение за увреждане на публичния взискател - кредитор.

          Не се спори ,че е налице влязъл в сила резизионен акт ,установяващ публично задължение на прехвърлителя по процесната сделка и че тази сделка е извършена след установяването на публичното задължение.

Спорен по делото е третият елемент – налице ли е доказано от ищеца намерение на ответника Л.Л.Б. да увреди публичния взискател чрез извършване на прехвърлителната сделка със собствения си недвижим имот.

Съгласно Решение № 27 от 28. 02. 2013 г. на ВКС по т.д.№ 410/ 2012 г., ІІ т.о., ТК намерението за увреждане по чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК (animus nfcendi) като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е.съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите( чл.133 от ЗЗД).Следователно, като вътрешно мисловно – емоционално състояние на длъжника( съответно на неговите управителни органи),то няма самостоятелна изява , която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се  установи след преценка на всички факти по конкретния спор.В решението е посочено, че естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по- често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения ,произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане.

Налице е доказано намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател-кредитор.В случая не е необходимо като елемент от фактическия състав на чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК да е налице намерение за увреждане и у лицето,с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след след датата на установяване на публичното задължение с влезлия в сила ревизионен акт.Субективният елемент се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника.В този смисъл е постановена по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 69/22.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 534/2011 г. на I т.о. ТК на ВК.

Намерението на ответника Л.Л.Б. да увреди публичния взискател с посочената сделка е несъмнено.Касае се до разпореждане с имущество, след установяване на публичното задължение с влязъл в сила ревизионен акт, което би могло да послужи за удовлетворяване на публичния взискател. При изповядване на сделката ответникът е декларирал ,че няма непогасени,подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и осигурителни вноски,а всъщност е имало задължения по влезлия в сила ревизионен акт.Този факт води до извода,че сделката е сключена единствено с намерение да се увреди публичния взискател и да се затрудни събирането на публичните задължения към държавата.Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори,които имат еднакво право да се удовлетворят от него ,ако няма законови основания за предпочитане. Атакуваната сделка е във вреда на публичния взискател, тъй като ответникът се е разпоредил с процесния недвижим имот и по този начин е препятствана възможността за удовлетворяване на публичното му задължение.Върху процесния имот би могло да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на установеното публично задължение, което първият ответник с действията си на разпореждане е осуетил.Последният не е ангажирал доказателства за имущественото си състояние, опровергаващи твърдението на ищеца относно намерението за увреждане, нито е представил доказателства за погасяване на задълженията си.

Налице е и основанието за недействителност на процесната сделка по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, а именно сделката да е сключена между свързани лица с намерение да се увреди публичния взискател.Безспорно договорът за дарение е сключен между „свързани лица“ по смисъла на § 1, т.3, б."а" от ДР на ДОПК–между роднини по права линия- приобретатели/надарени/ по сделката са децата на ответника, което е основание да се приеме, че знанието за увреждане се презумира.Вредата за публичния взискател е очевидна, щом става дума за безвъзмездно разпореждане с недвижим имот,с което се намалява имуществото на лицето с публични задължения, което като цяло служи за тяхното обезпечаване и би могло да е предмет на принудителното им изпълнение. С отчуждаването на имота това имущество намалява значително и се възпрепятства принудителното изпълнение на дълговете от страна на публичния взискател.От друга страна разпоредбата на  чл. 216, ал. 3 от ДОПК въвежда оборима презумпция, че след като страните по една сделка са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, то те знаят за увреждащото й действие по отношение на кредиторите, която презумция не бе оборена от ответниците по делото.

Следователно фактическия състав на чл. 216, ал.1, т. 6 също е налице и искът е основателен и на това релевирано от ищеца основание.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.216,ал.1, т.1,т.4 и т.6 от ДОПК,се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

         При този изход на делото и на осн.чл.78,ал.6 от ГПК вр.чл.84,т.1от ГПК ответниците Л.Л.Б. ,Л.Л.Б. и Г.Л.Б. ,действащи чрез своята майка и законен представител–Й.В.Н.,следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху уважения иск в полза на РС- Самокв в размер на 563.52 лева.

         Ищецът е отправил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1  от ГПК.

 На основание чл.78,ал.8 от ГПК,във вр.чл.25,ал.2 вр.ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ответниците Л.Л.Б.,Л.Л.Б. и Г.Л.Б., действащи чрез своята майка и законен представител–Й.В.Н.следва да заплатят на ищеца 350 лв.юрисконсултско възнаграждение.

         По изложените съображения съдът

                                                       Р  Е  Ш  И:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ДЪРЖАВАТА и на ответниците Л.Л.Б.,ЕГН:********** ***, Л.Л.Б.,ЕГН:********** *** и Г.Л.Б., ЕГН: ********** от с.с., действащи чрез своята майка и законен представител–Йорданка Василева Николова,ЕГН:**********, на основание чл.216, ал.1, т. 1 ,т.4 и т.6 от ДОПК, договор за дарение на недвижим имот, сключен на 24.03.2015г. с нотариален акт № 97, том І, рег.№ 829 ,дело № 85 от 2015 год. на нотариус Б. М., с район на действие С.р.с,с който Л.Л.Б., ЕГН:********** *** дарява на Л.Л.Б., ЕГН:********** *** и Г.Л.Б., ЕГН: ********** от с.с. ,действащи чрез своята майка и законен представител–Й. В. Н., ЕГН:**********, следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 4, с идентификационен номер № 65231.914.134.24, представляващ самостоятелен обект в сграда ,построена върху държавен поземлен имот ,с идентификатор № 65231.914.134, с адрес: гр.С., кв.»С.о»,бл.**,ет.*,състоящ се от три стаи ,кухня и севризни помещения ,с площ от 74.79 кв.м.,при съседи на същия етаж: № 65231.914.134.2.5, под обекта № 65231.914.134.2.1, над обекта № 65231.914.134.2.7,ведно с избено помещение № 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 та ап.№ 3,мазе № 5 на ап.№ 5 и коридор , ведно с 7.35% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.  

ОСЪЖДА Л.Л.Б. ,Л.Л.Б. и Г.Л.Б. ,действащи чрез своята майка и законен представител–Й.В.Н.да заплатят държавна такса в размер на 563.52 лева по сметка на С.р.с.

ОСЪЖДА Л.Л.Б. ,Л.Л.Б. и Г.Л.Б. ,действащи чрез своята майка и законен представител–Й.В.Н.да заплатят на Т* на Н**-С. сумата в размер на 350 лева ,представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред С. о. с..

 

                                                         

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: