Р Е Ш Е Н И Е
84/29.1.2020г.
29.01.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 23 (двадесет и трети) януари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2070 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2
от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на 25.09.2018 г. „Изи
асет мениджмънт“ АД сключило с ответника Е.А.А. договор за паричен заем, по
силата на който предоставило на последния сума в размер на 3000,00 лева.
Страните по договора се договорили общата дължима сума от А. да възлиза на 3199,84
лв., разсрочена на 16 седмични вноски съобразно уговорен погасителен план. Уговорената
договорна лихва по кредита се равнявала на 199,84 лв. тъй като ответникът
забавил плащанията, заемодателят направил разходи за събиране на вземанията си
в размер на 9,00 лв. Освен това, А. поел задължение в определен срок да
представи обезпечения по договора и тъй като не сторил това, дължал и неустойка
в размер на 1204,96 лв. Ответникът платил единствено сума в размер на 20,00
лева. На 01.12.2018 г. между ищеца и „Изи асет мениджмънт“ АД бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който акционерното
дружество прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си по
цитираните договори срещу А.. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло
чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 695/2019 г. по описа на съда. Заповедта за
изпълнение била връчена на А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да
постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато
за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу
ответника, за чието плащане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 695/2019 г. по описа
на ШРС: в размер на 3000,00
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
25.09.2018 г.; в размер на 199,84
лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода
05.10.2018 г. – 18.01.2019 г. върху
заета сума по договор
за кредит от 25.09.2018 г.; в размер на 1184,96 лв., представляващо неустойка за неизпълнение на задължение по договор за кредит от 25.09.2018
г.; в размер на 61,64
лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в срок, за периода 05.10.2018 г. – 05.03.2019 г. по договор
за кредит от 25.09.2018 г.; в размер на 9,00 лв., представляващо такса разходи за събиране на просрочени
вземания по договор
за кредит от 25.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК)
– 05.03.2019 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по
настоящото исково производство и по заповедното производство, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
В писмена молба,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 23.01.2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 12.08.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за заем от 25.09.2018 г., предложение за сключване на договор за заем, тарифа на „Изи асет мениджмънт“ АД, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, приложение № 1/01.12.2018 г. към договор за цесия, уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.12.2018 г. и от 04.07.2019 г., известие за доставяне.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Е.А.А. в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 399/06.03.2019
г. по ч.гр.д. № 695/2019 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест,
на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.
№ 695/2019 г. на ШРС, събраните писмени доказателства и заключението по
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал.
1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно
основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т.
2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществуват изброените
по-горе вземания на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София от Е.А.А..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 100,00 лв.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД направените разноски по настоящото исково производство в
размер на 330,89 лв. и по заповедното производство в размер на 139,11 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл.
422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Е.А.А. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** и „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на
управление: гр. София 1335, обл. София, район Люлин, ж.к. „Люлин-10“, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от Е.А.А. в размер на 3000,00 лв. (три хиляди лева), представляващо парично задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
25.09.2018 г., сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено
на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 399/06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 695/2019 г. по описа на Районен съд
– Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Е.А.А. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД от Е.А.А. в размер на 199,84 лв.
(сто деветдесет и девет лева и 84 стотинки), представляващо парично задължение
за плащане на лихва за периода 05.10.2018 г. –
18.01.2019 г. върху заета сума по договор за
кредит от 25.09.2018 г., сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и ответника,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.12.2018 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 399/06.03.2019
г. по ч.гр.д. № 695/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.А.
с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София с ЕИК ***,
че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от Е.А.А. в размер
на 1184,96 лв. (хиляда сто осемдесет
и четири лева и 96 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на неустойка
за неизпълнение на задължение по договор
за кредит от 25.09.2018 г., сключен между
„Изи асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор
за цесия от 01.12.2018 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 399/06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 695/2019 г. по описа на Районен съд
– Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Е.А.А. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД от Е.А.А. в размер на 61,64 лв.
(шестдесет и един лева и 64 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на обезщетение за неплатени в срок, главни парични
задължения за
периода 05.10.2018 г. – 05.03.2019 г. по договор за
кредит от 25.09.2018 г., сключен между „Изи асет
мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия
от 01.12.2018 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 399/06.03.2019 г. по ч.гр.д. № 695/2019 г. по описа на Районен съд
– Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Е.А.А. с ЕГН ********** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД от Е.А.А. в размер на 9,00 лв.
(девет лева), представляващо парично задължение за плащане на такса разходи за събиране на просрочени вземания по
договор за кредит от 25.09.2018 г.,
сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез
сключен договор за цесия от 01.12.2018 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 399/06.03.2019 г. по
ч.гр.д. № 695/2019 г. по описа на Районен съд –
Шумен.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Е.А.А. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 330,89 лв. (триста и тридесет лева и 89 стотинки).
ОСЪЖДА Е.А.А. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 695/2019 г. на ШРС в размер на 139,11 лв. (сто тридесет и девет лева и 11 стотинки).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: