и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 78/11.04.2007 год., постановена по Н.ч.х.дело № 164/2006 год., Момчилградският районен съд е признал Альоша Младенов Огньнов от с.Домище, общ.Кирково, обл.Кърджали за виновен в това, че на 10.08.2006 год. в с.Домище, общ.Кирково, в съучастие като извършител с Румен Альошев Огнянов от с.Домище, общ.Кирково, причинил на Славчо Кирилов Бояджиев от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал.2, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. Със същата присъда съдът е признал и Румен Альошев Огнянов от с.Домище, общ.Кирково, обл.Кърджали за виновен в това, че на 10.08.2006 год. в с.Домище, общ.Кирково, в съучастие като извършител с Альоша Младенов Огнянов от с.Домище, общ.Кирково, причинил на Славчо Кирилов Бояджиев от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал.2, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а ал.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл.2 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил надминистративно наказание „обществено порицание”. Осъдил е двамата подсъдими солидарно да заплатят на Славчо Кирилов Бояджиев от с.Домище, общ.Кирково, обл.Кърджали сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2006 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск до пълния му предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил е също двамата подсъдими да заплатят солидарно на тъжителя Славчо Кирилов Бояджиев и сумата в размер на 412 лв., представляваща направени по делото разноски от последния; а по сметка на Момчилградския районен съд – да заплатят сумата в размер на 20 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Недоволни от така от така постановената присъда са останали подсъдимите Альоша Младенов Огнянов и Румен Альошев Огнянов, и двамата от с.Домище, общ.Кирково, обл.Кърджали, които я обжалват чрез защитника си като необоснована и неправилна, поради нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че мотивите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като същите се явявали неправилни и необосновани. Защитника на подсъдимите изразява становище, че същите не са извършили деянието, за което за признати за виновни, като в тази насока били всички писмени и гласни доказателства, като установявали по безспорен начин, че нито един от двамата подсъдими не е извършил деяние по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни в извършването на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, за което са предадени на съд, както и да бъде отхвърлен предявеният против тях граждански иск в уважената му част. В съдебно заседание, редовно призовани, подсъдимите не се явяват, като чрез защитника си поддържат жалбата така, както е предявена. Чрез защитника си развиват подробни съображения относно нанасяне на телесна повреда на тъжителя Бояджиев от двете дъщери на подс.Альоша Огнянов, за което им били съставени актове и в каквато насока били показанията на една от дъщерите на посочения подсъдим. Не сочат нови доказателства. Ответника по жалбата – тъжителят Славчо Кирилов Бояджиев, лично и чрез защитника си оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, като моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционният съд. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че тъжителят и подсъдимите /като последните са баща и син/, живеят в с.Домище, общ.Кирково, обл.Кърджали, като отношенията между тъжителя и подсъдимия Альоша Огнянов от около 3-4 години били влошени и помежду им често възниквали конфликти, за което били предупреждавани по ЗМВР. На 10.08.2006 год. преди обяд, около 11.00 часа в с.Кирково отново възникнал скандал между тъжителя Бояджиев и подс.Альоша Огнянов, при които двамата се скарали и разменили реплики на висок тон, като били предупредени да не се разправят от намиращия се наблизо св.Христо Мутушев - полицейски инспектор при РПУ-Кирково. Преди преустановяване на скандала между двамата, св.Мутушев чул подс.Огнянов да изрича думите: „Мутушев не може да ги оправи, но аз ще ги оправя." Същият ден, около 18.30 часа тъжителят се прибрал в с.Домище, паркирал управлявания от него автобус на центъра на селото и тръгнал пеша към дома си по пресечка на централната улица. Пътят му минавал покрай новострояща се къща, съседна на неговата, откъдето изскочили подс. Альоша Огнянов и сина му Румен. Двамата се нахвърлили върху тъжителя и го съборили на земята, след което започнали да му нанасят удари с юмруци и ритници по главата и тялото. След като го ударили по няколко пъти, двамата подсъдими си тръгнали, оставяйки тъжителя да лежи на земята, като се насочили към главният път, който минавал на около 25-30 метра. По време на нанасяне на побоя над тъжителя Бояджиев, съпругата на последния - св.Бояджиева, била на двора на къщата им, находяща се на около 30 метра от местопроизшествието, като чула викове и видяла подс.Альоша Огнянов да рита нещо /или някого/ на земята, като с него имало още един човек, когото не познала, тъй като бил с гръб към нея. Същата се насочила към мястото, на което била видяла подс.Альоша Огньнов, където намерила съпруга си на земята, а до него били паднали портфейла на тъжителя със служебни пари и туба с вода. Междувременно, тъжителя Бояджиев успял да се изправи и тръгнал след подсъдимите, за да види накъде ще тръгнат. След като излязъл на главният път, тъжителят срещнал св. Мъсърлиева и Димитрова, които идвайки от центъра на селото били видели двете дъщери на подс.Альоша Огнянов да седят на пейка до къщата на баба им, а малко преди пресечката на главния път, водеща към дома на тъжителя, се срещнали и се разминали с двамата подсъдими. При срещата им с тъжителя, на свидетелките направило впечатление, че дрехите му са мръсни като при падане, и имал кръв по лицето си. Св. Мъсърлиева и Димитрова попитали тъжителя какво е станало, при което той им казал, че двамата подсъдими са го били. През това време съпругата на тъжителя се обадила на сина си и му обяснила какво е станало, при което последният се обадил в полицията. За проверка на сигнала бил изпратен св. Милев, който отишъл в с.Домище, като в центъра на селото намерил тъжителя Бояджиев, съпругата му и двамата му сина. Св.Милев видял, че по дясната вежда на тъжителя има кръв, като куцал с единия си крак. След като обяснил, че нараняванията му са причинени от подс.Альоша Огнянов и сина му, св.Милев посетил дома им, където подсъдимите отрекли да са нанасяли побой над тъжителя. Непосредствено след това, двете дъщери на подс.Альоша Огнянов заявили на св.Милев, че баща им и брат им нямат нищо общо, а те двете са набили тъжителя, който им се бил заканвал, псувал и обиждал. Същите били отведени в полицейския участък, където против тях били съставени актове за установяване на административно нарушение по чл.8 от Наредба № 1 на ОбС – Кирково - за това, че са нарушили обществения ред, като са нанесли побой на Славчо Бояджиев. На 11.08.2006 год. тъжителя Бояджиев бил освидетелствуван от съдебен лекар, който му издал Съдебно медицинско удостоверение № 244/2006год., като в същото съдебния лекар описал констатираните телесни увреждания на тъжителя, а именно: оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, поясната област и десния крак, причинили болка и страдание. В удостоверението съдебния лекар е посочил, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет, и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствуваният /а именно – че на 10.08.2006 год., около 18.40 часа бил бит с юмруци и ритници от познати му лица/. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Мутушев, Милев, Мъсърлиева, Димитрова, Елка Бояджиева и Николай Бояджиев, които следва да бъдат кредитирани; както и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите Альоша Огнянов и Румен Огнянов са осъществили в съучастие като извършители от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място, в съучастие като извършители, причинили на тъжителя Славчо Кирилов Бояджиев лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузвания по кожата на лицето, поясната област и десният крак, които са причинили болка и страдание, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция. Така, правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на Мутушев, Милев, Мъсърлиева, Димитрова, Елка Бояджиева и Николай Бояджиев, тъй като същите са логични, последователни, кореспондират помежду си и с представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 244/2006 год., издадено от съдебен лекар, в което са описани обективните находки на уврежданията на тъжителя, съответствуващи на твърденията на последния и показанията на посочените свидетели.Същевременно, правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на разпитаната по делото като свидетел дъщеря и сестра на подсъдимите – св.Милена Огнянова, в частта им, в която същата установява, че тъжителят ги бил обиждал, псувал ги и им се заканвал, поради което заедно със сестра си го били бутнали и тъжителят паднал, при което получил констатираните увреждания, а баща й и брат й не били нанасяли побой на тъжителя Бояджиев. Показанията на посочената свидетелка са нелогични и противоречиви, като същите се опровергават по категоричен начин от останалите доказателства по делото. Така, не съответствува на установените телесни увреждания на тъжителя твърдението на св.Огнянова относно начина на причиняване на телесната повреда на тъжителя – чрез бутането му и падане на земята, тъй като видно от съдебно-медицинското удостоверение причинените на тъжителя увреждания са в различни области на тялото, вкл. и по лицето /клепачите/, поясната област и крайниците, като същите се намират на различни плоскости, имат различни характеристики и е обективно невъзможно да бъдат получени при падане, още повече при едно такова; а напротив – съдебният лекар е дал заключение, че е възможно да бъдат причинени по време и начин така, както е съобщил освидетелствуваният – при нанасяне на побой с юмруци и ритници, каквито са и твърденията на тъжителя. Не намират логично обяснение в показанията на посочената свидетелка и очевидните различия във твърдяните място и време на нанасяне на уврежданията на тъжителя, вкл. и по отношение на обстоятелството къде са се намирали по същото време двамата подсъдими. Така например, свидетелката твърди, че след като паркирал микробуса си, тъжителят се приближил към тях, докато седели на пейка пред къщата на баба си, като започнал да ги обижда, псува и да им се заканва, при което свидетелката и сестра й станали и бутнали тъжителя, който паднал. Тези показания, обаче, не съответствуват на установените по несъмнен начин от св.Мъсърлиева и Димитрова обстоятелства – че когато минавали покрай къщата на бабата на свидетелката Огнянова, последната и сестра й седели спокойно на пейка пред къщата, св.Мъсърлиева и Димитрова едва след няколко минути срещнали двамата подсъдими, които идвали към посочената къща откъм пресечката, водеща за дома на тъжителя; както и че след срещата на свидетелките с двамата подсъдими, на около 40-50 метра срещнали тъжителя, който излязъл от пресечката и имал кръв по лицето, като дрехите му били изцапани като след падане. С други думи, не е логично и вероятно срещата на дъщерите на подс.Альоша Огнянов с тъжителя да е станала пред къщата на баба им, там да е възникнало пререканието им с тъжителя, твърдяното бутане на тъжителя да е станало в пресечката на главния път, водеща към дома му, св.Огнянова и сестра й да са се върнали и да са седнали на пейката пред къщата отново, и едва минути след това св.Мъсърлиева и Димитрова да срещнат тъжителя окървавен и изцапан. Ето защо, настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд – че св.Огнянова се е показала като явно заинтересована от изхода на делото и показанията й представляват опит на свидетелката да изгради защитна версия на баща си и брат си. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че показанията на свидетелите, кредитирани от съда, макар и представляващи косвени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност със всички останали доказателства по делото, водят до единствено възможният извод относно авторството на деянието, вкл. и участието на всеки от подсъдимите в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК спрямо тъжителя от обективна страна, времето, мястото и начина на извършването му, както и формата на вината на всеки от подсъдимите, вкл. и наличието на общност на умисъла, както е намерил и първоинстанционният съд. В тази връзка следва да се посочи, че по несъмнен начин са установени мотивът за извършване на престъплението от подсъдимите /влошените от години отношения между семействата на тъжителя и подсъдимите, респ. и конкретното скарване на тъжителя и подс.Альоша Огнянов преди обяда на същия ден/; обстоятелството, че по време на деянието подсъдимите са се намирали в близост до мястото на извършване на престъплението, като са се движели откъм пресечката за дома на тъжителя към къщата на майката на подс.Альоша Огнянов; непосредствено след срещата си с подсъдимите, св.Мъсърлиева и Димитрова са видели тъжителя, които излязъл откъм пресечката на главния път, водеща към дома му, като по лицето му имало кръв и дрехите му били изцапани като при падане на земята; на въпроса какво му се е случило, тъжителят споделил със св.Мъсърлиева и Димитрова, че не друг, а именно двамата подсъдими са му нанесли побой; констатираните при прегледа на тъжителя телесни увреждания, които напълно съответствуват на твърденията на тъжителя относно начина, времето и мястото на причиняване на телесните му увреждания от двамата подсъдими, така както са изложени в обстоятелствената част на тъжбата. От обективна страна и двамата подсъдими са нанесли удари по главата, тялото и крайниците на тъжителя, причинявайки му посочените по-горе телесни увреждания, от които тъжителят е претърпял болки и страдания, т.е. всеки от подсъдимите е взел участие в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението. От субективна страна, престъплението всеки от подсъдимите е извършил при форма на вината: пряк умисъл – всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като освен своя собствен умисъл, всеки от подсъдимите е съзнавал умисъла и на другия подсъдим, т.е. налице е общност на умисъла на двамата подсъдими, при които всеки от подсъдимите е целял от общата дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал всеки от подсъдимите за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК е освободил всеки от тях от наказателна отговорност и им е наложил административни наказания, както следва: “глоба” в размер на 500 лв. на подс.Альоша Огнянов, и „обществено порицание” на непълнолетния подс.Румен Огнянов. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на всеки от подсъдимите – за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца, а алтернативно – по-леки наказания “пробация” или глоба от 100 до 300 лв. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - никой от подсъдимите не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно и непълнолетно лице /съобразно редакцията на разпоредбата на чл.78а ал.6 от НК, действувала към момента на извършване на деянието от непълнолетния подсъдим Румен Огнянов/ престъпление е задължително и няма алтернатива. Правилно и в съответствие с правилата на чл.2 от НК първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл.78а ал.6 от НК в редакцията й, действуваща към момента на извършване на престъплението от непълнолетния подсъдим Румен Огнянов, в която редакция е предвидено освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „обществено порицание” на непълнолетни подсъдими, при наличието на предпоставките на чл.78а от НК, като обосновано е приел, че посочената разпоредба е по-благоприиятна за дееца. При определяне размера на административното наказание “глоба”, наложено на подс.Альоша Огнянов съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, обществената опасност на деянието и дейците, като правилно е приел, че на същия следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на по 500 лв.; докато административното наказание „обществено порицание”, наложено на непълнолетния подс.Румен Огнянов е императивно определено. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която са осъдени подсъдимите да заплатят на тъжителя солидарно обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в раþмер на 500 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против двамата подсъдими граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 500 лв. до пълния му размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 500 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че всъщност от виновното и противоправно поведение на подсъдимите, на тъжителя са били причинени болки и страдания от причинените му оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата на лицето, поясната област и десния крак. С други думи, налице е засягане на посочената телесна неприкосновеност в сравнително лека степен и форма, без значителни здравословни усложнения и с кратък период на възстановяване, като настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. Следва да се отбележи също, че макар и непълнолетен към момента на причиняване на увреждането / а и към настоящият момент/, подс.Румен Альошев Огнянов е задължен да поправи вредите, които виновно е причинил на пострадалия, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, като същият е взел участие в производството по делото със съгласието на родителите си /като баща му – подс.Альоша Огнянов е също подсъдим по делото, а майка му също е присъствувала в хода на производството пред първоинстанционния съд/, и отговорността на двамата подсъдими е солидарна, съгласно чл.53 от ЗЗД. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 78/11.04.2007 год. по Н.ч.х.дело № 164/2006 год. по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |